Намибия Съдържание История | География | Държавно устройство | Административно деление | Инфраструктура | Икономика | Население | Спорт | Личности | Бележки | Други | Външни препратки | Навигация22°34′ ю. ш. 17°05′ и. д. / 22.566667° ю. ш. 17.083333° и. д.German South West AfricaGeological expedition to Namibia in March 2012, more than 300 photographs. Climate, ice, water and landscapes. In search of traces of megatsunami.Информация за Намибиярр
Намибия
АфрикаАтлантическия океанАнголаЗамбияБотсванаЮжноафриканската републикаНамибВиндхукАфрикаЮАРООНОбщност за развитие на държавите от Южна АфрикаАфрикански съюзОбщност на нациитебушменитехутентотскитедамаранамакуа14 векбантуезичната групаовамбохерероВеликобританияУолфиш БейГерманската империяГерманска Югозападна АфрикаГерманияЗамбезиИвица КапривиЗамбезиГерманияЮгозападнаИзточна АфрикаХелголандВеликобританияЗанзибархереронамаСамуел МахарероЛотар фон ТротаВатербергКалахариБечуаналендБотсванаВеликобританиявъстаниетоКалахариконцентрационни лагериангличанитеАнгло-бурските войниробскиявъстаниетонемцитенамаХендрик ВитбоойЯкоб МоренгаЯкоб МоренганамаПървата световна войнаЮжноафриканския съюзЮжноафриканският съюзЛигата на нациитемандатЮгозападна АфрикаЮАРЮАРапартейдмалцинствоЮАРУолфиш БейЮАРанклавЮАРСУАПОЮАРСУАПОАнголаЗамбияСъветския съюзСУАПОмарксисткаЮгозападна АфрикаЮАРЮАР21 март1990президентаЮАРнезависимосттаСУАПОСам НуйомапрезидентминистърХификепуне ПохамбалозиИвицата КапривиВенецуелаМонголияАфрикаАтлантическия океанАнголаЗамбияБотсванаЮАРрека КуненеАнголаЗамбезиЗамбияОранжева рекаЮАРЗимбабвеивицата КапривиЗамбияЗимбабвеБотсванаНамибАтлантическия океанКалахариРепублика Южна АфрикаОранжевата рекаАнголаЗамбияБотсванаИвица КапривиндонгаОранжева рекаФиш РивърГолемия каньонСАЩОкавангоБотсванадиамантимедуранзлатооловокалайлитийкадмийцинксолванадийприроден газнефтвъглищажелязна рудаВиндхукЛюдерицКетмансхопЦумебГобабисполупрезидентска републикаминистър-председателяпрезидента19771992окръга1992
ВиндхукЦумебВиндхукГобабисУолфиш БейЦумебУолфиш БейСвакопмундВиндхукЪпингтънЮАРКетмансхопВиндхукВиндхукСвакопмундЮАРВиндхукХосеа КутакоУолфиш БейВиндхукЙоханесбургУолфиш Бейурандиамантимедзлатооловоцинкприроден газЛюдерицСвакопмундживотновъдствотоБВПриболоваюжноафриканския рандАфрикабезработицаООНбедносттаапартейдВиндхукСвакопмундЕтошаФиш РивърБрега на скелетите2002СПИНбантуовамбокойсъннамаРехоботВиндхукафрикансЮАРанглийскиятндонганемскиАнглийски езикндонгаафриканснемски езикхереронамахристиянилутеранифутболътКупата на африканските нацииръгбикрикетАлжирАнголаБенинБотсванаБуркина ФасоБурундиГабонГамбияГанаГвинеяГвинея-БисауДжибутиЕгипетЕкваториална ГвинеяЕритреяЕтиопияЗамбияЗимбабвеКабо ВердеКамерунКенияКоморски островиКот д'ИвоарДемократична република КонгоРепублика КонгоЛесотоЛиберияЛибияМавританияМаврицийМадагаскарМалавиМалиМозамбикНамибияНигерНигерияРуандаСао Томе и ПринсипиСейшелиСенегалСиера ЛеонеСомалияСуданСвазилендТанзанияТогоТунисУгандаЦентралноафриканска републикаЧадРепублика Южна АфрикаЮжен Судан
Намибия
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Република Намибия | |
|---|---|
на английски: Republic of Namibia | |
 (знаме)  (герб) | |
Девиз: Unity, liberty, justice Съединение, свобода, справедливост | |
Национален химн: Namibia, Land of the Brave | |
 Местоположение на Намибия | |
| География и население | |
| Площ | 825 615 km² (на 34-то място) |
| Столица | Виндхук -22.566667, 17.083333 |
| Най-голям град | Виндхук |
| Официален език | английски(1) |
| Население (пребр., 2017) | 2,606,971[1] |
| Гъстота на нас. | 2,79 души/km² (на 235-то място) |
| Управление | |
| Форма | Полупрезидентска република |
| Президент | Хаге Гейнгоб |
| Вицепрезидент | Нанголо Мбумба |
| История | |
| Независимост – обявена | от ЮАР 21 март 1990 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | $27.505 млрд. |
