Статуя на кан Аспарух от династията Дуло в Добрич

Дуло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. Произходът на династията и нейното име не е точно известен, съществуват множество хипотези.

Митичният прародител на рода Дуло е посочен в Именника на българските ханове като Авитохол.^[2][3] Голяма част от историците свързват първите две имена от Именника – Авитохол и Ирник – с Атила и неговия син Ернак.^[4][5] Самият Именник не твърди хунска връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с хунну.^[6][7] По-късно Кубрат, член на династията, основава Стара Велика България, на територията на днешна Украйна.^[8] През втората половина на 7 век синовете му разделят прабългарите и се разпръсват из Европа:^[9]Батбаян (Хазария), Котраг (Волга), Кубер (Македония), Аспарух (Долна Мизия), а също и Алцек (Италия).

Теории |

Въпреки че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.^[10] Голямата част от изследователите приемат, че той е от тюркски произход,^[11][12] като е тясно свързан с племената дулу от Западнотюркския хаганат.^[13][14] Независимо, че също подкрепя тюркския произход на рода,^[15]Питър Голдън счита връзката Дуло-дулу за спекулативна.^[16] Друга теория за произхода на Дуло е хунската теория, ^{[17][18][19][20]} като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.^[21][22]

Епосът Джагфар Тарихи твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Някои автори допускат, че това е река Талас, която тече в днешен Казахстан и Киргизстан и в чиято долина са намерени некрополи датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.^[23] От друга страна в Южен Казахстан, в района на градовете Шимкент, Тараз и Алмати – до днес сред казахите съществува рода „Дулу“, един от основните в района.

Според някои изследвания тотемното животно на рода е вълка,^[24][25] каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове – Кубрат.^[26][27] Вълкът е приеман също така и от други степни азиатски народи, като тюрките и монголите, за техен митичен прародител.^[28]

Хълм на остров Ливингстън, Антарктида, е кръстен на българската управляваща династия Дуло.^[29]

Владетели от рода Дуло |

Династия Дуло

• Кубрат


• Батбаян


• Кубер


• Котраг


• Аспарух


• Алцек


• Тервел


• Кормесий


• Севар

Вижте също |

• Прабългарски родове

Литература |

• 
  Васил Златарски: Medieval History of the Bulgarian State, Vol I: History of the First Bulgarian Empire, Part I: Age of Hun-Bulgar Domination (679 – 852), Science and Arts Publishers, 2nd Edition (Petar Petrov, Ed.), Zahari Stoyanov Publishers, 4th Edition, 2006, София


• Walter Pohl (1998): Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies, Debating the Middle Ages: Issues and Readings, Lester K. Little, Barbara H. Rosenwein, Blackwell Publishers 1998 p. 13 – 24


• Steven Runciman, A History of the First Bulgarian Empire, G. Bell & Sons, London, 1930


• Hyun Jin Kim. The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press, 2013. ISBN 9781107009066.


• Florin Curta, Roman Kovalev, The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, BRILL,‎ 2008, ISBN 9004163891
  

Източници |