Skip to main content

Цигани Съдържание Названия | История | Вижте също | Източници и бележки | Изследвания | Външни препратки | НавигацияRoma of Albania (DOC)str.3Patrin Web JournalBulgaria – MinoritiesUnited Nations Development Programme's Regional Bureau for Europeизследванепреброяване от 2002изследванеданниПреброяване от 2002данни на ЦРУAB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELERПреброяване от 2001изследванеданни на ЦРУпреброяване от 2001Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide DataGenomic Study Traces Roma to Northern IndiaxxHistorical Dictionary of the Gypsies (Romanies), ("Исторически речник на циганите " (Второ издание – 2007) – английски)Ιστορία των Ρομά („История на ромите“ – гръцки)The Catholic Encyclopedia.New Advent„Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti.“We Are the Romani People, Pg XIXRoma, Sinti, Gypsies, Travellers...The Correct Terminology about Roma"Gipsies (Gypsies") – Енциклопедия Британика (10-то издание, 1902 г.).Ромите в България. Информационен справочник.Rechnik na chuzhdite dumi v bŭlgarskia ezik s prilozhenia, Ivan Gaberov, Gaberoff, 2002, str. 452.„Rajasthan turns out to be the 'baap' of Euro gypsies“„Rajasthan turns out to be the 'baap' of Euro gypsies“Origins, admixture and founder lineages in European Roma„Nástin mluvnice slovenské romštiny (pro pedagogické účely)“ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEWUniformityonline offprint2342 – 2349Lexikon zur byzantinischen GräzitätLexikon zur byzantinischen Gräzität4Lexikon zur byzantinischen Gräzität22Illustration 5132 – 1342040930230 – 231217 – 218426392 – 39343България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878)894636829online offprint39online offprintonline offprintтом 2, гл. 2406 – 407197 – 198Bekämpfung der Zigeunerplage. RdErl. d. RFSSuChdDtPol. im RMdI. vom 8.12.38Ausführungsanweisung des Reichskriminalpolizeiamtes zum RdErl. des RFSSuChdDtPol. im RMdI, vom 8.12.1938VictimsDer Völkermord an Sinti und RomaЦигани в Източна ЕвропаЦиганиИзвестни ромски личности по светаСпециализирана библиотека с архив „Студии Романи“Смесените бракове – модел на етническа и религиозна толерантност – Пашова, 2004Статии от Алексей Пампоров, Институт по Социология при БАНИлона Томова (1995) Циганите в преходния период. София: IMIRАлексей Пампоров (2004) Ромското семейство – аспекти на всекидневието. София: ЕфектРомското всекидневие в БългарияЕвропейски център за правата на ромитеРомско езикознание и ромски език„Срещал съм и щастливи цигани“„Таборът отива към небето“„Циганско време“„Фламенко“„Черната лястовица“„Лудият чужденец“„Идвам“„Лейди Зи“„Маймуни през зимата“Фестивалът в Гуча

Цигани


АлбанияБългарияГерманияГърцияХелзинкския комитет[13]ИспанияСеверна МакедонияОбединеното кралствоПолшаПортугалияРумънияРусияСърбияСловакияТурцияУкрайнаУнгарияФранцияФинландияХърватиягръцкиетнически групиЕвропаБалканитеПиренеитеИндияномадиетническа общностИндийския субконтинентИндияРаджастанПенджабЕвропаСАЩРумънияБългарияУнгарияСАЩСърбияСловакияцигански езикиндоарийските езициевропейски езицивизантийцитефригийскатамонархическаересмелхиседекянитебългаризиранароманихиндисанскритскоточергарскиягръцкиЕгипетЕлена МарушиаковаИндияРаджастан56 векРаджастанПенджабзападПакистанАфганистанПерсияефталитите56 векГуптската династияарабските78 векциганския езикхиндипанджабскимарварииндоарийски езицибенгалски6 векперсийскиарменскигръцкиПерсия224241Иранзападсевердиалекти661зотиМесопотамия670710халифитеМуавия IУалид IБасраАнтиохияАйнзабра8558 веказиатскитеВизантийската империя10 векЕгипетСеверна АфрикаБалканитеСеверна МакедонияиспанскатаЕгейските островиВизантия11 векЕвропа19 векробиВтората световна войнанациститециганскиятиндоарийските езициИндийския субконтинентгенен материалвизантийскаМала АзияересФранц МиклошичИранското платоЗадкавказиетоАфрикаселжукските турциосманскотоГригорий II КипърецпарициатонскитеЛавраКсиропотамБожигробвенецианцитепелопонескиНомоканонВлашкоДан IВладислав IДоминиканскиятЛюбекМекленбургВилнюсВеликото литовско княжествоЖуау IIIпортугалскаАфрикаЛондонКонстантин ИречекРилската грамотаИван ШишманИван ДуйчевДрачАдриатикатимарскияНикополскисанджакСюлейман Iвилаета РумелиМораваРадуСтефан ВеликиМуховоЗахари СтояновГеорги ДимитровДимитър СтрашимировκлисурскитебашибозукаКопривщицаРасизмътнационалсоциалистическатаХайнрих ХимлерВтората световна войнаРумънияУнгарияНезависимата хърватска държава










