„Македония“ е уикипедиански проект, който има за цел хармонизирането и синхронизирането на статиите свързани с историко-географската област Македония, намиращи се в свободната интернет енциклопедия Уикипедия. Към 18 март 2019 г. порталът съдържа 21 696 статии или 8,66% от общия брой статии в енциклопедията.

Участници

Този потребител е член на Уикипроект Македония.

Ако желаете да се присъедините към проекта, добавете името си в списъка. На личната си потребителска страница може да сложите шаблона вдясно.

Активни

• 
  Алиса Селезньова (беседа - приноси)


• 
  Кочев (беседа - приноси)


• 
  Мико (беседа - приноси)


• 
  Borislavpenkov (беседа - приноси)


• 
  Iliev (беседа - приноси)


• 
  Ilikeliljon (беседа - приноси)


• 
  Kerberizer (беседа - приноси) ^бот


• 
  Li4kata (беседа - приноси)


• 
  Simin (беседа - приноси)

Неактивни (повече от 6 месеца)

• 
  Денис Маринов (беседа - приноси)


• 
  Джевянин (беседа - приноси)


• 
  Ивелин (беседа - приноси)


• 
  Подпоручикъ (беседа - приноси)


• 
  Angel ivanov angelov (беседа - приноси)


• 
  BG Macedonia (беседа - приноси)


• 
  Bobbylon (беседа - приноси)


• 
  C philev (беседа - приноси)


• 
  Chech Explorer (беседа - приноси)


• 
  Fatih_Su (беседа - приноси)


• 
  Georgid (беседа - приноси)


• 
  Ignat Ignev (беседа - приноси)


• 
  Kiromonchev (беседа - приноси)


• 
  Ktc (беседа - приноси)


• 
  Lozhani buditel (беседа - приноси)


• 
  Relativefrequency (беседа - приноси)


• 
  Rumen.nachev (беседа - приноси)


• 
  Stephan_2008 (беседа - приноси)


• 
  Svik (беседа - приноси)


• 
  Vardarsko (беседа - приноси)

Текущи обсъждания

Селища

Населените места в Република Македония.

• Статистика на Васил Кънчов от 1900.


• Статистика на Димитър Мишев/Бранков от 1905 (Екзархийската статистика само за християнското население).

Частични статистики:

• Етнография на вилаетите Адрианопол, Салоника и Манастир, 1878.


• Етническите карти на долините на Морава и Вардар на Йохан фон Хан, 1861.


• Етническата карта на Северозападна Македония на Афанасий Селищев, 1929.


• 
  Етническата карта на Северна Македония на Леонард Шулце Йена.


• Шишков, Ст., Й. Попгеоргиев. Българите в Драмско, Зъхненско, Кавалско, Правишко и Саръшабанско. Пловдив, 1918.

Инструменти

• Нови статии от последните 72 часа (дълбочина 5) в категория:Македония
  


• Промени от последните 24 часа (дълбочина 5) в категория: Македония
  


• Червени препратки

Македония/Неразпознати

Неразпознати личности и чети или несписани статии със съществуващи снимки:

Петър КЪРДЖИЛОВ, Светлопис за Илинден, Свидетелства за направени фотографии по време на Илинденското въстание.

Още няколко десетки снимки: [1].

• 
  Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers 1900.jpg – само Христо Темчев и Емануил Лепчев са разпознати


• Файл:Skopje Bulgarian Pedagogical School Teachers and Students.jpg


• 
  Файл:Salonica Bulgarian High School Teachers 1908.jpg първият прав май е Христо Батанджиев, а вторият седнал Лука Перфанов
  


• 
  Файл:Gorna Dzhumaya Bulgarian School Teachers and Students.jpg – има трима българи Костадин Илиев е с №3, но не виждам тройката. Тоя с палтото може би е Димитър Молеров (фолклорист) описан като Димитър Конаревски


• Файл:Demir Hisar Bulgarian School 1908 - 1909.jpg


• Файл:Teachers and Students in Bitolya Bulgarian High School 1900 - 1901.jpg


• Файл:Bitolya Bulgarian High School Teachers - Director Naum Temchev, Toykova, Nikola Garkov, Ladeva.jpg

