Йемен Съдържание История | Държавно устройство | Административно деление | Природа | Икономика | Население | Култура | Други | Източници | Навигация15°20′54″ с. ш. 44°12′23″ и. д. / 15.348333° с. ш. 44.206389° и. д."World Atlas of Oil and Gas Basins"www.imf.orgрр
Йемен
арабскиарабскиАрабския полуостровЧервено мореАрабско мореАденския заливКатабанскотоМаинскотоСавскотоХимяритскотоОктавиан АвгустАксумСасанидиАрабския халифатАбасидиФатимидиАйюбидимамелюциОсманската империяЙеменска арабска републикаполупрезидентска републикаАрабския полуостровЧервено мореАденския заливПеримЕз ЗубаирЕл ИхванСокотраАрабско мореkmСаудитска АрабияОманЙеменските планиниНаби ШуайбРуб ал-Хали
Йемен
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Република Йемен | |
|---|---|
на арабски: الجمهورية اليمنية | |
 (знаме)  (герб) | |
Девиз: الله، ٱلْوَطَن، ٱلثَوْرَة، ٱلْوَحْدَة Бог, Държава, Революция, Единство | |
Национален химн: الجمهورية المتحدة | |
 Местоположение на Йемен | |
| География и население | |
| Площ | 555 000 km²[1] (на 49-то място) |
| Столица | Сана 15.348333, 44.206389 |
| Най-голям град | Сана |
| Официален език | арабски |
| Население (пребр., 2016) | 27,584,213 (на 48-мо място) |
| Гъстота на нас. | 47,2 души/km² (на 160-то място) |
| Управление | |
| Форма | Временно правителство |
| Президент | Абд Рабу Мансур Хади |
| Министър-председател | Маен Абдулмалик Саед |
| История | |
| Обединение | 22 май 1990 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | $39.267 млрд. |
| БВП на човек (ППС) | $1,274[2] |
| БВП (ном., 2018) | $13.840 млрд. |
| БВП на човек (ном.) | $449 |
| ИЧР (2017) |  0.452 (нисък)(178-мо) |
| Коеф. на Джини (2014) | 36.7 (среден) |
| Валута | Йеменски риал (YER) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+3 |
| Код по ISO | YE |
| Интернет домейн | .ye |
| Телефонен код | +967 |
Република Йемен в Общомедия | |
Йемен (на арабски: اليَمَن), официално Република Йемен (на арабски: الجمهورية اليمنية), е република, разположена в югозападната част на Арабския полуостров, на брега на Червено море, Арабско море и Аденския залив. Страната има площ 527,9 хил. km² и население 25 408 000 души. Столицата е Сана, а официалният език – арабски.
Съдържание
1 История
2 Държавно устройство
3 Административно деление
4 Природа
5 Икономика
6 Население
7 Култура
8 Други
9 Източници
История |
Основна статия: История на ЙеменНа територията на днешен Йемен са съществували едни от най-древните цивилизации в света. Между IX в. пр.н.е. и VI в. неговата територия е част от Катабанското, Маинското, Савското и Химяритското царство, които контролирали търговията с подправки. На римляните Йемен бил известен като Arabia Felix („Щастлива Арабия“) заради богатствата, които осигурявала контролираната от него търговия, и император Октавиан Август се опитал да го завладее, но експедицията му претърпяла неуспех. През IV век цялата територия на днешен Йемен била обединена под властта на химяритските царе, които в края на същия век приели като държавна религия юдаизма. Около 520 г. Химяритското царство е завладяно от силната етиопска държава Аксум, което довело до постепенна християнизация на страната, но още в края на същия век – около 570 г. – обаче етиопците били принудени са отстъпят владичеството над Йемен на персийските Сасаниди. Те управлявали страната до 628 г., когато последният персийски губернатор приел исляма, а Йемен станал част от Арабския халифат. През следващите няколко столетия Йемен се намирал под властта на различни мюсюлмански династии – Абасиди, Фатимиди, Айюбиди, мамелюци, докато накрая бил включен в състава на Османската империя. През 1918 г. Северен Йемен получава независимост, а през 1962 г. в резултат на антимонархическа революция е обявен за Йеменска арабска република. През 1967 г. Южен Йемен, който дотогава е британски протекторат, също извоюва независимост и е обявено образуването на Народна демократична република Йемен (НДРЙ). Три години по-късно правителството на Южен Йемен обявява просъветски и просоциалистически курс, което предизвиква през следващите две десетилетия ожесточена борба между Севера и Юга. В 1990 г. двете враждуващи страни се обединяват в единна Република Йемен. През май 1994 г. бившите лидери на НДРЙ обявяват на юг независима държава – Демократична република Йемен, която обаче през юли е унищожена от севернойеменската армия.
