Портал:Ботевград
Софийска областобщина БотевградБотевградската котловинаПредбалканаСтара планинаХристо БотевQR кодовеУикипедияНародно читалище „Христо Ботев 1884“БотевградБиблиотека „Иван Вазов“Ботевградучителсвещеникобщественик1860Скравеначетата на Христо БотевКарл ПапаушекАсен ЗлатаровОрханиеБотевградСвети СтефанГеорги ПопдимитровОрханийската османска армияЗападния отрядГуркоЗападната османска армияобсадена при ПлевенЕтрополеПравецНоваченеЛитаковоВрачешАрабаконашка позицияЗлатишко полеСофияСтара планинаредуторъдиябрустверокопиСофияПлевенЗападния Руски отрядпри ПлевенБитка при Арабаконак
Портал:Ботевград
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Ботевград е вторият по големина град в Софийска област и административен център на община Ботевград. Разположен е в Западна България в Ботевградската котловина между Предбалкана на север и Стара планина на юг. Градът носи името на националния герой на българския народ, поета революционер Христо Ботев. До 1934 г. носи името Орхание, а до 1866 г. – Самунджиево. От 2018 г. Ботевград е първият уикиград в България. До много от забележителностите в община Ботевград са поставени табели с QR кодове към Уикипедия.още»
|
Библиотека „Иван Вазов“ при Народно читалище „Христо Ботев 1884“ е съвременна общообразователна институция в община Ботевград. Библиотеката комплектува, обработва и съхранява различни библиотечни фондове, обслужва читателите, извършва справочно-библиографска и информационна дейност, изпълнява организационно-методически функции на територията на Ботевград. Предоставя за свободно ползване библиотечно-информационните си ресурси.
Съдейства за повишаване на образователното ниво, продължаващото образование, информираността, качеството на живот, социалната интеграция и разширяването на електронния достъп до информацията.
Библиотека „Иван Вазов“ – Ботевград води началото си от 1883 г. с откриването на читалище „Напредък“. Първоначалният книжен фонд е 700 – 800 тома, образуван от дарения на местни родолюбиви орханийци. Днес библиотеката притежава 84 911 тома книги, периодика, аудиовизуални документи, графика, нотни издания и др. Обслужва 2000 постоянни читатели, раздава 48 000 библиотечни документи на година и се посещава 26 000 пъти годишно.
Вижте статията Библиотека „Иван Вазов“
|
п • б • р
Избрана мултимедия Видео на Историческия музей в Ботевград. Историческият музей в Ботевград открива врати с първата си експозиция през 1937 г. по инициатива на директора на Ботевградската гимназия Асен Стефанов. Днес музеят се намира в центъра на Ботевград, на площад „Саранск“, в реконструираната сграда на бившата съдебна палата.
Историческият музей в Ботевград има развита експозиционна дейност. Зала „Орханиец“ е оборудвана с необходимата техника за представяне на презентации. Предлага възможности за експониране на гостуващи художествени, приложни и документални изложби, провеждане на беседи, срещи-разговори, открити уроци, лекции, чествания. В рамките на инициативата „Салон на изкуствата“ се представят постижения в областта на литературата (Литературен клуб „Стамен Панчев“), художественото и приложното изкуство. Като културно-научна институция, музеят развива научно-изследователска, събирателска, образователно-възпитателска и популяризаторска дейност. Включва се в реализирането на мероприятия от културния календар на Община Ботевград.
|
Георги Попдимитров е български учител, свещеник и общественик
Роден е през 1860 г. в Скравена. Неговият баща е свещеник Димитър Николов, който извършва опелото на десетте черепа на четниците от четата на Христо Ботев. В опелото помага и Георги Попдимитров. Публикува многократно материали за гибелта на Ботевата чета и преминаването ѝ през орханийския край. Инициатор на започналите след Освобождението възпоменателни чествания, които продължават и до днес в Скравена. На 18 години (през 1878 г.) става учител и 11 години се отдава с жар на построяването на нови училища в района. През 1891 г. е ръкоположен за свещеник. Прави, заедно с Карл Папаушек, Асен Златаров и др., предложение за смяна на името на Орхание през 1934 г. на Ботевград.