Цигани


от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигацията
Направо към търсенето












Цигани

Tsigganes-Greek Roma-Gypsies.jpg
Цигански момичета от Централна Източна Гърция.
Общ брой
4 – 5 милиона
Значителен
брой в

Албания: 10 000 – 120 000[1]
България: 325,343 (2011)[2]; 313 000 (1992)[3]; Независими източници посочват бройки между 700 000 – 800 000[4]
Германия: Ок. 100 000 (главно Синти)[5]
Гърция: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000 – 350 000 според Хелзинкския комитет [13]
Испания: Ок. 600 000 – 800 000[6]
Северна Македония: 53 879 [7]
Обединеното кралство: Над 105 000[5]
Полша: Ок. 15 000 – 50 000[8]
Португалия: 40 000 [9]
Румъния: 535 140 (преброяване от 2002). Независими източници посочват бройки между 1 и 2 млн. души.[10]
Русия: 183 000[11]
Сърбия: 108 193[12]
Словакия: 92 500 [13]
Турция: 500 000 – [14][15][16]
Украйна: 48 000[17]
Унгария: 190 046 (преброяване от 2001), ок. 500 000[18]
Франция: 500 000[19]
Финландия: 10 000[20]
Хърватия: 14 000 [21]


Чехия
Език
Цигански, местни езици и диалекти
Религия
Християнство, Ислям
Сродни етно групи
Доми, Домба, Люли.

Цигани в Общомедия


Ромският флаг, предложен в 1971 г. на Ромския Световен конгрес. Знамето също съдържа 16 спици червена чакра, на санскрит означава колело, в центъра, представляваща традицията на странстване на хората от ромски произход.


Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, асингани – „недосегаеми“) е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешна Индия.[22][23][24] Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.


Циганската етническа общност произлиза от северозападните части на Индийския субконтинент,[25] по специално от северна Индия,[26][27] вероятно от северозападните индийски щати Раджастан [28][29] и Пенджаб,[30] и живее днес в целия свят, най-вече в Европа и САЩ. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.


Говорят цигански език (романо чхиб), който принадлежи на групата на индоарийските езици.




Съдържание





  • 1 Названия


  • 2 История

    • 2.1 Ранни миграции


    • 2.2 Пристигане в Европа

      • 2.2.1 Пристигане в България



    • 2.3 Циганите в Османската империя


    • 2.4 Циганите във Влашко и Молдова


    • 2.5 Циганите по време на Априлското въстание


    • 2.6 Циганите в Третия райх



  • 3 Вижте също


  • 4 Източници и бележки


  • 5 Изследвания


  • 6 Външни препратки




Названия |




Процентен дял на циганите от населението на европейските държави


Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици[31], може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[32][33] което означава 'недосегаеми', от α (не-) + θιγγάνω (докосвам).[34][35] Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.[36] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[36] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[32]


Роми е българизирана форма на ромá – дума на романи, която е самоназванието[37] на част от циганите. На романи ромá означава човек от ромската етническа група или мъж, съпруг[38] (в противовес на гаджé, всички нероми). Думата, на хинди – रोमा „рома“, вероятно идва от санскритското „дом(б)а“, което означава „музикант от низша каста“.[39] На цигански думата ром означава „мъж, съпруг“ и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.


Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпи, (на гръцки γύφτος хиптос) което идва от погрешната представа, че циганите произхождат от Египет.[39] Това е коренът на думата и в много европейски езици.[40] Среща се и формата арапи (от Арабия).




Цигански девойки от Испания, 1917 г.


Според етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов названието цигани е по-широко, отколкото роми, като го използват в академичната литература, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.[41] Същото смятат и други учени (Томова, Пампоров) които приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности.[42]


В българския разговорен език думата мангал представлява обидно или пренебрежително обръщение към хора с по-тъмен цвят на кожата, и в частност към циганите.[43]



История |




Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от северна Индия, [22][23][44] вероятно от днешният щат Раджастан.[45]




Катунари, гравюра от 1837 г.


