Skip to main content

Съединени американски щати Съдържание Етимология на името | География | История | Държавно устройство и вътрешна политика | Административно деление | Икономика | Население | Култура | Външна политика | Въоръжени сили | Източници | Библиография | Външни препратки | Други | Навигация38°53′ с. ш. 77°01′ з. д. / 38.883333° с. ш. 77.016667° з. д.редакт.редакт.Календар на федералните празници в САЩWorld Economic Outlook Database, October 2018GINI index (World Bank estimate)Who was first? New info on North America's earliest residentsThe Civil War and emancipationHistorical Statistics for the World EconomyWorld Economic Outlook Database: United States„U.S. Workers World's Most Productive“Manufacturing, Jobs and the U.S. EconomyOECD Better Life IndexHousehold IncomeAverage annual wagesCrisis squeezes income and puts pressure on inequality and povertyIncome distribution and poverty – OECD„Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“Trends in world military expenditure, 2013Geographical trends of research outputThe top 20 countries for scientific outputGranted patentsUS States (plus Washington D.C.) Area and RankingHow much of your state is wet?Who was first? New info on North America's earliest residentsWhat is the earliest evidence of the peopling of North and South America?Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian HistoryEarly History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer CountyLouisiana Purchase1860 Census„Toward a Market Economy“„Purchase of Alaska, 1867“„The Spanish-American War, 1898“American Exodus: The Dust Bowl Migration and Okie Culture in CaliforniaMass Exodus From the PlainsThe Migrant Experience„Pearl Harbor and America's Entry into World War II: A Documentary History“„The Four Policemen and. Postwar Planning, 1943 – 1945: The Collision of Realist and. Idealist Perspectives“„American War and Military Operations Casualties: Lists and Statistics“„The United States and the Founding of the United Nations, August 1941 – October 1945“„The National WWII MuseumThe Dwight D. Eisenhower National System of Interstate and Defense HighwaysHawaiian History: An Annotated Bibliography„Our Documents – Civil Rights Act (1964)“„Social Security“The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988DiplomacyThe Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold Warbtvnews.bgThe Treaty of Paris, 1783: A Historiographical ChallengeThe Myth of America's Turn to the RightBook American Indian Holocaust and Survival: A Population History Since 1492North America: the historical geography of a changing continentA Diplomatic History of the American Revolution„The Rise and Fall of the New Deal Order: 1930 – 1980“United States History to 1877Don't know much about the Civil WarThe American CenturyA History of the American PeopleThe Cambridge encyclopedia of human paleopathologyNew Worlds for All: Indians, Europeans, and the Remaking of Early AmericaAmerica and the War of 1812Slavery and the American West: The Eclipse of Manifest Destiny and the Coming of the Civil WarA Golden State: Mining and Economic Development in Gold Rush CaliforniaAn Introduction to Modern Western CivilizationThe Demographic Cost of Sugar: Debates on Slave Societies and Natural Increase in the AmericasWicked Puritans of Essex CountyWestward Expansion: A History of the American FrontierNorth America: The Historical Geography of a Changing ContinentAmerican Colonies: The Settling of North AmericaAtlas of World HistoryThe Revolutionary Era: Primary Documents on Events from 1776 To 1800An Empire of Wealth: The Epic History of American Economic PowerAtlas of American Military HistoryEncyclopedia of the Great PlainsBook Encyclopedia of Native American Wars and WarfareA Nation Among Nations: America's Place in World HistoryInterracial Marriage In Early America: Motivation and the Colonial ProjectThe House: The History of the House of RepresentativesManifest Destiny and the Expansion of AmericaSlavery in AmericaThe Enduring Vision: A History of the American PeopleOld Dominion, New Commonwealth: A History of Virginia, 1607 – 2007American Stories: To 1877Thomas Jefferson: Reputation and LegacyLooking back 20 years: Who deserves credit for ending the Cold War?Judicial Process and Judicial PolicymakingHistory of the American EconomyEncyclopedia of North American ImmigrationThe American Civil War and Reconstruction: People, Politics, and PowerDocuments of American Democracy: A Collection of Essential WorksRemaking America: Democracy and Public Policy in an Age of InequalityThe Anti-Slavery Project: From the Slave Trade to Human TraffickingRevolutionary Founders: Rebels, Radicals, and Reformers in the Making of the NationFighting for America: The Struggle for Mastery in North America, 1519 – 1871The Role of Epidemic Infectious Diseases in the Discovery of America, (Allergy and Asthma Proceedings)10.2500/108854192778817040Then We'll Sing a New Song: African Influences on America's Religious LandscapeQuestioning Conservatism's Ascendancy: A Reexamination of the Rightward Shift in Modern American Politics10.1353/rah.2012.0043Официална страница на правителството на САЩБелият дом – Официална страница на Президента на САЩОфициална страница на Сената на САЩОфициална страница на Бюрото за преброяване на населениеторррррр

САЩ


английскидържаваконтинентаСеверна Америкафедерална конституционна републикащатафедерален окръгВашингтонЧетиридесет и осемокръг КолумбияТихияАтлантическия океанграничатКанадаМексикоАляскаХаваиархипелагКарибско моретрети по брой на населениетоетнически групиразнообразни културиимиграцияЕвразия13 британски колонииатлантическото крайбрежиеВеликобританияВойната за независимост4 юли1776Декларацията за независимост1783признаването на независимостта на Съединените американски щатиБританското кралствоколониална империяконституция на САЩ17 септември1787Закон за правата1791основни граждански права и свободиЯвното предначертаниеизместване на коренното населениеАмериканската гражданска войнаИспано-американската войнаПървата световна войнаВтората световна войнаядрен арсеналСъвета за сигурност на ООНСтудената войнаСъветския съюзразвитите страниикономическо отношениеБВП2013щатски доларасветовния номинал на БВПпаритета на покупателната стойностпроизводителност на труда2010постиндустриалнаОИСРБюрото за преброяванещатиМартин Валдзеемюлер1507Америго Веспучи1497РусияКанадаКитайвръхДеналиmАляскаСеверна АмерикаДолината на смърттащатаКалифорнияСевероизточенСреден ЗападЮженЮгЗападенСибирБеринговия мостиндианцитедоколумбоватаМисисипска културанасилиеедра шаркаморбилиКолумбНовия свят1492ФлоридаМисисипиВирджиния1607Плимутската колонияпилигримите16201619Мейфлауър173213 колониихристиянствотовойната между французите и индианците1770Американската война за независимостконфликтътДекларацията за независимост4 юли177617771789Йорктаунмирния договор1783Филаделфийския конвент1787Конституцията на Съединените щати1788Джордж ВашингтонпрезидентЗаконът на праваталичната свобода1791180818201800евангелскотопрозелитиратвойни с индианцитеЛуизиана е закупена1803Войната от 1812парната силапараходиканали1820185018281854Пътят на сълзите1830Република Тексас1845явно предначертание1846американски северозапад1848Гражданската война в САЩАмериканската гражданска войнаЕйбрахам Линкълн1860Републиканска партияКонфедеративните американски щати1863Съюза1865американци от африкански произходстария американски Западелектрическото осветлениетелефонаиндианските войни1867Пуерто РикоГуамФилипинитеИспано-американската войнаМагнатиКорнелиус ВандербилтДжон РокфелерАндрю КарнегижелезопътнатанефтенатаДжон МорганЕдисънТеслаХенри Фордавтомобилната индустриявеликите силипопулисткисоциалистическианархистическиПрогресивната ераизбирателните права на женитезабраната на алкохолаПървата световна войнаофициалните съюзнициЦентралните силиУдроу УилсънПарижката мирна конференцияОбщество на народитеВерсайския договормасова медиятелевизия1920-те„ревящите“ двадесети годиниКраха на УолстрийтГолямата депресияФранклин РузвелтНовия курскотел с прахВтората световна войнаСъюзницитеЗаем-НаемЯпонската империяатакува Пърл ХарбърЯлтапобедата на Съюзниците в ЕвропаСан ФранцискоХартата на Обединените нациипроизвеждат първите ядрени оръжияизползват над Япония, градовете Хирошима и НагазакипредадеСъветският съюзСтудената войнакапитализмакомунизмагеополитическитеЕвропаНАТОВаршавския договорТретия святкитайскитесевернокорейскитеКорейската войнапървия изкуствен спътникпървият човек в космосакосмическа надпреварахора на ЛунатаВиетнамската войнанаселението се увеличаваМеждущатската магистрална системапредградиятаХаваитененасилиеМартин Лутер Кингконтракултуратасексуалната революциязастой в производствотоРоналд РейгънразведряванеСССР се разпадаКонституцията на САЩФедералното правителстворазделението на властитезаконодателниизпълнителнисъдебниКонгрес на САЩпрезидентът на САЩВърховният съд на САЩРепубликанската партияДемократическата партиящатаВашингтонАляскатуристическосветаФранцияИспаниямикроикономическиМеждущатската магистрална системаМагистрална система на Съединените щатипрезконтинентална жп системаАмтракметроНюйоркското метрометранаселениеКитайИндия2014Калифорния2014ТексасФлоридаНю ЙоркИлинойсУайомингВърмонтокръг КолумбияАгенцията за българите в чужбинабългаристранатабългарски произход2000ИлинойсФлоридаКалифорния2000Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.ЗападътЮгаБюрото за преброяване на населението20002010НевадаАризонаЮтаРоуд АйлъндЛуизинаОхайоМичигънанглийскииспанскифренскикитайскинемскибългарски езикметрополни градове20132015Ню ЙоркНю ЙоркЛос АнджелисЛос АнджелисЧикагоЧикагоХюстънХюстънФиладелфияФиладелфияФиниксФиниксСан АнтониоСан АнтониоСан ДиегоСан ДиегоДжон БолтънВъоръжените сили на САЩ










Съединени американски щати


от Уикипедия, свободната енциклопедия

Направо към навигацията
Направо към търсенето














































Съединени американски щати

на английски: United States of America


Знаме
(знаме)

    

Герб
(герб)



Девиз: In God We Trust
Уповаваме се на Бог

Национален химн: Star Spangled Banner


Местоположение на САЩ
Местоположение на САЩ
География и население
Площ
9 826 675 km²
(на 3-то място)
Води
6,97%
Столица
Вашингтон
38°53′ с. ш. 77°01′ з. д. / 38.883333° с. ш. 77.016667° з. д.38.883333, -77.016667
Най-голям град
Ню Йорк
Официален език
английски (де факто)
Население
(пребр., 2017)
325 719 178[1]
(на 3-то място)
Гъстота на нас.
33,1 души/km²
(на 197-мо място)
Управление
Форма
Президентска република
Президент
Доналд Тръмп
Вицепрезидент
Майк Пенс
История
Независимост
от Великобритания

4 юли 1776
Икономика
БВП (ППС, 2018)
$20,513 трлн.[1]
(на 2-ро място)
БВП на човек (ППС)
$62 517[1]
(на място)
БВП (ном., 2018)
$20,513 трлн.[1]
(на 1-во място)
БВП на човек (ном.)
$62 517[1]
(на място)
ИЧР (2015)
Повишение 0,920 (висок)
(10-то)
Коеф. на Джини (2016)
41,5 [2] (среден)
Валута
Щатски долар (USD)
Други данни
Часова зона
UTC-5 до UTC-10
Код по ISO
US
Интернет домейн
.us
Телефонен код
+1

Съединени американски щати в Общомедия

Съединѐните америка̀нски ща̀ти (САЩ) (на английски: United States of America (USA)), често наричани само Съединѐните ща̀ти (The United States (U.S.)), както и разговорно Ща̀тите (The States) или Амѐрика (America), е държава, разположена в континента Северна Америка. САЩ е една от най-големите по територия и население страни в света.