Личности

• 
  Никола Алтъпармаков – двама са – требва разплитане


• 
  Файл:BASA 1942K-1-62-11 Georgi Vandev,Milan Postolarski.jpg – Тука в ДАА има надпис на едно копие „Подарявамъ ликовете на едно съ менъ за споменъ отъ моето участие в едно за пре_____велото __________ в борбата на поробена Македония, която чето остави още една дата 7.ХІ.1924 г. за историята на Македония.“, тоест в кадъра е некой Стоян войвода, отделно се знае, че и Милан Постоларски е там, но кой? Варианти за Стоян – Стоян Вардарски, Стоян Филипов, Стоян Леков
  

Т.е. картичката е подписана от някой си Стоян ли? --Подпоручикъ (беседа) 05:39, 4 май 2012 (UTC)

Да. Ти не си ли бил там? Милан вероятно е тоя до Георги Въндев с шапка и мустак в самия център по логика.--Мико (беседа) 06:58, 4 май 2012 (UTC)

Постоларски може да е и тоя с балтона обаче. Тази снимка Вася я е сканирала преден ден предполагам, аз от вчера имам да подготвя снимки на Протогеров, Борис Бунев, Тиквешките революционери и позив на македонските братства, а за другия път съм поръчал част от Тодор Александровите снимки. --Подпоручикъ (беседа) 07:26, 4 май 2012 (UTC)

• Асен Милев Рупчев – Банско [2]
  


• Шериф Сюлейманов [3], примерно да е убиеца на Глигор Соколов


• Иван Делчев [4] и Калчев [5] и други [6][7], загинали на 28 август 1915 в голямо сражение със сръбски войски при Орловец, Кумановско.


• Сотир Лозанов, Крушево [8]
  


• Григор Кръстев, Крушево [9]
  


• В Крушевския албум със снимки са още: Сотир Лазов, Михаил Дамов, Вельо Стефанов, Трайче Аврамов, Ставре Андрев, Коста Божинов, Иван Котев, Кръсте Атанасов, Яне Павлев, Н. Костова, Стойче Станков,


• Албум за Прилеп [10]
  

Родната къща на Толе паша и кулата на Йордан Бомболов са доста интересни. Ама години, лиценз?

• Стефан Павлов, войвода в Кратовско към 97 – в Григор Соколович
  


• Димитър Типон (Типов), възпитаник на българо-гръцката семинария в Солун, следвал в Гренобъл, Франция като стипендиант на Ордена на лазаристите, а след 1866 година е отново в Солун. Сътрудничи на Стефан Веркович.^[1][2]


• Стефан Атанасов, кичевски войвода, убит от сърбите в 1912 – 1913^[3]


• Никола Стефанов, революционен деец, убит от сърбите в 1912 – 1913^[4]


• стр. 27


• Тодор Прошев и Дончо Аладжов ги има тука в един документ Файл:BASA-1932K-1-10-130.JPG
  


• Списъци на личности от Горни и Долни Порой Поройчани Поройчани (втора част)
  

Неидентифицирани от таблото

• Допълненото табло Файл:VMRO(poster).jpg
  

• Файл:Arso Daskala Berovo IMARO.JPG


• Файл:Dimitar Todorov Bansko IMARO.JPG


• 
  Файл:D_Chavdarov_Samokov_IMARO.JPG Диме Чавдаров, Самоков 1879
  


• 
  Файл:D.Todorov_Bansko_IMARO.JPG - може да е Мингьо Тодев един от тия двамата банскалии, който е Димитър


• Файл:Dedo Iv Kurier Dzhumaia.JPG


• 
  Файл:G. D. Ikonomov Resen IMARO.JPG или Файл:G D Ikonomov IMARO.JPG
  


• Файл:G.D.Savov Prilepsko IMARO.JPG


• 
  Файл:Georgi Kenchev Lapovo IMARO.JPG – много съмнително да е от сръбското Лапово, влашкото Лопово е вариант


• 
  Файл:Iliya_Dimitrov_Kostur_IMARO.JPG или File:Iliya_Dimitrov_IMARO.JPG
  


• Файл:Iliya Karchovaliyata IMARO.JPG


• Файл:Ivan Iliev Bitola IMARO.JPG


• 
  Файл:Mile Stavrov Struma IMARO.JPG – тоя е от Струмица или Струмишко, но страховито прилича на Кочо Молеров
  


• 
  Файл:N. Filipov Chereshnica IMARO.JPG – Никола Кузинчев е Филипов, Черешница е съседно на Дреновени?


