Кралство Лесото
Muso oa Lesotho
(знаме)      (герб)
Девиз: Khotso, Pula, Nala Мир, Дъжд, Просперитет
Национален химн: Lesotho Fatše La Bontata Rona
Местоположение на Лесото
География и население
Площ	30 355 km² (на 137-мо място)
Столица	Масеру
Най-голям град	Масеру
Официален език	сесото и английски
Население (пребр., 2009)	2 067 035 (на 146-то място)
Гъстота на нас.	68,3 души/km²
Управление
крал	Летсие III
министър-председател	Пакалита Мосисили
История
Независимост от Великобритания	4 октомври 1966
Икономика
БВП (ППС, 2009)	$ 1,327 млрд
БВП на човек (ППС)	$ 642[1]
Валута	лоти (LSL)
Други данни
Часова зона	UTC+2
Интернет домейн	.ls
Телефонен код	266
Кралство Лесото в Общомедия

Кралство Лесото е парламентарна монархия в Южна Африка. Топонимът „Лесото“ значи страна на говорещите езика сесото. Национален празник е 4 октомври, Ден на независимостта (1966). Страната представлява анклав – обградена е отвсякъде от РЮА.

География |

 Основна статия: География на Лесото

Площта на Лесото е 30 355 km². Най-забележителният географски факт за Лесото, освен че е анклав, e, че страната е единствената независима държава, която се разполага напълно на над 1000 m надморска височина. Най-ниската точка на Лесото се намира на около 1400 m надморска височина и над 80% от страната са разположени на над 1800 m. Релефът е планински. Лесото е разположен в пределите на платото Басуто (средна височина 2300 – 3000 m), с наклон изток – запад, силно разчленено от река Оранж и притоците Каледън и Корнетспруит, които са издълбали приказни проломи и дълбоки долини. В средната част са планините Таба Путсоа и Малоти (връх Монт о Сурс, 3267 m). На юг и на изток Лесото се огражда от Драконовите планини с най-високия връх на Южна Африка – Каткинпик (3650 m). В планините на Лесото се намират изворите на над 200 реки на Южна Африка. Климатът е рязко континентален. Средната температура е 32 °C през лятото (октомври – март) и 6 – 7 °C през зимата в така наречените Ниски земи по протежение на западната и южната граница. Зимата (юни – юли) е по-сурова в планинската част, така наречените Високи земи. Дъждовният период продължава от октомври до април (средногодишни валежи – 710 mm). Природните ресурси са слабо проучени. Има находища на диаманти (на север), желязна руда, каменни въглища. Има данни за мед, злато, азбест.

Флора |

Поради голямата височина над морското равнище, през цялата година са възможни нощни слани, които пречат за отглеждането на субтропични култури. Растителността е главно степна. В източните части (1800 – 3000 m) преобладава алпийска ливадна растителност.

Фауна |

Някои от присъщите за Южна Африка хищници, копитни (зебри, антилопи и др.), птици (щрауси и др.).

Климат |

Поради надморската си височина, през цялата година Лесото остава по-хладно от другите райони на същата географска ширина. През лятото често има гръмотевични бури. В Масеру и заобикалящите го низини често температурата достига 30 °C през лятото. Зимите могат да бъдат доста студени и в низините температурите падат до -7 °C, а в по-високите части до -18 °C. Снегът е често срещан в пустините и ниските долини от май до септември, а в по-високите части на страната почти целогодишно.

История |

 Основна статия: История на Лесото

Народът басуто се установява в района на днешен Трансвал още в 16 в. Обединението на племената става в началото на 19 в. при Мошешу I, вожда на баквена (племе в Северен Басутоленд). През 1868 г. е установен британски контрол (протекторат). През 1907 г. се създава Прогресивната асоциация на Басутоленд, която се бори за реформи. След Първата световна война се ражда и първата политическа партия – Лехотла ла бафо (Лига на бедните), която иска ликвидация на колониалната власт и демократизация на обществения живот. Нов подем в националноосвободителното движение настъпва след Втората световна война. В 1952 г. група членове на Лехотла ла Бафо организират нова партия – Африкански конгрес на Басутоленд, наречена от 1959 г. Партия на конгреса на Басутоленд. Тя се обявява за незабавно предоставяне на вътрешно самоуправление, а след това на пълна независимост. През 1957 г. се основава нова политическа организация – Национална партия на Басутоленд под водачеството на Леабуа Джонатан. На 5.05.1962 г. се свиква учредителният конгрес на комунистическата партия. През 1965 г. на Басутоленд е предоставено вътрешно самоуправление. При проведените избори побеждава Националната партия, която образува правителство. На 4.10.1966 г. Басутоленд получава независимост, като новата държава се назовава Кралство Лесото. На 27 януари 1970 г. парламентарните избори са спечелени от опозиционните партии, но правителството на Л. Джонатан анулира изборите и обявява извънредно положение. През 1973 г. е създадено Временно събрание от 93 назначени членове. Разработва се нова конституция на страната. Политическото положение все още не е стабилно. Част от разцепилата се през януари 1974 г. Партия на конгреса с нейния лидер Н. Мохеле (който е в изгнание) не одобрява режима и предизвиква безредици през януари 1974 г. и цялата 1979 г. Отношенията с ЮАР не са дружелюбни поради въоръжените провокации и терористични акции на Претория срещу Кралство Лесото, което се противопоставя на политиката на апартейд и расова дискриминация и подкрепя народа на Южна Африка в борбата му за свобода и независимост.