Свещеник Георги Попдимитров е архиерейски наместник в Орхание в периода 1896 – 1909 г. През това време са построени 4 църкви и са ръкоположени 9 свещеника. През 1898 г. като архиерейски наместник в Орхание участва в освещаването на Българската църква Свети Стефан в Цариград. Умира през 1938 г.
Вижте статията Георги Попдимитров
|
Паметник на победата при прохода Арабаконак. Битката при Арабаконашкия проход в Стара планина е неуспешен опит на Орханийската османска армия да проведе настъпателни действия срещу Западния отряд на Гурко, в помощ на Западната османска армия, обсадена при Плевен.
Преди началото на бойните действия, силите на Орханийската армия са разположени по линиите Етрополе – Правец, Новачене – Литаково, Врачеш – Арабаконашка позиция и Златишко поле – София. Главната османска позиция на Арабаконашкия проход е изградена по гребена на Западна Стара планина между вр. Шиндарник (на изток) и Арабаконашкия проход (на запад). Ключ на позицията е Ялдъз табия – редут с 4 оръдия и бруствер, висок 4 м. Изграден е на командния вр. Шиндарник. В ляво от него в посока на Арабаконашкия проход са изградени още 6 редута, въоръжени с 19 оръдия. Осигурени са от няколко линии окопи. Османското командване я разглежда като изходна позиция за атакуване в направлението София – Плевен.
Срешу позицията са разположени частите на Западния Руски отряд, който с временна отбрана, осигурява фланга на руската групировка, обсадила Западната османска армия при Плевен.
Вижте статията Битка при Арабаконак
|
|
Обекти и личности от община Ботевград
|
Списък на забележителните места в община Ботевград.
Селища
- Ботевград
- Боженица
- Врачеш
- Гурково
- Еловдол
- Краево
- Липница
- Литаково
- Новачене
- Радотина
- Рашково
- Скравена
- Трудовец
- Община Ботевград
Археологически обекти
- Античната крепост Градец край село Рашково
- Античната крепост Чешковград край село Врачеш
- Античната и средновековна крепост Вълчиград край село Литаково
- Античната и средновековна крепост Чеканица край Ботевград
- Крепостта Креща (Градището) край село Скравена
Липнишката крепост край село Липница
- Средновековната крепост Урвич в село Боженица
- Средновековната крепост Градище край село Краево
- Средновековното военно-архитектурно съоръжение Ботевградски вал край Ботевград
Библиотеки, музеи и читалища
Историческият музей в Ботевград
Килийното училище в Боженица
Любителският театър в Ботевград
Народно читалище „19 февруари 1906“ в село Скравена
Народно читалище „Никола Ракитин“ в село Трудовец
Народно читалище „Събуждане 1895“ в село Врачеш
Народно читалище „Христо Ботев 1884“ в Ботевград
Читалищната библиотека „Иван Вазов“ в Ботевград
Институции и организации
Детският хор „Бонка Големанова“ към Народно читалище „Христо Ботев 1884“
Духовият оркестър към Народно читалище „Христо Ботев 1884“
- Териториално поделение Държавно горско стопанство „Ботевград“
- Държавно ловно стопанство „Витиня“
Младежкият духов оркестър към Народно читалище „Христо Ботев 1884“
- Моделизъм в Ботевград
- Орханийска армия
Орханийски частен революционен комитет в Орхание
Районният съд в Ботевград
Смесеният градски хор „Стамен Панчев“ към Народно читалище „Христо Ботев 1884“
Танцовият ансамбъл „Ботевград“ към Народно читалище „Христо Ботев 1884“
Танцовият ансамбъл „Ботевградска младост“ към Народно читалище „Христо Ботев 1884“
Предприятия