Официално, САЩ е федерална конституционна република,[3][4] състояща се от 50 щата и един федерален окръг, представляващ столицата ѝ – Вашингтон. Четиридесет и осем от щатите и окръг Колумбия лежат последователно в средата на континента, разположени между Тихия и Атлантическия океан, като граничат с Канада на север и Мексико на юг. Щатът Аляска се намира северозападно от Канада, а Хаваи е архипелаг, разположен в средата на Тихия океан. Страната също така има пет населени и девет ненаселените територии пак в Тихия океан и в Карибско море. Съединените щати се нареждат трети по брой на населението (318 000 000 души), включващо в себе си различни етнически групи с разнообразни култури, продукт на интензивна имиграция от много други страни.[5] Географията, климатът и дивата природа на Щатите също са изключително разнообразни.


Палеоиндианците мигрират от Евразия до днешната територия на Съединените щати преди около 15 000 години.[6] Европейската колонизация започва през 16 век. Съединените американски щати възникват от 13 британски колонии, разположени по протежение на атлантическото крайбрежие. Споровете между Великобритания и тези колонии води до Войната за независимост. На 4 юли 1776 г., по време на войната, делегати от 13-те колонии единодушно обявяват Декларацията за независимост. Войната приключва през 1783 г. с признаването на независимостта на Съединените американски щати от Британското кралство. Това е първата успешна война за независимост срещу европейска колониална империя[7][8]. Сегашната конституция на САЩ е приета на 17 септември 1787 г. Първите десет поправки, единодушно наречени Закон за правата, са ратифицирани през 1791 г. и гарантират много основни граждански права и свободи.


Водена от доктрината за Явното предначертание, новата страна предприема енергично разширение на териториите си в цяла Северна Америка в 19 век. Това начинание изисква изместване на коренното население, придобиване на нови площи и постепенно приемане на други щати.[9]Американската гражданска война прекратява легалното робство върху черното население.[10][11] В края на 19 век Съединените щати продължават разширението си в Тихия океан,[12] постигайки най-голямата икономика за времето си.[13]Испано-американската война и Първата световна война потвърждават статута на държавата като глобална военна сила. Щатите излизат от Втората световна война като световна сила, първата страна, притежаваща ядрен арсенал, и постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Краят на Студената война и разпадането на Съветския съюз оставя САЩ като единствената суперсила в света.


Водеща сред развитите страни в икономическо отношение, Съединените американски щати са с оценен БВП за 2013 г. 16,8 трилиона щатски долара. Това означава 23% от световния номинал на БВП и 19% от паритета на покупателната стойност.[14][15] Икономиката се подхранва от изобилието на природни ресурси и високата производителност на труда.[16] През 2010 г. Щатите се нареждат шести в света по БВП на глава на населението.[14] Въпреки че икономиката на страната се счита за постиндустриална, САЩ продължават да бъдат едни от най-големите производители в света.[17] Тя има четвъртия най-висок среден доход на ръка от домакинството в рамките на ОИСР, както и най-високата брутна средна заплата,[18][19][20] въпреки че е и четвърта по най-неравномерно разпределение на доходите[21][22] – около 16 % от населението живее в бедност, както е определило Бюрото за преброяване.[23] Държавата отчита 36,6% от световните военни разходи,[24] правеща я икономически и военен първенец. Съединените щати са също така видна политическа и културна сила и лидер в областта на научните изследвания и технологичните иновации.[25][26][27][28][29]




Съдържание





  • 1 Етимология на името


  • 2 География

    • 2.1 Официални райони на САЩ

      • 2.1.1 Бюро за преброяване на населението – региони и разделения



    • 2.2 Крайбрежия


    • 2.3 Климат


    • 2.4 Природа



  • 3 История

    • 3.1 Първи европейски контакт с коренните американци


    • 3.2 Заселници


    • 3.3 Независимост и разширяване


    • 3.4 Гражданска война и Ера на реконструкция


    • 3.5 Имиграция, разширение и индустриализация


    • 3.6 Двете световни войни и Голямата депресия


    • 3.7 Студената война и Движението за граждански права



  • 4 Държавно устройство и вътрешна политика


  • 5 Административно деление


  • 6 Икономика

    • 6.1 Транспорт



  • 7 Население

    • 7.1 Език


    • 7.2 Най-големите метрополни градове в САЩ


    • 7.3 Най-големите градове



  • 8 Култура

    • 8.1 Празници



  • 9 Външна политика


  • 10 Въоръжени сили

    • 10.1 Правоприлагащи ведомства



  • 11 Източници


  • 12 Библиография


  • 13 Външни препратки


  • 14 Други




Етимология на името |


Срещани наименования на страната са САЩ, Щатите, Америка. На български език думата „щати“ в името се измества за известно време от „държави“ към средата на двадесети век като част от по-широк процес на заместване на имената на много други държави с руски.


Наименованието „Америка“ – на целия континент, е предложено от немския картограф Мартин Валдзеемюлер, който през 1507 г., като един от авторите на отпечаната в Saint-Dié-des-Vosges в Лотарингия книга „Въведение в космографията“ (Cosmographiae Introductio), създава карта на света, на която са изобразени, до голяма степен – условно, Северна и Южна Америка. Причината Валдзеемюлер да избере това име е погрешно приетото по онова време схващане, че италианският изследовател Америго Веспучи (Americus Vespucius) при пътешествието си от 1497 г. е първият, достигнал американския материк.



География |



 Основни статии: География на САЩ, Граница между САЩ и Канада и Граница между САЩ и Мексико


Топографска карта на САЩ


Общата площ на САЩ e 9 826 675 km²,[30] включваща и водните територии, а без тях 9 147 593 km²,[31] което прави страната трета или четвърта по големина в света[32] след Русия, Канада и евентуално Китай.


Най-високата точка на САЩ е връх Денали (6194 m) в щата Аляска, който е и най-висок в цяла Северна Америка. Най-ниската точка на САЩ, а и в цяла Северна Америка, е Долината на смъртта (86 m под морското равнище) в щата Калифорния.


Най-краткото разстояние между САЩ и Русия е 86 km, а между Китай и САЩ е 1200 km.



Официални райони на САЩ |


Много райони на САЩ са определени със закон или разпоредби от федералното правителство.



Бюро за преброяване на населението – региони и разделения |


Бюрото за преброяване на населението разделя САЩ на четири статистически района, с девет подрайона. Статистическите райони на Бюрото по преброяване на населението „широко се използва... за събиране и анализ на статистическите данни“. Разделението на САЩ от Бюрото за преброяване на населението по статистически райони е широко разпространено.


Регионалните деления, използвани от Бюрото за преброяване на населението, са следните:


Район 1 Североизточен


  • Подрайон 1: Нова Англия (Върмонт, Кънектикът, Масачузетс, Мейн, Ню Хемпшир, Роуд Айлънд)
  • Подрайон 2:Среден Атлантик (Ню Джърси, Ню Йорк и Пенсилвания)

Район 2: Среден Запад (Преди юни 1984 г. районът Среден Запад е бил определян като Северен Централен район)


  • Подрайон 3: Североизточен централен (Илинойс, Индиана, Мичигън, Охайо и Уисконсин)
  • Подрайон 4: Северозападен Централен (Северозапад) (Айова, Канзас, Минесота, Мисури, Небраска, Северна Дакота и Южна Дакота)

Район: Южен (Юг)


  • Подрайон 5: Южен Атлантик (Вашингтон, Вирджиния, Западна Вирджиния, Делауеър, Джорджия, Мериленд, Северна Каролина, Флорида, Южна Каролина)
  • Подрайон 6: Югоизточен Централен (Алабама, Кентъки, Мисисипи и Тенеси)
  • Подрайон 7: Югозападен Централен (Арканзас, Луизиана, Оклахома и Тексас)

Район Западен


  • Подрайон 8: Планински (Айдахо, Аризона, Колорадо, Монтана, Невада, Ню Мексико, Уайоминг и Юта)
  • Подрайон 9: Тихоокеански (Аляска, Вашингтон, Калифорния, Орегон и Хаваи)


Крайбрежия |


  • Западно крайбрежие

  • Източно крайбрежие



Големите равнини са обширна равнинна територия, простираща се от северно Мексико до южна Канада. Това са най-плодородните райони на САЩ



Климат |


Във вътрешността на континента местата, отдалечени от големи водни басейни, се характеризират с по-големи сезонни разлики в температурата, от колкото местата по крайбрежията. Годишната амплитуда на температурата в части от северните Големи равнини стига до 65 °C; на някои места са отбелязани годишни разлики в температурата до 100 градуса (от 50 до -50 °C).


Климатът в по-голямата част от страната е умерен и субтропичен, континентален и тропичен – на полуостров Флорида. Средните януарски температури са от –24,8 °C в Аляска и –18 °C в Централните равнини до 14 °C в югозападните части и до 20 °C на полуостров Флорида. Средните юлски температури са от 14 до 25 °C на западното крайбрежие, 16 – 26 °C на източното и до 32 °C във вътрешните плата и южните части на страната.


Близостта до големи водни басейни влияе положително върху количеството на валежите – в крайбрежните места обикновено падат повече валежи. На изток и в приморските части падат 1000 – 2000 mm валежи годишно. В Централните равнини падат около 600 – 900 mm валежи годишно. Във Великите равнини валежите са около 400 – 600 mm годишно. В платата те са 400 mm годишно. В пустинните райони валежите са най-малко – под 100 mm годишно.



Природа |


Природата на страната е изключително разнообразна – обширни низини и равнини, ниски и високи планини. Богати са водните ресурси на страната. През нея протичат големи реки: Мисисипи, Мисури, Колорадо, Колумбия и др. Обширни площи са заети от плодородни земи. Големи територии са покрити от гори и страната е богата на запаси от дървесина. Полезните изкопаеми са в основата на промишлената мощ на страната: нефт, земен газ, въглища, желязна руда, медна руда, боксит, руди на редки метали, злато, фосфорити и бронз, цинк и др.



История |



 Основна статия: История на САЩ


Първи европейски контакт с коренните американци |




Макет на жилище от Мисисипския период (1000 – 1600 г. сл. Хр.)



 Основни статии: Доколумбова Америка и Индианци в САЩ

Първите хора мигрират в Северна Америка от Сибир по Беринговия мост преди 15 000 години или повече[33][34][35]. Европейците заварват техните потомци – индианците. Индианските етнически групи се класифицират по районите на обитаване и по техния език, макар че народи със сродни езици не винаги имат сходна материална култура или обществено устройство. Някои от тях, като например индианците от доколумбовата Мисисипска култура, създават развито селско стопанство, имат постижения в архитектурата и организацията на обществото.