Според генетичните и исторически проучвания, циганите произлизат от северна Индия,[22][23][46] вероятно от днешният щат Раджастан.[47][48] От 5-6 век техните племена напускат родните си места, вероятно от северозападните индийски щати Раджастан [49][50] и Пенджаб,[51] и се насочват на запад, като продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век.


Корените на циганския език са в Индия: езикът има граматичните характеристики на индийските езици и споделя с тях голяма част от основната лексика, например, части от тялото или ежедневие.[52] По-точно, циганският език споделя основната лексика с езици като хинди, панджабски и марвари, докато неговата граматика е най-близо до тази на източните индоарийски езици като бенгалски.[53]


Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.


През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.


Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Северна Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа.


Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.


До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.


През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[54]



Ранни миграции |


При все наличието на различни местни говори циганският е единен по граматика и речник език.[55] Английският лингвист Ярон Мантрас предполага, че той е възникнал при частично сближаване на някой централноиндийски диалект със северноиндийски диалекти. Пак според Мантрас особеностите на циганския сочат (в съпоставка с общата история на индоарийските езици), че неговите носители са напуснали Индийския субконтинент не по-рано от ок. 750 – 1000 г. сл. Хр.[56]


Лабораторно изследване на генен материал, взет от 152 представители на 13 отделни цигански общности в цяла Европа, показва, че съвременните цигани имат общи прародители, че те произхождат от северната или северозападната част на Индия, която са напуснали преди около 1500 години, и че са навлезли в Европа през Балканския полуостров преди около 900 години.[57]



Пристигане в Европа |




Разселване на циганите в Европа чрез Мала Азия и Северна Африка


В миналото циганите са нямали своя писменост и тяхната история може да бъде проследена само по чужди извори. Възможно е гръцката дума Ἀθίγγανοι (атингани), която през IX в. обозначава разпространена във византийска Мала Азия християнска ерес,[58] впоследствие да е станала едно от наименованията на циганите (срв. новогръцкото Τσιγγάνοι, Ατσίγγανοι).[59] Обичайното византийско име за „циганин“ обаче е Αἰγύπτιος, т.е. „египтянин“.[60] Тази запазена в новогръцкия (Γύφτος) и възприета в други европейски езици дума (английски: Gypsy, френски: gitan, испански: gitano) на пръв поглед сочи, че циганите са дошли в Европа от Египет. В разрез с това Франц Миклошич установява, че в езика им се срещат персийски и арменски, но не и арабски заемки и прави извод, че пътят на циганите извън тяхната индийска прародина е минал през Иранското плато и Задкавказието, а не през Северна Африка.[61] Американският историк Джордж Сулис предполага, че циганите са се преселили в Мала Азия през ΧI в. под натиска на селжукските турци, а османското завоевание през XIV в. ги е изтласкало от там на Балканите.[62]


Гръцката дума „египтянин“ в смисъл на „циганин“ се среща за пръв път в един писмо на Григорий II Кипърец, константинополски патриарх от 1283 до 1289 г., което споменава бирник, взимащ данък от „така наречените египтяни и атингани“.[63] През първите десетилетия на XIV в. отделни цигани (Αἰγύπτιοι) се споменават и като зависими селяни (парици) в два документа на атонските манастири Лавра и Ксиропотам.[64] През 1483 г. немският поклонник Бернхард фон Брайденбах спира на път за Божигроб във владения от венецианците пелопонески град Модон (Метони): илюстрацията към неговия пътепис показва разположени извън градските стени цигански землянки.[65] Късносредновековният гръцки и славянски Номоканон предписва църковни наказания за християни, които ходят при циганки–врачки.[66]


От Балканския полуостров циганите се придвижват на север към Централна и Западна Европа. Във Влашко те са споменати за пръв път през 1385 г., когато Дан I с грамота предава на Тисманския манастир 40 семейства цигани („ацигани М челѣди“), дарени по-рано от неговия чичо Владислав I на друга, съседна обител.[67]Доминиканският монах-летописец Херман Корнер от Любек разказва как в края на 1417 г. около 300 души цигани („секани“, Secanes) се появяват в Мекленбург: „Инородно, невиждано по-рано странстващо множество хора от източните страни дойде в Германия, преброждайки цялата тази земя чак до приморските области.“ Те имали свои князе (principes) – херцог (dux) и граф (comes).[68] През 1501 г. във Вилнюс полският крал Александър потвърждава правото на циганите да се придвиждват свободно в държавата му (swoboda obraszczenia w zemliach naszych) и властта на войводата (woyt cyganski) Васил над всички цигани във Великото литовско княжество.[69] През 1538 г. крал Жуау III забранява на цигани (ciganos) да влизат в страната, за да не се занимават с грабеж и магьосничество, а родените вече на португалска земя цигани заточва по за две години в Африка.[70] Една издадена в Лондон ок. 1542 – 1547 г. книга съдържа първия запис на циганска („египетска“) реч.[71]