Заводът за полупроводникови прибори в Ботевград
- Заводът „Чавдар“ в Ботевград
Паметници
Бюст-паметникът на Христо Ботев в Ботевград
Мемориаленият комплекс в село Новачене
Паметникът костница на Ботеви четници в село Скравена
Паметникът на Васил Левски в Ботевград
Паметникът на Незнайния войн в Ботевград
Паметникът на Стамен Панчев в Ботевград
Паметникът на Христо Ботев в Ботевград
Часовниковата кула в Ботевград
Природни обекти
- Списък на вековните дървета в община Ботевград
- Ботевградската котловина
- Ботевградски проход
- Защитена зона „Бебреш“ край селата Боженица, Липница, Новачене, Скравена и Трудовец
- Защитена зона „Етрополе – Байлово“ край Ботевград и село Врачеш
- Защитена зона „Искърски пролом – Ржана“ край селата Гурково, Краево, Литаково, Радотина и Рашково
- Защитена местност „Висока могила“ край селата Боженица и Скравена
- Защитена местност „Дренето“ край село Литаково
- Защитена местност „Мухалница“ край Ботевград
- Защитена местност „Романия“ край село Рашково
- Защитена местност „Урвич“ край село Боженица
- Лесопаркът Мургаш
- Местността Зелин край Ботевград
- Планинският рид Гола глава край селата Боженица, Еловдол и Липница
- Поддържан резерват „Училищна гора“ край село Боженица
- Планинският рид Лакавица
- Природна забележителност „Елака“ край село Врачеш
- Природна забележителност „Рудината“ край Ботевград
- Река Рударка край селата Радотина, Гурково и Новачене
- Ржана планина
- Пещера Водната пещ край село Липница
- Пещера Козарника край село Липница
- Язовир „Бебреш“ край Ботевград
- Язовир „Мали лаг“ край Ботевград
Спортни обекти
- Спорт в Ботевград
- Баскетболен клуб „Балкан“ Ботевград
- Спортната зала „Арена Ботевград“ в Ботевград
- Стадион „Христо Ботев“ в Ботевград
Футболен клуб „Балкан“ Ботевград
Транспортни обекти
- Виадуктът Бебреш
- Виадуктът Коренишки дол
Републикански път III-161 от село Рашково през селата Радотина и Литаково до Ботевград
Учебни заведения
Държавно девическо земеделско училище в Ботевград
Колеж по енергетика и електроника в Ботевград
Международно висше бизнес училище в Ботевград
Основно училище „Васил Левски“ в Ботевград
Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в село Липница
Основно училище „Св. св. Кирил и Методий“ в село Скравена
Профилирана природо-математическата гимназия „Акад. проф. д-р Асен Златаров“ в Ботевград
Професионална гимназия по техника и мениджмънт „Христо Ботев“ в Ботевград
Църкви и манастири
- Ботевградска духовна околия
Врачешки манастир „Свети Четиридесет мъченици“ край село Врачеш
Зелинският манастир „Рождество на пресвета Богородица“ край Ботевград
- Манастирската църква „Свети Георги“ в село Трудовец
- Манастирът „Свето Преображение Господне“ край село Скравена
Нанковският манастир „Света Мария“ край село Липница
Скравенски манастир „Свети Николай“ край село Скравена
- Църквата „Света Петка“ в село Боженица
- Църквата „Свети Димитър“ в село Врачеш
- Църквата „Свети Иван Рилски“ в село Гурково
- Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ в село Скравена
- Църквата „Свети Николай Мирликийски“ в село Литаково
- Църквата „Свети Цар Борис“ в село Краево
- Църквата „Свето Възнесение Господне“ в Ботевград
- Църквата „Успение Богородично“ в Ботевград
- Църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в село Новачене
|
Списък на личностите свързани с община Ботевград подредени по азбучен ред.