След като европейските изследователи и търговци установяват контакт с коренните жители, местното население започва постепенно да се оттегля във вътрешността на континента и да отстъпва територии. То намалява поради упражняваното насилие и поради липса на устойчивост към болестите, донесени от европейците: едра шарка и морбили,[36][37] така и смесените бракове[38].[39][40][41]


В ранните дни на колонизацията европейците са изправени пред недостига на храна, болестите и атаките на индианците. Коренните американци често са във война със съседните племена и участват във военните конфликти на колонистите[42]. В същото време местните жители и заселниците започват да зависят един от друг. Колонизаторите търгуват и разменят храна и животински кожи, туземците пък търсят оръжия, боеприпаси и други европейски изделия[43]. Индианците научават много европейци къде, кога и как да култивират царевица, боб и тикви по границата. Европейските мисионери имат като основна тяхна цел да „цивилизоват“ индианците, като ги научат да обръщат повече внимание върху земеделието и ранчото, отколкото върху лова и събирането на растения[44][45].



Заселници |



 Основна статия: Тринадесет колонии

След първото пътуване на Колумб до Новия свят през 1492 г. редица изследователи и преселници стъпват във Флорида и американския Югозапад.[46][47] Има и няколко опита за колонизиране от страна на французите на източното крайбрежие, а по-късно и по поречието на Мисисипи, където френската колонизация е по-успешна. Английските колонии се установяват на източния бряг на Северна Америка, започвайки със селището Джеймстаун във Вирджиния, основано 1607 г. Друга значима английска колония е Плимутската колония на пилигримите от 1620 г. Ранните опити за комунално съжителство на европейските преселници претърпяват неуспехи до въвеждането на частни земеделски стопанства.[48] Първото избрано законодателно събрание на континента е създадено през 1619 г. във Вирджиния. Договорът на кораба Мейфлауър, подписан от пилигримите преди стъпването им на американска земя, представлява прецедент за тогавашния модел на представително самоуправление и конституционализъм, и той ще се приеме във всички следващи американски колонии.[49][50]




Подписването на договора на Мейфлауър, 1620


Повечето заселници в Америка са дребни фермери, но има и такива, които разбират от индустрия. Земеделските култури за продан включват тютюн, ориз и пшеница. Добивната промишленост се развива с риболов, производство на кожи и дървени материали. Производителите правят ром и плавателни съдове, а в края на колониалния период американците са отговорни за една седма част от световния запас на желязо.[51] В подкрепа на местната икономика градовете се разполагат по крайбрежието, за да служат като търговски центрове. Английските колонии са допълнени от вълни от шотландско-ирландско население и други групи. Постепенно крайбрежната зона поскъпва и наемните работници са избутани на запад.[52] Използването на роби за отглеждането на култури за продан се заражда при испанците през XVI век, усвоява се от англичаните и чрез тях попада в Северна Америка, където робството процъфтява. Причини за разцвета му са по-голяма продължителност на живот в новия континент, дължаща се на по-малкото заболявания, по-добрата храна и лечение.[53][54][55] Колониалното общество до голяма степен е разделено относно религиозното си и морално отношение към робството, от което една част са против него, а други – за.[56][57] В началото на XVIII век обаче африканските роби заместват изцяло наемните работници, особено в южните региони.[58]


С колонизацията на Джорджия през 1732 г. са образувани 13 колонии, от които ще се появят бъдещите Съединените американски щати.[59] Всички тези колонии имат местни правителства, избрани чрез избори, отворени за повечето свободни хора. Новото правителство изпитва все по-голям отдаденост към древните права на англичанина и чувство за самоуправление, стимулиращо подкрепа за републиканство.[60] С изключително висока раждаемост, ниска смъртност, както и стабилно споразумение, колониалното население нараства бързо. За разлика от относително малката популация на коренните жители, които намаляват.[61] Възраждането на християнството през 30-те и 40-те години на XVIII век, познато като Голямото събуждане, подхранва интерес към религията и религиозната свобода.


Във войната между французите и индианците британците изземат Канада от френските заселници, но френскоезичното население остава политически изолирано от южните колонии. Като се изключат коренните американци, които са завладян и разселени, в 13-те колонии популацията през 1770 г. е отчетена 2,1 мил. души, което е една трета от тази в Британия. Въпреки продължаващия наплив от новопристигнали, скоростта на естествения прираст е такава, че от 1770 г. само една малка част от американците са били родени в чужбина.[62] Отдалечеността на колониите от Великобритания им позволява да развият самоуправление, но техният успех мотивира редица монарси да се устремят да затвърдят кралския авторитет.



Независимост и разширяване |



 Основни статии: Американска война за независимост, Декларация за независимост на САЩ и Американска революция



Декларацията за Независимост: Комитетът на Петте представя своя проект на Втория континентален конгрес през 1776 г.


Американската война за независимост е първата успешна колониална война за независимост срещу европейска сила. Американците разработват една идеология на „републиканство“, която държи на правителство, осланящо се на волята на народа, изразена в техните местни законодателни органи. Те търсят правата си като англичани, „никакви данъци без представителство.“ Британците настояват за администриране на империята в парламент, и конфликтът ескалира във война.[63] Конгресът приема Декларацията за независимост, на 4 юли 1776 г., обявявайки, че човечеството е създадено равно по техните неотменими права. Тази дата сега се чества като Ден на независимостта на Америка. От 1777 г. Уставът на Конфедерацията установява слабо правителство, което управлява до 1789 г.[64]


Великобритания признава независимостта на САЩ след тяхното поражение в Йорктаун.[65][66][67] В мирния договор от 1783 г. американският суверенитет е признат в територия от брега на Атлантическия океан на запад до река Мисисипи. Националистите, които водят Филаделфийския конвент (1787 г.), привеждат в писмени вид Конституцията на Съединените щати, ратифицирана със спогодба между държавите през 1788 г. Федералното правителство е реорганизирано в три клона една година по-късно, за негова проверка и баланс. Джордж Вашингтон, водачът на победната революционна армия, е първият президент, избран в рамките на новата конституция. Законът на правата, забраняващ федерално ограничаване на личната свобода, както и гарантиране на редица правни защити, е приет в 1791 г.[68]


Въпреки че федералното правителство криминализира международната търговия с роби през 1808 г., след 1820 г. отглеждането на високодоходна памукова реколта се разраства в дълбокия Юг, а заедно с него се увеличава и робският труд.[69][70][71] През второто велико събуждане, започвайки около 1800 г., милиони се обръщат към евангелското протестантство. На север от религиозното течение се зараждат множество движения за социална реформа, включително аболиционизмът,[72] на юг методисти и баптисти прозелитират сред робското население.[73]


Желанието на американците да разширят териториите си на запад подтиква към една дълга поредица от войни с индианците.[74]Луизиана е закупена от френско-доминиращата територия през 1803 г., с което почти се е удвоява размерът на нацията.[75]Войната от 1812 г., обявена от Великобритания поради различни оплаквания от нейна страна, води до равенство и засилване на американския национализъм.[76] Флорида е отстъпена от Испания след серия от американски военни набези в нея, след това, през 1819 г., и заливната зона се присъединява.[77] Разширението е подпомогнато от парната сила, когато започват пътуванията на параходи по големи водни системи на Америка, които са свързани с нови канали, като Ери и Илинойс и Мичигън. След водните пътища, американците почват да кръстосват земите си още по-бързо по железопътните линии.[78]




Териториалните придобивки на САЩ през XVIII век


От 1820 до 1850 г. Джексоновската администрация започва серия от реформи, които включват широко мъжко избирателно право, което води до възхода на Втората партийна система, съставена от демократи и виги – доминиращи партии от 1828 до 1854 г. Пътят на сълзите през 1830 г. илюстрира политиката на индианско премахване, която премества индианците на запад към техните резервати. САЩ анексира Република Тексас през 1845 г. по време на период на експанзионистичното явно предначертание.[79] Орегонският договор с Великобритания от 1846 г. дава контрола на Съединените щати върху днешния американски северозапад.[80] Победата в мексиканско-американската война, завършила през 1848 г., спира мексиканската цесия върху Калифорния и голяма част от днешния американски югозапад.[81]


Златната треска в Калифорния от 1848 – 49 г. стимулира миграцията на запад, с което се създават няколко нови западни щати.[82] След Гражданската война в САЩ, новите трансконтинентални железници правят смяната на местожителства по-лесни за заселниците, разширяват вътрешната търговия и увеличават конфликтите с индианците.[83] След половин век изчезването на бизоните е екзистенциален удар за много от равнините индиански култури.[84] През 1869 г. нова политика за мир се опитва да предпази местните американци от малтретиране, да се избегне по-нататъшен военен конфликт и да се осигури в крайна сметка тяхното американско гражданство.[85]



Гражданска война и Ера на реконструкция |



 Основна статия: Американска гражданска война



Битката при Гетисбърг, Пенсилвания, по време на Гражданската война


От появата на Съединените щати непрекъснато съществува разделение в американското общество относно робството между Севера и Юга, което в крайна сметка води до Американската гражданска война.[86] Първоначално щатите, влизащи в Съюза, се редуват робовладелски и свободен, за да запазят секционния баланс в Сената. Населението в свободните щати обаче нараства и те излизат пред робовладелските територии в Камарата на представителите. С прибавената западната територия и повече свободни земи, напрежението между щатите с и без робски труд нараства, подкрепено с аргументи относно федерализъма и разпределението на териториите, дали и как да се разшири или ограничи робството.[87]


След избирането на Ейбрахам Линкълн през 1860 г., първият президент от антиробовладелската Републиканска партия, конвенции от тринадесет щата обявяват отцепване и формират Конфедеративните американски щати, докато федералното правителство на САЩ поддържа отцепването като незаконно.[87] Последвалата война е първа за Съюза, след нея в 1863 г. жертвите нарастват и Линкълн представя неговата Прокламация за освобождаване на робите, с която целта на втората война става премахването на робството. Гражданската война остава като най-смъртоносния военен конфликт в американската история, виновна за смъртта на ок. 618 000 войници, както и много цивилни граждани.[88]


След победата на Съюза през 1865 г., три изменения на Конституцията на САЩ, забраняващи робството, правят близо четири милиона американци от африкански произход, които са били роби,[89] граждани на страната, и им обещава права на глас. Войната и нейната резолюция водят до значително увеличение на федералната власт,[90] насочена към реинтегриране и възстановяване на южните щати, като същевременно гарантира права на наскоро освободени роби.[91] Но след Ерата на реконструкция, в целия Юг законите на Джим Кроу скоро обезправят повечето черни и някои бедни бели. През следващите десетилетия както в севера, така и в юга, черните и някои бели се изправят срещу системната дискриминация, включително расова сегрегация и редките решавания на проблеми извън съда, предизвиквайки национални движения срещу тези злоупотреби.[91]



Имиграция, разширение и индустриализация |




Остров Елис, Ню Йорк, е главната врата за имигрантите от Европа.[92]


В Севера урбанизацията и безпрецедентният наплив на имигранти от Южна и Източна Европа довежда до излишък на индустриалния труд и големи промени в културата на страната.[93] Националната инфраструктура, включително телеграфните и трансконтинентални линии, ускоряват икономическия растеж, разрастват селищата и развиват стария американски Запад. По-късно изобретяването на електрическото осветление и телефона също се отразяват на комуникацията и градския живот.[94]




Съединените щати в своето най-голямо териториално разширение от 1898 до 1902 г.


