Дуло Съдържание Теории | Владетели от рода Дуло | Вижте също | Литература | Източници | НавигацияMedieval History of the Bulgarian State, Vol I: History of the First Bulgarian Empire, Part I: Age of Hun-Bulgar Domination (679 – 852)Conceptions of Ethnicity in Early Medieval StudiesA History of the First Bulgarian EmpireThe Huns, Rome and the Birth of Europewww.promacedonia.orgDie Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567 – 822 n. Chr. Reihe „Frühe Völker“, Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3406489699, s. 437.www.promacedonia.orgThe Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500 – 700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1139428888, p. 209.The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1442203021, p. 13.The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.www.promacedonia.orgpromacedonia.orgБългарски светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 9545285419, стр. 103.Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет „Кл. Охридски“, 1981 г. стр. 88.Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.р
Българска аристокрацияБългарски родовеСтара Велика БългарияБългарски династииДулово
прабългаритеИменника на българските хановеАвитохолАвитохолИрникАтилаЕрнакхунскахуннуКубратСтара Велика БългарияБатбаянХазарияКотрагВолгаКуберМакедонияАспарухДолна МизияАлцекИталиятюркскидулуЗападнотюркския хаганатПитър Голдънхунската теорияДжагфар ТарихиДулосуЦентрална АзияТаласКазахстанКиргизстаннекрополинишови гробовебрахикранниКазахстанШимкентТаразАлматиказахитетотемнотовълкаКубратХълмАнтарктидаДулоВокилУгаинКрумоваКомитопули
Дуло
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Тази статия е за род на династията владетели. За ствол на оръжие вижте Дуло (оръжие).
Дуло | |
---|---|
Стара Велика България, Волжка България, Дунавска България | |
Информация | |
Страна | Стара Велика България, Волжка България, Дунавска България |
Парентална династия | няма |
Основател | Кубрат (първи известен) |
Последен владетел | Севар |
Настоящ потомък | няма |
Основана | неизвестна |
Разпадане | 753 |
Националност | прабългари |
Кадетски линии | Предполага се че Крумова династия (?) [1] |
Дуло е родът, от който произлизат ранните владетели на прабългарите. Произходът на династията и нейното име не е точно известен, съществуват множество хипотези.
Митичният прародител на рода Дуло е посочен в Именника на българските ханове като Авитохол.[2][3] Голяма част от историците свързват първите две имена от Именника – Авитохол и Ирник – с Атила и неговия син Ернак.[4][5] Самият Именник не твърди хунска връзка за прародителя, което не я изключва, както и тази с хунну.[6][7] По-късно Кубрат, член на династията, основава Стара Велика България, на територията на днешна Украйна.[8] През втората половина на 7 век синовете му разделят прабългарите и се разпръсват из Европа:[9]Батбаян (Хазария), Котраг (Волга), Кубер (Македония), Аспарух (Долна Мизия), а също и Алцек (Италия).
Съдържание
1 Теории
2 Владетели от рода Дуло
3 Вижте също
4 Литература
5 Източници
Теории |
Въпреки че са предложени множеството теории, значението и произходът на името Дуло и на рода остават неясни.[10] Голямата част от изследователите приемат, че той е от тюркски произход,[11][12] като е тясно свързан с племената дулу от Западнотюркския хаганат.[13][14] Независимо, че също подкрепя тюркския произход на рода,[15]Питър Голдън счита връзката Дуло-дулу за спекулативна.[16] Друга теория за произхода на Дуло е хунската теория, [17][18][19][20] като самите хуни също дълго време са смятани за тюрки, но това виждане не е безспорно.[21][22]
Епосът Джагфар Тарихи твърди, че името на рода Дуло идва от митичната река Дулосу в Централна Азия, покрай която основателите на рода живеели. Някои автори допускат, че това е река Талас, която тече в днешен Казахстан и Киргизстан и в чиято долина са намерени некрополи датиращи от края на първото хилядолетие пр.н.е., характеризиращи се с нишови гробове и брахикранни черепи, носещи следи от изкуствена деформация, подобна на тази практикувана от прабългарите.[23] От друга страна в Южен Казахстан, в района на градовете Шимкент, Тараз и Алмати – до днес сред казахите съществува рода „Дулу“, един от основните в района.
Според някои изследвания тотемното животно на рода е вълка,[24][25] каквото е и значението на името на първия представител на рода, за чиято идентификация няма спорове – Кубрат.[26][27] Вълкът е приеман също така и от други степни азиатски народи, като тюрките и монголите, за техен митичен прародител.[28]
Хълм на остров Ливингстън, Антарктида, е кръстен на българската управляваща династия Дуло.[29]
Владетели от рода Дуло |
- Кубрат
- Батбаян
- Кубер
- Котраг
- Аспарух
- Алцек
- Тервел
- Кормесий
- Севар
Вижте също |
- Прабългарски родове
Литература |
Васил Златарски: Medieval History of the Bulgarian State, Vol I: History of the First Bulgarian Empire, Part I: Age of Hun-Bulgar Domination (679 – 852), Science and Arts Publishers, 2nd Edition (Petar Petrov, Ed.), Zahari Stoyanov Publishers, 4th Edition, 2006, София- Walter Pohl (1998): Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies, Debating the Middle Ages: Issues and Readings, Lester K. Little, Barbara H. Rosenwein, Blackwell Publishers 1998 p. 13 – 24
- Steven Runciman, A History of the First Bulgarian Empire, G. Bell & Sons, London, 1930
- Hyun Jin Kim. The Huns, Rome and the Birth of Europe. Cambridge University Press, 2013. ISBN 9781107009066.