Държавно устройство |

 Основна статия: Държавно устройство на Лесото

Административно деление |

 Основна статия: Административно деление на Лесото

Областите на Лесото

Лесото е разделена на 10 области:

1. Береа


2. Бута-Буте


3. Лерибе


4. Мафетенг


5. Масеру


6. Мохалес-Хук


7. Мокотлонг


8. Цгачас-Нек


9. Цгутинг


10. Таба-Цека

Стопанство |

 Основна статия: Стопанство на Лесото

При неблагоприятните природни условия и изцяло обграден от територията на ЮАР, Лесото поддържа икономически напредък благодарение на чувствителната международна помощ, на увеличаващите се приходи от митническия съюз с ЮАР и преводите на мигриращата работна ръка.

Селско стопанство |

От 2,3 млн. ха селскостопанска площ (75% от територията на страната) само 310 хил. ха се разработват (13%). Делът на селскостопанското производство е 26%. Произведеното от натуралния сектор задоволява едва 70% от нуждите на страната. Останалото се внася от ЮАР. Животновъдството е основен отрасъл на селското стопанство. Отглеждат се главно овце и ангорски кози. По производството на мохер Лесото е на 4-то място в света.

Промишленост |

Делът на промишлеността е едва 12%. Добивна промишленост: само добив на диаманти – богатството на страната. Чужди фирми финансират търсенето на въглища и ценни минерали. Стимулира се притокът на чужд капитал. Първата обувна фабрика е открита през 1978 г. в Мапуце. В областта на енергетиката Лесото има голям хидроелектрически потенциал – пълноводни и бързи реки. Първата ВЕЦ е открита в Мациенг през 1965 г. Лесото е свързан с електроснабдителната мрежа на ЮАР.

Паричната единица е лоти (мн. ч. – малоти), въведена на 17 януари 1980 г. 1 лоти = 100 лисенте. Емисионен институт – Южноафриканска резервна банка. Бюджетът е винаги дефицитен.

Население |

 Основна статия: Население на Лесото

Населението на Лесото е 2,067,000 милиона души като 25% градско население и 75% – селско. Гъстотата на населението по планинските части е по-малка отколкото в низините и равнините. Въпреки че мнозинството от населението – 57,6% – е между 15 и 64 години, процентът на младежите е твърде голям – 37%. Годишният прираст на населението е -0,46%. Населението е басуто (99%), от южната група на семейството банту. Главни градове: столица Масеру, Береа, Хлоце, Мохалед Хоек, Рома, Лерибе, Мафетенг, Бута Буте. Преобладават родовообщинните отношения.

Култура |

 Основна статия: Култура на Лесото

Религия |

90% – християни, 10% – анимисти, малко мюсюлмани.

Езици |

Официалните езици са два – сесуто и английски. Сесуто се говори от народа и се преподава в основните училища.

Други |

България установява дипломатически отношения с Лесото през 1980 г.

Вижте също |

• Комуникации в Лесото


• Транспорт в Лесото


• Армия на Лесото


• Външна политика на Лесото

Източници |

Външни препратки |

• 
  Информация за Лесото в CIA World Factbook (на английски език)

п б р Страни и територии в Африка Западна Африка Бенин · Буркина Фасо · Гамбия · Гана · Гвинея · Гвинея-Бисау · Кабо Верде · Кот д'Ивоар · Либерия · Мали · Мавритания · Нигер · Нигерия · Сенегал · Сиера Леоне · Того Северна Африка Алжир · Египет1 · Западна Сахара · Испания3 (Канарски острови, Мелиля, Сеута) · Италия3 (Пантелерия) · Либия · Мавритания · Мароко · Португалия3 (Мадейра) · Судан · Тунис Централна Африка Ангола · Бурунди · Габон · Демократична република Конго · Екваториална Гвинея · Камерун · Руанда · Република Конго · Сао Томе и Принсипи · Централноафриканска република · Чад Източна Африка Еритрея · Етиопия · Джибути · Замбия · Зимбабве · Йемен1 (Сокотра) · Кения · Коморски острови · Мадагаскар · Малави · Мавриций · Мозамбик · Руанда · Сейшели · Сомалия · Танзания · Уганда · Франция3, 4, 5 (Майот, Реюнион) · Южен Судан Южна Африка Ботсвана · Лесото · Намибия · Република Южна Африка · Свазиленд Зависими Британска индоокеанска територия (Обединено кралство) · Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Обединено кралство) · Френски южни и антарктически територии2(Франция) Непризнати Азауад · Западна Сахара · Сомалиленд 1Частично в Азия 2Частично в Антарктика 3Частично в Европа 4Частично в Северна Америка 5Частично в Южна Америка

Тази статия, свързана с Южна Африка, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.