Краят на индианските войни допълнително разширява площите, подложени на механично отглеждане, и увеличава излишъците за международните пазари.[95] Континенталната експанзия завършва с купуването на Аляска от Русия през 1867 г.[96] През 1893 г. проамериканските елементи в Хаваите свалят монархията и създават република, която е анексирана от щатите през 1898 г. Пуерто Рико, Гуам и Филипините са отстъпени от Испания през същата година, след Испано-американската война.[97]


Бързото икономическо развитие в края на 19-ти и началото на 20 век стимулира възхода на много бележити индустриалци. Магнати като Корнелиус Вандербилт, Джон Рокфелер и Андрю Карнеги водят напредъка на страната в железопътната, нефтената и стоманодобивната промишленост. Банковото дело се превръща в основна част от икономиката, като Джон Морган играе важна роля. Едисън и Тесла се захващат с разпространението на електроенергия за промишлеността, домовете и за уличното осветление. Хенри Форд прави революция в автомобилната индустрия. Американската икономика се разраства и се превръща в най-голямата в света, а Съединените щати стават една от великите сили в света.[98] Тези драматични промени са придружени от социални безредици и възход на популистки, социалистически и анархистически движения.[99] Този период приключва с настъпването на Прогресивната ера, в която се осъществяват значителни реформи в много обществени области, включително избирателните права на жените, забраната на алкохола, регулирането на потребителските стоки, по-големите антитръстови мерки за осигуряване на конкуренция и внимание към условията на работа.[100][101][102]



Двете световни войни и Голямата депресия |



 Основни статии: Първа световна война, Голямата депресия и Втора световна война


Тълпа се събира на Уол Стрийт след краха му през 1929 г.


Съединените щати остават неутрални в началото на Първата световна война през 1914 г. до 1917 г., когато се включват във войната като „присъединена сила“, заедно с официалните съюзници, като помагат да се обърне ударът срещу Централните сили. През 1919 г. президентът Удроу Уилсън заема водеща дипломатическа роля в Парижката мирна конференция и силно препоръчва САЩ да се присъединят към Общество на народите. Сенатът отказва да одобри това и не ратифицира Версайския договор, който учредява Общество на народите.[103]


През 1920 г. движението за права на жените печели приемане на конституционно изменение, което дава право на жените да гласуват.[104] През 20-те и 30-те се заражда радиото като масова медия и възниква ранната телевизия.[105] Просперитетът от 1920-те години („ревящите“ двадесети години) приключва с Краха на Уолстрийт от 1929 г. и началото на Голямата депресия. След избирането му за президент през 1932 г. Франклин Рузвелт отговаря с „Новия курс“, който включва създаването на системата за социално осигуряване.[106] Голямата миграция на милиони афроамериканци от американския юг започна преди Първата световна война и се разширява през 60-те години на 20 век;[107] докато явлението „котел с прах“ (серия прашни бури) от средата на 30-те обеднява много земеделски общности и стимулира нова вълна от западна миграция.[108]


В началото на Втората световна война САЩ остават неутрални, докато Германия завладява големи територии от Европа. Америка започва да доставя материал за Съюзниците от март 1941 г., посредством програмата Заем-Наем. На 7 декември 1941 г. Японската империя изненадващо атакува Пърл Харбър, принуждавайки САЩ да се включи на страната на Съюзниците във войната.[109] През войната Щатите са споменати като едни от „Четирите полицая“[110] на Съюзниците, които се срещат, за да направят план за следвоенния свят. Другите три сили са Британия, Съветския съюз и Китай.[111][112] Във Втората световна война Америка губи 400,000 войника,[113] въпреки това страната се оказва сравнително неповредена. След войната САЩ става най-голяма икономическа и военна сила в света.[114]


Съединените щати изиграват водеща роля в конференциите в Бретън Уудс и Ялта заедно с Обединеното кралство, Съветският съюз и другите Съюзници. Те подписват споразумения за нови международни финансови институции и следвоенна реорганизация на Европа. След победата на Съюзниците в Европа, международна конференция от 1945 г. в Сан Франциско създава Хартата на Обединените нации, която влиза в сила след войната.[115] Съединените щати произвеждат първите ядрени оръжия и го използват над Япония, градовете Хирошима и Нагазаки. Това тласка източната страна да се предаде на 2 септември, с което завършва Втората световна война.[116][117] Забавленията и парадите се осъществяват на деня наречен „Ден на победата“ или „Ви Джи дей“.[118]



Студената война и Движението за граждански права |



 Основни статии: Студена война и Космическа надпревара



Мартин Лутър Кинг произнася реч на митиг против войната във Виатнам. Университета „Сейнт Пол“ в Минесота, 27 април 1967 г.




Президентът на САЩ Роналд Рейгън и генералния секретар на СССР Михаил Горбачов на срещата в Женева през 1985 г.


След Втората световна война Съединените щати и Съветският съюз започват борба за надмощие – конфликт познат като Студената война. Съперничеството между двете държави е породено от идеологическото противопоставяне на капитализма и комунизма,[119] както и геополитическите различия между свързания с морето Атлантик и континенталния евроазийски лагер. Двете суперсили доминират военните действия в Европа – САЩ със своите съюзници от НАТО и от друга страна СССР и съюзниците им от Варшавския договор. Съединените щати изработват политика за ограничаване влиянието и разширението на комунистическата идеология. Докато Щатите и Съветския съюз водят посреднически войни и разработват мощен ядрен арсенал, двете държави избягват директния военен конфликт.


САЩ често се противопоставя на страните от Третия свят, които Америка вижда под силното влияние на руснаците. Америка често се намесва с директен военен удар, когато управлението на дадена страна е застрашено от идване на лява власт.[120] Американски войски се бият срещу китайските и севернокорейските сили в Корейската война от 1950 до 1953.[121] Съветският съюз пуска първия изкуствен спътник през 1957 г., а 1961 г. е изстрелян първият човек в космоса, с което се слага началото на така наречената „космическа надпревара“ – съревнование между двете страни за космическо надмощие. През 1969 г. Съединените щати стават първата нация изпратила хора на Луната.[121] Обтегнатият конфликт в Югоизточна Азия води до военната намеса на САЩ, позната като Виетнамската война.


У дома Щатите преживяват продължителен икономически растеж, населението се увеличава, а средната класа се утвърждава. Конструирането на Междущатската магистрална система преобразува инфраструктурата на страната следващото десетилетия. Милиони мъже и жени се преместват от фермите и центровете на големите градове към предградията.[122][123] През 1959 г. Хаваите стават 50-ят и последен щат на САЩ, присъединен към държавата.[124] Нараства Движението за човешки права, което чрез ненасилие се бори срещу сегрегацията и дискриминацията. Лидер на движението става бележития активист Мартин Лутер Кинг. Комбинацията от съдебни решения и законодателство водят да появата Закона за граждански права от 1968 г., който се стреми да прекрати расовата дискриминация.[125][126][127] В същото време така нареченото движение на контракултурата нараства; то включва противопоставянето на Войната във Виатнам, черния национализъм и сексуалната революция.


Стартирането на „Война срещу бедността“ разширява притежателното право и социалните помощи, включително създаването на програмите „Медикеър“ и „Медисайд“, които гарантират здравно покритие за възрастните и бедните. Също така са пуснати спонсорирани от правителството програми, тестващи нуждите на индивида и семейството, такива са: „Допълнителна програма за подпомагане на храненето“ и „Помощ за семейства с гладуващи деца“.[128]


70-те и късните 80-те Съединените щати навлизат в период на застой в производството. След избора на Роналд Рейгън за 40-тия президент на САЩ са предприети реформи на свободния пазар, с които се цели да се намали инфлацията. Рейгън загърбва „лекия тон“ към Съветския съюз и прекратява така нареченото „разведряване“ в отношенията между двете държави. Предприета е по-агресивна стратегия към комунистическата страна.[129][130][131][132] През 1985 г. процентът на работещи жени на 16 годишна възраст надвишава 50%. Това се дължи на вълната от недоволство в женската част на американското население, започвало през 70-те.


Късните 80-те донасят затопляне в конфликта САЩ-Съветския съюз. Помирението достига своята връхна точка през 1991 г. когато СССР се разпада и с това е сложен край на Студената война.[133][134][135][136][137] Това извежда Щатите като единствената световна сила на политическата сцена. Концепцията за „американизация“, която се появява след Втората световна война, печели популярност под определението Нов световен ред.



Държавно устройство и вътрешна политика |



 Основна статия: Държавно устройство на САЩ


Президентът на САЩ Доналд Тръмп


Съгласно Конституцията на САЩ, приета на 17.09.1787 г., пълномощията по осъществяване на държавното управление са в прерогативите на Федералното правителство на САЩ. Останалите, незасегнати в Конституцията, пълномощия се прилагат от щатските власти.


В Конституцията е заложен принципът на разделението на властите, според който федералното правителство се състои от законодателни, изпълнителни и съдебни органи на държавното управление, действащи независимо един от друг.


Висш орган на законодателната власт е двукамарен Конгрес на САЩ:



  • Камара на представителите (Долна камара);


  • Сенат (Горна камара)

Висш орган на изпълнителната власт е президентът на САЩ.


Висш орган на съдебната власт е Върховният съд на САЩ.


Основни политически партии в САЩ са Републиканската партия и Демократическата партия, въпреки че съществуват и много малки партии.



Административно деление |



 Основна статия: Административно деление на САЩ

В административно отношение САЩ се разделят на 50 щата, 1 федерален окръг (Вашингтон), 41 независими града и 3 072 окръга. Най-големият (но и един от най-слабонаселените щати) е Аляска.


Административно деление на САЩ











































































































Щатите и техните главни градове
Щат
Главен град
Щат
Главен град
АлабамаМонгомъриМисуриДжеферсън сити
АляскаДжуноМичигънЛансинг
АризонаФиниксМонтанаХелена
АрканзасЛитъл РокНебраскаЛинкълн
АйдахоБойзиНевадаКарсън сити
АйоваДе МойнНю ДжърсиТрентън
ВашингтонОлимпияНю ЙоркОлбъни
ВирджинияРичмъндНю МексикоСанта фе
ВърмонтМонпелиеНю ХемпширКонкорд
ДелауеърДоувърОклахомаОклахома сити
ДжорджияАтлантаОрегонСалем
Западна ВирджинияЧарлстънОхайоКалумбус
ИлинойсСпрингфилдПенсилванияХарисбърг
ИндианаИндианаполисРод АйлъндПровидънс
КалифорнияСакраментоСеверна ДакотаБисмарк
КанзасТопикаСеверна КаролинаРали
КентъкиФранкфортТексасОстин
КолорадоДенвърТенесиНашвил
КънектикътХардфордУайомингШейен
ЛуизианаБатън РужУисконсинМедисън
МасачузетсБостънФлоридаТалахаси
МейнОгъстаХавайХонолулу
МерилендАнаполисЮжна ДакотаПиер
МинесотаСейнт ПолЮжна КаролинаКолумбия
МисисипиДжакстънЮтаСолт Лейк Сити


Икономика |



 Основни статии: Икономика на САЩ и Северноамериканско споразумение за свободна търговия



Нюйоркската фондова борса на Уолстрийт е символ на американската икономическа мощ


През 2003 г. САЩ е била третото по посещаемост туристическо направление в света с 40 400 000 туристи след Франция със 75 000 000 и Испания с 52 500 000.


Икономическата история на САЩ е история на икономически растеж, който започва, като една изостанала в икономическо отношение колония прогресира до най-голямата индустриална икономика в света през 20-ти и 21 век.


