Skip to main content

Коста Рика Съдържание История | География | Държавно устройство | Административно деление | Население | Икономика | Транспорт | Култура | Източници | Външни препратки | Навигация9°55′ с. ш. 84°04′ з. д. / 9.916667° с. ш. 84.066667° з. д.разширитеразширитеразширитеПремахване на армията"World Population Prospects: The 2017 Revision"Capital Facts for San José, Costa RicaAmazon invests in Costa Rica as tiny nation carves out profitable niche in world economyThe Investment Promotion Agency of Costa RicaCosta Rica – Country Profile: Human Development IndicatorsTable 1: Human development index 2010 and its componentsTable 1: Human Development Index and its components.2016 EPI Country RankingsCosta Rica es nuevamente el país más feliz del mundo, según índice 'Happy Planet'UK citizens better off than EU counterparts, says happiness indexCosta Rica is the world's happiest and greenest country in the worldCosta Rica – CartagoИзгледи от Коста РикаCambioDelDolar.comCosta Rica Resort ReviewCosta Rica Travel GuideКоста Рика: фото и доклад за пътуванеторcb11943356v(данни)4010618-433820000 0001 2248 346Xn79070075ba544658-8266-36cb-ac0e-3bdfbf52cb001004468500566755ge129641126073638n79-070075

Коста Рика


испанскииспанскиЦентрална АмерикаНикарагуаПанамаТихия океанКарибско мореЕквадорКокос1949Сан ХосеСан Хоселиквидностбюджетен дефицитинфраструктураПърва мексиканска империяЛатинска АмерикаИндекса на човешкото развитиеелектроенергиятахидрослънчевагеотермалнабиомасаМезоамерикаАндитеИстмо-Колумбияловци-събирачиТуриалбаКловисстрелиЮжна АмерикаСелското стопанствоклубеникорениловкерамикасаксиивазиплочикратуниБрибриБорукаКордилера де Таламанкаиспански езикХристофор КолумббижутаконкистадораГил Гонсалес де АвилазлатотоНова ИспанияИспанската империяхасиендииспанската коронаметисиклиматХристофор КолумбОАД1948ООН1945Централна АмерикаЕкватораГринуичКарибско мореизтокТихия океанзападбреговата линияНикарагуасеверПанамаюгюгоизтокплощтавръхСеро ЧириповулканИрасуезероезеротоАреналостров КокосКалерорепубликапрезидент2008беличернокожикитайцикафебананиабакаманилакакаозахарна тръстикацветяоризтекстилобувкиПанамериканското шосеПуерто ЛимонКарибско мореПунтаренасТихи океан












Коста Рика




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето














































Република Коста Рика

República de Costa Rica


Знаме
(знаме)

    

Герб
(герб)



Национален химн: Noble patria, tu hermosa bandera


Наименование на местния жител: костариканец

Местоположение на Коста Рика
Местоположение на Коста Рика
География и население
Площ
51 100 km²
(на 126-то място)
Води
0.7%
Столица
Сан Хосе
9°55′ с. ш. 84°04′ з. д. / 9.916667° с. ш. 84.066667° з. д.9.916667, -84.066667
Най-голям град
Сан Хосе
Официален език
испански
Население
(пребр., 2016)

4,857,274
(на 123-то място)
Гъстота на нас.
95,3 души/km²
(на 107-мо място)
Управление
Форма
Президентска република
Президент
Карлос Алварадо
История
Независимост
от Испания

15 септември 1821
Независимост
от Мексико

1 юли 1823
Икономика
БВП (ППС, 2018)
$90.157 млрд.
БВП на човек (ППС)
$17,930
БВП (ном., 2018)
$61.064 млрд.
БВП на човек (ном.)
$12,144
ИЧР (2015)
Повишение 0.776 (висок)
(66-то)
Коеф. на Джини (2015)
48.2 (висок)
Валута
Костарикански колон (CRC)
Други данни
Часова зона
UTC-6
Код по ISO
CR
Интернет домейн
.cr
Телефонен код
+506

Република Коста Рика в Общомедия

Коста Рика (на испански: Costa Rica, в превод богато крайбрежие), официално Република Коста Рика (на испански: República de Costa Rica) е държава в Централна Америка, граничеща на север с Никарагуа, на югоизток с Панама, на югозапад с Тихия океан, на североизток с Карибско море и Еквадор на юг от остров Кокос. Известна е като една от 22-те страни в света, които не разполагат със собствени въоръжени сили. Коста Рика премахва въоръжените си сили през 1949 г.[1] Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе.


