АК-47 Автомат Калашников
АК-47 с щик
Националност	СССР Русия
Тип	Автомат (Щурмова пушка)
История на производство и служба
Изобретател	Михаил Калашников
Създаване	1946 – 1949 [1]
Производител	Ижевски машиностроителен завод (Ижмаш) Тулски оръжеен завод
Производство	1949 г. – 1959 г.[2]
На въоръжение	1949 г. - до сега, заменен от АК-74 в СССР.
Конфликти	Корейска война, Китайско-руски конфилкт, Виетнамска война, Руска война в Афганистан, конфликти в Югославия, Първа Чеченска война, Война в Косово, Втора Чеченска война, Война в Ирак, Американска война в Афганистан, Руско-грузинска война, Гражданската война в Либия и други конфликти, продължаващи на територията на бившия СССР, близкия Изток и средния Изток.
Произведени бройки	над 100 млн.
Варианти	АК, АКС, АКМ, АКМС, АКМН, АКМСН, АКМСУ.
Габаритни характеристики
Маса	3,8 kg (без патрони и щик) 0,33 kg (празен пълнител); 0,82 kg (зареден пълнител)
Дължина	870 mm, 645 mm на АКС
Дължина на цевта	415 mm
Работни характеристики
Действие	газово-възвратно
Пълнител	30 патрона (стандартен пълнител)
Боеприпаси	7,62x39 mm
Мерни прибори	железен мерник/допълнителни оптически мерници, изискващи специална рама
Скорострелност	100 изстр./мин бойна, техническа до 600
Начална скорост	715 m/s
Ефективна стрелба	400 m бойна, техническа до 800 m
АК-47 Автомат Калашников в Общомедия

АК-47 (Автомат Калашников) (на руски: Автомат Калашникова образца 1947 года) е автомат, създаден през 1947 г. от Михаил Калашников и произвеждан от Ижевски машиностроителен завод (Ижмаш) и Тулски оръжеен завод. Използван е от целия Източен блок по време на Студената война.

В сравнение с автоматите, използвани през Втората световна война, АК-47 е по-лек и компактен. Класическите боеприпаси са патрони 7,62×39 mm. Предназначен е за водене на автоматична и полуавтоматична (единична стрелба). Отличителни за него са лесната поддръжка, надеждност^[3] и простота на боравене.

Служи като база на ред други модели автомати, карабини (Сайга), картечници (РПК) и др. Произведени са над 100 млн. броя в света, като производството продължава. Много разпространено и употребявано оръжие в държавите от Третия свят и в голяма част от страните от бившия Източен блок. Китай го произвежда като „Тип 56“. В разговорната реч често бива наричан само „калашник“.

История |

Търсенето на методи за увеличаването на огневата мощ на пехотата води до създаването на преносимите леки картечници. Недостатък на този тип оръжие е невъзможността с него да се стреля от ръка в автоматичен режим, поради прекомерния откат. Още от края на 19 век различни иноватори в оръжейната област търсят начин за справяне с този проблем. В края на 19 век италианския офицер Amerigo Cei-Rigotti разработва първото в света автоматично оръжие използващо патрон с междинна енергия, по-ниска от тази на пълноразмерна пушка и по-висока от тази на пистолет, което е способно на контролируема стрелба от ръка. Това оръжие се счита за първия прототип на новия клас оръжие наречено след края на втората световна война с името щурмова пушка (на запад) и автомат (в държавите от съветската сфера на влияние). В годините след Риготи, множество конструктори работят по проблемите на лекото автоматично оръжие работещо под междинен патрон. Като първи подобен образец оръжие употребявано в бойни действия се счита автомата на Владимир Фьодоров, който е произвеждан в Русия по време на първата световна война. В случаите в които това оръжие е достигало до серийно производство и до войската обаче към него са се отнасяли като към лека картечница. То не е било считано за основно пехотно оръжие. В годините преди Втората световна война в Германия е натрупана много работа в областта на създаването на оптималния боеприпас за такъв тип оръжия. Информацията за тези разработки достига и до СССР, където паралелно се разработва подобен патрон с намалени габарити. През този период не е имало разработено оръжие за новите патрони, нито тактически прийоми за употребата му.