| БВП на човек (ППС) | $11,516[1] |
| БВП (ном., 2018) | $14.148 млрд. |
| БВП на човек (ном.) | $5,923 |
| ИЧР (2017) |  0.647 (среден)(129-то) |
| Коеф. на Джини (2015) | 59.1 (висок) |
| Валута | Намибийски долар (NAD) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+2 |
| Код по ISO | NA |
| Интернет домейн | .na |
| Телефонен код | +264 |
(1): На регионално ниво са признати и африканс, немски, тсвана. | |
Република Намибия в Общомедия | |
Република Намибия е държава в Югозападна Африка на брега на Атлантическия океан. Граничи с Ангола на север, Замбия на североизток, Ботсвана на изток и на юг с Южноафриканската република. Името си дължи на пустинята Намиб. Столицата е град Виндхук. Населението ѝ е над 2 100 000 души (2011 г.). Управлява се от президент, избиран на 5 години. Страната е била една от последните колонии в Африка. Обявява независимост от ЮАР на 21 март 1990 г. Член е на ООН, Общност за развитие на държавите от Южна Африка, Африкански съюз и Общност на нациите.
Съдържание
1 История
2 География
3 Държавно устройство
4 Административно деление
5 Инфраструктура
6 Икономика
7 Население
8 Спорт
9 Личности
10 Бележки
11 Други
12 Външни препратки
История |
Основна статия: История на НамибияНамибия е била заселена още от древни времена от племената на бушмените. По късно тук пристигат хутентотските племена дамара и намакуа. През 14 век всички те са изтласкани от прииждащите от север племена от бантуезичната група овамбо и хереро. Доста по-късно в района пристигат и европейците.
През 1878 г. Великобритания обявява района около Уолфиш Бей за своя територия, която става част от Капската колония. През 1883 г. Адолф Людериц купува крайбрежието от един от местните вождове. След преговори с Великобритания цялото крайбрежие преминава в ръцете на Германската империя с изключение на територията около Уолфиш Бей, а през 1884 г. Великобритания признава цялата територия до 20 меридиан за немска сфера на влияние. Така възниква колонията, наречена Германска Югозападна Африка (Deutsch-Südwestafrika[2]). През 1890 г. Германия получава и тясна ивица земя, започваща от североизточния край на колонията, и достигаща до река Замбези. Тази част от днешна Намибия е известна като Ивица Каприви. Тя осигурява достъп на страната до река Замбези, която от своя страна създава връзка между колониите на Германия в Югозападна и Източна Африка. Съгласно сключеното споразумение Германия получава още и остров Хелголанд, а Великобритания – остров Занзибар.
Немските власти стимулират бели колонисти да заселват териториите като ги отнемат от племената хереро и нама. Представителите на тези племена са скотовъдци, а земята пригодна за животновъдство в Намибия е доста малко. През 1903 г. под ръководството на Самуел Махареро племето хереро вдига въстание, при което биват избити няколкостотин бели заселници. В отговор на това Германия изпраща 14 000 войници под ръководството на генерал Лотар фон Трота. Той заявява, че цялото бунтовно племе трябва да бъде прогонено от страната. В битката при Ватерберг хереро претърпяват тежко поражение. Оцелелите се опитват да се доберат през пустинята Калахари до британското владение Бечуаналенд, известно днес с името Ботсвана. Великобритания обещава да им даде убежище, ако племето прекрати въстанието. Много хора измират, поради тежкия преход през Калахари.
През 1905 г. е извършено първото преброяване на населението в днешна Намибия. По данни от него представителите на племето хереро са 25 000 души – основно жени и деца. Те са изпратени в концентрационни лагери, подобни на тези, които англичаните устройвали по време на Англо-бурските войни. Много от хереро измират в лагерите в резултат на изключително лошите условия и робския труд. През 1908 г. лагерите са закрити. По различни оценки през изминалите години от племето хереро са унищожени от 50% до 80%.