Тя има население от около 5 милиона[2] с площ от 51 060 квадратни километра (19,714 квадратни мили). Столица и най-голям град на Коста Рика е Сан Хосе, където живеят около 333 980 души и около 2 милиона души с околностите на столичния район[3].


Суверенната държава Коста Рика е единна президентска конституционна република. Известна е с дългогодишната си и стабилна демокрация, както и със своята високо образована работна сила, повечето от които говорят английски[4]. Страната изразходва приблизително 6,9% от бюджета си (2016 г.) за образование, в сравнение със средната стойност в световен мащаб от 4,4%. Нейната икономика, някога силно зависима от селското стопанство, е диверсифицирана и включва сектори като финанси, корпоративни услуги за чуждестранни компании, фармацевтични продукти и екотуризъм. Много чуждестранни компании за производство и услуги действат в зоните за свободна търговия в Коста Рика, където се възползват от инвестиционни и данъчни стимули[5].
През 2017 г. Коста Рика е изправена пред криза на ликвидност на пазара поради нарастващия дълг и бюджетен дефицит. До август 2017 г. Министерството на финансите изпитва затруднения с изплащането на задълженията си. Други предизвикателства, пред които е изправена страната в опитите ѝ да подобри икономиката чрез увеличаване на чуждестранните инвестиции, включват лоша инфраструктура и необходимост от подобряване на ефективността на публичния сектор.


Коста Рика е рядко заселена от коренно население преди идването на испанското управление през 16-ти век. Тя остава периферна колония на империята до независимостта си като част от Първа мексиканска империя, последвана от членство в Съединените провинции на Централна Америка, от които официално обявява независимост през 1847 г. От тогава Коста Рика остава сред най-стабилните, проспериращи нации в Латинска Америка.


Страната постоянно се представя благоприятно в Индекса на човешкото развитие (ИЧР), бидейки на 69-то място в света през 2015 г., сред най-високите в Латинска Америка[6]. Програмата за развитие на Организацията на обединените нации също така посочва, че Коста Рика постига много по-висок индекс на човешко развитие от други страни с еднакви равнища на доходи, по-добър от средния за региона[7].


Коста Рика също има прогресивни екологични политики. Това е единствената страна, която отговаря на всичките пет критерии на Програмата за развитие на Организацията на обединените нации, определени за измерване на екологичната устойчивост[8]. Класирана е на 42-то място в света и на трето място в Америка, в Индекса за екологична ефективност за 2016 г.[9] Два пъти е класирана като най-добре представящата се страна в индекса на щастие на Нова икономическа фондация, който измерва устойчивостта на околната среда и е идентифицирана от като най-зелената страна в света през 2009 г.[10][11][12] Коста Рика планира да стане въглеродно неутрална страна до 2021 г. До 2016 г. 98,1% от електроенергията е генерирана от зелени източници, по-специално хидро, слънчева, геотермална и биомаса.




Съдържание





  • 1 История

    • 1.1 Предколумбова история


    • 1.2 Испанска колонизация


    • 1.3 Независимост


    • 1.4 19-ти век


    • 1.5 20-ти и 21-ви век



  • 2 География


  • 3 Държавно устройство


  • 4 Административно деление


  • 5 Население


  • 6 Икономика


  • 7 Транспорт


  • 8 Култура


  • 9 Източници


  • 10 Външни препратки




История |



Предколумбова история |


Историците класифицират коренното население на Коста Рика като част от Междинната зона, където местните култури на Мезоамерика и Андите се припокриват. Съвсем наскоро колумбийската Коста Рика също е описана като част от Истмо-Колумбия.


Каменните оръдия на труда, най-старото доказателство за човешката дейност в Коста Рика, са свързани с пристигането на различни групи ловци-събирачи около 10 000 до 7 000 години пр.н.е. в долината Туриалба. Наличието на културата Кловис и стрели от Южна Америка отваря възможността в тази област да съществуват едновременно две различни култури.