Пробивът започва в СССР, където масовите автоматични пистолети ППД, ППШ-41 и ППС, благодарения на отличната външна балистика на патрона им със сравнително голям обхват до около 200 m прицелна и 400 m ефективна стрелба, започват да се използват като основно оръжие за пехотата. В същото време германската тактика и постройка на пехотните подразделения е фокусирана около картечницата (MG-34 и MG-42), пехотните части са въоръжени с болтови пушки, като само офицерите са били въоръжени с картечни пистолети (MP-40). Външната балистика на използвания в Германия 9х19 parabelum патрон въпреки по-голямата му възпираща сила, е малко по-лоша от тази на съветския 7,62х25, прекопиран от маузеровия 7.63Х25 (една стотна от милиметъра е в технологичния допуск, така че смяната на последната цифра от 3 на 2 е идеологическа), което не позволява използването на автоматичните пистолети като основно пехотно оръжие. 9 mm патрони са ефективни до около 100 m, като могат да стрелят до около 200 m по групови цели. Това налага разработка на ново оръжие и за него е избран новият патрон 7,92х33.

Пушката обаче била толкова сензационна, че проектът е провеждан в тайна дори и от Хитлер, а оръжието е наименувано на MP-43/44 (MP – Maschinenpistole, картечен пистолет на немски). Всички автоматични оръжия тогава са именувани Maschinenpistole и Maschinengewehr (MP-40 е наричан погрешно шмайзер – от името на конструктора Hugo Schmeisser, който няма участие в MP-40, Thompson, „ППШ-41 Шпагин“, както и картечници (MG-34, MG-42, Browning 30 cal., Bren LMG и др.),

Sturmgewehr 44

По-късно през войната някои германски части в СССР започнали да използват новото оръжие срещу червеноармейците. Пушката показала отлични качества. Пратка по въздуха била спусната на германска част, отрязана зад съветската линия, и с тях немците успели да си пробият път. При едно негово посещение при обикновените войници на фронта, Хитлер попитал войниците от какво се нуждаят. Отговорът – „още MP-44“. Фюрерът най-сетне забелязал пушката. На този нов вид оръжие било дадено името Sturmgewehr 1944, съкратено Stg-44, което буквално означава „щурмова пушка“, откъдето и идва името на този тип огнестрелни оръжия.

Две години след края на нацистите, в Русия било представено ново оръжие, проектирано от Михаил Калашников. Идеята за пушката му дошла, докато бил в болница и се възстановявал от раните си от шрапнел по време на войната. Все още танков командир, Калашников разбрал, че руската армия има нужда от ново въоръжение. Докато бил в болницата, честа тема на разговорите била липсата на добра автоматична винтовка, която да се съревновава с немските. Скоро Калашников влязъл в състезание за ново оръжие, което трябвало да работи в кални, мокри и студени условия. Руският войник харесвал простотата на дизайна на картечния пистолет ППС-43 на Алексей Судаев. Немската шурмова винтовка оказала влияние на по-нататъшните автомати, включително и на бъдещия „Калашников“, но скоро след войната потънала в складовете за неприкосновен запас. ^[4] Калашников създал своя „Михтим“ и спечелил състезанието. Впоследствие били създадени поредица от пушки, като най-сетне се появил автоматът Калашников. АК-47 бързо бил възприет и скоро бил обявен за основната пушка на армията на СССР, а после и на всички държави от социалистическия блок.

