Южен Судан Съдържание История | География | Административно деление | Икономика | Население | Източници | Външни препратки | Навигация4°51′54″ с. ш. 31°36′00″ и. д. / 4.865° с. ш. 31.6° и. д.South Sudan gets new governmentSouthern Sudan fragile peaceSüdsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen"Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name"southernsudan2011.comwww.bbc.co.ukUNFPA Southern SUDANSudan census committee say population is at 39Discontent over Sudan censusSouth Sudan parliament throw outs census resultsОфициален сайт на Южен Суданрр
Южен Судан
английскидържаваИзточна АфрикаДжубаСуданЕтиопияКенияУгандаДРКЦАРанглийскиарабскихристиянскоанимистичноБели НилСуданската народна освободителна армияВтората суданска гражданска войнаАфрикаСудан1955гражданска война1972Споразумението от Адис АбебаХартумреферендумСудан2011Африканския съюз22 декември200927 май2010Омар ал-БаширПРООН915 януари2011референдум за независимост и отцепванеМеждународния съд в Хага2009ДжубаУауМалакал30 януари20119 юли2011Източна АфрикаСуданЕтиопияКенияУгандаДемократична република КонгоЦентралноафриканската републикаобласт СуданекваториалнаАфрикаБели Нилсев. гшизт. гдвулканичналавапясъчникбасейнътБели Нилмасивът БонгоИматонгските планиниЕтиопското платоКиниетиУгандасубекваториаленсаваненекваториалните маситемператураДъждовният сезонаприлсептемврихидроложкоБели НилБахър ал ГазалСобатДжурБахър ал Арабезерото НоБентиуМалакалдъждовния сезонзаблатена областСуднаводненаБахър ал ГазалЕкваторияГорни Нил10 федерални провинцииЮжен КурдуфанСини НилОкръг АбиейРепублика СуданземеделиетоСуданЧервено мореАбуей2008Хартумнегроидната расаафриканскианимистическирелигииислямнилотските народидинкануершилуканглийскиятарабски езикдинкаАлжирАнголаБенинБотсванаБуркина ФасоБурундиГабонГамбияГанаГвинеяГвинея-БисауДжибутиЕгипетЕкваториална ГвинеяЕритреяЕтиопияЗамбияЗимбабвеКабо ВердеКамерунКенияКоморски островиКот д'ИвоарДемократична република КонгоРепублика КонгоЛесотоЛиберияЛибияМавританияМаврицийМадагаскарМалавиМалиМозамбикНамибияНигерНигерияРуандаСао Томе и ПринсипиСейшелиСенегалСиера ЛеонеСомалияСуданСвазилендТанзанияТогоТунисУгандаЦентралноафриканска републикаЧадРепублика Южна АфрикаЮжен Судан
Южен Судан
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.
Вижте пояснителната страница за други значения на Судан.| Република Южен Судан | |
|---|---|
на английски: Republic of South Sudan | |
 (знаме)  (герб) | |
Девиз: Justice, Liberty, Prosperity Справедливост, свобода, просперитет | |
Национален химн: South Sudan Oyee! | |
 Местоположение на Южен Судан | |
| География и население | |
| Площ | 619 745,304981 km² (на 41-во място) |
| Столица | Джуба 4.865, 31.6 |
| Най-голям град | Джуба |
| Официален език | английски |
| Население (пребр., 2016) | 12,230,730 |
| Гъстота на нас. | 19,9 души/km² |
| Управление | |
| Форма | Президентска република |
| Президент | Салва Кийр Маярдит |
| Вицепрезидент | Джеймс Ига |
| История | |
| Автономна област | 9 юли 2005 |
| Независимост от Судан | 9 юли 2011 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2017) | $20,038 млн. |
| БВП на човек (ППС) | $1,525 |
| ИЧР (2015) |  0.418 |
| Коеф. на Джини (2009) | 45.5 |
| Валута | Южносудански паунд (SSP) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+3 |
| Код по ISO | SS |
| Интернет домейн | .ss |
| Телефонен код | +211 |
Република Южен Судан в Общомедия | |
Република Южен Судан (на английски: Republic of South Sudan е новообразувана държава в Източна Африка.
Столица на страната е град Джуба. Граничи на север със Судан, на изток с Етиопия, Кения, на юг с Уганда и ДРК, на запад с ЦАР. Площта на неговата територия е 619 745 км². Официалните езици в страната са английски и арабски, населението е предимно християнско и анимистично.