• 
  Файл:Petar_Angelov_IMARO_Klenovo.JPG - и това Кленово е доста затруднително, да не е Клиново с дублетна форма Клино


• 
  Файл:Petar_Sarakinov_IMARO_Sarakinovo.JPG - много силно е възможно да е Петър Кирин, който подобно на другите носи прякор Саракинов по родното си село


• 
  Файл:Poruchik Malinchev IMARO.JPG – Димитър Малинчев или Петър или Христофор [11]
  


• Файл:Raycho Spiridonov Sliven IMARO.JPG


• Файл:Sp. Dimitrov Gradovo IMARO.JPG


• 
  Файл:St. Stoyanov Orizari IMARO.JPG – или Оризарци


• 
  Файл:T Shalamanov Belitsa IMARO.JPG – Тодор Шаламанов е бил куриер по време на Илинденското въстание [12]
  


• 
  Файл:T._Shivarov_harmanli_IMARO.JPG - Пеньо Шиваров да е или рода?


• Файл:V.Dimitrov Berovo IMARO.JPG


• 
  Файл:Vasil Chivlichencheto IMARO.JPG - този от е някой Чифлик, примерно Васил Милчев от Чифлик (Пехчевско), МОО в четата на Дончо Златков
  

Чети

• Чета [13]
  


• Четирима четници в Солун [14] и [15]
  


• Тиквешка чета на Иван Илиев [16]^[5] Михайлов пише за войвода Иван Илиев в Тиквеш^[6]


• Кривопаланечка чета [17] - единственият паланечки войвода, който споменава Михайлов е Стоян Леков и към този текст е и илюстрацията, но не пише, че него го има на снимката. (четвъртият четник с мустаците изглежда да е Стоян Леков)


• Куриери на ВМОРО [18]
  


• Коста Мариовски [19] - евентуално Коста Костурски, но не прилича


• Арнаутска чета [20]
  


• Файл:BASA-1932K-1-435-1.jpg


• Файл:BASA-1932K-1-435-8.jpg

Неразвити и неясни имена

• А. Попандонов, Копандонов – от Велес Македония (дружество)
  


• М. Георгиев, Д. Христов – в Македонски глас (1928 - 1929)
  


• А. Групчев – в Христо Пармаков
  


• Кр. Лячев – в Разузнавателна организация на ВМРО
  


• Т. Ангелов – в Съюз на българските учители в Отоманската империя
  


• А. Георгиев, М. Стаматов, Ст. Хаджиев, М. Зенгилеков, Н. Попова, В. Тенчева, С. Гъркова, Б. Чичеклиев, А. Чокаранова, и Е. Тодорова – учители в Кукуш в 1912


• Бл. Типев, Г. Дръндаров, Л. Дукова, А. Христова и Б. Карамфилович – учители в Зелениче в 1912. Гиго Драндаров?


• Б. Ацев – учител в Песочница
  


• Я. Чаков, Ю. Смилков, Н. Секулов, В. Пейкова, Е. Жилева, Е. Трендафилова и Магдалина Хаджиделева – учители в Горно Броди
  


• Т. Комитов от Македонска сълза, вероятно Тодор


• П. Кюркчиев в Прилеп преди 100 години
  


• Д. Костов в Илинденски лист (1934)
  


• К. Грежов и Л. Костов в Устрем (1931)
  


• Д. Зографски и Иван Лазаров в Таската Серски
  

Георги Стрезов

• Числото за къщите в Мелникич не се чете.


• Името на собственика на Неволен в цитата не се чете първата буква.


• 843 страница я нема.


• Първото село на 846 страница не се чете името му.


• 847 страница я нема – Крушево (дем Амфиполи) не е довършено.


• 851 страница нема началото ѝ.


• 855 страница нема началото ѝ. В Петрово не се чете един ред.


• 859 – 860 страница – не се чете (наполовина я няма) втората половина от описанието на Шугово и първото на 860 (може би).


• 28 страница – Махала, разказано във Вихрен (село)
  

Дейци на ВМОРО/ВМРО

Червени препратки към хора от Категория:Дейци на ВМРО с проблемно изписване или значимост. Моля преместете сигурните като изписване и значимост за проекта в Шаблон:Македония-желани.