Скоро след потушаването на въстанието на хереро против немците въстават и нама. Лидери на въстанието са Хендрик Витбоой и Якоб Моренга. Военните действия продължават до 1907 г., когато е подписано мирно споразумение, макар че Якоб Моренга продължил да води партизанска война и след това. Оценките за загиналите от племето нама са силно противоречиви. Предполага се, че реалният брой на загиналите е 40 000 души.
В хода на Първата световна война през 1915 г. войските на Южноафриканския съюз превземат Намибия. През 1920 г. Южноафриканският съюз получава от Лигата на нациите мандат за управление на Югозападна Африка. След изтичането на този срок ЮАР отказва да предаде мандата за управление и продължава да контролира тази територия. Успоредно с това ЮАР въвежда и режима на апартейд, като разглежда Намибия за буфер, защитаващ страната от „вражеска“ Черна Африка. Бялото малцинство на Намибия е представено със свои депутати в парламента на ЮАР. Уолфиш Бей е присъединен към ЮАР като анклав. След обявяването на независимостта на Намибия, анклавът бива предаден от ЮАР през 1994 г.
През 1966 г. Югозападноафриканският народен фронт, познат с името СУАПО, започва борба за независимост от ЮАР. Базите на СУАПО са в Ангола и Замбия, като организацията е подкрепяна от Съветския съюз. Идеологията на СУАПО е марксистка. От този период територията на Югозападна Африка започнва да се нарича с името „Намибия“. Международната общност не признава правото на ЮАР да управлява тази територия. През 1988 г. ЮАР се съгласява да напусне Намибия. Така на 21 март 1990 г. в присъствието на Генералния секретар на ООН и президента на ЮАР е провъзгласена независимостта на Намибия.
Първия президент на Намибия е лидера на СУАПО Сам Нуйома, който заема поста в продължение на три мандата. На 21 март 2005 г. президент става бившия министър на земеделските въпроси Хификепуне Похамба. За него гласуват повече от 75% от явилите се на избора.
През 1994 г. представители на народа лози обявяват създаването на Фронта за освобождение на Каприви. Целта на организацията е отделянето от Намибия на Ивицата Каприви и обявяването на независимост. Това довежда до въоръжен метеж в района. По-късно противопоставянето постепенно утихва и през 2001 г. Намибия обявява територията за безопасна за туристи.
География |
Спътниково изображение на територията на Намибия
Със своята площ от 825 418 km² Намибия се нарежда на 34-о място по големина (след Венецуела). Въпреки голямата си територия страната е слабо населена и е на предпоследно място преди Монголия по гъстота на населението. Намира се в южното полукълбо в Югозападна Африка. За разлика от някой от своите съседи има голям излаз на Атлантическия океан (1572 km). На север граничи с Ангола (1376 km) и Замбия (233 km). На юг и изток с Ботсвана (1360 km), а на югоизток с ЮАР (855 km). Голяма част от границите през колониално време са прекарани по меридианите и паралелите без да е съобразен релефа, през който минава. Друга част от границите са естествени – определени от реки както с река Кунене на северозапад с Ангола, река Замбези на североизток със Замбия и Оранжева река на юг с ЮАР. Макар че страната фактически не граничи със Зимбабве, то в най-източната точка на ивицата Каприви се срещат границите на четири държави от континента – Намибия, Замбия, Зимбабве и Ботсвана.
Солена пустиня отвъд саваните, Северна Намибия
Основната част на Намибия представлява високо плато, заемащо централната ѝ част. Тук е и най-високата точка на страната Кьонингщайн – 2 606 m. На запад платото е ограничено от пустинята Намиб. Тя се простира по цялата дължина на страната ограничена между Атлантическия океан и централното плато. В най-източните части е пустинята Калахари. На юг страната граничи с Република Южна Африка като границата се определя от Оранжевата река. В североизточния си край територията на Намибия се вклинява между Ангола, Замбия и Ботсвана наречена Ивица Каприви. Територията на тази част от страната е заета от тропическа растителност.
В Намибия има малко реки като повечето от тях са пълни с течаща вода само в отделни сезони. Пресъхналите им корита на езика ндонга се наричат ошана. Най-големите реки в Намибия са Оранжева река, Фиш Ривър (каньона образуван от реката е втори по големина след Големия каньон в САЩ), река Окаванго, чиито води попадат в безотточно блато в Ботсвана наречено делта на река Окаванго. Водите на реките са богати с риба.
