Тогоанска република
République Togolaise
(знаме)      (герб)
Девиз: Travail, Liberté, Patrie Работа, Свобода, Родина
Национален химн: Salut à toi, pays de nos aïeux
Наименование на местния жител: тогоанец
Местоположение на Того
География и население
Площ	56 785 km² (на 123-то място)
Води	4,2%
Столица	Ломе 6°07′ с. ш. 1°13′ и. д. / 6.116667° с. ш. 1.216667° и. д.6.116667, 1.216667
Най-голям град	Ломе
Официален език	френски
Население (пребр., 2017)	7,965,055 (на 99-то място)
Гъстота на нас.	120 души/km²
Управление
Форма	Президентска република
Президент	Фор Гнасингбе
Министър-председател	Коми Классу
История
от Франция	27 април 1960
Икономика
БВП (ППС, 2017)	$12.433 млн. (на 150-то място)
БВП на човек (ППС)	$1,468
ИЧР (2015)	0.487 (166-то)
Коеф. на Джини (2011)	46
Валута	CFA франк (XOF)
Други данни
Часова зона	UTC+0
Код по ISO	TG
Интернет домейн	.tg
Телефонен код	+228
Тогоанска република в Общомедия

Того (на френски: Togo; официално название Тогоанска република) е държава в Западна Африка. Граничи с Гана на запад, с Бенин на изток и с Буркина Фасо на север, а на юг има излаз към бреговете на Гвинейския залив, където е разположена столицата Ломе. С площ около 57 000 квадратни километра Того е една от най-малките държави в Африка, а населението ѝ е към 7,5 милиона души.^[1]

География |

 Основна статия: География на Того

Държава в Западна Африка. На изток граничи с Бенин, на север с Горна Волта, на запад с Гана, а на юг с Атлантическия океан. Слабовълнисти равнини и плато с височина 200 – 400 м. През страната от югозапад на североизток се простира планината Того (средна височина 700 м.), която постепенно се разпръсква на север в отделни хълмисти групи. В северната част на страната е разположена леко хълмиста савана, а в централната част се намират по-високи възвишения. Най-високата точка На Того се намира в планината Агоу и е с височина 986 метра над морското равнище.В южната част на малката африканска страна е разположено плато, което в най-южната си част се превръща в крайбрежна равнина с обширни лагуни и блата. Климатът в северната част на Того е субтропичен с един дъждовен сезон (април-май до септември-октомври), а в южната част е влажен, тропичен с два дъждовни периода (април – юни и септември – ноември). Средната месечна температура е 20 – 24 градуса през август, 28 – 33 градуса през март и април; годишните валежи са 750 – 1000 до 1200 – 1500 мм. Има значителни запаси от желязна руда (100 млн. т. запаси), варовик при Атакпаме (запаси от 200 млн. т.), мед при Палиме, боксит, хромит, графит. Залежи от фосфати има в района на Акупаме (100 млн. т.), мрамор при Талигбо (20 млн. т.). Най-големи реки са Моно (дължина 400 км) и Оти. В дъждовния период те са многоводни, през сухия период нивото им силно спада. Флората е главно високотревна, саванна, сред която растат боабаби акация; по склоновете на планината Того и по долините на реките – вечнозелени гори; по крайбрежието храстовидна растителност и кокосови палми. Фауната е представена от биволи, лъвове, леопарди, жирафи, антилопи, чакали, в горите има много маймуни, птици и змии. Голям брой насекоми: термити, мухата цеце и други.