Икономическата система на САЩ като капиталистическа смесена икономика, в която корпорациите, други частни фирми и отделните индивиди вземат повечето микроикономически решения, а правителството предпочита да заеме по-малка роля във вътрешната икономика, въпреки че цялостната роля на правителството, имайки предвид всички негови нива, е относително висока – 36% от брутния вътрешен продукт. По-голямата част от бизнеса в САЩ не е корпоративен и няма наемни работници, а вместо това некорпорирана самостоятелна собственост. Щатите имат малка мрежа за социално осигуряване (застраховка при безработица, универсално здравеопазване, подслони за бездомните) и регулацията на отделните видове бизнес е малко под средната за развитите страни. Медианният доход на едно домакинство в САЩ за 2005 е 43 318 $.




Тестова камера за изследвания на ядрен синтез от проекта NIF. Ежегодно САЩ дават милиарди долари за научни изследвания във всички области


Икономическата активност вътре в страната варира в голяма степен. Например, Ню Йорк (градът) е център на американските финансова, медийна, издателска и рекламна индустрии, докато Лос Анджелис е най-важният център за филмови и телевизионни продукции. Зоната на залива на Сан Франциско е главен технологичен център. Средният Запад е известен със силната си преработвателна и тежка промишленост, с Детройт – исторически център на американската автомобилостроителна промишленост и Чикаго – финансова и бизнес столица на региона. Югоизтокът е основният район за селско стопанство, туризъм и дърводобивна промишленост, и тъй като заплатите и разходите са под средните за страната, той продължава да привлича преработвателна промишленост.




Реактивен двигател за пътнически самолет, произведен в САЩ





Лос Анджелис, икономическото сърце на американския Западен бряг


Най-големият сектор в американската икономика е този на услугите, в който са заето грубо около ¾ от работната сила.


Икономиката изобилства от естествени ресурси като въглища, нефт и ценни метали. САЩ са вторият по големина световен производител на злато след ЮАР. Въпреки това страната все още разчита за много от своето производство на други държави. В селското стопанство страната е производител номер 1 на царевица, соеви зърна, ориз и пшеница с Великите равнини, наричани „житницата на света“ поради огромното си селскостопанско производство. САЩ имат голяма туристическа индустрия, заемаща трето място в света. САЩ са също износител на самолети, стомана, оръжия и електроника. Канада заема 19% (повече от всяка друга държава) от щатската външна търговия, следвана от Китай, Мексико и Япония.


Докато доходът на глава от населението в САЩ е сред най-високите в света, богатството е сравнително концентрирано. Доходът на глава от населението е по-висок от този в Западна Европа, но през 1990 г. доходът се е разпределял по-неравномерно. Приблизително 15% от населението на САЩ е живеело под прага на бедността през 2012 г. или повече от 46 милиона души. Бедността в САЩ продължава да расте. Средната класа спада все повече.[138][139] От 1975 г. в САЩ действа „двустълбов“ трудов пазар, на който почти целият реален доход отива в 20% от домакинствата, като повечето от тези средства се падат на най-високо платените в тази категория. Тази поляризация е резултат от високото ниво на икономическа свобода.


Социалната мобилност на жителите на САЩ, отнесена спрямо останалите държави, е обект на големи дебати. Някои анализатори са открили, че социалната мобилност в САЩ е ниска, отнесена към държавите от ОИСР, и по-специално към държавите от Западна Европа, Скандинавието и Канада. Ниската социална мобилност може би се корени в щатската образователна система. Общественото образование в САЩ е финансирано предимно от данъци от местна собственост, допълнени от държавни постъпления. Това често резултира в голяма разлика между финансирането на бедните райони или бедните щати и по-състоятелните административни единици. Някои анализатори спорят, че относителната социална мобилност в САЩ достига своя връх през 60-те години на 20 век и започва бърз спад през 80-те. Бившият председател на Борда на федералния резерв Алън Грийнспан също предполага, че нарастващото неравенство в доходите и мобилността на по-бедната класа на САЩ могат евентуално да заплашат цялата система в близко бъдеще.



Транспорт |



 Основна статия: Транспорт в САЩ



Междущатска магистрална система


Тъй като САЩ са създадени от сравнително скоро, по-голямата част от развитието на американските градове е станало след изобретяването на автомобила. За да свърже огромните си територии, Съединените щати са построили мрежа от висококапацитетни, високоскоростни магистрали, най-важната част от които е Междущатската магистрална система, частично заменила по-остарялата Магистрална система на Съединените щати.


Съединените щати имат и презконтинентална жп система, която се използва за превоз на товари през континенталните 48 щата. Пътнически жп услуги се извършват от Амтрак, който обслужва 46 от континенталните 48 щата.


Много от американските градове имат метро, като най-голямото е Нюйоркското метро.


Автомобилната индустрия се развива по-рано и по-бързо в САЩ, отколкото в другите страни. Гръбнакът на националната транспортна инфраструктура е мрежа от магистрали с голям капацитет, които понасят огромен брой пътнически коли и товарни камиони. По информация от 2004 година в САЩ има 6 407 637 km автомобилни пътища – най-много в света.


Масови (обществени) транзитни системи съществуват в големите градове като Ню Йорк, където действа едно от най-натоварените в света метра. С няколко изключения американските градове не са толкова гъсто населени като останалите части на света. Ниската гъстота от части е резултат от големите нужди на американските домакинства от собствени автомобили.


Щатите са уникални с високия си брой частни пътнически железопътни пътища. През 70-те години на 20 век правителствена намеса реорганизира товарните жп пътища, консолидирайки пътническите услуги под държавната корпорация Амтрак. Няма друга страна с толкова жп пътища.


Въздушните превози са предпочитан начин за превоз на пътници за дълги разстояния. По отношение на пътниците 17 от тридесетте най-натоварени летища в света за 2004 г. са в Щатите включително и най-натовареното – „Международно летище Хартсфийлд – Джаксън Атланта“. По отношение на превоз на товари, 12 от тридесетте най-натоварени летища в света са в САЩ, включително и най-натовареното в света – „Международно летище Мемфис“


Няколко основни морски пристанища се намират в САЩ; трите най-големи са калифорнийските „Пристанище Лос Анджелис“ и „Пристанище на Лонг Бийч“ и „Пристанище на Ню Йорк и Ню Джърси“, които са сред най-натоварените в света. Вътрешността на САЩ също е свързана чрез основен корабоплавателен канал през морския път Св. Лоурънс и реката Мисисипи. Първата водна връзка между Големите езера и Атлантическия океан е Каналът Ери, който позволява бързо експанзия на селското стопанство и индустрия в Средния Запад и прави Ню Йорк (градът) икономически център на страната.



Население |



 Основна статия: Население на САЩ

САЩ е третата по население страна в света след Китай и Индия. Населението на САЩ е 318 857 056 души към 01.07.2014 г. По брой население от всички щати най-голям е щатът Калифорния с население от 38 802 500 души към 2014 г. Следва щатът Тексас, който е с население от 26 956 958 души, щатът Флорида – 19 893 297 души, щатът Ню Йорк – 19 746 227 души, щатът Илинойс – 12 880 580 души, а с най-малък брой население са щатите Уайоминг – 584 153 души, Върмонт – 626 562 души и окръг Колумбия – 658 893 души.


Според данни на Агенцията за българите в чужбина през 2004 г. в САЩ е имало 250 000 българи, което прави страната една от първите по брой българи в света. 55 489 души са отбелязали, че са с български произход на последното преброяване на населението, включващо въпрос за произход(2000). Най-много българи има в Илинойс – 220 000 души, Флорида 60 000 – 120 000 души и Калифорния 40 000 – 120 000 души (2000). За всички щати вижте Списък на щатите в САЩ по брой българи – 2000 г.


Центърът на населението на САЩ продължава да се измества на юг и запад. Най-бързо растящият регион е Западът, следван от Юга. Според Бюрото за преброяване на населението щатите с най-голям растеж от 2000 г. до 2010 г. са били Невада (35,1%), Аризона (24,6%) и Юта (23,8%), а с най-малък са щатите Роуд Айлънд (0,4%), Луизина (1,4%) и Охайо (1,6%). Мичигън е единственият щат, който е със спад на населението на САЩ [2].



Език |


В Съединените щати няма официален език. През 18 октомври 2006 г. населението е достигнало 300 млн. души. 215 млн отбелязали, че вкъщи говорят на английски, 28,1 млн. – на испански, 1,6 млн. – на френски, 1,5 млн. – на китайски, 1,38 млн. – на немски и други. 28 565 души са казали, че вкъщи говорят на български език, като по този показател българският език се нарежда на 64-то място по употреба вкъщи в САЩ



Най-големите метрополни градове в САЩ |


Най-големите метрополни градове по население в САЩ за 2013 г. са:



  1. Ню Йорк – Нюарк – Джърси сити, Ню Йорк – Ню Джърси – Ню Джърси Пенсилвания 19 949 502


  2. Лос Анджелис – Лонг Бийч – Анахейм, Калифорния 13 131 431


  3. Чикаго – Нейпървил – Мичиган Сити, Илинойс – Индиана – Уисконсин 9 537 289


  4. Далас – Форд Уорт – Арлингтън, Тексас 6 810 913


  5. Хюстън – Уудлендс – Шугърленд, Тексас 6 313 158


  6. Филалдефия – Рединг – Кемдин – Уилмингтън, Пенсилвания – Ню Джърси – Делауеър – Мериленд 6 034 678


  7. Вашингтон – Арлингтън – Александрия, окръг Колумбия – Вирджиния – Мериленд – Западна Вирджиния 5 949 859


  8. Атланта – Санди Спрингс – Розвил, Джорджия 5 522 942


Най-големите градове |


Вижте Списък на градовете в САЩ по население


Най-големите градове по население в САЩ за 2015 г. са посочени по-долу. В получер са градовете, които са и столици на съответния щат. Данните са на Бюрото за преброяване на населението в САЩ (БПНСАЩ) и представляват приблизителна оценка за 2015 година.


























































































преглед • беседа • редакт.

Ню Йорк
Ню Йорк
Лос Анджелис
Лос Анджелис
Чикаго
Чикаго
Хюстън
Хюстън



Място
Град

Щат
Население


преглед • беседа • редакт.

Филаделфия
Филаделфия
Финикс
Финикс
Сан Антонио
Сан Антонио
Сан Диего
Сан Диего


1Ню ЙоркНю Йорк8 550 405
2Лос АнджелисКалифорния3 971 883
3ЧикагоИлинойс2 720 546
4ХюстънТексас2 296 224
5ФиладелфияПенсилвания1 567 442
6ФиниксАризона1 563 025
7Сан АнтониоТексас1 469 845
8Сан ДиегоКалифорния1 394 928
9ДаласТексас1 300 092
10Сан ХосеКалифорния1 026 908
11ОстинТексас931 830
12ДжаксънвилФлорида868 031
13Сан ФранцискоКалифорния864 816
14ИндианаполисИндиана853 173
15КълъмбъсОхайо850 106
16Форт УъртТексас833 319
17ШарлътСеверна Каролина827 097
18СиатълВашингтон684 451
19ДенвърКолорадо682 545
20Ел ПасоТексас681 124

БНСАЩ (2015)[140]


Култура |



 Основна статия: Американска култура


Празници |



 Основна статия: Празници на САЩ

На федерално ниво правителството на САЩ е определило 11 празнични дни. По време на тези празници не работят някои държавни служби с второстепенно значение, включително и банките.








































Федерални празници
Дата
На английски
На български
1 януариNew Year's DayПървият ден от новата година

20 януари 1		Inauguration DayВстъпване в длъжност на президента
3-ят понеделник на януариMartin Luther King, Jr. DayРожденият ден на Мартин Лутър Кинг-младши
3-ят понеделник на февруариPresidents' Day (Washington's Birthday)Денят на президентите
последният понеделник от майMemorial Day (Decoration Day)
Денят на загиналите във войните
4 юлиIndependence DayДенят на независимостта
1-ят понеделник на септемвриLabor Day
Денят на труда
2-ят понеделник на октомвриColumbus DayДенят на Колумб
11 ноемвриVeterans DayДенят на ветераните
4-ят четвъртък на ноемвриThanksgiving Day
Денят на благодарността
25 декемвриChristmas
Рождество/Коледа

Забележка:
1 На всеки 4 години, след президентските избори.



