Латински език Съдържание История | Наследство | Граматика | Латински сентенции | Думи | Бележки | Външни препратки | НавигацияLTNразширитеIncunabula Short Title CatalogueCollier's Encyclopedia: With Bibliography and IndexFinland makes Latin the KingThe New case for LatinA Dead Language That's Very Much AliveLiber Precum Publicarum, The Book of Common Prayer in Latin (1560). Society of Archbishop Justus, resources, Book of Common Prayer, Latin, 1560Society of Archbishop Justus, resources, Book of Common Prayer, Latin, 1979Pope's Latinist pronounces death of a languageLatein: Nuntii Latini mensis lunii 2010: Lateinischer Monats rückblickАрхивNuntii LatiniЛатинският език на EthnologueПроект Romulus Bulgaricus – библиотека с двупосочни текстове, латински и български на класически произведенияГолям латинско-руски речникАнгло-латински речникМорфологичен латинско-английски речникЛатински цитати и фразиРечник на юридическите латински фразиЛатински езикCorpus Scriptorum LatinorumПроект ПерсейEphemerisЛатински речник и граматическа помощNuntii LatiniMemoria PressSchola Latina UniversalisЛатинските фрази в обичайните употреби на английския езикРазговорник
Латински език
италийскиезиклатиницатаетрускатагръцката азбукафиникийскатаЛациумРимРимската републикаИталияРимската империяПростонародният латинскиромански езицииталианскипортугалскииспанскифренскирумънскибългарскиястарогръцкиябогословиебиологиямедицинаправостаролатинскиятстандартизиранкласическия латински езикПлавтТеренцийКъсният езиксредновековният латинскиРенесансаренесансовия латинскиНовото временоволатинският езикЦърковният латинскиСветия престоллатинския обрядКатолическата църквамъртъвфлективен езикродаименни падежасклоненияглаголни спреженияглаголни временалицанаклонениязалогаглаголни видачислацърковният латинскиКъсната АнтичностРимЛациумстаролатинският езикРимското царствоРимска републикаПлавтТеренцийлатиницатабустрофедонИмпериятакласическия латинскикласическата литератураграматикареторикаПлавтпростонароден латинскиЦицеронВеликото преселение на народитекъснолатински езикОмаядитеИспанияромански езицирумънскияСредновековният латинскилингва франкаперфектминало предварително времеРенесансътНово времефренскияКатолическата църквалатинския ритуалТридентската месаМесата на Павел VIСветия престолАкта Апостолика СедисРимската ротаВатиканабанкоматпапските университетиканонично правоАнгликанската църкваОксфордскияШвейцарияКанадаСъединените американски щатиВирджинияЗападна ВирджинияКанзасКънектикътМисуриМичиганСеверна КаролинаБреговата охрана на Съединените щатиКорпусът на морската пехота на Съединените щатиКралските военновъздушни силиХарвардския университетКолежа „Хемпдън-Сидни“исторически филмиСебастианСтрастите ХристовиЗаклинателятИзгубениИгор СтравинскиЕдип царпопулярната музикахеви метълауеб сайтовеУикипедия на латински езикепиграфиятафилологиятаръкописнаЗападната църкваНаучната революциятаксономичната системаКарл ЛинейЕстествена историяПлиний СтариГаленмеждународни спомагателни езициИнтерлингвасинтетичен езикдеятеленстрадателензалоганглийскирепубликаЮлий Цезар
Латински език
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Латински език lingua latīna | |
|---|---|
| Страна | Древен Рим |
| Брой говорещи | Мъртъв език |
| Систематизация по Ethnologue | |
 Индоевропейски ИталийскиЛатино-фалиски Латински | |
| Официално положение | |
| Официален в |  Ватикан |
| Контролиран от | Папска академия за латински език |
| Кодове | |
ISO 639-1 | la |
| ISO 639-2 | lat |
| ISO 639-3 | LTN |
 Най-голямото разпространение на латинския език съвпада приблизително с най-широките граници на Римската империя | |
Латински език в Общомедия | |
Латинският език (lingua latīna, [ˈliŋɡwa laˈtiːna]) е древен италийски език. Писмената му система, латиницата, се развива на основата на етруската и гръцката азбука, които от своя страна произлизат от финикийската.
Първоначално латинският се говори в Лациум, областта около град Рим.[1] С възхода на Римската република той се превръща в преобладаващия език, първоначално в Италия, а по-късно в цялата западна част на Римската империя. Простонародният латински се развива в съвременните романски езици, като италиански, португалски, испански, френски и румънски, а много думи с латински произход се използват и в други днешни езици, включително и в българския. Наред със старогръцкия, латинският език дава голяма част от терминологията в различни научни области, като богословие, биология, медицина и право.