Дизайн |

Руското решение при избора на патрона било много просто. Взема се старият, тежък, но и мощен патрон, използван при обикновените пушки като Мосин-Наган, и се скъсява. Така диаметърът на куршума от 7,62 mm си останал същият, а дължината от 54 mm се намалила на 39 mm. По този начин патронът станал по-лек и с по-малък откат, но с подобна мощ. Това обаче, което е най-революционното при АК-47, е изразът „прост, точен и работи“. Автоматът е лесен за разглобяване, сглобяване и чистене. Употребата му е дори по-лесна. Повечето експерти твърдят, че са нужни по-малко от десет минути, да обясниш на едно дете как се борави с него, а за чистенето и поддържането на прилежния вид на оръжието – най-много един час. „Калашников“ е издръжлив и може да работи при почти всички ситуации. Оръжейни експерти от САЩ са правили няколко екстремни тестове с оръжие с дизайна на Калашников: потапяне във вода, заравяне в пясък и прегазване от брониран военен джип Humvee (Discovery Channel). След всички тестове автоматът работи безпроблемно. Поради тези свойства са правени безброй модификации на автомата, като: АКМ (М – Модернизиран), АК-74 (използващ 5,45х39 mm патрони), Сериите 100 (АК-101, АК-103, АК-105 и др.) АКС-74U, картечница РПК и т.н. Има и други модели оръжия с друг или подобен дизайн (като сръбския М70), но „отвътре“ – Калашников. След края на Студената война, въпреки негативни възгледи на Запада върху пушката, АК-47 има огромен успех. Българската армия закупува огромни броеве АР-М1 – почти същата версия като АК-47, но с подобрена цев, която увеличава ефективния обхват до 600 m, а по-опитен стрелец би могъл да обстрелва цел на 800 m. В днешни дни пътят, който изминава патрона му, достига 2100 – 2300 m. Боеприпасите са същите.

За днешното въоръжение точността и откатът на АК-47 не са особено задоволителни в сравнение с други по-леки западни пушки като М16, M4, G36, AUG и др., но „Калашников“ компенсира като „бомбардира врага“ със „смъртоносна стена“ от олово. Обхватът на ефективната стрелба е 300 m – като при някои картечни пистолети. Автомат Калашников запълва празнината между картечницата и щурмовата пушка (това си личи и от превключвателя на типа на стрелба – предпазител-автоматичен-единичен, тоест основното предназначение е воденето на автоматична стрелба).

Фрезована или щампована цевна кутия |

Фрезованата цевна кутия („Milled receiver“) е направен от солидна стоманена изковка (блок), обработена и оформена чрез специални машини (фреза, струг). Те са здрави, не се усукват и огъват и издържат на многогодишна експлоатация. По-скъпи и по-издръжливи, те имат някои специфични и индивидуални опции.

Щампованата цевна кутия („Stamped receiver“) е направена от огънати, закалени стоманени пластини. Захванати са посредством нитове. Те са много по-опростени. Лесни са за разглобяване и сглобяване. Могат да бъдат много здрави. Но могат да се усучат или огънат при натиск. Нитовете и винтовете могат да се разхлабят от експлоатация.

Боеприпаси |

АК-47 разполага с бърза автоматична стрелба и неоспорима огнева мощ, поразяваща фатално камък, дърво и плът. Въпреки голямата си кинетична енергия и пробивна мощ в сравнение с други днешни щурмови винтовки, 7,62х39 mm куршум не се преобръща напред при навлизане в целта, а бързо излиза, оставяйки малка огнестрелна рана. Ако куршумът не е поразил нещо жизненоважно, раната е относително лесна за лекуване. За това през 1974 г. бил създаден АК-74, използващ 5,45 mm боеприпаси. Те са по-малки, по-слаби, и с по-малък откат, но са по-бързи и имат по-голям обхват, но имат по-добри балистични показатели. 5,45х39, при попадане в целта, поради голямата кинетична енергия, задната част на куршума, изпреварва предната и нанася големи разкъсвания и поражения в целта, в която е навлязъл. Подобно на западните 5,56 mm патрони (ако 5,56 не се фрагментира при скорост над 762 m/s), те се преобръщат при навлизане в човешкото тяло и по-този начин нанасят много повече щети. Това са така известните куршуми с „изместен център“ на тежестта. В действителност няма никакво изместване на центъра на тежестта, просто куршумът е с недостатъчна жироскопична устойчивост, т.е. централната ротация, придадена му от нарезите в канала на цевта, е по-малка от необходимата. Това позволява при попадение в тялото (и не само в тялото – един голям недостатък са много лошите и непредвидими рикошети в условия на град и т.н.), задната по-тежка половина да се опита да изпревари предната, така се получава завъртане и проектилът поема по непредвидима траектория, което е последвано от множество разкъсвания и поражения. Някои смятат, че са дори по-ефективни от съответните американски междинни патрони 5,56х45 mm. Въпреки това 7,62 mm куршум се е доказал като мощно средство за убиване, пробивайки дърво и метал. Въпреки че няма обхвата, точността и балистичните ефекти на поразяване на днешните щурмови пушки, 7,62х39 mm има голяма кинетична енергия и събаря с един изстрел (проблемите с тази способност на 5,56 mm боеприпас водят до търсенето на нови куршуми за американските пушки, като 6,8х43 mm Remington SPC, който е нещо като междинен куршум между 5,56х45 mm и 7,62х39 mm). Куршумите, изстреляни от АК-47, имат малък обхват от приблизително 650 m, но с оглед на военните действия от Втората световна война насам, повечето пехотни схватки (особено в градска обстановка) се водят най-много от такова разстояние. Много е вероятно 7,62 mm куршуми, изстреляни от „Калашников“, да са посели най-много смърт по света и със сигурност ще продължат да го правят.