  • Календар на федералните празници в САЩ.


Външна политика |


По-важни войни и конфликти с участието или водени от САЩ през XX и XXI век:




Американски морски пехотинци на остров Пелелиу, Тихоокеански театър, 1944




Изтребители F-15 и F-16 над Ирак, Войната в Залива, 1991



  • 1917 – 1918 – Първа световна война (включва се на страната на Антантата).


  • 1919 – 1921 – Интервенция в Русия.


  • 1941 – 1945 – Втора световна война (включва се на страната на Антихитлеристката коалиция).


  • 1945 – Бомбардировка на японските градове Хирошима и Нагасаки с атомно оръжие. 214 000 убити, повечето цивилни (без починалите в резултат от радиационни и лъчеви поражения до 1990 година).


  • 1950 – 1953 – Корейска война. Загуби: С. Корея – 1,1 млн. души; Ю. Корея – 600 хил. души; Китай – 390 хил. души; САЩ – 54 246 души.


  • 1956 – 1975 – Виетнамска война. Загуби: Ю. Виетнам – 1,25 млн. души; САЩ – 58 226 хил. души; Ранени: 153 303;
    С. Виетнам – 1,1 млн. души; Ранени: 600 хил. души. Цивилни жертви: 2 – 4 млн. души.


  • 1965 – Интервенция в Доминиканската република.


  • 1983 – Окупация на Гренада.


  • 1986 – Бомбардировка на Триполи и Бенгази. 41 убити цивилни, сред тях приемната дъщеря на Кадафи, 226 ранени.


  • 1989 – Окупация на Панама.


  • 1991 – Операция „Пустинна буря“. Загуби: Ирак – 100 – 200 хил. дущи; САЩ – 148 души (без загубите на Многонационалните сили).


  • 1993 – Интервенция в Сомалия.


  • 1994 – Окупация на Хаити.


  • 1994 – 1995 – Интервенция в Босна.


  • 1999 – Бомбени удари срещу Сърбия. Загуби: САЩ (НАТО) – 2 души; Сърбия – 462 военни, 114 полицаи, 500 цивилни.


  • 2001 – Окупация на Афганистан. След атентатите от 11 септември 2001 г.


  • 2003 – Окупация на Ирак. Загуби: САЩ, убити – 3950 военни, ранени – 37 000; Ирак – 946 000 до 1 120 000, от тях цивилни – 104 000 до 223 000 души.
    Забележка: Данните за загубите са до 2007 година и са приблизителни!

Джон Болтън, посланик на САЩ в ООН от 2005 до 2006 г., заявява: „Считам, че ние (САЩ, б.р.) имаме право да се защитаваме със всички средства, включително със смяна на правителства в други държави, ако това е необходимо.“. Заявлението е в отговор на въпроса: „Могат ли САЩ да свалят демократично избрано правителство на друга държава, ако то води политика, неустройваща САЩ?“.



Въоръжени сили |



 Основна статия: Въоръжени сили на САЩ


Атомната подводница USS Hawaii (SSN-776) от клас Вирджиния




Морски пехотинци се насочват към товарен самолет V-22 Оспри след учение


Въоръжените сили на САЩ се състоят от:


  • Сухопътни войски

  • Морска пехота

  • Военноморски сили

  • Военновъздушни сили

  • Брегова охрана

Обща численост към април 2007 г. – 1 426 700 души редовна армия, 1 458 500 резервни формирования.
Бюджет за 2007 г. – 553 млрд. долара.



Правоприлагащи ведомства |



  • ЦРУ (Централно разузнавателно управление)


  • ФБР (Федерално бюро за разследване)

  • Затвори в САЩ – през 2007 г. в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20 – 34 години в затвора всеки 9-ти е цветнокож.


Източници |



  1. ↑ абвг World Economic Outlook Database, October 2018. // Международен валутен фонд. Посетен на 16 февруари 2019.


  2. ↑ GINI index (World Bank estimate). // Световна банка. Посетен на 16 февруари 2019.


  3. ↑ The New York Times Guide to Essential Knowledge, Second Edition: A Desk Reference for the Curious Mind. St. Martin's Press, 2007. ISBN 978-0-312-37659-8. с. 632.


  4. ↑ Onuf 1983.


  5. ↑ Adams, Strother-Adams 2001.


  6. ↑ Статия Who was first? New info on North America's earliest residents от Thomas H. Maugh II, написана за Los Angeles Times на 12 юли 2012 г.


  7. ↑ Greene, Pole 2003, с. 352 – 361.


  8. ↑ Bender 2006, с. 61.


  9. ↑ Carlisle, Golson 2007, с. 238.


  10. ↑ The Civil War and emancipation. Africans in America. Boston, MA: WGBH. Посетено 26 март 2013.


  11. ↑ Wallenfeldt 2010, с. 264.


  12. ↑ White 1996.


  13. ↑ Maddison, Angus. Historical Statistics for the World Economy. // The Groningen Growth and Development Centre, Economics Department of the University of Groningen, 2006. Посетен на 6 ноември 2008.


  14. ↑ аб World Economic Outlook Database: United States. // International Monetary Fund, April 2014. Посетен на 9 април, 2014.


  15. ↑ Европейския съюз има по-голям колектив номинален БВП. Те обаче не са единична държава. Според МВФ САЩ разполага с по-висок БВП (ППС) сравнение с ЕС.


  16. ↑ „U.S. Workers World's Most Productive“. CBS News. 11 февруари 2009. Взето на 23 април 2013.


  17. ↑ Manufacturing, Jobs and the U.S. Economy. // Alliance for American Manufacturing, 2013.


  18. ↑ ((English))  OECD Better Life Index. // Посетен на 25 ноември 2012.


  19. ↑ ((English))  Household Income. // Обществото с един поглед 2014: ОИСР Социални показатели. OECD Publishing, 18 март 2014. Посетен на 29 май 2014.


  20. ↑ Average annual wages ОИСР. Посетено: 7 юни 2014.


  21. ↑ ((English))  Crisis squeezes income and puts pressure on inequality and poverty. // OECD (2013). Посетен на 26 юли 2013.


  22. ↑ Income distribution and poverty – OECD. ОИСР


  23. ↑ „Census: U.S. Poverty Rate Spikes, Nearly 50 Million Americans Affected“ Си Би Ес. 15 ноември 2012


  24. ↑ ((English))  Trends in world military expenditure, 2013. // Stockholm International Peace Research Institute, април 2014. Посетен на 14 април 2014.


  25. ↑ Cohen, 2004:History and the Hyperpower


  26. ↑ BBC, April 2008:Country Profile: United States of America


  27. ↑ ((English))  Geographical trends of research output. // Research Trends. Посетен на 16 март 2014.


  28. ↑ ((English))  The top 20 countries for scientific output. // Open Access Week. Посетен на 16 март 2014.


  29. ↑ ((English))  Granted patents. // European Patent Office. Посетен на 16 март 2014.


  30. ↑ ((en))  US States (plus Washington D.C.) Area and Ranking. // U.S. Census Bureau, 2001. Посетен на 5 юли 2014.


  31. ↑ ((en))  How much of your state is wet?. // U.S. Census Bureau, 17 март 2014. Посетен на 5 юли 2014.


  32. ↑ Има различни мнения дали е трета или четвърта, съпоставена с територията на Китай.


  33. ↑ Maugh II, Thomas H.. Who was first? New info on North America's earliest residents. // Лос Анджелис Таймс, 12 юли 2012.


  34. ↑ ((en))  What is the earliest evidence of the peopling of North and South America?. // Smithsonian Institution, National Museum of Natural History, юни 2004. Посетен на 19 юни 2007.


  35. ↑ ((en)) Nicolas, Kudeba. Chapter 1 – The First Big Steppe – Aboriginal Canadian History. // The History of Canada Podcast, 28 февруари 2014.


  36. ↑ Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen 1996, с. 205.


  37. ↑ Bianchine, Russo 1992, с. 225 – 232.


  38. ↑ Mann 2005, с. 44.


  39. ↑ Thornton 1987, с. 49.


  40. ↑ Kessel 2005, с. 142 – 143.


  41. ↑ ((en))  Early History, Native Americans, and Early Settlers in Mercer County. // Mercer County Historical Society, 427.


  42. ↑ Juergens 2011, с. 69.


  43. ↑ Ripper 2008, с. 6.


  44. ↑ Ripper 2008, с. 5.


  45. ↑ Calloway 1998, с. 55.


  46. ↑ Taylor 2002, с. 33 – 34.


  47. ↑ Taylor 2002, с. 72, 74.


  48. ↑ Walton, Rockoff 2009, с. 29 – 31.


  49. ↑ Remini 2007, с. 2 – 3.


  50. ↑ Johnson 1997, с. 26 – 30.


  51. ↑ Walton, Rockoff 2009.


  52. ↑ Lemon 1987.


  53. ↑ Clingan 2000, с. 13.


  54. ↑ Tadman 2000, с. 1534.


  55. ↑ Schneider 2007, с. 484.


  56. ↑ Lien 1913, с. 522.


  57. ↑ Davis 1996, с. 7.


  58. ↑ Quirk 2011, с. 195.


  59. ↑ Bilhartz, Elliott 2007.


  60. ↑ Wood 1998, с. 263.


  61. ↑ Walton, Rockoff 2009, с. 38 – 39.


  62. ↑ Walton, Rockoff 2009, с. 35.


  63. ↑ Humphrey 2003, с. 8 – 10.


  64. ↑ Young, Nash, Raphael 2011, с. 4 – 7.


  65. ↑ Greene, Pole 2003, с. 357.


  66. ↑ Dull 1987, с. 161.


  67. ↑ Lawrence 1983, с. 431 – 442.


  68. ↑ Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch 2007, с. 192 – 193.


  69. ↑ Cogliano 2008, с. 219.


  70. ↑ Walton, Rockoff 2009, с. 43.


  71. ↑ Gordon 2004, с. 27,29.


  72. ↑ Clark 2012, с. 47.


  73. ↑ Heinemann 2007, с. 197.


  74. ↑ Billington, Ridge 2001, с. 22.


  75. ↑ ((English))  Louisiana Purchase. // National Park Services. Посетен на 1 март 2011.


  76. ↑ Wait 1999, с. 78.


  77. ↑ Klose, Jones 1994, с. 150.


  78. ↑ Winchester 2013, с. 198, 216, 251, 253.


  79. ↑ Morrison 1999, с. 13 – 21.


  80. ↑ Kemp 2005, с. 180.


  81. ↑ McIlwraith, Muller 2001, с. 61.


  82. ↑ Smith-Baranzini 1999, с. 20.


  83. ↑ Black 2001, с. 275.


  84. ↑ Wishart 2004, с. 37.


  85. ↑ Smith 2001, с. 523 – 526.


  86. ↑ Murray 2004, с. 76.


  87. ↑ аб O'Brien 2002, с. 184.


