Интервю на Владислав Христов с Дана Белева
Снимки: личен архив

Дана, наскоро приключи ежегодният конкурс за поезия “Веселин Ханчев” Стара Загора, на който ти беше част от журито, какви са впечатленията ти от изпратените текстове?

Първите ми впечатления бяха за активно пишещи млади хора – в конкурса участваха рекорден брой автори. В процеса на изчитане на текстовете не спирах да се питам как може да изпратиш пет стихотворения, от които едно гениално, второ с два полугениални реда, а останалите сякаш написани от някой друг, например с помощта на началната ти учителка. Или по-зле – да приличат на стихотворения с комбинирани поанти от любими поети… Разбира се имах и приятното усещане при някои автори за изпратен готов, завършен поетичен цикъл. Най-хубавото е, че приключих този конкурс със запомнено завинаги стихотворение, то е на Димитър Манолов /22г., Пловдив/, който спечели втора награда:

малкият с футболната фланелка
вкарва голове на асфалта

майката пере ожуленото лято
на сина си на ръка

бащата пие своята есен
нещастните семейства не са толкова различни

Кой от наградените автори ти направи най-голямо впечатление?

Много приятна изненада за мен беше едно шестнайсетгодишно момиче от Бургас – Калина Колева, която изпрати за конкурса свое хайку и разби всички онези предварителни нагласи, че този жанр се случва на една друга възраст, след много описателни текстове. Представям си как би писала Калина когато стане на 20г. например…

Единодушно ли беше избран тазгодишният победител на конкурса Никола Петров, или журито имаше спорове?

Единодушно, но след няколкочасова дискусия. Хубавото е, че с Иван Ланджев и Мария Калинова сме различни и харесваме различни поезии. От тези наши различия наградените автори могат само да се радват, иначе щяхме да отличим едно стихотворение, писано от 20 души…

Мислиш ли, че пишещите млади хора в България пишат адекватни за съвремието ни текстове?

За съжаление свръхадекватни за съвремието, с уговорката, че съвремие и поезия не винаги са в синхрон, и слава богу. Говоря за всички онези текстове, лишени от естетика, независимо дали е естетика на грозното, на отсъстващото, на присъстващото…Това са текстове /не казвам поезия/, пълни с много детайлизирана анатомия, вероятно тя измества онази прекрасна доскорошна органика, направена с думи. Това са текстове, чиито автори са предимно юзери, отколкото поети. Те пишат с цялата си техническа култура за съвременните мобилни устройства. Пишат така, както биха разказали последна модификация на смарт телефон. Това не са моите автори и аз не съм техният читател. Разбира се рецептивността ми е отворена за всичко модерно, поднесено по един провокиращ ума ми начин, стига да е с прекрасните възможности на езика и поезията. В този смисъл, бих могла да отговоря на въпроса ти така – за качествената поезия винаги има съвремие.

Липсват ли млади автори, които пишат социално насочена поезия?

Ако имаш предвид състезавалите се в конкурса автори, не липсваха, и това бяха предимно най-малките, тези, които са още ученици, те бяха изпратили стихотворения, посветени на Левски и Ботев, имаше дори специално посвещение до директорката на едно училище. Остава обаче усещането, че това са текстове, писани като за домашно, по зададена тема, за училищно тържество и за всичко друго, освен от някаква вътрешна необходимост за изказ. Принудени, насилени текстове, без да звучи грубо, отчитайки, че все пак това са първите поетически упражнения на едни деца. И в другата посока на социалното – едни спонтанни и искрени редове, дошли по-скоро от стадиона, на който е игран мач на „Манчестър Юнайтед” и „Барселона” – имаше и такова стихотворение.

Кой са основните клишета и недостатъци, които видя в изпратените текстове?

Клишетата винаги са недостатъци. Трудно обаче можеш да очакваш оригиналност и собствен почерк в един 14-15-годишен автор, притиснат от кориците на задължителната учебна литература, в този смисъл подобни стихотворения би трябвало да се четат с уговорки и даже великодушие. И така, въпреки тях, дори там, където вече личи овладяване техниката на стихосложението, се чувстваш като загубен в детски отдел на библиотека, с целия ми респект към искреността в детската литература. Или пък на другия полюс, по-лесния и по-пренаселения – да пишеш в бял стих: преобладаваха възпоменателни текстове – всичко любимо от всички любими поети, които съм прочел, на едно място и с претенциите аз да съм го написал. Има нещо тъжно в това, в едно стихотворение да виждаш цялата активна библиотека на един автор, и все пак успокоителното е, че това може да се види само при четящи и пишещи млади хора.