• Апостол Дошлаков – имаме то на снимка, деец е бил към 03, и тука [21] председателствал некво дружество


• Симеон Сагриев


• Никола Петков (революционер)


• Крум Дочев


• 
  София Караянова (снимка)


• 
  Венера Понсаева (снимка)


• 
  Кирил Попиванов (снимка)


• 
  Виктория Мизева (снимка)


• 
  Христодул Левов (снимка) – ще да има общо с Тома Левов от Айватово


• 
  Олимпия Батанджиева (снимка)


• Георги Ганчев


• Васил Огнянов


• Атанас Черкезов


• Александър Колчагов


• Георги Башлиев


• 
  Иван Панайотов (снимка)


• 
  Коце Гочев (снимка) – рода с Георги Коцев Гочев, син, а може би объркан с него


• 
  Мише Бачов (снимка) -


• 
  Христос Мичос – тоя в най-добрия случай (ако Дельо не бърка) е Мицос


• 
  Янис Критикос – вариантите ни са Йоанис Доксакис, Йоанис Каравитис
  


• Христо Поппандов


• Петър Мусев


• Харалампи Джуров и Стоян Димитров – Акчията в Йордан Гавазов


• Димитър Петров – Димитрото, Георги Шандаров, Тома Ружкин, Танчо Филипов – убити в Горнуджумайските събития


• Васил Черкеза от Черешница


• 
  Тодор Вакъфов [22]
  


• Туше Тишин


• Сотир Минджов


• Христо Рутев


• Атанас Кръстев и


• Георги Хаджиев – действащи войводи в Солунски окръг през въстанието

Гръцки сайт

• 
  [23], [24], [25], [26], [27], [28], [29], [30], [31]
  

• 
  [32] [33]
  

• Солунски антибългарски мининг 1904

• Твърдят комитаджии, но като че ли са по-ранни

• 
  Жената на некъв вероятно горнопоройски гъркомански капитан Атанасиос Тантанасис, черка му.

• Битолски женски клуб, ама в Атина

• Жени пред гроба на Мелас в Статица

• Щип българска панорама

• 
  Некъв бунт на гърците в Битолския затвор на 3 юни 6 година и после пищно погребение

• 
  Δημοσθένης Χατζηκυριάκος драмски лидер некъв

• Четири българки

Синве

Неразпознати и неразказани от 33 страница нататък (откъдето почва Македония)

33

• Palaitzos – между Хаджи Бали и Лъгиново – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Палайдзос (Palaïtzos) живеят 480 гърци.^[7]

Това е или Балджа – по-вероятно, което обаче си има споменаване в Синве, или Балевец, което си нема, ама по не звучи.

35

• Epta pouplikia – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Епта пупликия (Epta pouplikia), Ардамерска епархия, живеят 300 гърци.^[8]

37

• Mantzarites – между Ксехасмени и Лутрос, там е Пожар или Позаридес – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Манзаритес (Mantzarites), Камбанийска епархия, живеят 210 гърци.^[9]

38

• Aidonokhori – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Айдонохори (Aïdonokhori ), Камбанийска епархия, живеят 72 гърци.^[10]

• Tchalali – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Чалали (Tchalali), Камбанийска епархия, живеят 72 гърци.^[11]

39

• Filoria – прилича на Врия, но то е Вряза по това време – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Филория (Filoria), Китроска епархия, живеят 20 гърци.^[12]

Може да е Турия (Ганохора).

• Korkos – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Коркос (Korkos), Китроска епархия, живеят 150 гърци.^[13]

42

• Делкси – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Делкси (Delksi), Сервийска и Кожанска епархия, живеят 252 гърци.^[14]

43

• Zilotron – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Зилотрон (Zilotron) живеят 200 гърци.^[15]

50

• Lahandje – между Зорбатово и Чохалари – A. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Лахандже (Lahandje), Воденска епархия, живеят 132 гърци.^[16]

52

• Dacata – между Мокрени и Катраница – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Даката (Dacata), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.^[17]

53

• Coutouni – между Тонтилион и Плазоми – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Кутуни (Coutouni), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.^[18]


• Voulotchikon – между Жупан и Кинам – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че във Вулочикон (Voulotchikon), Сисанийска епархия, живеят 1200 гърци.^[19]


• Maori – между Лунци и Бишово – А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Маори (Maori), Сисанийска епархия, живеят 300 гърци.^[20]

Беседи

Беседи с информация за села и хора без статии, но със сигурен спелинг и фигуриращи в шаблоните.