  88. ↑ Vinovskis 1990, с. 4.


  89. ↑ ((en))  1860 Census. // U.S. Census Bureau. Посетен на 10 юни 2007. 7-ма страница – списък на пълното робско население от 3,953,760.


  90. ↑ De Rosa 1996, с. 266.


  91. ↑ аб Tarr 2009, с. 30.


  92. ↑ Price, Benton-Short, Marie, Lisa. Migrants to the Metropolis: The Rise of Immigrant Gateway Cities. Syracuse University Press, 2008. ISBN 978-0-8156-3186-6. с. 51.


  93. ↑ Powell 2009, с. 74.


  94. ↑ Winchester 2013, с. 351, 385.


  95. ↑ ((en))  „Toward a Market Economy“. // Houghton Mifflin Harcourt. CliffsNotes. Посетен на 24 октомври 2017.


  96. ↑ ((en))  „Purchase of Alaska, 1867“. // U.S. Department of State. Office of the Historian. Посетен на 24 октомври 2017.


  97. ↑ ((en))  „The Spanish-American War, 1898“. // U.S. Department of State. Office of the Historian. Посетен на 24 октомври 2017.


  98. ↑ Kirkland, Edward. Industry Comes of Age: Business, Labor, and Public Policy. 1961. с. 400 – 405.


  99. ↑ Zinn 2005, с. 321 – 357.


  100. ↑ Meltzer, Paige. The Pulse and Conscience of America. The General Federation and Women's Citizenship, 1945 – 1960, Frontiers: A Journal of Women Studies (Vol. 30 Issue 3). 2009. с. 52 – 76.


  101. ↑ Timberlake, James. Prohibition and the Progressive Movement, 1900 – 1920. Harvard UP, 1963.


  102. ↑ Tindall, George B.. Business Progressivism: Southern Politics in the Twenties. South Atlantic Quarterly 62, 1963. с. 92 – 106.


  103. ↑ McDuffie, Piggrem, Woodworth, Jerome, Gary Wayne, Steven E.. U.S. History Super Review. Piscataway, NJ: Research & Education Association, 2005. ISBN 0-7386-0070-9. с. 418.


  104. ↑ Voris, Jacqueline Van. Carrie Chapman Catt: A Public Life. Women and Peace Series. New York City, Feminist Press at CUNY, 1996. ISBN 1-55861-139-8. с. vii.


  105. ↑ Winchester 2013, с. 410 – 411.


  106. ↑ Axinn, Stern, June, Mark J.. Social Welfare: A History of the American Response to Need (7th ed.). Boston, Allyn & Bacon, 2007. ISBN 978-0-205-52215-6.


  107. ↑ Lemann, Nicholas. The Promised Land: The Great Black Migration and How It Changed America. New York, Alfred A. Knopf, 1991. ISBN 0-394-56004-3. с. 6.


  108. ↑ Gregory, James Noble. American Exodus: The Dust Bowl Migration and Okie Culture in California. Oxford University Press, 1991. ISBN 978-0-19-507136-8. Mass Exodus From the Plains. American Experience. WGBH Educational Foundation, 2013.Fanslow, Robin A.. The Migrant Experience. American Folklore Center. Library of Congress, 1998.Stein, Walter J.. California and the Dust Bowl Migration. Greenwood Press, 1973. ISBN 978-0-8371-6267-6.


  109. ↑ ((en)) Yamasaki, Mitch. „Pearl Harbor and America's Entry into World War II: A Documentary History“. // Chaminade University of Honolulu, 2008. Посетен на 9 април 2018.


  110. ↑ ((en)) Kelly, Brian. „The Four Policemen and. Postwar Planning, 1943 – 1945: The Collision of Realist and. Idealist Perspectives“. // Посетен на 9 април 2018.


  111. ↑ Hoopes & Brinkley 1997, с. 100.


  112. ↑ Gaddis 1972, с. 25.


  113. ↑ Leland & Oboroceanu, Anne, Mari–Jana. „American War and Military Operations Casualties: Lists and Statistics“. Congressional Research Service, 2010. с. 2.


  114. ↑ Kennedy, Paul. „The Rise and Fall of the Great Powers“. New York, 1989. ISBN 0-679-72019-7. с. 358.


  115. ↑ ((en))  „The United States and the Founding of the United Nations, August 1941 – October 1945“. // U.S. Dept. of State, Bureau of Public Affairs, Office of the Historian, 12 юни 2007. Посетен на 9 април 2018.


  116. ↑ ((en)) Kingston, Jeff. „Why did Japan surrender in World War II?“. // The Japan Times. Посетен на 9 април 2018.


  117. ↑ Pacific War Research Society. Japan's Longest Day. New York. New York, Oxford University Press, 2006. ISBN 4-7700-2887-3.


  118. ↑ ((en))  „The National WWII Museum. // nationalww2museum.org.


  119. ↑ Wagg, Stephen, Andrews, David. East Plays West: Sport and the Cold War. Routledge, 2012. ISBN 978-1-134-24167-5. с. 11.


  120. ↑ Blakeley 2009, с. 92.


  121. ↑ аб Collins, Michael. Liftoff: The Story of America's Adventure in Space. New York, Grove Press, 1988.


  122. ↑ Winchester 2013, с. 305 – 308.


  123. ↑ ((en)) Blas, Elisheva. The Dwight D. Eisenhower National System of Interstate and Defense Highways. // Society for History Education. Посетен на 1 септември 2018.


  124. ↑ Lightner, Richard. Hawaiian History: An Annotated Bibliography. Greenwood Publishing Group, 2004. ISBN 978-0-313-28233-1. с. 141.


  125. ↑ Dallek, Robert. Lyndon B. Johnson: Portrait of a President. Oxford University Press, 2004. ISBN 978-0-19-515920-2. с. 169 ISBN 978-0-19-515920-2..


  126. ↑ ((en))  „Our Documents – Civil Rights Act (1964)“. // United States Department of Justice. Посетен на 1 септември 2018.


  127. ↑ ((en))  „Remarks at the Signing of the Immigration Bill, Liberty Island, New York“. // arquivo.pt. Посетен на 1 септември 2018.


  128. ↑ ((en))  „Social Security“. // ssa.gov. Посетен на 1 септември 2018.


  129. ↑ Soss 2010, с. 277.


  130. ↑ Fraser 1989, с. ?.


  131. ↑ Ferguson-Thomas 1986, с. 43 – 53.


  132. ↑ Williams 2012, с. 325 – 331.


  133. ↑ Howell, Buddy Wayne. The Rhetoric of Presidential Summit Diplomacy: Ronald Reagan and the U.S.-Soviet Summits, 1985 – 1988. Texas A&M University, 2006. ISBN 978-0-549-41658-6. с. 352.


  134. ↑ Kissinger, Henry. Diplomacy. Simon & Schuster, 2011. ISBN 978-1-4391-2631-8. с. 781 – 784.


  135. ↑ Mann, James. The Rebellion of Ronald Reagan: A History of the End of the Cold War. Penguin, 2009. ISBN 978-1-4406-8639-9. с. 432.


  136. ↑ Hayes 2009, с. ?.


  137. ↑ ((en))  „59e. The End of the Cold War“. // U.S. History.org. Independence Hall Association. Посетен на 1 септември 2018.


  138. ↑ btvnews.bg


  139. ↑ http://www.alternet.org/more-46-million-americans-still-poverty


  140. ↑ https://factfinder.census.gov/faces/tableservices/jsf/pages/productview.xhtml?src=bkmk



Библиография |



  • Lien, Arnold Johnson. Studies in History, Economics, and Public Law, Volume 54. London, Longmans, Green & Co., Agents, 1913.

  • Gaddis, John Lewis. „The United States and the Origins of the Cold War, 1941 – 1947“. Columbia University Press, 1972. ISBN 978-0-231-12239-9.

  • Onuf, Peter S.. The Origins of the Federal Republic: Jurisdictional Controversies in the United States, 1775 – 1787. Philadelphia, University of Pennsylvania Press, 1983. ISBN 978-0-8122-1167-2.

  • Lawrence, Kaplan S.. The Treaty of Paris, 1783: A Historiographical Challenge. Taylor & Francis, Ltd, 1983.

  • Ferguson-Thomas, Rogers-Joel. The Myth of America's Turn to the Right. // The Atlantic 257 (5). март 2013. с. 43 – 53.

  • Thornton, Russell. Book American Indian Holocaust and Survival: A Population History Since 1492. University of Oklahoma Press, 1987. ISBN 978-0-8061-2220-5.

  • Lemon, James T.. North America: the historical geography of a changing continent. 1987.

  • Dull, Jonathan R.. A Diplomatic History of the American Revolution. Yale University Press, 1987. ISBN 0300038860.

  • Fraser, Steve и др. „The Rise and Fall of the New Deal Order: 1930 – 1980“. American History: Political science. Princeton University Press, 1989. ISBN 978-0-691-00607-9. с. 311.

  • Vinovskis, Maris. Toward A Social History of the American Civil War: Exploratory Essays. New York, Cambridge University Press, 1990. ISBN 0-521-39559-3.

  • Klose, Jones, Nelson, Robert F.. United States History to 1877. Barron's Educational Series, 1994. ISBN 978-0-8120-1834-9.

  • Davis, Kenneth C.. Don't know much about the Civil War. New York, William Marrow and Co., 1996. ISBN 0-688-11814-3.

  • White, Donald W.. The American Century. Yale University Press, 1996. ISBN 0-300-05721-0.

  • Hoopes & Brinkley, Townsend, Douglas. „FDR and the Creation of the U.N.“. Yale University Press, 1997. ISBN 978-0-300-08553-2.

  • De Rosa, Marshall L.. The Politics of Dissolution: The Quest for a National Identity and the American Civil War. Edison, NJ: Transaction, 1997. ISBN 1-56000-349-9.

  • Johnson, Paul. A History of the American People. HarperCollins, 1997. ISBN 0061952133.

  • Aufderheide, Rodríguez-Martín, Langsjoen, Arthur, Conrado, Odin. The Cambridge encyclopedia of human paleopathology. Cambridge University Press, 1998. ISBN 0-521-55203-6.

  • Calloway, Colin G.. New Worlds for All: Indians, Europeans, and the Remaking of Early America. JHU Press, 1998. ISBN 978-0-8018-5959-5.

  • Wait, Eugene M.. America and the War of 1812. Nova Publishers, 1999. ISBN 978-1-56072-644-9.

  • Morrison, Michael A.. Slavery and the American West: The Eclipse of Manifest Destiny and the Coming of the Civil War. University of North Carolina Press, 1999. ISBN 978-0-8078-4796-1.

  • Smith-Baranzini, Marlene. A Golden State: Mining and Economic Development in Gold Rush California. University of California Press, 1999. ISBN 978-0-520-21771-3.

  • Clingan, Edmund. An Introduction to Modern Western Civilization. iUniverse, 2000. ISBN 978-1-4620-5439-8.

  • Tadman, Michael. The Demographic Cost of Sugar: Debates on Slave Societies and Natural Increase in the Americas. Oxford University Press, 2000.

  • Adams, Strother-Adams, J. Q, Pearlie. Dealing With Diversity: The Anthology. Kendall Hunt, 2001. ISBN 0-7872-8145-X.

  • Juergens, Tom. Wicked Puritans of Essex County. The History Press, 2001. ISBN 978-1-59629-566-7.