Южен Судан заема мочурливите равнини около река Бели Нил. Регионът придобива автономен статут след подписването на мирния договор между Суданската народна освободителна армия и правителствените сили, с който се слага край на Втората суданска гражданска война. Това е най-дългият граждански военен конфликт в историята на Африка, който продължава над 20 години.[1][2]
Съдържание
1 История
1.1 Референдум за независимост
2 География
2.1 Географско положение
2.2 Релеф
2.3 Климат
2.4 Води
3 Административно деление
4 Икономика
5 Население
6 Източници
7 Външни препратки
История |
Територията на днешен Южен Судан е маргинализирана още по време на колониалния период, а след независимостта на Судан властта в страната е взета от арабския елит от Севера. През 1955 година населението на Южен Судан се разбунтува, поради невъзможността да участва политически и икономически в управлението на страната. Бунтът прераства в 17-годишна гражданска война, която приключва през 1972 г. с подписването на Споразумението от Адис Абеба. Според мирното споразумение Южен Судан добива известна степен на автономия, която не е спазвана от страна на властите в столицата Хартум. Заради тежкото положение на населението в Южен Судан избухва нова гражданска война през 1983 г., която завършва с ново мирно споразумение през 2005 г. Според подписаното примирие Южен Судан получава пълна автономия, както и правото да проведе референдум за независимост от Судан в началото на 2011 г.
На 14 юли 2011 Южен Судан е приет в Африканския съюз.[3]
Референдум за независимост |
Основна статия: Референдум за независимост на Южен СуданНа 22 декември 2009 година суданският парламент одобрява закона за провеждане на референдума за независимост през 2011 година. На 27 май 2010 суданският президент Омар ал-Башир заявява, че референдумът ще се проведе по план през януари 2011. При подготовката за референдума вземат активно участие ПРООН и други международни организации, които предоставят включително и финансова помощ.
От 9 до 15 януари 2011 в Южен Судан се провежда референдум за независимост и отцепване на региона от Севера. След решение на Международния съд в Хага от 2009 спорният район на град Абией също участва в референдума.
На 23 януари 2011 членовете на южносуданското правителство излизат със съобщение за медиите, в което съобщават, че новата държава официално ще се нарича Република Южен Судан поради „наложилото се название и удобство“. Покрай официалното съобщение в медиите са споменати и следните възможни имена на новата държава: Азания, Нилска република, Кушка република и Джууама, като комбинация от първите букви на трите най-големи градове в държавата – Джуба, Уау и Малакал.[4]
Според първичните резултати, обявени на 30 януари 2011 от Комисията по провеждане на референдум за независимост на Южен Судан, 98% от гласоподавателите са гласували за отцепване и едва 1% за запазване на съюза.[5]
Така след официалното потвърждаване на резултатите от референдума на 9 юли 2011 година Южен Судан обявява своята независимост.[6]
География |
Географско положение |
Южен Судан се намира в Източна Африка и граничи със следните държави: Судан (на север), Етиопия (на изток), Кения, Уганда, Демократична република Конго (на юг) и Централноафриканската република (на запад). Страната е разположена на границата между природо-географската област Судан и екваториална Африка. Физико-географски Южен Судан е централноафриканска, екваториална страна в долината на Бели Нил. Простира се между 10° и 4° сев. гш и 25° и 35° изт. гд.
Релеф |
Геоложкият профил на страната е изграден от кристални шисти, които са покрити от слоеве вулканична лава на юг, а на север е доминиран от мезозоиски пясъчник. Главната отличаваща характеристика на релефа на Южен Судана е басейнът и долината на река Бели Нил. В покрайнините на страната доминират масивът Бонго, Иматонгските планини и Етиопското плато. Най-високият връх в Южен Судан е Киниети, който се намира в близост с границата с Уганда и е висок 3 187 метра.
Климат |
Климатът в Южен Судан е субекваториален-саванен. В най-южната и югозападната част на страната климатът се влияе от екваториалните маси, поради което в тези райони средните валежи са между 1000 – 2000 мм годишно, докато в останалата част на страната те са 500 – 1000 мм. Средната януарска температура е около 26 °C, а средна юлска в югоизточните региони на страната е 20° – 24 °C, а в останалата част до 28 °C. Дъждовният сезон трае от април до септември.
Мост над Бели Нил в Джуба
Води |
Основна роля във хидроложко отношение играе река Бели Нил. В нея се вливат голям брой притоци, от които най-значителен е левия приток Бахър ал Газал и десния приток Собат. Бахър ал Газал има дължина от 716 km. Негови притоци са по-малките реки Джур, Гел и Бахър ал Араб. Влива се в Бели Нил при езерото Но, недалеч от град Бентиу. Река Собат се влива в Нил близо до град Малакал. По време на дъждовния сезон по поречието на Бели Нил се образува най-обширната заблатена област в света, позната като Суд. Нейната площ в периода април-ноември достига 130 000 km², което практически означава, че 1/5 от Южен Судан е наводнена.