Пристигане в България |



 Основна статия: Цигани в България

Според Константин Иречек циганите „по всяка вероятност [са] се появили в България към средата на XIV в.“.[72]Рилската грамота (1378) на цар Иван Шишман споменава „Агупови клети“ (колиби); Иван Дуйчев свързва това „с името „агупци“, давано у нас на циганите“.[73] Среднобългарският превод на житието на св. Варвар Охридски разказва за множество „египтяни“ в околността на Драч (ибѡ мнѡѕи бѣхѫ егѵптѣны въ тои странѣ); тази подробност не присъства в гръцкия първообраз на житието и най-вероятно касае цигани, достигнали през XIV в. брега на Адриатика.[74]




Цигански оркестър, нает за сватба в София



Циганите в Османската империя |


След турското завоевание на Балканите циганите често биват записвани в османските данъчни документи. Най-ранното такова споменаване е от 1430 г. – в тимарския регистър на Никополски санджак.[75] Султан Сюлейман I издава нарочен „Закон за циганите във вилаета Румели“ (1530), според който циганите – както „неверници“, така и мюсюлмани – плащат поголовен данък.[76]


Западноевропейски пътешественици, виждали цигани по своите родни места, ги срещат и в османските земи. Според Мартин Груневег (1562 – 1618?) там „[и]ма много цигани, които работят занаятите си на улиците под малки палатчици, в които те живеят заедно с жените и децата си. Циганите, които иначе на нас, гданчани, не са непознати, макар и получерни, са все пак хубав народ. В Турция те се прехранват с ковачество или са музиканти, сиреч гъдулари, иначе казано фокусници. Придържат се към турската носия.“[77] През 1553 г. Антон Вранчич разкава: „Когато започнахме да прекосяваме реката (Морава), пред нас се изпречиха други турци, между които един беше по външност и облекло по-високопоставен от другите. След тях вървяха петима египтяни, които сега наричаме цигани или цингани, вързани за шията с една верига и влачени в една редица. Те издаваха жални викове и окайваха немотията си. Тогава аз попитах турците какви са тези и каква е причината, за да бъдат те оковани във вериги. Отвърнаха ми, че са събирани вместо данъци, които могат да се състоят както в пари, така и в малолетни деца.“[78]


През 1877 г. Бейкър оценява броя на циганите в Османската империя на 200 000 души. Някои от тях са скитащи като в Западна Европа, други са групирани в села, а трети са установени в градовете, в специално обособени за тях квартали. Специализирани са в калайджийство, казанджийство, търговия с коне и мародерство. Те са музиканти – „барабанът и циганският кларинет придружават почти всеки селски празник, християнски или мюсюлмански“. Англосаксонски пътешественици в империята като цяло се възхищават на красотата им и излагат тяхната нечестност и аморалност. Различно мнение имат Сенклер и Брофи, според които циганите са жертви на българската злоба и алчност.[79]



Циганите във Влашко и Молдова |




Румънска обява за търг на цигани-роби (1852)


Не е сигурно дали споменаваните в славяно-румънски грамоти от XIV и XV в. цигани са били зависими селяни или същински роби.[80] Един молдовски летопис съобщава, че след победа над влашкия княз Раду през 1470 г. Стефан Велики „избил много народ и взел 17 хиляди цигани във владение (in Eigenschaft)“.[81] Това, изглежда, е първото ясно свидетелство за робско положение на цигани в дунавските княжества. От началото на XVI в. насетне „на практика единствените роби във Влашко и Молдова“ са циганите.[82] Някои от тях са собственост на княза, други – на манастири или на частни лица. Във Влашко робството е отменено със закон през 1847 г., в Молдова – през 1844 г.[83]



Циганите по време на Априлското въстание |


Отношението към циганите във въстаналите селища е различно. В село Мухово, по думите на Захари Стоянов, циганите (с изключение на един) „не само били добри майстори, но и направили много ножове и пушки на българите, без да издадат една дума на турците“.[84] Според историците Георги Димитров и Димитър Страшимиров κлисурските цигани били заподозрени, че със своите шпионства подпомогнали или даже причинили разоряването на това градче от башибозука. За да предотвратят подобно събитие в Копривщица, тамошните въстаници избиват през нощта на 27 срещу 28 май 1876 г. около 70 мъже местни цигани.[85]