  • Billington, Ridge, Ray Allen, Martin. Westward Expansion: A History of the American Frontier. UNM Press, 2001. ISBN 978-0-8263-1981-4.

  • McIlwraith, Muller, Thomas F., Edward K.. North America: The Historical Geography of a Changing Continent. Rowman & Littlefield, 2001. ISBN 978-0-7425-0019-8.

  • Smith, Jean Edward. Grant. Simon & Schuster, 2001. ISBN 06-848-492-75.

  • Taylor, Foner, Alan, Eric. American Colonies: The Settling of North America. New York, Penguin Books, 2002. ISBN 0-670-87282-2..

  • O'Brien, Patrick Karl. Atlas of World History. Oxford University Press, 2002. ISBN 978-0-19-521921-0.

  • Greene, Pole, Jack P, J. R.. A Companion to the American Revolution. Wiley-Blackwell, 2003. ISBN 1405116749.

  • Humphrey, Carol Sue. The Revolutionary Era: Primary Documents on Events from 1776 To 1800. Greenwood Publishing, 2003. ISBN 978-0-313-32083-5.

  • Gordon, John Steele. An Empire of Wealth: The Epic History of American Economic Power. HarperCollins, 2004. ISBN 0060093625.

  • Murray, Stuart. Atlas of American Military History. Infobase Publishing, 2004. ISBN 978-1-4381-3025-5.

  • Wishart, David J.. Encyclopedia of the Great Plains. University of Nebraska Press, 2004. ISBN 978-0-8032-4787-1.

  • Kessel, Wooster, William B, Robert. Book Encyclopedia of Native American Wars and Warfare. Infobase Publishing, 2005. ISBN 978-0-8160-3337-9.

  • Zinn, Howard. A People's History of the United States. Harper Perennial Modern Classics, 2005. ISBN 0-06-083865-5.

  • Bender, Thomas. A Nation Among Nations: America's Place in World History. New York, Hill & Wang, 2006. ISBN 978-0-8090-7235-4.

  • Mann, Kaarin. Interracial Marriage In Early America: Motivation and the Colonial Project. // Michigan Journal of History (Fall). University of Michigan, 2007.

  • Remini, Robert V.. The House: The History of the House of Representatives. HarperCollins, 2007. ISBN 0061341118.

  • Carlisle, Golson, Rodney P, J. Geoffrey. Manifest Destiny and the Expansion of America. Santa Barbara, California, ABC-CLIO, 2007. ISBN 978-1-85109-833-0.

  • Schneider, Dorothy. Slavery in America. Infobase Publishing, 2007. ISBN 978-1-4381-0813-1.

  • Boyer, Clark, Kett, Salisbury, Sitkoff, Woloch, Paul S, Cliffoed E. Jr, Joseph F, Neal, Harvard, Nancy. The Enduring Vision: A History of the American People. Cengage Learning, 2007. ISBN 978-0-618-80161-9.

  • Heinemann, Ronald L.. Old Dominion, New Commonwealth: A History of Virginia, 1607 – 2007. University of Virginia Press, 2007. ISBN 978-0-8139-2609-4.

  • Ripper, Jason. American Stories: To 1877. M.E. Sharpe, 2008. ISBN 978-0-7656-2903-6.

  • Cogliano, Francis D.. Thomas Jefferson: Reputation and Legacy. University of Virginia Press, 2008. ISBN 978-0-8139-2733-6.

  • Hayes, Nick. Looking back 20 years: Who deserves credit for ending the Cold War?. MinnPost, 2009.

  • Tarr, G. Alan. Judicial Process and Judicial Policymaking. Cengage Learning, 2009. ISBN 978-0-495-56736-3.

  • Walton, Rockoff, Gary, Hugh. History of the American Economy. Cengage Learning, 2009. ISBN 032478662X.

  • Powell, John. Encyclopedia of North American Immigration. Infobase Publishing, 2009. ISBN 978-1-4381-1012-7.

  • Blakeley, Ruth. State Terrorism and Neoliberalism: The North in the South. Routledge, 2009. ISBN 978-0415686174.

  • Wallenfeldt, Jeffrey H.. The American Civil War and Reconstruction: People, Politics, and Power. New York, Britannica Educational Publishing, 2010. ISBN 978-1-61530-045-7.

  • Kemp, Roger L.. Documents of American Democracy: A Collection of Essential Works. McFarland, 2010. ISBN 978-0-7864-4210-2.

  • Soss, Joe и др. Remaking America: Democracy and Public Policy in an Age of Inequality. Russell Sage Foundation, 2010. ISBN 978-1-61044-694-5.

  • Quirk, Joel. The Anti-Slavery Project: From the Slave Trade to Human Trafficking. University of Pennsylvania Press, 2011. ISBN 978-0-8122-4333-8.

  • Young, Nash, Raphael, Alfred Fabian, Gary B, Ray. Revolutionary Founders: Rebels, Radicals, and Reformers in the Making of the Nation. Random House Digital, 2011. ISBN 978-0-307-27110-5.

  • Black, Jeremy. Fighting for America: The Struggle for Mastery in North America, 1519 – 1871. Indiana University Press, 2011. ISBN 978-0-253-35660-4.

  • Bianchine, Peter J. и др. The Role of Epidemic Infectious Diseases in the Discovery of America, (Allergy and Asthma Proceedings). // Allergy and Asthma Proceedings 13 (5). OceanSide Publications, Inc., 1992. DOI:10.2500/108854192778817040. с. 225 – 232.

  • Clark, Mary Ann. Then We'll Sing a New Song: African Influences on America's Religious Landscape. Rowman & Littlefield, 2012. ISBN 978-1-4422-0881-0.

  • Williams, Daniel K.. Questioning Conservatism's Ascendancy: A Reexamination of the Rightward Shift in Modern American Politics. // American History 40 (2). 2012. DOI:10.1353/rah.2012.0043. с. 325 – 331.

  • Winchester, Simon. The men who United the States. Harper Collins, 2013. ISBN 978-0-06-207960-2.



Външни препратки |


  • Официална страница на правителството на САЩ

  • Белият дом – Официална страница на Президента на САЩ

  • Официална страница на Сената на САЩ

  • Официална страница на Бюрото за преброяване на населението


Други |

















Канада



Север

Запад   САЩ    Изток

Юг


Мексико






















  • п

  • б

  • р



Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО)

Членове

Албания · Белгия · България · Германия · Гърция · Дания · Естония · Испания · Италия · Исландия · Канада · Латвия · Литва · Люксембург · Нидерландия · Норвегия · Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия · Полша · Португалия · Румъния · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Франция · Хърватия · Черна гора · Чехия

NATO 2009 ortographic map.png
Кандидати

Босна и Херцеговина · Грузия · Северна Македония · Украйна



  • п

  • б

  • р



Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)


Австралия · Австрия · Белгия · Германия · Гърция · Дания · Ирландия · Исландия · Испания · Италия · Израел · Канада · Люксембург · Мексико · Нидерландия · Нова Зеландия · Норвегия · Обединено кралство · Полша · Португалия · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Финландия · Франция · Чехия · Чили · Швейцария · Швеция · Южна Корея · Япония

OECD Logo.svg






Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Съединени_американски_щати&oldid=9347141“.





Навигация


























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"1.708","walltime":"1.935","ppvisitednodes":"value":62480,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":331821,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":130103,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":19,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":26,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":71955,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 1400.136 1 -total"," 42.57% 596.107 1 Шаблон:Държава"," 41.92% 586.923 1 Шаблон:Infobox"," 33.90% 474.656 6 Шаблон:Wd"," 21.44% 300.201 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 21.25% 297.468 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 18.79% 263.028 118 Шаблон:Cite"," 14.52% 203.301 6 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 12.75% 178.460 81 Шаблон:Cite_book"," 12.31% 172.365 118 Шаблон:Източник_БДС_17377"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.492","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":19248875,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1313","timestamp":"20190318031640","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":163,"wgHostname":"mw1321"););
-

Popular posts from this blog

How does Billy Russo acquire his 'Jigsaw' mask? Unicorn Meta Zoo #1: Why another podcast? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Favourite questions and answers from the 1st quarter of 2019Why does Bane wear the mask?Why does Kylo Ren wear a mask?Why did Captain America remove his mask while fighting Batroc the Leaper?How did the OA acquire her wisdom?Is Billy Breckenridge gay?How does Adrian Toomes hide his earnings from the IRS?What is the state of affairs on Nootka Sound by the end of season 1?How did Tia Dalma acquire Captain Barbossa's body?How is one “Deemed Worthy”, to acquire the Greatsword “Dawn”?How did Karen acquire the handgun?

Image
Does using the Inspiration rules for character defects encourage My Guy Syndrome? Why did Israel vote against lifting the American embargo on Cuba? France's Public Holidays' Puzzle Contradiction:Maximum Power Transfer and High resistance of load Using a map function on a 'Map' to change values How would you suggest I follow up with coworkers about our deadline that's today? My admission is revoked after accepting the admission offer How to dissolve shared line segments together in QGIS? Number of possible chess pairs where order and position matter How to translate "red flag" into Spanish? How to keep bees out of canned beverages? What is the ongoing value of the Kanban board to the developers as opposed to management Coin Game with infinite paradox Writing a T-SQL stored procedure to receive 4 numbers and insert them into a table What is /etc/mtab in Linux? "Working on a knee" I preordered a game on my Xbox while
Read more

Личност Атрибути на личността | Литература и източници | НавигацияРаждането на личносттаредактиратередактирате

Image
ФилософияЧовекХораЛичен животПсихология Личност от Уикипедия, свободната енциклопедия Направо към навигацията Направо към търсенето Според класическата дефиниция, лѝчност е „човекът като индивид, лице с присъщите му духовни качества“ [1] . Първичната употреба на понятието се свързва с древногръцката философия, която въвежда термина „просопон“, лице, актьорската маска, употребявана в гръцките трагедии. По-късно в римската философия се въвежда понятието „persona“, чиято етимология отново е свързана с театъра – „per sonare“, „звуча“ – заради отвора на маската, през която се чувал гласът на актьора. Определянето на една личност като такава е комплексен въпрос. За да бъде разбран по-лесно, той може да бъде разгледан в няколко последователни стъпки по следния начин: индивид – притежава всички общи свойства на човека като жив организъм; индивидуалност – определя специфичността на отделния човек, тя може да има наследствен или случаен характер. Не всич
Read more

A sequel to Domino's tragic life Why Christmas is for Friends Cold comfort at Charles' padSad farewell for Lady JanePS Most watched News videos

Image
or debate this issue live on our message boards. MobileUtils.setupMobileClass(); var gg = NOLCMB.getInstance(_nolggGlobalParams.apid); gg.ggInitialize(_nolggGlobalParams); gg.ggPM("staticstart",type:"static",dataSrc: "cms", assetid:"article-1114649", section: 'Daily Mail News'); var _gaq = _gaq || []; _gaq.push(['_setAccount', 'UA-3639451-1']); _gaq.push(['_trackPageview']); (function() var ga = document.createElement('script'); ga.type = 'text/javascript'; ga.async = true; ga.src = '//google-analytics.com/ga.js'; (document.getElementsByTagName('head')[0] )(); DM.later('bundle', function() if (!DM.ted) DM.ted = geo: function(location) DM.ted.g = location; ; DM.ted.geo('US'); ); adverts.addFBRemarketingPixel();   Home U.K.     News Sports U.S. Showbiz Australia Femail Health Science Money Video Travel
Read more