Северна Америка Съдържание Физическа география | История | Политическа география | Икономика | Култура | Библиография | Бележки | Вижте също | НавигацияразширитеразширитеразширитеразширитеCentral AmericaThe Olympic symbolsАрхивWhat is the origin of zero? How did we indicate nothingness before zero?Kennewick Man Skeletal Find May Revolutionalize Continent's History10.1126/science.280.5361.191Encarta, „Norteamérica“АрхивNorth America2010 Human development ReportStandard Country and Area Codes Classifications (M49). Americasрр300134121cb15238493p(данни)4042483-2sh8509245500566024ge134480315126791
Северна Америка
континентСеверния ледовит океанСеверноатлантическия океанКарибско мореТихи океанзападното полукълбоЗемятаАлеутския архипелагизточното полукълбосеверното полукълбоАмерикаГренландияСеверния полюсТихия океанАзияАтлантическия океанЕвропаКарибско мореЮжна АмерикаПанамския провлакДариенПанамаКолумбияСеверния ледовит океанКанадаСАЩМексикоЦентрална АмерикаАнтилски островиМексиканския заливХъдсънСейнт ЛорънсКалифорнийския заливКанадският арктичен архипелагБахамските островиТъркс и КайкосГолемитеМалките Антилски островиАлеутските островиАлександровият архипелагНюфаундлендГренландияСредноатлантическия хребетБермудски островиВътрешните равниниКордилеритеГолемия басейнСкалистите планиниБреговите хребетиДеналиКанадския щитАпалачиСеверноамериканската тектонична плочаЦентрална АмерикаАнтилските островиКарибската плочаТихоокеанската плочаСан АндреасЛаврентияпротерозояКанадският щитпалеозоймезозойПангеяАпалачитеЛавразиякредаЕвразияКордилеритеЛарамидска орогенезаПанамския провлакЮжна АмерикаГолемите езераКордилеритеПопокатепетълГолемите американски езераГорното езероМичиганХюрънЕриОнтариоГолямото робско езероМалкото робско езероШампленСен КлерКордилеритеГолямото солено езероиндианцитеАзияпоследната ледникова епохаБерингияЕскимоситеВеликите равнинибизониМезоамериказемеделиетоКловисНю МексикоМисисипската култураКултурата на строителите на могилиМисисипиАнасазицаревицатадоматитетиквичкитемаитеписменостпирамидихрамовекалендарнулатамесопотамцитеацтекитеТеночтитланМексиканската долинаЛейф ЕриксонВеликите географски откритияиспанскиХристофор КолумбБахамските островиДжовани КаботоНюфаундлендНикарагуаиспанскияконкистадорЕрнан КортесИспанияАнглияФранцияНидерландияРусияДанияКолонизациятаиндианскоВеликобританияСъединените американски щатиКанадаМексикоГватемалаКанадаМексикоСъединените американски щатиЦентрална АмерикаБелизКоста РикаСалвадорГватемалаХондурасНикарагуаПанамаЮжна АмерикаЛатинска АмерикаМексиконова индустриална странаБарбадосТринидад и ТобагоАнтигуа и БарбудаПанамаКоста Рикаиндекса на човешко развитиеанглийскиятиспанскиятфренскиятЮжна АмерикаЛатинска АмерикаНю БрънзуикКвебекЛуизианаСейнт ЛусияДоминикаСен Пиер и МикелонХаитихаитянския креолски
Северна Америка
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Северна Америка | |
|---|---|
 | |
| Площ | 24,709,000 km² |
| Население | 579,024,000 д. |
| Гъстота | 22.9 д./km² |
| Държави | 23 |
| Зав. територии | 23 |
| Езици | английски, испански, френски и други |
| Градове | Мексико, Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Торонто и други |
| Часова зона | UTC-10 до UTC+0 |
Северна Америка в Общомедия | |
Северна Америка е третият по големина континент в света и четвъртият по население. На север граничи със Северния ледовит океан, на изток – със Северноатлантическия океан, на юг – с Карибско море, и на запад – със Северния Тихи океан. Северна Америка има площ около 24 709 000 km2. През 2001 г. населението е около 528 800 000 души.