Селското стопанство става забележимо в популациите, които живеят в Коста Рика преди около 5000 години. Те отглеждат главно клубени и корени. Около първото и второто хилядолетие пр.н.е. вече има селища. Те са малки и разпръснати, въпреки че времето за преход от лов и събиране към селското стопанство като основен поминък на територията все още не е известно.


Най-ранната употреба на керамика се появява около 2000 до 3000 г. пр.н.е. Открити са парчета от саксии, цилиндрични вази, плочи, кратуни и други форми на украсени вази, някои с форми на животни.


Влиянието на коренното население върху съвременната костариканска култура е сравнително малко в сравнение с други нации, тъй като в страната липсва силна родна цивилизация. По-голямата част от местното население е погълнато от испаноезичното колониално общество чрез брак, с изключение на някои малки останки, най-значимите от които са племената Брибри и Борука, които все още обитават планините на Кордилера де Таламанка, в югоизточната част на Коста Рика, близо до границата с Панама.



Испанска колонизация |


Името Ла Коста Рика, което означава „богатото крайбрежие“ на испански език, е представено според някои източници първо от Христофор Колумб, който плава до източните брегове на Коста Рика по време на последното си пътуване през 1502 г. и съобщава за огромни количества златни бижута, носени от местните жители. Името може да идва от конкистадора Гил Гонсалес де Авила, който акустира на западния бряг през 1522 г., среща местните жители и присвоява част от златото им.


През по-голямата част от колониалния период Коста Рика е най-южната провинция на Генералното капитанство на Гватемала, номиналнa част от Нова Испания. На практика Генералното капитанство е автономна единица в рамките на Испанската империя. Коста Рика се превръща в беден, изолиран и рядко населен район в рамките на Испанската империя[13] и е описана като „най-бедната и най-нещастната испанска колония в цяла Америка“ от испанския губернатор през 1719 г.[14]


Друг важен фактор за бедността в Коста Рика е липсата на значително коренно население, достъпно за принудителен труд, което означава, че повечето от костариканските заселници трябва да работят на собствената си земя, предотвратявайки създаването на големи хасиенди и плантации. Поради всички тези причини Коста Рика като цяло е недооценена и пренебрегвана от испанската корона и оставена да се развива самостоятелно. Смята се, че обстоятелствата през този период довеждат до много от особеностите, с които Коста Рика става известна, като едновременно с това поставя началото на развитието на Коста Рика като по-егалитарно общество от останалите съседи. Тя се превръща в „селска демокрация“ без потиснати метиси или местни жители. Не след дълго испанските заселници се обръщат към хълмовете, където откриват богата вулканична почва и по-мек климат от низините[15]
.



Независимост |




19-ти век |




20-ти и 21-ви век |



Източните брегове на Коста Рика са открити от Христофор Колумб през 1502 г., докато западните стават достояние за испанските завоеватели едва през 1562 г.



  • 1821 – по време на Войната за независимост на испанските колонии в Америка се освобождава от колониална зависимост


  • 1823 – влиза във Федерацията на централноамериканските републики


  • 1838 – Коста Рика става независима държава. Чрез основаването на United Fruit Company американските монополи контролират и използват икономиката на Коста Рика


  • 1941 – Коста Рика се включва във II световна война на страната на антихитлеристката коалиция


  • 1948 – в страната се води гражданска война


  • 1949 – приета е конституцията


  • 1983 – Коста Рика обявява неутралитет към въоръжения конфликт в Централна Америка


  • 1986 – за президент е избран Оскар Ариас Санчес, който получава Нобелова награда за мир през 1987 г. за изготвянето и утвърждаването на плана за мир в Централна Америка


  • 1991 – президент става Р. А. Калдерон Фурниер


  • 2002 – президент става А. Пачеко де ла Есприеля


  • 2006 – президент отново става Оскар Ариас Санчес


  • 2010 – за президент е избрана (за пръв път в историята на страната) жена – Лаура Чинчиля

Коста Рика е членка на ОАД (от 1948 г.) и на ООН (1945).



География |


Коста Рика е разположена в Централна Америка, на 10° северно от Екватора и на 84° западно от Гринуич. Граничи с Карибско море на изток, с Тихия океан на запад, като общата дължина на бреговата линия на страната е 1 290 km – 212 km с Карибско море и 1 016 km с Тихия океан. Коста Рика граничи също с Никарагуа на север (309 km дължина на границата) и с Панама на юг и югоизток (330 km). Площта на страната е около 51 000 km² плюс 589 000 km² териториални води. 23% от площта на страната е защитена.