Как би могъл да подобри своите текстове един млад, тепърва започващ да пише автор?

Може да ги подобри, ако за известно време се откаже да пише и започне още повече да чете. Знам, че това противоречи на казаното току-що от мен за прочетените поети, които надничат от всеки ерудиран, но далеч непоетичен текст. Четенето е много важно за един автор, който тепърва извайва контурите на поетическата си калиграфия. Това са по-важните букви и думи, които трябва да му се случат. Така че, бих казала така – „подобряването” идва с голяма дистанция между отделните написани неща и все по-кратка между отделните прочетени книги. Но и това не е задължителна рецепта, макар че там, където книгите не са помогнали, трудно количественото натрупване ще доведе до качствени изменения.

Кава според теб е разиката в награждаваните текстове през 2001 година, когато самата ти спечели голямата награда на този конкурс, и сега?

Не мога да кажа, тогава бях от другата страна на състезанието. Може би това,че все повече пада възрастовата граница на журито:)

На конкурса беше представена и твоята първа книга с прози. Книгата ти се приема доста добре от критиката и интересът към нея е голям, мислиш ли, че закъсня издаването на тази книга?

Иска ми се да съм по-скоро закъсняла, отколкото подранила, но петнайсет минути за среща и петнайсет години за една книга, са допустим толеранс за закъснение, нали?  Важното е дори и закъснял, да нямаш ранен авторски вид…

Кой е точният момент за издаването на една книга?

Нямам отговор. То е като точният момент за една целувка – може единият, например читателят, да не е готов за нея, може другият, например авторът, да си мисли, че е готов. Но независимо от /не/готовността, най-добре е да е хубава целувка. Мисля, че това беше дори едно от основните послания на Ахмед Доган от пресконференцията между двата тура на президентските избори

Каква е рецептата за една успешна книга?

Мога да говоря единствено като читател, няма друга формула освен – да ми е интересно, докрай. Вероятно има и други читателски формули като – да ми е полезно, докрай. Както навсякъде – въпрос на харесвания, усещания, читателски глад, засищането му. Това със засищането май е най-важно.

Готвиш книга с поезия, какво да очакват от нея твоите читатели и какво да не очакват?

Да очакват една убедителна тъга с всичките й възможни жени. Да не очакват това да се отделни стихотворения, независимо, че ще са на отделни страници. Разделението им е само техническо. И заглавие, което се произнася трудно, защото няма самостоятелна фонетична стойност.

Пожелай нещо на всички млади автори, които следващата година ще вземат участие в конкурса “Веселин Ханчев”:

Да пишат, да четат, да целуват. Не задължително в тази хронология, но с много желание.

Йорданка Белева завършва българска филология (2001), а по-късно и библиотечен мениджмънт (2010). В момента е докторант по обществени комуникации и информационни науки.

Лауреат от следните национални конкурси за поезия:: “Веселин Ханчев” (Стара Загора) – специалната награда на конкурса (1999) и първа награда (2001), Национален студентски конкурс в Шумен (1997, 1999, 2000), конкурса в рамките на Европейски месец на културата (Пловдив, 1999), Националния литературен конкурс по повод 150 г. от рождението на Иван Вазов (2000), конкурса “Яворови дни” (Поморие, 2002), „Магията любов”(Казанлък,2008г).

През 2005г. е победител в Националния конкурс за проза «Рашко Сугарев », гр.Пловдив.
Нейни текстове са превеждани на английски и хърватски.

Автор е на стихосбирката „Пеньоари и ладии” (2002) и на сборника с къси разкази „Надморската височина на любовта” (2011).

Сборникът с къси разкази „Надморската височина на любовта” можете да намерите на адрес:

http://knigabg.com/index.php?page=book&id=26078&fb_source=message