Италиански език Съдържание История | Фонетика | Диалекти | Граматика | Литература | Вижте също | Външни препратки | НавигацияAccademia della CruscaitaИталианският език на EthnologueредактиратеррЕзиците в Европа
Италиански език
езикроманския клониндоевропейските езициИталияШвейцарияИстрияКнижовнияттосканския диалектитало-далматинските говориромански езицисклонитбенатарумънскияпростонароден латински езикДанте Алигиеритоскански диалектсицилиански говориАпенинския полуостровАпенинския полуостровИталиянеаполитанскиятвенецианскиятсардинскиятфриулийскиятсицилианскиятдифтонгиТрифтонгитеглобализацияСеверна ИталияЛомбардияЮжна ИталияКампанияСицилиядвуезични
Италиански език
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Италиански език lingua italiana | |
|---|---|
/[itaˈljaːno]/ | |
| Страна | Италия, Швейцария и др. |
| Регион | Южна Европа |
| Брой говорещи | 58 милиона |
| Писменост | латиница |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИталийскиРоманскиИтало-западниИтало-далматински Италиански | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Италия Сан Марино Швейцария Ватикана |
| Контролиран от | Accademia della Crusca |
| Кодове | |
ISO 639-1 | it |
| ISO 639-2 | ita |
| ISO 639-3 | ita |
 Уикипедия на Италиански език | |
Италиански език в Общомедия | |
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Използва се от около 62 000 000 души в Италия и от още най-малко 500 000 в Южна Швейцария, Истрия, а също и в Сомалия и съседните райони, както и сред италианската диаспора в различни части на света. Книжовният италиански е силно повлиян от тосканския диалект и е междинен между романските говори в Северна Италия и итало-далматинските говори в Южна Италия.
За разлика от повечето романски езици, италианският е запазил разликата между кратките и удвоените съгласни в латински. От всички романски езици италианският е най-консервативен в речниковия си състав, макар че е напълно изгубил склонитбената система при имената (запазена отчасти в румънския).
Съдържание
1 История
2 Фонетика
2.1 Гласни звукове
2.2 Съгласни звукове
3 Диалекти
4 Граматика
5 Литература
6 Вижте също
7 Външни препратки
История |
Историята на италианските говори е дълга и сложна, но съвременният книжовен език се оформя сравнително късно. Най-ранните писмени паметници на език, по-близък до италианските говори, а не на простонароден латински език, датират от втората половина на 10 век.
Това, което впоследствие ще се нарече италиански език, се оформя в творчеството на Данте Алигиери, които използва смесица от тоскански диалект и сицилиански говори в своята „Божествена Комедия“. Поради огромната популярност на творбата, нейният език постепенно се превръща в „lingua franca“ за населението на Апенинския полуостров.
Поради вековната политическата разпокъсаност на Апенинския полуостров местните говори и диалекти продължават да играят важна роля в съвременна Италия. Разликата между език и диалект е доста условна, но все пак за отделни езици се смятат неаполитанският, венецианският, сардинският, фриулийският, сицилианският.
Фонетика |
Гласни звукове |
В италиански има 7 гласни звука: /a/, /e/, /ɛ/, /i/, /o/, /ɔ/, /u/. Двойките /e/-/ɛ/ (тясно – широко е) и /o/-/ɔ/ (тясно – широко о) се записват с една и съща буква и това води до известно объркване у изучаващите италиански, макар че в повечето италиански говори съществуват и двата звука. Например в Северна Италия казват „perché“ [perˈkɛ] (защо) и „senti“ [ˈsenti] (слушай!), докато в централна и южна Италия казват [perˈke] и [ˈsɛnti]. Тези звукове обаче са различни, сравни [ˈpeska] (риболов) и [ˈpɛska] (праскова), които се пишат еднакво: pesca.
Съществуват дифтонги: (uo, iu, ie, ai), но в тях винаги участва неударено /u/ или /i/ преди или след ударена гласна. Неудареното /u/ в дифтонг има стойност на полугласна /w/, а неударено /i/ – на /j/, сравни: buono [ˈbwɔno] (добър), ieri [ˈjɛri] (вчера).
Трифтонгите са сравнително редки: например continuiamo (продължаваме), miei (мои), suoi (негови), aiuola (леха).
Съгласни звукове |
дву- бърнени | устнено- зъбни | венечни | зад- венечни | небни | задно- небни | |
|---|---|---|---|---|---|---|
носови | m | n | ɲ | |||
преградни | p, b | t̪, d̪ | k, g | |||
преградно-проходни | t̪s̪, d̪z̪ | tʃ, dʒ | ||||
проходни | f, v | s, z | ʃ | |||
трептящи | r | |||||
странични | l | ʎ | ||||
полугласни | j | w |
Носовите съгласни се уеднаквяват с намиращите се зад тях съгласни: например заднонебни съгласни (/k/ или /g/), които преминават в [ŋ].
З италианския са присъщи удвоените съгласни, които са с по-голяма дължина. По дължина се различават всички съгласни освен /ʃ/, /ʦ/, /ʣ/, /ʎ/ /ɲ/, които са винаги удвоени, и /z/, която е винаги кратка.
Диалекти |
Всеки един от двадесетте региона на Италия се характеризира с локален диалект, който може да бъде както близък с книжовния италиански език, така и различен от него. От историческа гледна точка се смята, че тосканският диалект е най-близък до италианския език, но поради значителната глобализация на Северна Италия през последните години, реално се забелязва, че най-"чист" италиански език се говори в региона Ломбардия, където броят на емигрантското население е най-високият за страната – над милион и половина души.
В Южна Италия диалектите се различават по-осезаемо от книжовния италиански език, тъй като са силно повлияни от езиците, които са били говорени там в древността – като гръцки и арабски. Речта на два от регионите – Кампания и Сицилия – е със статут на отделен език. Неаполитанският и сицилианският език са различни от италианския по звуков и граматичен състав, като неаполитанците и сицилианците, де факто, се смятат за двуезични. Въпреки че официалната комуникация и учебните процеси и в двете области се осъществяват изцяло на италиански език, в ежедневието си населението продължава да комуникира изцяло на локалния си език.
Граматика |
Основна статия: Италианска граматика
Литература |
↑ Rogers, Derek & Luciana d'Arcangeli. Italian. // Journal of the International Phonetic Association. 2004. с. 117 – 121.
Вижте също |
- Световна олимпиада по италиански език
Външни препратки |
Уикипедия на Италиански език- Италианският език на Ethnologue
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| |||||||||||
Официални езици на Европейския съюзКатегория:
- Италиански език
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.420","walltime":"0.506","ppvisitednodes":"value":11698,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":297263,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":35329,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":19,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":13,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":575,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 348.087 1 -total"," 61.17% 212.929 1 Шаблон:Език"," 59.12% 205.791 1 Шаблон:Infobox"," 52.04% 181.150 16 Шаблон:Navbox"," 30.13% 104.873 4 Шаблон:Флагче_с_име"," 28.78% 100.175 4 Шаблон:Флагче"," 28.78% 100.170 2 Шаблон:Navbox_with_collapsible_groups"," 22.31% 77.675 1 Шаблон:Романски_езици"," 13.58% 47.282 8 Шаблон:Флагче/Файл"," 13.10% 45.603 4 Шаблон:Флагче/core_local"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.060","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1962152,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1347","timestamp":"20190315110424","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":116,"wgHostname":"mw1323"););