Административно деление |
Република Южен Судан е съставен от три историко-географски региона, Бахър ал Газал, Екватория и Горни Нил. Тези три региона са разделени на 10 федерални провинции. Въпреки че суданските провинции Южен Курдуфан, Сини Нил и Окръг Абией са културно и политически свързани с Южен Судан, те не са включени в границите на новата държава и са обект на териториални спорове със Република Судан. Южносуданските провинции са:
Административна карта на Южен Судан
Бахър ал Газал- Западен Бахър ал Газал
- Северен Бахър ал Газал
- Уараб
- Ал Бухайрат
Екватория- Източна Екватория
- Централна Екватория
- Западна Екватория
Горни Нил- Джункали
- Ал Уахда
- Горни Нил
Икономика |
Икономиката на Южен Судан е неразвита, базирана основно на земеделието. 75% от досегашните запаси на петрол на Судан се намират в Южен Судан, но рафинериите и тръбопровода към Червено море са в Судан. Според споразумението от 2005 г., Южен Судан получава 50% от годишните приходи от петрола, но това споразумение отпада с обявяването на независимостта. Основният конфликт между двете страни – Судан и Южен Судан, остава контрола върху региона на Абуей, който е богат на петрол.
Население |
Населението на Южен Судан по различни данни наброява от 7,5[7] до 13 млн. души[8]. Според резултатите от преброяването в Судан през 2008 година населението на Южен Судан е 8 260 490 души.[9] Властите в Южен Судан не признават официалните резултати от преброяването, тъй като централното статистическо бюро в Хартум отказва да му предостави изходните данни за региона, необходими за собствена обработка и оценка.[10]
Населението в Южен Судан е от негроидната раса и изповядва предимно християнство или традиционни африкански анимистически религии. Само 5% изповядват ислям. Основната група от населението са представители на нилотските народи, като динка, нуер, шилук и други.
Официалният език в автономния регион е английският, въпреки че голяма част от населението в междуобщностното общуване продължава да използва арабски език. Голяма част от населението в региона говори на адамава-убангийските, нилотските, нубийските, централносуданските и други езици и наречия, най-големият от които е езикът динка.
Източници |
↑ Fisher, Jonah. South Sudan gets new government. // BBC News, United Kingdom, 23 октомври 2005. Посетен на 7 декември 2008.
↑ News, Reuters. Southern Sudan fragile peace. // Thomson Reuters Foundation, 27 май 2008. Посетен на 7 декември 2008.
↑ ((de)) Südsudan ist neues Mitglied der Vereinten Nationen. // Spiegel ONLINE. 14 юли 2011. Посетен на 29 юли 2011.
↑ Kron, Josh. "Southern Sudan Nears a Decision on One Matter: Its New Name". // The New York Times, 23 януари 2011.
↑ southernsudan2011.com
↑ www.bbc.co.uk
↑ ((en)) UNFPA Southern SUDAN. // sudan.unfpa.org. Посетен на 2011-1-1.
↑ ((en)) Sudan census committee say population is at 39. // sudantribune.com, 27.04.2009. Посетен на 2011-1-1.
↑ ((en)) Discontent over Sudan census. // news24.com, 21.05.2009. Посетен на 2011-1-1.
↑ ((en)) Isaac Vuni.. South Sudan parliament throw outs census results. // sudantribune.com, 08.07.2009. Посетен на 2011-1-1.
Външни препратки |
Официален сайт на Южен Судан ((en))
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
Категория:
- Южен Судан
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.416","walltime":"0.509","ppvisitednodes":"value":4287,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":97017,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":12038,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":18,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":4,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":5884,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 365.750 1 -total"," 60.54% 221.440 1 Шаблон:Държава"," 58.64% 214.488 1 Шаблон:Infobox"," 36.55% 133.695 6 Шаблон:Wd"," 23.71% 86.724 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 23.03% 84.234 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 9.81% 35.869 8 Шаблон:Cite"," 9.00% 32.934 1 Шаблон:Към_пояснение"," 8.91% 32.597 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 8.40% 30.740 1 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.147","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":4798180,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1267","timestamp":"20190324115704","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u042eu0436u0435u043d u0421u0443u0434u0430u043d","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%B6%D0%B5%D0%BD_%D0%A1%D1%83%D0%B4%D0%B0%D0%BD","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q958","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q958","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2011-01-01T23:43:31Z","dateModified":"2019-03-03T03:14:28Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/b1/Location_South_Sudan_AU_Africa.svg","headline":"u0414u044au0440u0436u0430u0432u0430 u0432 u0418u0437u0442u043eu0447u043du0430 u0410u0444u0440u0438u043au0430"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":148,"wgHostname":"mw1267"););