Най-високата точка на страната е връх Серо Чирипо, висок 3 820 m, който е пети по височина в Централна Америка. Най-високият вулкан в Коста Рика е вулканът Ирасу (3 431 m), а най-голямото езеро е езерото Аренал.


Няколко острова също принадлежат на Коста Рика – остров Кокос, разположен на 480 km от брега на страната, с площ 24 km², остров Калеро с площ 151 km² и др.



Държавно устройство |


Коста Рика е република. Глава на държавата и правителството е президент, избиран за 4 години. Законодателната власт принадлежи на Законодателната асамблея от 57 депутата, избирани за 4 години.



Административно деление |







Провинциите на страната



Коста Рика е разделена на 7 провинции, които са допълнително разделени на общо 81 кантона. Провинциите са:


  1. Алахуела

  2. Картаго

  3. Гуанакасте

  4. Ередия

  5. Лимон

  6. Пунтаренас

  7. Сан Хосе


Население |


Населението на страната е 4 195 914 души (2008)[16]. Мнозинството от населението са бели – 77%, следват метиси – 17%, чернокожи – 3%, китайци – 1%, индианци – 1% и 1% други.



Икономика |


Коста Рика е промишлено-аграрна страна, в селското стопанство са заети около 30% от работоспособното население на страната.


Главни експортни култури са кафе, банани, абака (манила), какао, захарна тръстика, цветя, ориз и други. Отглежда се едър рогат добитък, свине, овце и кози. Промишлеността е представена предимно от малки предприятия, 70% от които са специализирани в производството на хранителни стоки, текстил, обувки.



Транспорт |


Ж.п. линии – 950 km; шосета – 26 хил. km, от които 8 хил. km асфалтирани. През страната преминава Панамериканското шосе. Основни морски пристанища – Пуерто Лимон (Карибско море) и Пунтаренас (Тихи океан).



Култура |



Източници |




  1. ((es)) Премахване на армията


  2. "World Population Prospects: The 2017 Revision". ESA.UN.org (custom data acquired via website). United Nations Department of Economic and Social Affairs, Population Division. Посетен на 10 септември 2017.


  3. Capital Facts for San José, Costa Rica. // 18 октомври 2017.


  4. Amazon invests in Costa Rica as tiny nation carves out profitable niche in world economy. // 11 март 2017.


  5. The Investment Promotion Agency of Costa Rica. //


  6. UNDP Human Development Report 2015. Costa Rica – Country Profile: Human Development Indicators. // UNDP. Посетен на 5 април 2016.


  7. UNDP Human Development Report 2010. Table 1: Human development index 2010 and its components. с. 5, 49, 144. Посетен на 6 ноември 2010.


  8. UNDP Human Development Report 2015. Table 1: Human Development Index and its components.. // UNDP. Посетен на 5 април 2016. pp. 4, 42 (see Table 2.4 and Box 2.10) and 128.


  9. Yale Center for Environmental Law & Policy / Center for International Earth Science Information Network at Columbia University. 2016 EPI Country Rankings. // Посетен на 5 април 2016.


  10. Irene Rodríguez. Costa Rica es nuevamente el país más feliz del mundo, según índice 'Happy Planet'. // La Nación. 14 юни 2012. Посетен на 14 юни 2012.


  11. Fiona Harvey. UK citizens better off than EU counterparts, says happiness index. // The Guardian. 14 юни 2012. Посетен на 14 юни 2012.


  12. Ashley Seager. Costa Rica is the world's happiest and greenest country in the world. // London, The Guardian, 4 юли 2008. Посетен на 4 юли 2009.


  13. Claudia Quirós. La Era de la Encomienda. Historia de Costa Rica. Editorial de la Universidad de Costa Rica. 1990..


  14. Shafer, D. Michael. Winners and losers: how sectors shape the developmental prospects of states. Ithaca, N.Y., Cornell University Press, 1994. ISBN 0-8014-8188-0.