Съдържание
1 Физическа география
1.1 Разположение
1.2 Релеф
1.3 Геология
1.4 Климат
1.5 Езера
2 История
2.1 Предколумбов период
2.2 Колониална епоха
2.3 Образуване на независими държави
2.4 Най-нова история
3 Политическа география
4 Икономика
5 Култура
6 Библиография
7 Бележки
8 Вижте също
Физическа география |
Разположение |
Спътникова снимка на Северна Америка
Северна Америка е разположена почти изцяло в западното полукълбо и е най-крайния западен континент на Земята. Единствено Алеутския архипелаг навлиза в източното полукълбо. Същевременно Северна Америка се намира изцяло в северното полукълбо,[1] заемаща северната част на сушата наречена Америка, която понякога се разглежда като цял континент.[2][3][4] Чрез остров Гренландия Северна Америка е най-близко разположената суша до Северния полюс. През континента минават Северната полярна и Северната тропична окръжност.[1]
На запад Северна Америка граничи с Тихия океан, който я отделя от Азия, а Атлантическия океан, разположен на изток от континента, го разделя от Европа. На юг Северна Америка се мие от Карибско море, където е свързана с Южна Америка чрез Панамския провлак. За граница между двата континента обикновено се приема вододелът на Дариен, по който преминава и държавната граница между Панама и Колумбия.[5][6] На север Северна Америка граничи със Северния ледовит океан.
По редица географски и културно-исторически причини в някои случаи Северна Америка се отнася само за Канада и САЩ (понякога също и Мексико), а останалите страни се отделят в Централна Америка и Антилски острови.
Бреговата линия на Северна Америка е силно разчленена – в нея се врязват големи водни басейни, като Мексиканския залив, заливите Хъдсън и Сейнт Лорънс, Калифорнийския залив. Край бреговете на континента има множество острови – Канадският арктичен архипелаг, Бахамските острови, Търкс и Кайкос, Големите и Малките Антилски острови, Алеутските острови, Александровият архипелаг, Нюфаундленд. Гренландия, най-големият остров в света, също се смята за част от Северна Америка, тъй като е свързан с континента в геоложко отношение. Това не е така при разположените върху Средноатлантическия хребет Бермудски острови, които обаче също обикновено се причисляват към Северна Америка, поради историческите им и културни връзки с континента.
Релеф |
Северна Америка се разделя на четири големи географски области. Вътрешните равнини са разположени в центъра на континента в ивица, свързваща Мексиканския залив на юг с Канадска Арктика на север.
Западно от тях се намират Кордилерите, младонагънати планински вериги, успоредни на тихоокеанския бряг от Аляска до Панамския провлак. В най-широката си част Кордилерите са разделени от Големия басейн на две части – Скалистите планини на изток и Бреговите хребети на запад. В северната част на Кордилерите се намира и най-високият връх в Северна Америка – Денали (6194 m).
Североизточната част на континента е заета от издигнатото, но относително равнинно плато на Канадския щит. Южно от него релефът е разнороден, включвайки планининската верига Апалачи и равнините по Атлантическото крайбрежие.
Геология |
Геоложка карта на Северна Америка
По-голямата част от Северна Америка е разположена върху Северноамериканската тектонична плоча. Основната част от Централна Америка с част от Антилските острови се намират върху Карибската плоча, което дава основание на някои учени да разглеждат Централна Америка като самостоятелен континент.[7] Калифорнийският полуостров и части от щата Калифорния се намират върху Тихоокеанската плоча, срещаща се със Северноамериканската в разлома Сан Андреас.
Геоложкото ядро на Северна Америка включва древната платформа Лаврентия, формирана през протерозоя преди 1,5 до 1 милиард години.[8] Най-обширното оголване на тази платформа е Канадският щит. От късния палеозой до ранния мезозой Северна Америка е свързана с други съвременни континенти в суперконтинента Пангея. Сред ефектите от формирането на Пангея са Апалачите, формирани преди 480 милиона години, което ги прави едни от най-старите планини в света.