- Florin Curta, Roman Kovalev, The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, BRILL, 2008, ISBN 9004163891
Източници |
↑ Йордан Андреев, Милчо Лалков, Българските ханове и царе от хан Кубрат до Цар Борис ІІІ, Велико Търново 1996 г., стр. 45
↑ The Huns, Rome and the Birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, 2013, ISBN 1107009065, p. 59.
↑ Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206957, p. 71.
↑ www.promacedonia.org
↑ Рашев, Рашо. Прабългарите през V-VII век. Трето издание. София, Орбел, 2005. ISBN 954-496-073-2. с. 30.
↑ Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Peter B. Golden, Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, p. 71.
↑ Die Awaren: ein Steppenvolk im Mitteleuropa, 567 – 822 n. Chr. Reihe „Frühe Völker“, Walter Pohl, C.H.Beck, 2002, ISBN 3406489699, s. 437.
↑ The Other Europe in the Middle Ages: Avars, Bulgars, Khazars and Cumans, Florin Curta, Roman Kovalev, BRILL, 2008, ISBN 9004163891, p. 284.
↑ www.promacedonia.org
↑ The Early Medieval Balkans, John Van Antwerp Fine, The University of Michigan Press (2000), page 66.
↑ The Making of the Slavs: History and Archaeology of the Lower Danube Region, c.500 – 700, Florin Curta, Cambridge University Press, 2001, ISBN 1139428888, p. 209.
↑ The Jews of Khazaria, KevinBrook, Rowman & Littlefield, 2006, ISBN 1442203021, p. 13.
↑ The Cambridge History of Early Inner Asia, Denis Sinor, Cambridge University Press, 1990, ISBN 0521243041, p. 261.
↑ Byzantium and Bulgaria, 775 – 831, Panos Sophoulis, BRILL, 2011, ISBN 9004206965, p. 71.
↑ Peter B. Golden, Nomads and Their Neighbours in the Russian Steppe: Turks, Khazars and Qipchaqs, Publisher: Ashgate/Variorum, 2003, ISBN 0860788857, стр. 71.
↑ OQ AND OĞUR ~ OĞUZ*, Peter B. Golden, бележка 37, "... but a Dulo-Dulu connection, however appealing as a legitimating source for Bulğar kingship, cannot be established on the basis of our current data." http://www.enu.kz/repository/repository2014/oq-and-ogur.pdf
↑ www.promacedonia.org
↑ promacedonia.org
↑ The Bulgarians: from pagan times to the Ottoman conquest, David Marshall Lang, стр. 49: "... and was the last of the great house of Dulo to occupy the throne, with him died out the lineage of Attila the Hun"
↑ The Huns, Rome and the birth of Europe, Hyun Jin Kim, Cambridge University Press, стр. 59: „Pritsak argues for a connection between the name Dulo and the name of the old Xiongnu ruling house Tu-ko(EMC Duo-klo“
↑ Maenchen-Helfen, Otto J. (1973). The World of the Huns: Studies in Their History and Culture (Edited by Max Knight). University of California Press. ISBN 0-520-01596-7, стр. 441.
↑ Grousset, Rene (1970). The Empire of the Steppes. Rutgers University Press. p.78. ISBN 0-8135-1304-9.
↑ ."Прабългарите по Северното и Западното Черноморие", ст.н.с. Д. Димитров, изд."Г.Бакалов", Варна, 1987
↑ Historia naturalis bulgarica, бр. 8, 1997, стр. 51 – 68, Българска академия на науките, Вълкът (Canis lupus L) във вярванията, фолклора u бита на българина, Николай Боев.
↑ Български светци и празници: Ритуали и забрани, гадания, предсказания и магии, метеорологични прогнози, обредни вещи, храни и символи, Лилия Старева, TRUD Publishers, 2005, ISBN 9545285419, стр. 103.
↑ Съпоставително езикознание, том 6, Софийски университет „Кл. Охридски“, 1981 г. стр. 88.
↑ Българска етнография (етнология), учебник, Николай Колев, Gaberoff, 2000, стр. 63.
↑ Wink, André (2002). Al-Hind: The Making of the Indo-Islamic World. Brill Academic Publishers, p. 65. ISBN 0-391-04173-8.
↑ Composite Gazetteer of Antarctica: Dulo Hill.
|
Категории:
- Българска аристокрация
- Български родове
- Стара Велика България
- Български династии
- Дулово
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.140","walltime":"0.167","ppvisitednodes":"value":907,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":14482,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1438,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":14738,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 118.907 1 -total"," 39.16% 46.558 1 Шаблон:Кралска_династия"," 36.14% 42.967 1 Шаблон:Infobox"," 15.69% 18.657 1 Шаблон:Cite_book"," 15.38% 18.285 1 Шаблон:Български_династии"," 13.35% 15.880 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 11.21% 13.327 1 Шаблон:Cite"," 6.67% 7.932 1 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 2.69% 3.200 1 Шаблон:Друго_значение"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.021","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1056310,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1341","timestamp":"20190331214801","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0414u0443u043bu043e","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D1%83%D0%BB%D0%BE","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q858431","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q858431","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-08-15T14:12:38Z","dateModified":"2019-03-22T20:27:51Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/60/KhanAsparuh.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":119,"wgHostname":"mw1238"););