• Демир хан


• Лисиче (Община Аеродрум)


• Кулали


• Каряни


• Петропиги


• Салпи (дем Ясъкьой)


• Киран махала

Изоставени в Серско

• Саръкая


• Гюдженли

Други

• Иван Мандиев


• Димитър Мандиев

Николов

Тия са всички от Николов, които са 1. прекалено малки за статия и 2. без родно, смъртно или някакво друго място (сражение примерно) в което да се напъхат

• 
  Димитър Алексиев от Прилепско, битолски войвода на ВМОРО, през 1905 година избягва от Битолския затвор заедно с 14 другари^[21]


• 
  Илия Аскъров, български революционер, войвода на ВМОРО в Костурско през 1912 година^[22]


• 
  М. Билянов, български революционер, тетовски войвода на ВМОРО^[23]


• 
  Д. Бояджиев, български революционер, малешевски войвода на ВМОРО след Хуриета.^[24]


• 
  Димо Бояджиев, български революционер, дедеагачки войвода през лятото на 1923 година.^[25] – Войводата Димо Бояджиев е родом от с. Карачкьой, Гюмюрджинско. Войвода е при Таню Николов във ВТРО, по-късно живее в Крумовград. --Станислав (беседа) 09:26, 23 юни 2017 (UTC)


• 
  Лозан Въргов, български революционер, войвода в Кичевско преди 1900 година.^[26]


• 
  Милан Георгиев, български революционер, войвода в Костурско през 1912 година.^[27]


• 
  Кръстьо Гечев, командир на 12 партизанска чета на МОО.^[28]


• 
  Генко Гечев, войвода във Валовищко през Илинденско-Пребраженското въстание.^[29]


• 
  Миле Григоров, член на разложкия околийски комитет от 1906 г. до 1908 г.^[30]


• 
  Данаил Гяурски, войвода на чета в Кочанско преди 1908 г.^[31]


• 
  Доне Джунов, от пролетта на 1900 година е войвода в Малешевско.^[32]


• 
  Ташко Димитров, воденски войвода през 1903 година.^[33]


• 
  Коце Димов, войвода в Радовишко в 1915 година.^[34]


• 
  Пандел Дойчинов (? – 23 януари 1904), скопски войвода, арестуван в навечерието на въстанието в 1903 година, умрял в Куршумли хан.^[35]


• 
  Никола Дунев, тетовски войвода.^[36]


• 
  Гале Дунчев, малешевски войвода в 1915.^[37]


• 
  Душко (Душан) от Малешево, войвода на тричленна чета в Кумановско след Винишката афера.^[38]


• 
  Петър Иванов, петрички войвода в 1905 година.^[39]


• 
  Ст. Илиев, време на Илинденско-Преображенското въстание войвода в Рабетинкол, Кичевско.^[40]


• 
  Найдо Карабелев, прилепски войвода на ВМОРО, през лятото на 1913 година се сражава със сръбски войски в Прилепско.^[41]


• 
  Кръсто Кобапчията, български революционер, войвода на чета.^[42]


• 
  Огнян Лазарев, български революционер, войвода на чета от 45 души в Поречието по време на Илинденско-Преображенското въстание.^[43]


• 
  Лазо, български революционер, войвода на чета в Скопско по време на Илинденско-Преображенското въстание, загинал под връх Песяк в Челоица на 27 август 1903 с цялата си чета в ожесточено сражение между 180 четници и 16000 войници.^[44]


• 
  Рале Лазов, български революционер, войвода в Гевгелийско в 1910 година.^[45]


• 
  Григор Ланев, български революционер, щипски войвода в 1920 година.^[46]


• 
  Димитър Манасиев, български революционер, малешевски войвода.^[47]


• 
  Зарко Мунджов, войвода в Костурско в 1912 година.^[48]


• 
  Даме Мушев, прилепски селски войвода.^[49]


• 
  Никола Влахът, арумънин, през зимата на 1902 – 1903 г. войвода на чета в Ресенско.^[50]