Когато Пангея започва да се разделя преди около 200 милиона години, Северна Америка става част от Лавразия, а в средната креда се отделя от Евразия в самостоятелен континент.[9]Кордилерите започват да се образуват преди между 80 и 55 милиона години при процеса, наричан Ларамидска орогенеза. Образуването на Панамския провлак свързва континента с Южна Америка преди около три милиона години. Големите езера и повечето сладководни басейни в северната част на континента са формирани сравнително скоро, при оттеглянето на ледниците преди около 10 хиляди години.
Климат |
Климатът в Северна Америка варира от умерен (на север) до тропичен (в Централна Америка); в крайбрежните райони е океански, във вътрешността – континентален. Средна температура на въздуха: януари – от -38 °C (северната част на Канадския арктичен архипелаг) до 20 °С (полуостров Флорида и Мексико); юли – от -40 °С (Северна Канада) до 32 °С (югозападната част на САЩ). Най-много валежи падат по тихоокеанското крайбрежие на Аляска и Канада и в северозападната част на САЩ (2000 – 3000 mm годишно); в югоизточните части на Северна Америка – 1000 – 1500 mm годишно, в централните райони – 400 – 1200 mm годишно, в междупланинските долини на субтропичните и тропичните части на Кордилерите – 100 – 200 mm годишно. На север от 400 – 440 с.ш. през зимата има устойчива снежна покривка. Снежната граница е на височина от 100 m (в Гренландия) до 4600 m (склоновете на Попокатепетъл). Общата площ на ледниците е 2 млн. km2.
Езера |
В Северна Америка има много и разнообразни езера. Там се намират Големите американски езера (Горното езеро, езерата Мичиган, Хюрън, Ери, Онтарио), Голямото робско езеро, Малкото робско езеро, езерата Шамплен, Сен Клер. Само в Канада има повече от 30 000 езера с площ над 3 km². В централната част на Кордилерите е разположено Голямото солено езеро.
История |
Предколумбов период |
Скални жилища на културата Пуебло в щата Колорадо, 13 век
Според преобладаващото мнение предците на индианците, коренното население на Северна Америка, се преселват на континента от Азия по време на последната ледникова епоха, най-вероятно през съществувалия по това време провлак Берингия, а може би и използвайки примитивни лодки. Възможно е заселването да е протекло на няколко вълни, включващи етнически разнородни общности.[10][11]Ескимосите в най-северните части на континента вероятно се заселват значително по-късно.
Преди достигането на Америка от европейците местните жители формират различни обществени структури – от групи от по няколко семейства до обширни империи. Те са разпределени в няколко културни зони, които приблизително съответстват на географските и екологични зони, определящи начина на живот на населението. Например, във Великите равнини основа на икономиката е ловът на бизони, а в Мезоамерика – земеделието. Индианските етнически групи могат да се класифицират и по техния език, макар че народи със сродни езици не винаги имат сходна материална култура или обществено устройство, а понякога живеят и в отдалечени един от друг региони.
По време на няколкото хилядолетия, през които индианците обитават Северна Америка, културите се променят и изместват. Една от най-древните известни археологически култури е културата Кловис в съвременния щат Ню Мексико. Други по-късни култури са Мисисипската култура и Културата на строителите на могили в басейна на река Мисисипи и културата Анасази в югозападната част на Съединените щати. Културите южно от тях имат сравнително развито земеделие и одомашняват някои от широко разпространените днес земеделски растения, като царевицата, доматите и тиквичките.