При Късната република, около 75 година пр. Хр., старолатинският е стандартизиран в класическия латински език. Простонародният латински е разговорната форма, използвана по същото време и засвидетелствана в надписи и комедийни пиеси, като тези на Плавт и Теренций.[2]Късният език е книжовният език след III век, а средновековният латински се използва от IX век до Ренесанса, когато преминава в ренесансовия латински, а в началото на Новото време се развива новолатинският език. Латинският се използва като език на международното общуване, книжовността и науката до XVIII век, когато започва да бъде изместван от разговорните езици. Църковният латински и днес остава официалният език на Светия престол и на латинския обряд на Католическата църква.
Макар днес латинският език да се смята за мъртъв, той продължава да се преподава в различни образователни институции по целия свят.[3][4]
Латинският е силно флективен език с три обособени рода, седем именни падежа, пет склонения, четири глаголни спрежения, четири основни глаголни форми, шест глаголни времена, три лица, три наклонения, два залога, два глаголни вида и две числа.
Съдържание
1 История
1.1 Старолатински
1.2 Класически латински
1.3 Простонароден латински
1.4 Средновековен латински
1.5 Ренесансов латински
1.6 Новолатински
1.7 Съвременен латински
2 Наследство
2.1 Литература
2.2 Езикознание
2.3 Образование
3 Граматика
3.1 Съществителни
3.2 Глаголи
3.2.1 Граматически времена
3.2.1.1 Сгеашно време
3.2.1.2 Бъдеще време
3.2.1.3 Минало свършено и минало несвършено
3.2.1.4 Минало неопределено време
3.2.1.5 Минало предварително време
3.2.1.6 Бъдеще предварително време
3.2.2 Залози
3.2.3 Наклонения
4 Латински сентенции
5 Думи
6 Бележки
7 Външни препратки
История |
Основна статия: История на латинския езикВ историята на латинския език се разграничават няколко етапа, които се отличават помежду си по малки различия в речника, правописа, морфологията и синтаксиса. Разграничението между тях не е ясно и отчетливо, като различни автори поставят акцент върху различни меродавни характеристики. В резултат на това периодизацията има различни варианти с не винаги съвпадащи наименования на етапите.
Освен тези исторически фази на езика, обособена форма е църковният латински, използван от католически и протестантски автори през различни исторически периоди от Късната Античност до наши дни.
Старолатински |
Езикова карта на Централна Италия в началото на римската експанзия – диалектите на старолатинския са отбелязани в синьо
Латинският първоначално е говорен в областта около Рим, наречена Лациум. Най-ранната известна форма е старолатинският език от времето на Римското царство до късната Римска република. Той е известен от хиляди надписи, както и от най-ранните запазени литературни текстове на латински, като комедиите на Плавт и Теренций. През този период започва да се използва латиницата, която първоначално се изписва от дясно наляво или като бустрофедон,[5][6] а впоследствие – от ляво надясно.[7]
Класически латински |
Старолатинският е последван, във времето на късната Република и на Империята, от класическия латински, съзнателно формиран от оратори, поети, историци и други образовани хора, автори на големите трудове на класическата литература, преподавани в школите по граматика и реторика. От тези ранни римски училища, които служат за своеобразна езикова академия, поддържаща и развиваща класическия език, водят началото си принципите на съвременните стандартизирани граматики.[8][9]
Простонароден латински |
Филологичният анализ на старолатински текстове, като пиесите на Плавт, съдържащи диалози между представители на обикновените хора, показва, че успоредно на литературния и официален език съществува и говорим език, който още в Древността е наричан простонароден латински (sermo vulgi при Цицерон, езикът на vulgus, „обикновените хора“). Тъй като необразованите не са оставили много писмени свидетелства, за характера на този говорим език се съди само по думи и фрази, цитирани от класическите автори или в някои надписи.[10]
Тъй като простонародният латински не е контролиран или насърчаван от школите по реторика, няма причина при него да се търси някаква унифицираност, както диахронично, така и географски. По-скоро е вярно точно обратното – населението на различните области, попаднали в границите на Римската империя при нейното разрастване, усвоявайки латинския, създава свои местни диалекти на езика.[11] Такова е преобладаващото положение, когато Великото преселение на народите от IV – VII век слага край на политическото единство и относително мирното съществуване на Римския свят, премахвайки стабилизиращото влияние на традиционните институции върху езика. Това дава началото на нов етап в развитието на латинския (къснолатински език), при който се разпространяват широко говорими форми на езика със значителни регионални различия.