Разпространение |

Има над 100 милиона АК-47 в оборот, а над 50 армии го използват като основна пушка. Генерал-лейтенант Михаил Калашников бил награден многократно, включително с орден „Герой на Руската Федерация“ и два пъти с орден „Герой на социалистическия труд“. Той твърди, че въпреки огромния брой на неговото оръжие в оборот по света, той не е получил никакво заплащане от тези продажби и дори съобщи, че му се иска да беше изобретил електрическата косачка за трева, вместо АК-47.

Модели |

АКМ |

АКМ

Автомат Калашникова модернизированный (Автомат Калашников модернизиран) е версия на АК-47. Разликите помежду им са съвсем малки и включват опростяване на дизайна, щампована цевна кутия за олекотяване на щурмовата винтовка, малък огнекомпенсатор и повдигане на приклада с няколко градуса, за да се справи с част от „скачането“ при стрелба. Механизмът е същият като при АК-47, въведен е забавител на сработването на автоматичния спусък. Цевта е удължена с 5 mm. Използва и същите руски боеприпаси 7,62х39 mm. АКМ е бил приет на въоръжение през 1959 г. в СССР/Русия.

АКС |

АК със сгъваем приклад (АКС)

АКС е версия на автомат Калашников, с железен сгъваем приклад. АКС е бил предназначен за въздушно-десантните войски (ВДВ).

Символично значение |

През периода на студената война АК-47 се налага като символ на лошия идеологически враг в холивудската филмова индустрия. Въпреки края на Студената война стереотипът за бандита с АК-47 продължава да се експлоатира. Факт е, обаче, че „Калашников“ е навсякъде и все повече западняци предпочитат руското оръжие пред такива като М16, която трябва да се пази от вода, кал и други основни врагове на оръжието. Дори има доказателства, че американски войници във Виетнам са захвърляли техните „черни пушки“ (М16) и са грабвали руската класика въпреки образа и на „оръжието на лошия“. АК-47 се е превърнал в икона (има го дори на знамето на Мозамбик, като символ на революцията). АК-47 може да се представи като „символ на оръжието“ като цяло. Светът признава, че АК-47 е една от най-добрите пушки, правени някога.

Производство в България |

По времето на социализма у нас започва производство на АК-47 по лиценз в тогавашния завод „Фридрих Енгелс“, Казанлък (1977 – 1989). Произвеждат се автомати „Калашников“ калибър 7,62 и калибър 5,45 мм, картечници „Калашников“ 7,62 и 5,45 мм. Българските автомати се отличават с високо качество и са много търсени на международните пазари^[5]. С разпадането на социалистическата система и края на Варшавския договор лицензите изтичат автоматично. Към 2018 г. производител на автомати в България е завод Арсенал^[6]. Според източници от завода продукцията им се различава коренно от руското оръжие. Автоматите “Арсенал“ са базирани на руския АК 47, но са многократно подобрени и съобразени с международните изисквания и нормите на НАТО.

Източници |

Външни препратки |

• Вижте как работи АК-47


• Стрелба с АК-47


• Механизъм на стрелба на АК-47


• АК-47 Разглобяване и сглобяване


• Бързо разглобяване и сглобяване на АК-47


• Отечественные Автоматы


• Legendary Kalashnikov: Story of AK-47 Rifle (RT's Documentary)


• 
  Arsenal inc. е едно от представителствата в САЩ


• 
  AK-47 Museum virtual tour