В резултат на развитието на земеделско стопанство в южните части на континента, именно там са достигнати много от културните постижения на предколумбова Северна Америка. Така цивилизацията на маите създава своя писменост, изгражда монументални пирамиди и храмове, използва сложен календар и развива концепцията за нулата около 400 година, само няколко столетия след месопотамците.[12] При пристигането на първите европейци в началото на 16 век културата на маите все още съществува, но политическото надмощие в региона вече е в ръцете на ацтеките, чиято столица Теночтитлан на север в Мексиканската долина.[13]
Колониална епоха |
 | Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Счита се, че първият европеец достигнал до Северна Америка е викингът Лейф Ериксон – около 1000 г. Същинското откриване на континента обаче е осъществено в хода на Великите географски открития, когато през 1492 година испански флот, воден от Христофор Колумб, достига до Бахамските острови. Вероятно първи достига до самия материк мореплавателят Джовани Кабото през 1497 г. (според някои учени – само до остров Нюфаундленд). Безспорно е, че по време на четвъртата си експедиция през 1502 г. Колумб достига до бреговете на днешна Никарагуа. Империята на ацтеките, най-силната северноамериканска държава по това време, е завладяна от испанския конкистадор Ернан Кортес през 1521 година.[13]
През следващите три века Испания, Англия и Франция, в по-малка степен Нидерландия, Русия и Дания, често воювайки помежду си, си разпределят цялата територия на Северна Америка.
Колонизацията на Северна Америка променя рязко историческото развитие на континента. Числеността на местното индианско население намалява рязко, главно в резултат на европейски заразни болести, към които то няма имунитет.[14] Местната култура се изменя драстично. Променя се и причастността на индианските общности към политически и културни групи, като някои езикови групи изчезват, а други се изменят бързо.
Образуване на независими държави |
| Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
В края на 18 век и началото на 19 век в Северна Америка се възникват няколко движения за независимост от европейските колониални сили, които довеждат до създаването на много от съвременните самостоятелни държави на континента. През 1776 година независимост от Великобритания обявяват 13 от нейните колонии на северния атлантически бряг, поставяйки началото на Съединените американски щати. Канада се образува с обединението на северните територии на Великобритания и Франция. През 1810 година независимост обявява Мексико, а през 1823 година от него се отделя Гватемала.
Най-нова история |
| Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Политическа география |
В Северна Америка има три големи по площ и население държави – Канада, Мексико и Съединените американски щати (САЩ). В южната част на континента, често наричана Централна Америка, има няколко сравнително малки държави – Белиз, Коста Рика, Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа и Панама. Понякога страните в Северна и Южна Америка, с изключение на САЩ и Канада, се наричат със сборния термин Латинска Америка.