Равнинна зебра в Национален парк Етоша
Страната е богата на залежи от диаманти, мед, уран, злато, олово, калай, литий, кадмий, цинк, сол, ванадий, природен газ. Предполага се, че има и големи залежи от нефт, въглища и желязна руда. Има голям хидроенергиен потенциал.
Най-големият град в страната е град Виндхук, който е и столица на Намибия. Десетте най-големи града в страната са както следва:
Виндхук – 277 349 жители
Рунду – 62 256 жители
Уолфиш Бей – 54 861 жители
Ошакати – 34 942 жители
Свакопмунд – 26 746 жители
Катима Мулило – 25 607 жители
Грутфонтейн – 25 064 жители
Окаханджа – 21 721 жители
Очиваронго – 21 603 жители
Рихобот – 21 335 жители
Други по-големи градове са Людериц, Кетмансхоп, Цумеб, Гобабис.
Държавно устройство |
Намибия е полупрезидентска република. Правителството се оглавява от министър-председателя, който, заедно със своя кабинет, се назначават от президента.
Административно деление |
В периода 1977 – 1992 г. Намибия е разделена на 26 окръга. През август 1992 г. окръзите са реорганицирани в 13 области (regions). За нормалното протичане на изборите територията е разделена на 102 избирателни окръга (constituencies).
Административни области в Намибия (с административен център):
Каприви (Катима Мулило)
Еронго (Свакопмунд)
Хардап (Мариентал)
Карас (Кетмансхоп)
Окаванго (Рунду)
Кхомас (Виндхук)
Кунене (Опуво)
Охангвена (Енхана)
Омахеке (Гобабис)
Омусати (Утапи)
Ошана (Ошакати)
Ошикото (Цумеб)
Очосондюпа (Очиваронго)
Инфраструктура |
Железопътният транспорт в Намибия води своето начало още от колониални времена, когато маршрутите на железните пътища се определяли от нуждите на военните. Общата им дължина днес е 2 381 km и съединяват всички големи населени места в страната. В последните години железопътните превози се използват предимно за превоз на товари. Пътническия железопътен транспорт е представен от StarLine Passenger Services по маршрутите Виндхук – Цумеб; Виндхук – Гобабис; Уолфиш Бей – Цумеб; Уолфиш Бей – Свакопмунд – Виндхук и Ъпингтън (ЮАР) – Кетмансхоп – Виндхук. Между Виндхук и Свакопмунд също пътува и фирмения влак Desert Express
Главно средство за придвижване в Намибия остава автомобилният транспорт. Пътната система достига до всички краища на страната като общата им дължина е 65 000 km, но едва 5 000 km от тях са с асфалтова настилка. Подобно на ЮАР движението в Намибия се извършва в лявата пътна лента.
Авиационният транспорт в Намибия е също добре развит. Националният превозвач Air Namibia извършва международни полети от летището на Виндхук – Хосеа Кутако и това в Уолфиш Бей. Най-добрата връзка на Виндхук е с Йоханесбург Почти във всяко важно населено място в страната има изградена самолетна писта, а въздушните превози се извършват от много малки транспортни фирми и частни собственици на самолети.
Главно морско пристанище на Намибия е Уолфиш Бей.
Икономика |
Около 20% от брутния вътрешен продукт се пада на добивната промишленост. Намибия е първенец в добива на уран добиван предимно в централната и част и диаманти. Богата е и на залежи от мед, злато, олово, цинк и природен газ. Особено известни са диамантените находища в околностите на Людериц. В околностите на град Свакопмунд се намира пък най-голямата открита уранова мина в света. По добива си на уран тя е на второ място.
Около половината (47%) от работната ръка в Намибия е заета в селското стопанство и то предимно в животновъдството. Въпреки този висок процент селското стопанство заема едва 10% от БВП на страната. От отраслите на селското стопанство най-добре развито е отглеждането на тънкорунни породи овце. Все по-голямо значение започват да придобиват риболова и туризма. Обработваемата и тежката промишленост (в частност машиностроенето) са изключително слабо развити и Намибия е много зависима от вноса. Страната също внася и около 50% от потребните храни.
Въпреки че Намибия е независима страна от близо две десетилетия, тя все още е зависима икономически от ЮАР. Това се потвърждава и от факта, че курсът на намибийския долар е твърдо свързан с този на южноафриканския ранд.