История |

 Основна статия: История на Того

Археологическите находки свидетелстват за сравнително високо равнище на материалната култура на най-древните заселници на страната. Много от населяващите днес Того народи – еве, йоруба и др. – са се преселили тук още през средните векове от съседните територии. Няма много информация за Того преди идването на португалците в страната през късния 15 век. През периода 11 – 16 век различни племена нахлуват в региона от няколко посоки. Повечето се установяват по бреговата линия. В средата на 15 век по крайбрежието проникват португалци, които извозват роби към Америка. Когато търговията с роби се разширила през 16 век, племената Мина имали най-голяма полза. През следващите двеста години региона бил един от основните източници на роби за Европа. Того и заобикалящите го региони получили името „Робския бряг“. Търговията с роби през 17-18 век нараства до огромни размери, обезлюдява крайбрежието на Гвинейския залив и задълго задържа историческото развитие на тези народи. През 19 в. на територията на Того се образуват големи племенни съюзи със силна централна власт. През 1884 г. е подписано споразумение, с което Германия обявява брегът и вътрешните територии за свой протекторат. През периода 1891 – 1901 г. избухват многочислени въстания. До края на Първата световна война страната е немска колония. След Първата световна война Англия и Франция си поделят територията на Того. До 1946 г. Того е подмандатна територия на ОН, а след това става подопечна територия на ООН, управлявана от Англия и Франция. След Втората световна война се разгръща движение за национална независимост и през 1957 г. Британско Того (33 хил. кв. км) се присъединява чрез референдум към Гана. През август 1956 г. Франция предоставя вътрешна автономия, а през октомври същата година след провеждане на референдум Френско Того става автономна република, управлявана от френски върховен комисар. На 27. 04. 1960 г. Того става независима република. При проведените избори партията Тогоанско единство печели изборите и съставя правителство, като нейният лидер С. Олимпио става първи президент на Того. Още през следващата година е въведен еднопартиен режим и опозиционните партии са забранени. През 1963 г. чрез военен преврат властта преминава в ръцете на коалиционно правителство. През 1967 г. нов вонен преврат довежда на власт Гнасингбе Ейадема. Отново всички партии са забранени, а от ноември 1969 г. е установен еднопартиен режим. През януари 1972 г. е проведен референдум, с който се узаконява положението на Ейадема като държавен глава. През декември 1979 г. се провеждат избори за депутати в Националното събрание и е приета нова конституция. Того изиграва значителна роля при създаването на икономическата общност на западноафриканските страни, чийто фонд се намира в Ломе.През януари 1980 г. е приет закон за освобождаване на селяните от данъци, за повишаване на заплатите в държавните учреждения и частния сектор с 10%. България установява дипломатически отношения с Того през 1974 г.

Население |

 Основна статия: Население на Того

Неравномерно разпределено – предимно съсредоточено по крайбрежието и североизточните райони. Населението обхваща около 45 народи и етнически групи. Южната и централната част са населени от народите на гвинейската езикова група: еве, мина, уачи, фор, аджа, йоруба, ана и др. Към народите от езиковата група гур (около 40%) спадат кабре, лосо, котоколи, чокоси, басари и др. Има още фулбе, моси, хауса, неафриканци (французи и ливано-сирийци), живеещи предимно в градовете и по крайбрежието. В селата преобладават племенно-родови отношения.

Държавно устройство |

 Основна статия: Държавно устройство на Того

Глава на република Того е президент, избиран за 5 години. Той е главнокомандващ армията, има право на законодателна инициатива и може да разпуска Националното събрание (парламента). Изпълнителната власт се осъществява от президента и правителството. Законодателната власт принадлежи на Националното събрание – еднопалатен парламент от 81 депутата, избирани за 4 години.

Административно деление |

 Основна статия: Административно деление на Того

Регионите на Того

Того е разделена на 5 региона, които са подразделени на 30 префектури и 1 комуна.

Регионите са:

• Централен регион


• Кара


• Маритим


• Плато


• Саван

Икономика |

 Основна статия: Икономика на Того

На земеделието се пада основния дял в икономиката на Того. То генерира 40% от БВП. Основните култури, които се отглеждат са памук, какао и кафе. Отглеждат се и царевица, касава, ямс, фъстъци, сорго и просо. Столицата Ломе има голямо пристанище, което играе важна роля за снабдяването със стоки не само на Того, но и на Буркина Фасо, Нигер и Мали. Страната е важен преразпределителен център за регионален износ на автомобили втора ръка, парфюми, алкохол и цигари. Голямото маршѐ (от френски – пазар) в Ломе предлага широка гама от вносни стоки и местни ръчни производства. Добивът на фосфати също има значителен принос за икономиката – Того е на четвърто място в света по производство на тази суровина. БВП (ППС) на страната е $5,43 млрд., на глава от населението – $900. Основен търговски партньор е Китай. Того е слабо развита аграрна страна, силно зависима от външния пазар, с монокултурно стопанство. Три стоки: кафе, какао и фосфати, обхващат 77,7% от стойността на износа. В икономиката господства чуждият капитал. Селското стопанство е основен отрасъл на икономиката. Производството за вътрешно потребление е недостатъчно, което налага внос на ориз пшеница и др. Обща селскостопанска площ 1600 хил. ха, в т. ч. 84,3% обработваема, 4% с постоянни култури и 12,5% ливади и пасища. Горските площи заемат само 0,6% от общата площ на страната. Добивите са ниски, което се дължи на изостаналите методи за обработка на земята, липсата на механизация, на вода, неприлагане на торове. Земеделие. Докато основните хранителни продукти (маниока, царевица, просо, ямс, ориз) се отглеждат в почти всички части на страната, износните култури (какао и кафе) заемат една малка част от използваната площ и лежат във влажните западни райони на платото и планината. В източната част на страната се отглежда памук; фъстъци се садят в средната част на Того, кокосови и маслодайни палми – в крайбрежните райони. Животновъдството е пасищно, натурално и играе подчинена роля. Стадата във вътрешността на страната страдат от периодичната липса на вода. Отглеждат се от номади, най-често от племето фулбе. Отглеждането на едър рогат добитък (особено в средните части на Того) служи по-скоро за престиж на притежателите, отколкото за икономически цели. Гори има главно в централните райони и по-високите части на страната. Някогашните значителни масиви в голяма степен са унищожени (особено в южната част на страната) за създаване на селскостопански площи. Днес правителството се стреми да запази особено ценните видове и да увеличи горските площи чрез залесяване предимно с породата тик. Риболовът е примитивен. Крайбрежният риболов е сезонен, като целогодишен е само в лагуните. Липсата на хладилни инсталации и преработвателни предприятия затруднява развитието на този отрасъл. Того има слаба енергийна база. 45% от снабдяването с електроенергия е в ръцете на държавата. В столицата и някои областни градове работят електроцентрали с вносни нефтени продукти. Минните и някои промишлени предприятия имат собствени електроцентрали. Голямо количество от необходимата електроенергия се внася от Гана. Значението на добивната промишленост непрекъснато расте. Фосфатните залежи при езерото Того се експлоатират от Т. КОТОМИБ. Известните големи находища на желязна руда (40% съдържание на метал), мед, хромит, боксит, доломит все още не са достатъчно разработени.

Култура |

 Основна статия: Култура на Того

Освен местните езици в страната се използва като официален френския език в администрацията и обществения живот. Образованието се осъществява по френски образец. Освен държавни училища, където образованието е безплатно, но не задължително, има голям брой мисионерски и други частни училища.

Спорт |

Както в по-голямата част от Африка футболът е най-популярната игра в Того. До 2006 страната е много малка сила в световния футбол, но подобно на близките нации като Сенегал, Нигерия и Камерун и Того успява да се класира за световното първенство през 2006 г. Тимът на страната е елиминиран от другите отбори в групата (Южна Корея, Швейцария и Франция), но въпреки това е успех за малката западноафриканска република.

Външни препратки |

Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.

• 
  ((fr)) Република Того официален сайт.


• 
  ((fr)) Уеб радио Того официално уеб радио.


• 
  ((fr)) Народно събрание на Того официален сайт.

п б р Страни и територии в Африка Западна Африка Бенин · Буркина Фасо · Гамбия · Гана · Гвинея · Гвинея-Бисау · Кабо Верде · Кот д'Ивоар · Либерия · Мали · Мавритания · Нигер · Нигерия · Сенегал · Сиера Леоне · Того Северна Африка Алжир · Египет1 · Западна Сахара · Испания3 (Канарски острови, Мелиля, Сеута) · Италия3 (Пантелерия) · Либия · Мавритания · Мароко · Португалия3 (Мадейра) · Судан · Тунис Централна Африка Ангола · Бурунди · Габон · Демократична република Конго · Екваториална Гвинея · Камерун · Руанда · Република Конго · Сао Томе и Принсипи · Централноафриканска република · Чад Източна Африка Еритрея · Етиопия · Джибути · Замбия · Зимбабве · Йемен1 (Сокотра) · Кения · Коморски острови · Мадагаскар · Малави · Мавриций · Мозамбик · Руанда · Сейшели · Сомалия · Танзания · Уганда · Франция3, 4, 5 (Майот, Реюнион) · Южен Судан Южна Африка Ботсвана · Лесото · Намибия · Република Южна Африка · Свазиленд Зависими Британска индоокеанска територия (Обединено кралство) · Света Елена, Възнесение и Тристан да Куня (Обединено кралство) · Френски южни и антарктически територии2(Франция) Непризнати Азауад · Западна Сахара · Сомалиленд 1Частично в Азия 2Частично в Антарктика 3Частично в Европа 4Частично в Северна Америка 5Частично в Южна Америка