Държава или територия | Площ, km² | Население (2014) | Гъстота на населението, д/km² | Столица |
|---|---|---|---|---|
 Американски Вирджински острови (САЩ) | &&&&&&&&&&&&0346.&&&&&0346[15] | &&&&&&&&&0109666.&&&&&0109 666 | 317 | Шарлот Амали |
 Ангуила (Великобритания) | &&&&&&&&&&&&0102.&&&&&0102 | &&&&&&&&&&014108.&&&&&014 108 | 138,3 | Вали |
 Антигуа и Барбуда | &&&&&&&&&&&&0443.&&&&&0443 | &&&&&&&&&&089612.&&&&&089 612 | 202,3 | Сейнт Джонс |
 Аруба (Нидерландия)[16] | &&&&&&&&&&&&0193.&&&&&0193 | &&&&&&&&&0108141.&&&&&0108 141 | 560,3 | Оранестад |
 Барбадос | &&&&&&&&&&&&0431.&&&&&0431 | &&&&&&&&&0273925.&&&&&0273 925 | 635,5 | Бриджтаун |
 Бахамски острови | &&&&&&&&&&010070.&&&&&010 070[15] | &&&&&&&&&0347176.&&&&&0347 176 | 34,5 | Насау |
 Белиз | &&&&&&&&&&022966.&&&&&022 966 | &&&&&&&&&0356600.&&&&&0356 600 | 15,5 | Белмопан |
 Бермудски острови (Великобритания) | &&&&&&&&&&&&&053.&&&&&053 | &&&&&&&&&&064700.&&&&&064 700 | 1220,8 | Хамилтън |
 Британски Вирджински острови (Великобритания) | &&&&&&&&&&&&0153.&&&&&0153 | &&&&&&&&&&024041.&&&&&024 041 | 157,1 | Роуд Таун |
 Гваделупа (Франция) | &&&&&&&&&&&01780.&&&&&01780[17] | &&&&&&&&&0452776.&&&&&0452 776[17] | 254,4 | Бас Тер |
 Гватемала | &&&&&&&&&0108890.&&&&&0108 890 | 15 438 384 | 135,5 | Гватемала |
 Гренада | &&&&&&&&&&&&0344.&&&&&0344 | &&&&&&&&&0104890.&&&&&0104 890 | 304,9 | Сейнт Джорджис |
 Гренландия (Дания) | &&&&&&&&02166086.&&&&&02 166 086 | 56 370 | 0,026 | Нуук |
 Доминика | &&&&&&&&&&&&0754.&&&&&0754 | &&&&&&&&&&067675.&&&&&067 675 | 89,7 | Розо |
 Доминиканска република | &&&&&&&&&&048730.&&&&&048 730 | 9 445 280 | 206,4 | Санто Доминго |
 Кайманови острови (Великобритания) | &&&&&&&&&&&&0262.&&&&&0262 | &&&&&&&&&&056729.&&&&&056 729 | 216,5 | Джордж Таун |
 Канада | &&&&&&&&09984670.&&&&&09 984 670[15] | 35 158 304 | 3,5 | Отава |
 Клипертон (Франция) | &&&&&&&&&&&&&&07.&&&&&07 | &&&&&&&&&&&&&&00.&&&&&00 | 0,0 | — |
 Коста Рика | &&&&&&&&&&051100.&&&&&051 100 | 4 667 096 | 92,5 | Сан Хосе |
 Куба | &&&&&&&&&0110860.&&&&&0110 860 | 11 163 934 | 101,5 | Хавана |
 Кюрасао (Нидерландия)[16] | &&&&&&&&&&&&0444.&&&&&0444 | &&&&&&&&&0145619.&&&&&0145 619 | 328 | Вилемстад |
 Мартиника (Франция) | &&&&&&&&&&&01128.&&&&&01128[17] | &&&&&&&&&0436131.&&&&&0436 131[17] | 386,6 | Фор дьо Франс |
 Мексико | &&&&&&&&01927550.&&&&&01 927 550[15] | 120 395 054 | 58,2 | Мексико |
 Монсерат (Великобритания) | &&&&&&&&&&&&0102.&&&&&0102 | &&&&&&&&&&&05079.&&&&&05079 | 49,8 | Плимът, Брейдс[18] |
 Наваса (САЩ) | 0Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“..Грешка в израза: Неразпознат пунктуационен знак „,“.5 2 | &&&&&&&&&&&&&&00.&&&&&00 | 0,0 | — |
 Никарагуа | &&&&&&&&&0120254.&&&&&0120 254[15] | 6 070 045 | 48,8 | Манагуа |
 Панама[16][19] | &&&&&&&&&&078200.&&&&&078 200 | &&&&&&&&03571200.&&&&&03 571 200 | 45,7 | Панама |
 Пуерто Рико (САЩ) | &&&&&&&&&&&08870.&&&&&08870[15] | 3 667 045 | 417,8 | Сан Хуан |