Циганите в Третия райх |


Расизмът е принцип на националсоциалистическата идеология и политика. На 8 декември 1938 г. Хайнрих Химлер издава наредба „За борба с циганската напаст (Zigeunerplage)“ „на расови начала“ (aus dem Wesen der Rasse heraus).[86] Допълнително постановление от германската Държавна дирекция на полицията пояснява, че предприетите съгласно тази наредба мерки трябва да имат за цел „първоначално – расовото отделяне на циганите от немската народност, след това – възпрепятстване на смесването между расите и в крайна сметка – урегулирането на начина на живот при чисторасовите цигани и лицата с отчасти циганско потекло. Нужната правна основа за това може да бъде осигурена само със Закон за циганите...“[87] Избухването на Втората световна война попречва да се подготви подобен закон, но пък войната става предпоставка циганите да бъдат поголовно изтребвани – редом с други обявени от националсоциалистите за расово непълноценни народности. Избиване или депортиране на цигани биват организирани през 1942 – 1945 г. както от немските граждански и военни власти, така и от съюзените с Германия правителства на Румъния, Унгария и Независимата хърватска държава.[88] Липсата на документи не дава възможност да се установи точният брой на жертвите, но мнозинството историци смятат, че са били погубени не по-малко от 200 000 европейски цигани.[89] Българските цигани остават незасегнати от тази катастрофа.



Вижте също |


  • Интеграция на циганите в България

  • Антициганизъм

  • Гюпти

  • Ашкали

  • Расизъм


Източници и бележки |



  1. ↑ Koinova, Maria. Roma of Albania (DOC). // Center for Documentation and Information on Minorities in Europe – Southeast Europe, 2000. с. 7. Посетен на 11 юли 2010.


  2. ↑ str.3


  3. ↑ България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria – Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.


  4. ↑ United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe


  5. ↑ аб Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448


  6. ↑
    Испания: Ок. 600 000 – 800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.


  7. ↑ Според преброяване от 2002


  8. ↑ Полша: Ок. 15 000 – 50 000 в началото на 90-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.


  9. ↑ Според [1]


  10. ↑ По данни на Световната банка([2]) и Международната асоциация за статистика ([3]).


  11. ↑ Русия: Преброяване от 2002 отчита 182 766 души.


  12. ↑ http://www.stat.gov.rs/zip/esn31.pdf


  13. ↑ По данни на ЦРУ.


  14. ↑ http://romove.radio.cz/en/article/18158


  15. ↑ international Romani Studies Network: „Reaching the Romanlar – A Feasibility Study Report“, Istanbul, 2006, стр. 13. Достъпно чрез [4]


  16. ↑ SERİN, Ayten. AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER. // Hürriyet, 8 май 2005. Посетен на 23 септември 2006.


  17. ↑ Украйна: Преброяване от 2001 отчита 47 587 души


  18. ↑ Унгария: Ок. 500 000 през 80-те години, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.


  19. ↑ http://www.euractiv.com/en/security/situation-roma-france-crisis-proportions-report/article-150507


  20. ↑ Според данни на ЦРУ.


  21. ↑ Според преброяване от 2001.


  22. ↑ абв Mendizabal, Isabel и др. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data. // Current Biology. 6 декември 2012.


  23. ↑ абв Sindya N. Bhanoo. Genomic Study Traces Roma to Northern India. // New York Times, 11 декември 2012.


  24. ↑ „Current Biology“ .


  25. ↑ Hancock, 2002, p. xx


  26. ↑ [5]


  27. ↑ [6]


  28. ↑ [7]


  29. ↑ [8]


  30. ↑ [9]


  31. ↑ Например: Zigeuner (немски), zingari (италиански), cigányok (унгарски), cikáni (чешки), ciganos (португалски), Çingeneler (турски).


  32. ↑ аб Кенрик, Доналд.. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies), ("Исторически речник на циганите " (Второ издание – 2007) – английски). // Посетен на 22 април 2012.


  33. ↑ Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.


  34. ↑ Ιστορία των Ρομά („История на ромите“ – гръцки) Посетено на 22 април 2012.


  35. ↑ Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Посетен на 2 януари 2012 from New Advent


  36. ↑ аб Sándor Avraham, „Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti.“, www.ImNinalu.net, http://www.imninalu.net/Roma.htm, посетен 2 януари 2011 


  37. ↑
    We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 31 юли 2008.