- Почетни граждани на Ботевград
Андрей Нюйоркски (1886 – 1972) – митрополит
- Акад. проф. д-р Асен Златаров (1885 – 1936) – биохимик и общественик
Атанас Колев (р. 1967) – шахматист
Васил Александров (1908 – 1990) – литератор
Васил Брънчов (?) – кмет на Орхание (1894 – 1898)
- Ген. л-т Васил Коцев (1922 – 1986) – офицер
Васил Мицов (1885 – ?) – кмет на Орхание (1924 – 1930)
Васил Попов (1862 – ?) – търговец и кмет на Орхание (1905 – 1908)
Васил Редовски (1955 – 2012) – футболист
Васил Цанов (1922 – 1994) – политик, министър на земеделието (1979 – 1986)
Васил Цанов (1926 – 2007) – политик, министър на транспорта (1973 – 1988)
Велчо Шунтов (1846 – 1915) – занаятчия и революционер
Венелин Коцев (1926 – 2002) – политик
Веселин Божков (р. 1960) – политик
Веселин Павлов (р. 1949) – политик
Виктор Константинов (1889 – 1974) – адвокат
Володя Казаков (р. 1953) – художник
Вуно Марков (1819 – 1901) – майстор
Върбан Генов (?) – предприемач и кмет на Орхание (1908 – 1910)
Гаврил Брънчев (1849 – 1930) – революционер
- Проф. Георги Близнашки (р. 1956) – юрист и министър-председател на България (2014)
- Полк. Георги Мустакерски (1897 – ?) – офицер
- Ген. Георги Попвасилев (1893 – 1993) – летец
Георги Попдимитров (1860 – 1938) – учител, свещеник и общественик
Георги Попиванов (1878 – 1963) – фолклорист
Георги Цагарски (?) – търговец, занаятчия и кмет на Орхание (1930 – 1931)
Григорий Врачански (р. 1970) – духовник, врачански митрополит (2017 – )
Димитър Боновски (1927 – 1992) – скулптор
Димитър Василев (1925 – 1988) – политик
Димитър Кацаров (1881 – 1960) – педагог и психолог
Димитър Топалов (р. 1969) – футболист
Димитър Цеков (р. 1947) – футболист
- Ген. м-р Дмитрий Философов (1837 – 1877) – руски офицер
Жени Заимова (1917 – 2005) – поетеса
Иван Гавалюгов (р. 1977) – баскетболист и кмет на Ботевград (2015-)
Иван Делин (1914 – 1973) – кмет на Ботевград (1949 – 1953)
- Инж. Иван Минев (р. 1949) – кмет на Ботевград (1988 – 1990)
Иван Николчовски (1922 – 2000) – кмет на Ботевград (1959 – 1976)
Иван Редовски (р. 1981) – футболист
Иван Савов (?) – кмет на Ботевград (1934 – 1940)
Иван Стамболиев (1932 – 2009) – поет и публицист
- Полк. Иван Шапкарев (1891 – 1974) – офицер
Йордан Кюрпанов (1918 – 2002) – инженер-лесовъд
Карл Попоушек (1894 – 1964) – издател и общественик
- Чл. кор. проф. Кирил Мишев (1918 – 1991) – геоморфолог
Кръстьо Диловски (?) – търговец и кмет на Орхание (1879)
Лазар Стоев (?) – фелдшер и кмет на Орхание (1932 – 1933)
Марин Венчарски (р. 1934) – кмет на Ботевград (1976 – 1988)
Марин Колов (?) – кмет на Орхание (1910 – 1912)
Мариян Христов (р. 1973) – футболист
Мико Комитски (ок. 1850 – 1926) – революционер
Милен Василев (р. 1988) – футболист
Михаил Стамболиев (?) – учител и общественик
Нако Вековски (?) – земеделец, занаятчия и кмет на Орхание (1933 – 1934)
Невена Цачева (1884 – ?) – учител
Никола Близнаков (1934 – 2017) – учител и общественик
Никола Вълков (1882 – 1944) – агроном, предприемач и политик
Никола Ракитин (1885 – 1934) – поет
Никола Сариев (?) – кмет на Ботевград (1944)
Никола Тодоровски (?) – кмет на Орхание (1920 – 1923)
Николай Станчев (р. 1967) – футболист
Огнян (XIV в.) – болярин, кефалия в крепостта Урвич
Павел Дишев (?) – археолог, директор на Исторически музей – Ботевград (1966 – 1994)
Павел Поппетров - Патю Чорбаджи (1823 – 1893) – чорбаджия, търговец, общественик, революционер
Павел Романски (1910 – 1931) – студент по философия и скиор
Панчо Цагарски (?) – кмет на Орхание (1898 – 1901)
Петко Стамболски (1856 – ?) – кондурджия, земеделец и кмет на Орхание (1901 – 1903)
Петър Дивановски (1869 – 1929) – учител и общественик
Петър Дилов (?) – учител и кмет на Ботевград (1944 – 1949)
Петър Илчев (1927 – 1995) – езиковед, старобългарист, славист и индоевропеист
Петър Ценов (1869 – 1935) – учител и общественик