 Салвадор | &&&&&&&&&&021040.&&&&&021 040 | 6 340 000 | 341,5 | Сан Салвадор |
 Сейнт Винсент и Гренадини | &&&&&&&&&&&&0389.&&&&&0389 | &&&&&&&&&0109365.&&&&&0109 365 | 281,1 | Кингстаун |
 Сейнт Китс и Невис | &&&&&&&&&&&&0261.&&&&&0261 | &&&&&&&&&&053051.&&&&&053 051 | 203,3 | Бастер |
 Сейнт Лусия | &&&&&&&&&&&&0616.&&&&&0616 | &&&&&&&&&0176000.&&&&&0176 000 | 285,7 | Кастрийс |
 Сен Бартелми (Франция) | &&&&&&&&&&&&&021.&&&&&021 | &&&&&&&&&&&07492.&&&&&07492 | 356,8 | Густавия |
| Сен Мартен (Франция) | &&&&&&&&&&&&&054.&&&&&054 | &&&&&&&&&&030615.&&&&&030 615 | 566,9 | Мариго |
| Сен Пиер и Микелон (Франция) | &&&&&&&&&&&&0242.&&&&&0242 | &&&&&&&&&&&07044.&&&&&07044 | 29,1 | Сен Пиер |
 Синт Мартен (Нидерландия)[16] | &&&&&&&&&&&&&034.&&&&&034 | &&&&&&&&&&036609.&&&&&036 609 | 1076,7 | Филипсбург |
| Съединени американски щати[20] | &&&&&&&&09826675.&&&&&09 826 675[15] | 330 600 000 | 31,9 | Вашингтон |
 Тринидад и Тобаго[16] | &&&&&&&&&&&05128.&&&&&05128 | 1 328 019 | 262,6 | Порт ъф Спейн |
 Търкс и Кайкос (Великобритания) | &&&&&&&&&&&&0417.&&&&&0417 | &&&&&&&&&&032000.&&&&&032 000 | 76,7 | Кокбърн Таун |
 Хаити | &&&&&&&&&&027750.&&&&&027 750 | 10 413 211 | 364,8 | Порт о Пренс |
 Хондурас | &&&&&&&&&0112090.&&&&&0112 090 | 8 555 072 | 69,2 | Тегусигалпа |
 Ямайка | &&&&&&&&&&010991.&&&&&010 991 | 2 711 476 | 246,5 | Кингстън |
| Общо | &&&&&&&024648946.&&&&&024 648 946 | 243,1 |
Икономика |
| Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
В икономическо отношение Канада и Съединените щати са най-развитите страни в Северна Америка, следвани от Мексико, определяна като нова индустриална страна.[21] Страните от Централна Америка и Антилските острови се намират на различно ниво на икономическо и социално развитие. Например, някои малки островни държави, като Барбадос, Тринидад и Тобаго и Антигуа и Барбуда имат по-висок брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението от Мексико. Панама и Коста Рика имат значително по-високи стойности на БВП на глава от населението и на индекса на човешко развитие от останалите централноамерикански страни.[22]
Култура |
Карта на преобладаващите езици в Америка
Основните езици, говорени в Северна Америка, са английският, испанският и френският. Англоезични са Съединените щати, Канада (където английският и френският са официални езици), Белиз и част от държавите на Антилските острови. Мексико и повечето страни от Централна Америка са испаноезични и са част от обхващащия и почти всички страни в Южна Америка културен регион на Латинска Америка.
Френският език играе важна роля в историята на Северна Америка, като и в наши дни запазва значението си в някои региони. Той е един от официалните езици в Канада и нейната провинция Ню Брънзуик, както и на провинция Квебек, където 95% от населението говори френски като първи или втори език. Френскоезични общности има и в някои други части на Канада, в американския щат Луизиана, Сейнт Лусия, Доминика. Френският е официалният език във франските територии на Антилите, както и в Сен Пиер и Микелон и Хаити (наред с хаитянския креолски).