  38. ↑ ((en))  Roma, Sinti, Gypsies, Travellers...The Correct Terminology about Roma. // In Other WORDS project – Web Observatory & Review for Discrimination alerts & Stereotypes deconstruction. Посетен на 1 януари 2017.


  39. ↑ аб "Gipsies (Gypsies") – Енциклопедия Британика (10-то издание, 1902 г.). Посетено на 22 април 2012.


  40. ↑ Например: gipsy/gypsy (английски), gitani (италиански), gitans (френски), gitanos (испански).


  41. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1902806077, pp. 33 – 53.


  42. ↑ Пампоров, А., Колев, Д., Крумова, Т., Йорданов, И. Ромите в България. Информационен справочник. 2008, Институт „Отворено общество“ - София, ISBN 9789549828610, стр. 11-12


  43. ↑ Rechnik na chuzhdite dumi v bŭlgarskia ezik s prilozhenia, Ivan Gaberov, Gaberoff, 2002, str. 452.


  44. ↑ „Current Biology“ .


  45. ↑ „Rajasthan turns out to be the 'baap' of Euro gypsies“, DNA India, 2 декември 2012, http://www.dnaindia.com/india/report-rajasthan-turns-out-to-be-the-baap-of-euro-gypsies-1772338 


  46. ↑ „Current Biology“ .


  47. ↑ „Rajasthan turns out to be the 'baap' of Euro gypsies“, DNA India, 2 декември 2012, http://www.dnaindia.com/india/report-rajasthan-turns-out-to-be-the-baap-of-euro-gypsies-1772338 


  48. ↑ Origins, admixture and founder lineages in European Roma


  49. ↑ [10]


  50. ↑ [11]


  51. ↑ [12]


  52. ↑ Šebková, Hana; Žlnayová, Edita (1998), „Nástin mluvnice slovenské romštiny (pro pedagogické účely)“, Ústí nad Labem: Pedagogická fakulta Univerzity J. E. Purkyně v Ústí nad Labem, p. 4, ISBN 80-7044-205-0, http://rss.archives.ceu.hu/archive/00001112/01/118.pdf 


  53. ↑ Hübschmannová, Milena. Romaňi čhib – romština: Několik základních informací o romském jazyku. // Bulletin Muzea romské kultury (4/1995). Muzeum romské kultury, 1995. Zatímco romská lexika je bližší hindštině, marvárštině, pandžábštině atd., v gramatické sféře nacházíme mnoho shod s východoindickým jazykem, s bengálštinou.


  54. ↑ ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW


  55. ↑ Uniformity. – Romani Linguistics and Romani Language Projects, University of Manchester (посетен на 20 януари 2015 г.).


  56. ↑ Mantras, Y. Romani. – In: Encyclopedia of Languages and Linguistics. 2nd ed. (ed. Brown, K.). Oxford: Elsevier, 2006, p. 2 of the online offprint.


  57. ↑ Mendizabal, I. et al. Reconstructing the Population History of European Romani from Genome-wide Data. –
    Current Biology, 22, 2012, 2342 – 2349.


  58. ↑ The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 1. Oxford, 1991, 223 (Athinganoi).


  59. ↑ Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp).


  60. ↑ Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp); The Oxford Dictionary of Byzantium (ed. A. P. Kazhdan). Vol. 2. Oxford, 1991, 889 (Gypsies).


  61. ↑ Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 4; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 144.


  62. ↑ Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 163.


  63. ↑ Rochow, I., Matschke, K. P. Neues zu den Zigeunern im byzantinischen Reich um die Wende vom 13. zum 14. Jahrhundert. – Jahrbuch der österreichischen Byzantinistik, 41, 1991, 241.


  64. ↑ Вж. речника Lexikon zur byzantinischen Gräzität (ed. E. Trapp) под думата Αἰγύπτιος.


  65. ↑ Breydenbach, B. v. Die heyligen reyßen gen Jherusalem zuo dem heiligen grab (Holzschnitte von Erhard Reuwich). Mainz, 1486, 22, Illustration 5.


  66. ↑ Павлов, А. Номоканон при Большом Требнике. 2 изд. Москва, 1897, 132 – 134.


  67. ↑ Documenta Romaniae Historica: Țara Românească. Т. 1 (edd. P. Panaitescu, D. Mioc). Bucureşti, 1966, 20.


  68. ↑ Die Chronica novella des Hermann Korner (hrsg. von J. Schwalm). Göttingen, 1895, 409.


  69. ↑ Miklosich, F. Über die Mundarten und die Wanderungen der Zigeuner Europas. Bd. 3. Wien, 1873, 30; Giselbach, R. Weltchronik der Zigeuner. Teil 1. 2. Aufl. Frankfurt am Main, 1997, 117, 242.