Макар че Намибия е една от богатите страни в Африка, тя страда от висок ръст на безработица. Процентът ѝ се движи между 30% и 40%. Средномесечният доход на глава от населението е $150, но разпределението на доходите е изключително неравномерно. Това прави Намибия една от първенците в света по неравенство в разпределението на доходите. По данни на ООН 34,9% от населението живее с по-малко от $1 на ден (граница на бедността приета от ООН) и 55,8% от населението живее с по-малко от $2 на ден.
С падането на режима на апартейд Намибия става популярна дестинация за туристите. Тя предлага широки възможности, както за „цивилизован“ отдих (например Виндхук и Свакопмунд пазят атвмосферата на стари колониални градове), така и за екстремален туризъм (особено популярни за това са националните паркове Етоша, Фиш Ривър, Брега на скелетите).
Население |
Млада жена от племето химба
Населението на Намибия наброява близо 2 млн. души (1 820916 по данни от 2002 г. Страната е с висок процент на заболели от СПИН. Най-голямата част от населението 84% съставляват племената от семейството банту – племето овамбо е 50% от общата им численост следвани от хереро и други по-малобройни племена. Племената от групата койсън представляват по-малка част ат населението в страната като най-многобройни от тази група са представителите на племето нама. Около 8% е дялът на метисите или т.нар. „цветни“ и „бастери“ (живеещи основно в гр. Рехобот на юг от Виндхук. Останалите 8% от населението представляват „белите“, които са наследници на холандски, английски, португалски, френски и немски колонисти. Последните все още пазят немската култура и език. Мнозинството от белите и цветнокожите в Намибия говорят африканс и нищо не ги отличава по култура и обичаи от белите и цветнокожите в ЮАР.
Годишният прираст на населението в Намибия е 0,59%. Раждаемостта – 24,32/1000 души, смъртността – 18,86/1000 души.
Официален език в страната е английският, но той е разпространен предимно като втори език сред младежите. Най-разпространеният роден език е ошивамбо, или ндонга, а като втори – африканс. До 1990 г. официални езици са немски и африканс.
Най-значими езици в Намибия са:
Английски език (официален),
ндонга или ошивамбо,
африканс,
немски език,
хереро,
нама или дамара.
Грамотността сред населението над 15-годишна възраст е 84%.
Мнозинството от гражданите на Намибия са християни (до 80%) – предимно лутерани, а останалата част изповядва местни традиционни вероизповедания.
Спорт |
Стадион Сам Нуйома във Виндхук
Най-популярният спорт в Намибия е футболът. Страната редовно участва в първенството за Купата на африканските нации. Играят се също ръгби и крикет.
Личности |
Сам Нуйома (Sam Nujoma, роден 1929) борец за независимост и първият президент на независима Намибия (1990 – 2005).
Нхау (1944 – 2003), намибийски бушмен, изиграл главната роля в популярните в цял свят пет филма „Боговете сигурно са полудели“.
Франки Фредерикс – атлет, олимпийски медалист.
Бележки |
↑ http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&c=728&s=NGDPD,NGDPDPC,PPPGDP,PPPPC,LP&grp=0&a=&pr.x=37&pr.y=2
↑ German South West Africa. // Encyclopædia Britannica. Посетен на 15 април 2008.
- Geological expedition to Namibia in March 2012, more than 300 photographs. Climate, ice, water and landscapes. In search of traces of megatsunami.
Други |
- Бантустан
- Дипломатически мисии в Намибия
- Язовир Хардап
- Фиш Ривър
- Мост Катима Мулило
Външни препратки |
Информация за Намибия в CIA World Factbook (на английски език)
 | Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
Категория:
- Намибия
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.556","walltime":"0.672","ppvisitednodes":"value":2879,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":94792,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":9410,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":19,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":9,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1369,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 471.167 1 -total"," 75.76% 356.977 1 Шаблон:Държава"," 74.03% 348.803 1 Шаблон:Infobox"," 48.69% 229.429 6 Шаблон:Wd"," 33.53% 157.992 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 32.97% 155.365 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 9.16% 43.166 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 9.05% 42.660 2 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 8.71% 41.037 1 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"," 8.10% 38.153 2 Шаблон:Число"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.263","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":9116604,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1251","timestamp":"20190324122939","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041du0430u043cu0438u0431u0438u044f","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%8F","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q1030","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q1030","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-10-06T04:33:38Z","dateModified":"2019-02-28T15:37:53Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/6/67/Location_Namibia_AU_Africa.svg","headline":"u0434u044au0440u0436u0430u0432u0430 u0432 u042eu0433u043eu0437u0430u043fu0430u0434u043du0430 u0410u0444u0440u0438u043au0430"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":173,"wgHostname":"mw1323"););