Библиография |
- Bacci, Massimo Livi. A Concise History of World Population: An Introduction to Population Processes, 3rd ed.. Malden, Massachusetts, Blackwell Publishing, 2001. ISBN 0-631-22335-5. (на английски)
- Dalziel, I.W.D. On the organization of American Plates in the Neoproterozoic and the breakout of Laurentia. // GSA Today 2 (11). 1992. p. 237 – 241. (на английски)
- Central America. // Encyclopædia Britannica, 2011. Посетен на 28 юни 2011. (на английски)
- Grunberg, Bernard. La folle aventure d'Hernan Cortés. // L'Histoire 322. 2007. (на френски)
- The Olympic symbols. // International Olympic Committee, 2002. Архив на оригинала от 7 февруари 2008. (на английски)
- Kaplan, Robert. What is the origin of zero? How did we indicate nothingness before zero?. // Scientific American, 16 януари 2007. Посетен на 19 февруари 2008. (на английски)
- Merali, Zeeya et al. Visualizing Earth Science. Hoboken, NJ, John Wiley & Sons, 2009. ISBN 9780470418475. (на английски)
- Middle Tennessee State University. Kennewick Man Skeletal Find May Revolutionalize Continent's History. // sciencedaily.com. ScienceDaily, 2006. Посетен на 13 август 2012. (на английски)
- Morell, Virginia. Kennewick Man's Contemporaries. // Science 280 (5361). 1998. DOI:10.1126/science.280.5361.191. p. 191. (на английски)
- Encarta, „Norteamérica“. // msn.com, 2009. Архив на оригинала от 31 октомври 2009. (на испански)
- North America. // The Atlas of Canada. Natural Resources Canada, 2003. Посетен на 6 октомври 2012. (на английски)
- Océano Uno, Diccionario Enciclopédico y Atlas Mundial. Océano, 2000. ISBN 84-494-0188-7. (на испански)
- 2010 Human development Report. // United Nations Development Programme, 2010. Посетен на 6 май 2011. (на английски)
- Standard Country and Area Codes Classifications (M49). Americas. // unstats.un.org. United Nations Statistics Division, 2012. Посетен на 6 октомври 2012. (на английски)
- Waugh, David. Geography, An Integrated Approach. Nelson Thornes, 2000. ISBN 0-17-444706-X. (на английски)
- Гловня, Мартин. Природни условия и рисурси. // Америка. Политико-икономически справочник. София, Партиздат, 1985. ISBN 9531579611. с. 728.
Бележки |
↑ аб Гловня 1985, с. 9.
↑ International Olympic Committee 2002.
↑ Océano 2000, с. 392.
↑ msn.com 2009.
↑ United Nations Statistics Division 2012.
↑ Natural Resources Canada 2003.
↑ Encyclopædia Britannica 2011.
↑ Dalziel 1992, с. 237 – 241.
↑ Merali 2009.
↑ Morell 1998, с. 191.
↑ Middle Tennessee State University 2006.
↑ Kaplan 2007.
↑ аб Grunberg 2007.
↑ Bacci 2001, с. 42 – 46.
↑ абвгдеж Териториалните води съставляват значителна част от територията на страната. За по-коректно изчисление на гъстотата на населението е използвана само площта на сушата.
↑ абвгд В зависимост от различните определения, Аруба, Нидерландските Антили и Тринидад и Тобаго се намират в Северна Америка, в Южна Америка или в двата континента.
↑ абвг Данни от 2006 година: http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/index.html
↑ Поради активизирането на вулкан в близост до официалната столица Плимът през юли 1995 година, на практика столицата е преместена в Брейдс.
↑ Панама обикновено се приема за част от Северна Америка, макар че понякога територията на изток от Панамския канал е отнасяна към Южна Америка. В таблицата са дадени площта и населението на цялата страна.
↑ Включва щата Хаваи, който е част от Океания.
↑ Waugh 2000, с. 563, 576 – 579, 633, 640.
↑ United Nations Development Programme 2010, с. 148 – 151.
Вижте също |
- Откриване на Америка
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна Америка (X - XVIII в.)
- Хронологична таблица за откриване и изследване на Северна Америка (XIX - XX в.)
| ||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||
|
Категория:
- Северна Америка
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"1.240","walltime":"1.531","ppvisitednodes":"value":86686,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":109584,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":31471,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":12,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":43,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":11873,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 1263.421 1 -total"," 50.77% 641.454 33 Шаблон:Флагче"," 29.28% 369.939 41 Шаблон:Флагче/core_local"," 25.16% 317.851 83 Шаблон:Флагче/Файл"," 16.26% 205.373 41 Шаблон:Флагче/Файл2"," 13.96% 176.320 9 Шаблон:Flagicon"," 10.57% 133.560 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 9.00% 113.682 1 Шаблон:Флагче/core_wikidata"," 7.39% 93.305 1 Шаблон:Дребно"," 6.64% 83.954 42 Шаблон:Флагче/exclude"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.149","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":3515225,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1254","timestamp":"20190415124136","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":192,"wgHostname":"mw1246"););