• 
  Ацко Николов, търговец, член на Прилепския околийски комитет през 1907 година.^[51]


• 
  Стефан Павлов Кантарджията (Павлев), войвода в Кратовско в 1897 година.^[52]


• 
  Коце Павлов, войвода в Кукушко в 1903 година.^[53]


• 
  Никола Ненов, войвода в Тиквеш след Илинденско-Преображенското въстание.^[54]


• 
  Димитър Петров, войвода на 7-членна чета в Тиквеш в 1915 година.^[55]


• 
  Спиро Петров, войвода на чета в Преспанско през Илинденско-Преображенското въстание.^[56] – тоя ще да е Спиро Преспанчето
  


• 
  Коце Попандонов, член на Радовишкия околийски комититет.^[57]


• 
  Димитър Попгеоргиев, войвода в Щипско, загинал през юни 1904.^[58]

• Божин Проданов, БН 140 стр., вероятно съвпада със секретаря на Илинденската организация


• Никола Попов, БН 137 стр., тетовски и гостиварски войвода през 1913 г. – тоя да е Никола Панов Андреев ми се вижда много с печатна грешка. --Мико (беседа) 15:29, 19 септември 2012 (UTC)


• Наум Търповски, български революционер от ВМОРО, костурски войвода в отряда на Иван Попов през Илинденско-Преображенското въстание, участвал в превземането на Клисура, БН 173 стр. (споменава се на неколко места в спомените на Иван Попов, требва да го видим след работа)

Леонард Шулце Йена

• Хаджиево – североизточно от Драчево, на десния бряг на Маркова река, има то и в Селишчев като българо-албанско село


• Копанци – южно от Сопище


• Слатина – южно от Сопище


• Баре – на север от Моянце

Бележки

Фондове в ДА „Архиви“

Лични фондове

Списъкът е непълен; сортиран е по фамилно име.

• 
  Тодор Александров -- 1933К


• 
  Христо Ампов -- 1591К


• 
  Юрдан Анастасов -- 1887К


• 
  Георги Баждаров -- 1935К


• 
  Иван Бележков -- 1936К


• 
  Костадин Бояджиев -- 1830К


• 
  Спиридон Велев -- 1960К


• Иван Траянов Гочев (1892 – ?) -- 684К


• 
  Даме Груев -- 1953К


• 
  Гоце Делчев -- 1938К


• Александър Иванов Джиков (1885 – 1962) -- 1824К


• 
  Страшимир Дочков -- 1829К


• Братя Думбалакови (Димитър Думбалаков, Михаил Думбалаков, Трендафил Думбалаков) -- 1898К


• 
  Велко Думев -- 2111К


• 
  Никола Зографов -- 1939К


• 
  Борислав Иванов (МПО) -- 1362


• 
  Иван Йосифчев -- 2119К -- необработен


• 
  Райна Каназирева – 1765К


• Кузман Иванов Караджов (1897 – 1975) -- 770К


• 
  Тома Карайовов -- 1079К


• 
  Владимир Карамфилов -- 2036К -- необработен


• 
  Димитър Катерински -- 2100К


• 
  Никола Киров (Майски) -- 933К


• 
  Владислав Ковачев -- 1941К


• 
  Константин Кондов -- 949К


• 
  Бано Кушев -- 1897К


• 
  Анастас Лозанчев -- 1923К


• 
  Никола Малешевски -- 1924К


• 
  Гоце Манолев -- 1943К


• Стефан Илиев Матерков (1887 – ?) -- 766К


• 
  Христо Матов -- 1944К


• 
  Иван Михайлов -- 1945К


• 
  Константин Настев -- 1899К


• 
  Спиро Олчев -- 892К


• 
  Васил Пасков -- 1853К


• 
  Петко Пенчев -- 1722К


• 
  Крум Петишев -- 1803К


• Ангел Николов Петров (1883 – ?) -- 1150К


• 
  Гьорче Петров -- 1946К


• 
  Константин Попатанасов -- 1956К (оп.1., а.е. 179 – 189)


• 
  Георги Попвасилев (??-??) -- 1937К


• Димитър Попевтимов (??-??) -- 1959К (оп.1, а.е. 2 – 6, 13, 14, 16, 22)


• 
  Георги Попхристов -- 1958К (оп.1, а.е. 28, 38)