Пламен Илиев (р. 1991) – футболист
Продан Стоянов (р. 1936) – политик
Саво Дончев (1914 – 1922) – кмет на Ботевград (1953 – 1959)
Светла Димитрова (р. 1970) – лекоатлетка
Симеон Владов (р. 1966) – актьор
- Д-р Симеонка Влайкова – учител и краевед
Слав Караславов (1932 – 2002) – поет и белетрист
Стамен Панчев (1879 – 1913) – поет и учител
- Ген. л-т Стефан Цанов (р. 1928) – офицер
Стоян Брънчов (1925 – ?) – търговец, ханджия и кмет на Орхание (1878 – 1879)
Стоян Коцев (1945 – 2012) – футболист и треньор
Стоян Лаловски (?) – кмет на Орхание (1887 – 1891)
- Акад. проф. Стоян Романски (1882 – 1959) – езиковед
- Д-р Теофилакт Малинчев (1884 – 1949) – лекар и духовник
Тихомир Митов (р. 1993) – певец
Тодор Вълков (1848 – ?) – земеделец, търговец и благодетел
Тодор Лаловски (?) – кмет на Орхание (1912 – 1919)
Тодор Парапанов (?) – кмет на Ботевград (1940 – 1944)
Тончо Пешев (1889 – 1969) – електроинженер
- Акад. проф. Тошко Петров (1872 – 1942) – лекар
- М-р Уилям Франк Томпсън (1920 – 1944) – британски офицер
Христо Дишов (?) – кмет на Орхание (1891 – 1894)
Христо Ценов (?) – кмет на Орхание (1903 – 1905)
Цветелин Цолов (р. 1990) – футболист
Цено Мустакерски (?) – учител и общественик
Цончо Чапанов (1930 – 1971) – метеоролог и изследовател
Печатни издания
Издавани вестници:
- „Ботевградска дума“ (1939 – 1941)
- „Ботевградски край“ (1942)
- „Ботевградски новини“ (1927 – 1941)
- „Младежко дело“ (1931)
- „Нов живот“ (1925 – 1926)
- „Огледало“ (1902)
- „Орханийска трибуна“ (1931)
- „Орханийски бич“ (1927)
- „Орханийски земеделски глас“ (1922 – 1931)
- „Орханийски край“ (1925)
- „Орханийски трезвеник“ (1928)
- „Роден край“ (1932)
- „Сговор“ (1931)
- „Стопански подем“ (1934)
- „Тръбач“ (1920)
- „Червенокръстци“ (1927 – 1928)
Издавани списания:
- „Мимози“ (1922)
- „Нов живот“ (1925)
- „Нови дни“ (1919 – 1927)
- „Феникс“ (1922)
Други
Арабаконашки обир (22 септември 1872)
Атентат срещу Борис III в Арабаконак (14 април 1925)
Битка при Арабаконак (21 – 22 ноември/3 – 4 декември 1877)
- Ботевградски говор
|
Карта на обектите в община Ботевград
Навигация
Лични инструменти
- Не сте влезли в системата
- Беседа
- Приноси
- Създаване на сметка
- Влизане
Прегледи
- Преглед
- Редактиране на кода
- История
Навигация
- Начална страница
- Случайна статия
- За Уикипедия
- Направете дарение
- Блог на Уикипедия
- Пишете ни!
Участвайте
- Защо?
- Помощ
- Изпробване
- Фабрикатор
- Последни промени
- Обсъждани статии
- Общи разговори
Отпечатване/изнасяне
- Създаване на книга
- Изтегляне като PDF
- Версия за печат
Инструменти
- Какво сочи насам
- Свързани промени
- Качване на файл
- Специални страници
- Постоянна препратка
- Информация за страницата
- Обект в Уикиданни
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"1.012","walltime":"1.585","ppvisitednodes":"value":603,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":85180,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":11528,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":7,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":4,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":866,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 1463.355 1 -total"," 88.81% 1299.672 1 Шаблон:Обекти_в_община_Ботевград"," 5.95% 87.137 4 Шаблон:Навигационен_шаблон_статичен"," 2.88% 42.108 1 Шаблон:Ботевград-избрана_статия"," 1.99% 29.141 1 Шаблон:Ботевград-избрана_картинка"," 1.87% 27.314 1 Шаблон:Ботевград-личности"," 1.83% 26.772 1 Шаблон:Ботевград-места"," 1.80% 26.380 1 Шаблон:Ботевград-избрана_статия_02"," 1.56% 22.895 1 Шаблон:Ботевград-избрана_картинка_03"," 1.10% 16.056 1 Шаблон:Ботевград-избрана_личност"],"cachereport":"origin":"mw1309","timestamp":"20190306111240","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":107,"wgHostname":"mw1250"););