  70. ↑ Coelho, M. Os ciganos de Portugal. Lisboa, 1892, 230 – 231.


  71. ↑ Borde, A. The Fyrst Boke of the Introduction of Knowledge. London, 1870, 217 – 218.


  72. ↑ Иречек, К. История на българите. С., 1978, 426.


  73. ↑ Дуйчев, И. Из старата българска книжнина. Т.2. С., 1944, 392 – 393.


  74. ↑ Яцимирский, А. И. Из славянских рукописей: Тексты и заметки. Москва, 1898, 43; Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, 15, 1961, 160.


  75. ↑ Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С.,2000, 29.


  76. ↑ Турски извори за историята на правото в българските земи. Т. 1 (съст. Г. Д. Гълъбов). С., 1961, 309 – 310; Марушиакова, Е., Попов, В. Циганите в Османската империя. С., 2000, 36 – 38.


  77. ↑ Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 413.


  78. ↑ Немски и австрийски пътеписи за Балканите XV-XVI в. (ред. Йонов, М.). С., 1979, 177.


  79. ↑ Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 132.


  80. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, pp. 2 – 4 of the online offprint.


  81. ↑ Славяно-молдавские летописи XV-XVI вв. (ред. Грекул, Ф. А.). Москва, 1976, 39.


  82. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 4 of the online offprint.


  83. ↑ Marushiakova, E., Popov, V. Gypsy Slavery in Wallachia and Moldavia. – In: Nationalisms Today (edd. Kamusella, T., Jaskulowski, K.). Oxford: Peter Lang, 2009, p. 23 of the online offprint.


  84. ↑ Стоянов, З. Записки по българските въстания, том 2, гл. 2.


  85. ↑ Димитров, Г. Княжество България в историческо, географско и етнографическо отношение. Т.2. С., 1896, 406 – 407; Страшимиров, Д. История на Априлското възстание. Т.3. Пловдив, 1907, 197 – 198.


  86. ↑ Bekämpfung der Zigeunerplage. RdErl. d. RFSSuChdDtPol. im RMdI. vom 8.12.38.


  87. ↑ Ausführungsanweisung des Reichskriminalpolizeiamtes zum RdErl. des RFSSuChdDtPol. im RMdI, vom 8.12.1938: „Wenn auch als Grundsatz für die Bekämpfung der Zigeunerplage voranzustellen ist, daß das deutsche Volk auch jede seinem Volkstum fremde Rasse achtet, so muß Ziel der staatlichen Maßnahmen zur Wahrung der Einheit der deutschen Volksgemeinschaft sein einmal die rassische Absonderung des Zigeunertums vom deutschen Volkstum, sodann die Verhinderung der Rassenmischung und schliesslich die Regelung der Lebensverhältnisse der reinrassigen Zigeuner und der Zigeuner-Mischlinge. Die erforderliche Rechtsgrundlage kann nur durch ein Zigeunergesetz geschaffen werden, das die weiteren Blutvermischungen unterbindet und alle wichtigen Fragen, die das Leben der Zigeunerrasse im deutschen Volksraum mit sich bringt, regelt.“


  88. ↑ Zimmermann, М. Rassenutopie und Genozid. Die nationalsozialistische „Lösung der Zigeunerfrage“. Hamburg, 1996.


  89. ↑ Holocaust: Victims. – Factsheets on Roma, Universität Graz (посетен на 20 януари 2015 г.); Scriba, A. Der Völkermord an Sinti und Roma. – Lebendiges Museum Online, Deutsches Historisches Museum, Berlin (посетен на 20 януари 2015 г.).



Изследвания |


  • Марушиакова, Е. Цигани в Източна Европа: курс лекции. С., 2012


Външни препратки |





Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Цигани.



  • Известни ромски личности по света

  • Специализирана библиотека с архив „Студии Романи“

  • Смесените бракове – модел на етническа и религиозна толерантност – Пашова, 2004

  • Статии от Алексей Пампоров, Институт по Социология при БАН

  • Илона Томова (1995) Циганите в преходния период. София: IMIR

  • Алексей Пампоров (2004) Ромското семейство – аспекти на всекидневието. София: Ефект

  • Алексей Пампоров (2006) Ромското всекидневие в България. София: IMIR

Документи:



  • ((en)) Европейски център за правата на ромите

Култура:



  • ((en)) Ромско езикознание и ромски език, проект на Манчестърския университет


  • ((en)) Циганите в киното: „Срещал съм и щастливи цигани“ (Александър Петрович, 1967), „Таборът отива към небето“ (Емил Лотеану, 1975), „Циганско време“ (Емир Кустурица, 1988), „Фламенко“ (Карлос Саура, 1995), „Черната лястовица“ (Георги Дюлгеров, 1997), „Лудият чужденец“ (Тони Гатлиф, 1997), „Идвам“(Тони Гатлиф, 2000), „Лейди Зи“ (Георги Дюлгеров, 2005), „Маймуни през зимата“ (Милена Андонова, 2006) и много други


  • ((en)) Фестивалът в Гуча, Сърбия и Черна гора, най-големият международен фест за цигански духови изпълнители



Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Цигани&oldid=9335319“.





Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.404","walltime":"0.501","ppvisitednodes":"value":8570,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":60428,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":19220,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":16,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":2,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":52431,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 353.531 1 -total"," 22.60% 79.896 7 Шаблон:Citation"," 21.31% 75.339 1 Шаблон:Етническа_група"," 20.08% 70.988 1 Шаблон:Infobox"," 19.31% 68.261 7 Шаблон:Citation/core"," 10.52% 37.175 9 Шаблон:Cite"," 10.04% 35.482 1 Шаблон:Повече_източници"," 9.14% 32.323 1 Шаблон:Ambox"," 5.57% 19.675 2 Шаблон:Cite_web"," 5.25% 18.576 9 Шаблон:Източник_БДС_17377"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.028","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1187509,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1261","timestamp":"20190317144054","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0426u0438u0433u0430u043du0438","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A6%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D0%BD%D0%B8","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q8060","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q8060","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-03-31T14:36:21Z","dateModified":"2019-03-11T22:00:57Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/bg/c/c1/Tsigganes-Greek_Roma-Gypsies.jpg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":108,"wgHostname":"mw1261"););
-

Popular posts from this blog

How does Billy Russo acquire his 'Jigsaw' mask? Unicorn Meta Zoo #1: Why another podcast? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Favourite questions and answers from the 1st quarter of 2019Why does Bane wear the mask?Why does Kylo Ren wear a mask?Why did Captain America remove his mask while fighting Batroc the Leaper?How did the OA acquire her wisdom?Is Billy Breckenridge gay?How does Adrian Toomes hide his earnings from the IRS?What is the state of affairs on Nootka Sound by the end of season 1?How did Tia Dalma acquire Captain Barbossa's body?How is one “Deemed Worthy”, to acquire the Greatsword “Dawn”?How did Karen acquire the handgun?

Image
Does using the Inspiration rules for character defects encourage My Guy Syndrome? Why did Israel vote against lifting the American embargo on Cuba? France's Public Holidays' Puzzle Contradiction:Maximum Power Transfer and High resistance of load Using a map function on a 'Map' to change values How would you suggest I follow up with coworkers about our deadline that's today? My admission is revoked after accepting the admission offer How to dissolve shared line segments together in QGIS? Number of possible chess pairs where order and position matter How to translate "red flag" into Spanish? How to keep bees out of canned beverages? What is the ongoing value of the Kanban board to the developers as opposed to management Coin Game with infinite paradox Writing a T-SQL stored procedure to receive 4 numbers and insert them into a table What is /etc/mtab in Linux? "Working on a knee" I preordered a game on my Xbox while ...
Read more

Личност Атрибути на личността | Литература и източници | НавигацияРаждането на личносттаредактиратередактирате

Image
ФилософияЧовекХораЛичен животПсихология Личност от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Според класическат...
Read more

A sequel to Domino's tragic life Why Christmas is for Friends Cold comfort at Charles' padSad farewell for Lady JanePS Most watched News videos

Image
or debate this issue live on our message boards. MobileUtils.setupMobileClass(); var gg = NOLCMB.getInstance(_nolggGlobalParams.apid); gg.ggInitialize(_nolggGlobalParams); gg.ggPM("staticstart",type:"static",dataSrc: "cms", assetid:"article-1114649", section: 'Daily Mail News'); var _gaq = _gaq || []; _gaq.push(['_setAccount', 'UA-3639451-1']); _gaq.push(['_trackPageview']); (function() var ga = document.createElement('script'); ga.type = 'text/javascript'; ga.async = true; ga.src = '//google-analytics.com/ga.js'; (document.getElementsByTagName('head')[0] )(); DM.later('bundle', function() if (!DM.ted) DM.ted = geo: function(location) DM.ted.g = location; ; DM.ted.geo('US'); ); adverts.addFBRemarketingPixel();   Home U.K.     News Sports U.S. Showbiz Australia Femail Health Science Money Video Travel ...
Read more