Държавно устройство |
Йемен е полупрезидентска република.
Административно деление |
Природа |
Страната има площ 527,9 хил. km² и е разположена в югозападната част на Арабския полуостров на брега на Червено море и Аденския залив. Редица острови в Червено море, между които Перим, Ез Зубаир и Ел Ихван, както и остров Сокотра в Арабско море принадлежат към Йемен. Граничи (в km) със Саудитска Арабия – 1458, Оман – 310, и има брегова линия 2 080 km. Основната част от страната – централните и западните райони – са заети от Йеменските планини с най-висока точка връх Наби Шуайб (3 660 m). По крайбрежията са разположени тесни равнини, а на североизток – пясъчната и камениста пустиня Руб ал-Хали.
| Климат | ||
| Показател | Стойност | |
| Тип климат | сух тропичен | |
| Средни температури | януари | ок. 22 ºС |
| юли | 32 ºС | |
| Валежи | 40 – 100 mm | |
На практика в Йемен няма постоянно течащи реки. Най-разпространена е пустинната растителност. В планините преобладава саванната растителност и акациевите гори.
Икономика |
По време на войната на Персийския залив (1991 г.) новоформираната държава подкрепя Ирак, заради което Саудитска Арабия и Кувейт предприемат мерки за изгонване на йеменските имигранти. Това се отразява пагубно върху икономиката на Йемен и води до 30% безработица.
Население |
| Население | Мъже | Жени |
| Брой на населението | 20 975 000 | |
| Гъстота | 32,2 д./km² | |
| Естествен прираст | 32 | |
| Средна продължителност на живота | 52 г. | 53 г. |
| Градско население | 36% | |
| Етнически групи | Процент | |
| йеменски араби 96,8% | Северни йеменски араби | 75,8% |
| Южни йеменски араби | 24,2% | |
| други араби | 1,2% | |
| индо-пакистанци | 0,9% | |
| сомалийци | 0,4% | |
| други | 0,7% | |
| Конфесионален състав | ||
| мюсюлмани 99,6% | сунити | 53,6% |
| шиити | 46% | |
| християни | 0,2% | |
| индуисти | 0,2% | |
Култура |
Други |
- Комуникации в Йемен
- Транспорт в Йемен
- Армия на Йемен
- Външна политика на Йемен
Източници |
↑ "World Atlas of Oil and Gas Basins"; ISBN-13: 1444390058; страница: 206.
↑ www.imf.org
| |||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||
Категория:
- Йемен
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.452","walltime":"0.550","ppvisitednodes":"value":2056,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":94716,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":7384,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":18,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":9,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1411,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 414.670 1 -total"," 82.20% 340.853 1 Шаблон:Държава"," 80.50% 333.790 1 Шаблон:Infobox"," 58.16% 241.153 6 Шаблон:Wd"," 40.04% 166.023 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 39.39% 163.354 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 9.63% 39.927 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 9.05% 37.544 1 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"," 8.56% 35.502 2 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 8.45% 35.048 2 Шаблон:Число"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.257","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":7192279,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1327","timestamp":"20190324115504","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":115,"wgHostname":"mw1245"););