  15. Costa Rica – Cartago. // Costarica.com, 22 май 2009. Посетен на 26 юни 2010.


  16. [1]




Външни препратки |


  • Изгледи от Коста Рика


  • CambioDelDolar.com – актуална информация за обменния курс на костариканския колон към щатския долар (испански, английски)

  • Costa Rica Resort Review

  • Costa Rica Travel Guide

  • Коста Рика: фото и доклад за пътуването




Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Коста_Рика&oldid=9393548“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.720","walltime":"1.178","ppvisitednodes":"value":5769,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":75620,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":17008,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":19,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":9,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":9337,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 1037.579 1 -total"," 77.52% 804.360 1 Шаблон:Държава"," 76.40% 792.729 1 Шаблон:Infobox"," 67.63% 701.749 6 Шаблон:Wd"," 59.11% 613.332 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 58.85% 610.592 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 9.43% 97.893 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 6.25% 64.866 1 Шаблон:Reflist"," 4.51% 46.755 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 4.29% 44.474 1 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.451","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":9992090,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1338","timestamp":"20190422104512","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041au043eu0441u0442u0430 u0420u0438u043au0430","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0_%D0%A0%D0%B8%D0%BA%D0%B0","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q800","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q800","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2005-10-01T01:11:05Z","dateModified":"2019-04-01T11:51:43Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/8/89/CRI_orthographic.svg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":196,"wgHostname":"mw1238"););

Popular posts from this blog

Благоевград Съдържание География | История | Население | Политика | Икономика и инфрастуктура | Здравеопазване | Образование и наука | Култура и забавления | Забележителности | Личности | Литература | Външни препратки | Бележки | Навигация42°01′18.99″ с. ш. 23°05′51″ и. д. / 42.021944° с. ш. 23.0975° и. д.*БлагоевградразширитередактиранеОфициален уебсайт на община БлагоевградНовинарски портал на Благоевград – blagoevgrad.euСайтове за БлагоевградНационален статистически институтdariknews.bgГригоровичъ, Викторъ. „Очеркъ путешествія по Европейской Турціи“. Москва, 1877.Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 18 – 19.Македония. Етнография и статистикаГаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 244.паметник на незнайния четник&cd=18&hl=en&ct=clnk&client=firefox-a „История на днешен Благоевград“, взето от www.museumblg.com на 16 март 2010 г.„Справка за населението на град Благоевград, община Благоевград, област Благоевград, НСИ“„The population of all towns and villages in Blagoevgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“„Ethnic composition, all places: 2011 census“История на Неврокопска епархия.Национален статистически институтМюсюлманско изповедание. Главно мюфтийствоНационален публичен регистър на храмовете в БългарияМюсюлманско изповедание. Главно мюфтийствоwww.dnes.bg Джамията в Благоевград не била паленаwww.sesc-bg.orgСписък на побратимени градовеТехническо побратимяванеГУМ грейва в цветовете на нощен Лас Вегас под името „Largo“, „МОЛ Благоевград“..., в. „Струма“grabo.bgwww.cinemaxbg.comррр4238731-067cad53a-0546-417b-a3d3-51e49b1d2232147736077147736077

What is the best defense strategy for Survival in Grand Theft Auto Online?What is JP used for in Grand Theft Auto Online?How do I setup a Crew HQ in Grand Theft Auto Online?How does stealth work in Grand Theft Auto Online?Is it possible to own more than 10 cars in Grand Theft Auto online?Where to find truck/trailers in Grand Theft Auto OnlineWhat are some of the best missions to do on Grand Theft Auto 5 onlineFastest Car in Grand Theft Auto V PCHow to setup a Crew vs Crew online session in Grand Theft Auto Online?Grand theft auto 5 crossplayingRestart Grand Theft Auto V Online?

How does Billy Russo acquire his 'Jigsaw' mask? Unicorn Meta Zoo #1: Why another podcast? Announcing the arrival of Valued Associate #679: Cesar Manara Favourite questions and answers from the 1st quarter of 2019Why does Bane wear the mask?Why does Kylo Ren wear a mask?Why did Captain America remove his mask while fighting Batroc the Leaper?How did the OA acquire her wisdom?Is Billy Breckenridge gay?How does Adrian Toomes hide his earnings from the IRS?What is the state of affairs on Nootka Sound by the end of season 1?How did Tia Dalma acquire Captain Barbossa's body?How is one “Deemed Worthy”, to acquire the Greatsword “Dawn”?How did Karen acquire the handgun?