• 
  Кирил Пърличев -- 1948К


• 
  Владимир Руменов -- 1949К (оп.1, а.е. 38, 39)


• 
  Никола Русински -- 1950К (оп.1., а.е. 13, 43, 44)


• 
  Тодор Саев -- 1951К (оп.1, а.е. 2, 17)


• 
  Яне Сандански -- 1955К (оп.1., а.е. 29 – 37)


• 
  Борис Сарафов -- 1947К (оп.1, а.е. 147)


• 
  Васил Сеизов -- 1931К (оп.1., а.е. 322, 323)


• 
  Христо Силянов -- 1782К (оп.3, а.е. 3, 22, 25, 90, 135, 160, 163, 207, 211, 210)


• 
  Юрдан Стоянов -- 1767К (оп.1, а.е. 94 – 100)


• 
  Божидар Татарчев -- 2031К


• 
  Наум Томалевски -- 1685К (оп.1, а.е. 190, поръчан)


• 
  Лазар Томов -- 417К (оп.2 – много биографии, оп.1, а.е. 54 – 74, поръчани: оп.2, а.е.2, 8)


• 
  Васил Хаджикимов -- 2101К


• 
  Коста Църнушанов -- 2069К


• 
  Васил Чекаларов -- 1954К


• 
  Христо Чернопеев -- 1957К (оп.1, а.е. 34, 35)


• 
  Христо Шалдев -- 1900К (оп.1, а.е. 1, 2, 8, 12, 13, 14, 16, поръчан)


• 
  Петър Юруков -- 1234К (оп.1, а.е. 1, 4, 6, 12, 14, 21, 25)


• 
  Димо Янков -- 2000К


• 
  Коста Ламбрев -- 1773К


• 
  Антон Кецкаров -- 747К


• 
  Данаил Крапчев -- 1797К


• 
  Методий Кусев -- 420К


• 
  Георги Пирински Старши -- 1282К


• 
  Александър Протогеров -- 1909К


• 
  Васил Пундев -- 125К


• 
  Кръстьо Сарафов -- 1600К


• 
  Георги Томалевски -- 614К


• 
  Мерсия Макдермот -- 854К – необработен


• 
  Димитър Мишев (публицист) -- 1546К


• 
  Лазар Делев -- 1683К


• 
  Георги Тренев -- 1672К


• 
  Андрей Ляпчев -- 252К


• 
  Пейо Яворов – 10К

Учрежденски фондове

• Съюз на македонските студентски дружества в чужбина -- 1934К, 1 опис, 261 а.е., 1923 – 1942 г. -- устав, протоколи от заседания, писма, портрети, снимки на македонски дейци, резолюции, позиви, некролози, вестници със статии за Македония

Колекции

• „Четата на Тане Николов“ – 735К, 1 опис, 17 а.е., 1917 – 1918 г. -- заповеди, писма, рапорти, инвентарни книги


• „Спомени, снимки и други на участници в национално-освободителните борби на българите в Македония и Одринско“ – 771К, 7 описа, 1244 а.е., 1722 – 1989 г. -- устави, организационни документи, спомени, биографии, писма, телеграми, снимки на революционни комитети, чети и дейци (няколко: 1878 – 1961; 1903 – 1912; 1880 – 1930; 1922 – 1943), възвания, топографски карти, отчети, резолюции
  
  • опис 4: снимки на Владимир Руменов, К. Кузов, П. Петров?
  
  
  • опис 6: снимки на Лев Главинчев, К. Павлов, Ив. Д. Пецев, Славчо Пирчев, Иван Снегаров, Б. Харизанов (може би все пак Иван Харизанов?)
  
  


• „Национално-освободителни организации на македонските българи след Берлински конгрес 1878 г.“ --1932К, 4 описа, 1179 а.е., 1870 – 1986 г. -- устави, протоколи, биографични сведения за македонски дейци, възвания, протести, статии от вестници, спомени, разкази и песни за Македония, снимки на чети с воеводи, четници и дейци, сведения и донесения, писма, резолюции


• Групов фонд „Вътрешна македонска революционна организация (обединена)“ ВМРО (об.) (1925 – 1937) Фонд 204Б, 1 опис, 74 а.е., 1924 – 1941

• Портал „Македония“