Въпреки диалектните вариации на простонародния латински, неговите форми в Западна Европа запазват значителна близост, за което спомага и стабилизиращото влияние на общата им християнска култура. Едва след нахлуването на Омаядите в Испания през VIII век и нарушаването на връзките между големи латиноезични области започва по-значителното разграничение между езиците,[12] и започват да се обособяват съвременните романски езици. Простонародният диалект, станал основа на румънския е откъснат сравнително рано от обединяващите влияния в западната част на Империята, на което се дължи по-силното му разграничаване от останалите романски езици.
Средновековен латински |
Латинската Библия от Малмсбъри от 1497 година
Средновековният латински е книжовната форма на латинския, използвана във времето след класическия период, в което не съществува разговорен латински. Говоримият език се е развил в отделните романски езици, но в образованите и официалните кръгове латинският продължава да се използва. Нещо повече, той се разпространява в области, където дотогава не се е използвал, като в германските и славянските страни, превръщайки се в полезно средство за международно общуване (лингва франка).
Без институциите на Римската империя, който поддържат единството на езика, средновековният латински губи лингвистичната си еднородност – например, в класическия латински sum и eram се използват като спомагателни глаголи в перфект и минало предварително време, докато в средновековния латински те могат да бъдат заменяни с fui и fueram.[13] Освен това значението на много думи е променено и нова лексика е навлязла от разговорния език. Преобладават различими индивидуални стилове на отклоняващ се от класическия латински.[13]
Ренесансов латински |
Повечето печатни книги от XV век (инкунабула) са на латински, а говоримите езици играят само второстепенна роля[14]
Ренесансът за кратко засилва позициите на латинския като говорим език с неговото възприемане от движението на хуманистите. Водено от представители на духовенството, то е възмутено от изоставянето на наследството на класическия свят и бързата загуба на неговата литература. Хуманистите се опитват да спасят каквото е възможно и да върнат латинския към неговото минало, като въвеждат практиката на издаване на ревизирани литературни произведения, сравнявайки оцелели от миналото ръкописи. Към XV век те са заменили средновековния латински с форми, поддържани от учените в намиращите се във възход университети, които се опитват да разкрият и възстановят класическия език.
Новолатински |
През ранното Ново време латинският все още е основният език в културата на Западна Европа. Така до края на XVII век повечето книги и почти всички дипломатически документи се съставят на латински. След това латинският е изместен от френския, а впоследствие от местните езици.
Съвременен латински |
Табелите на метростанция в Уолсенд, Англия, са изписани на английски и латински, в знак на някогашната роля на града като преден пост на Римската империя
Най-голямата организация която и в наши дни използва латинския език в официален и квазиофициален контекст е Католическата църква. Латинският остава езикът на латинския ритуал и Тридентската меса се отслужва на латински. Макар Месата на Павел VI обикновено да се служи на местния говорим език, тя може и често на практика се отслужва, частично или изцяло, на латински, особено при многоезични събития. Латинският е официалният език на Светия престол, основният език на неговия официален вестник „Акта Апостолика Седис“ и работният език на Римската рота. Във Ватикана се намира и единственият банкомат в света с указания на латински.[15] В папските университети напредналото обучение по канонично право се провежда на латински.
В Англиканската църква, след публикуването на „Книга за общи молитви“ през 1559 година, е издаден и неин вариант на латински, предназначен за университети като Оксфордския и водещи училища, където остава позволено провеждането на литургия на латински.[16] Латински издания на книгата продължават да се използват и до наши дни.[17]
Многоезичният Европейски съюз използва латински имена в емблемите на някои свои институции като езиков компромис и символ на общото културно наследство на континента – пример е старата емблема на Съвета на Европейския съюз с латинската дума за съвет consilium
Швейцария използва традиционното латинско име на страната Helvetia на свои монети и пощенски марки, заради недостатъчното място за изписване на името на четирите официални езика. По подобни причини в кодовете за автомобили и интернет домейни тя използва CH, от пълното латинско име на страната Confœderatio Helvetica.
Девизът на Канада A mari usque ad mare („От море до море“) и девизите на повечето нейни провинции също са на латински. Дизайнът на ордена Кръст „Виктория“, макар и базиран на този на британския му аналог, отчита двуезичността на Канада, като оригиналният английски надпис For Valour е заменен с латинското Pro Valore. Някои от щатите на Съединените американски щати също имат девизи на латински – Вирджиния (Sic semper tyrannis), Западна Вирджиния (Montani semper liberi), Канзас (Ad astra per aspera), Кънектикът (Qui transtulit sustinet), Мисури (Salus populi suprema lex esto), Мичиган (Si quaeris peninsulam amoenam, circumspice), Северна Каролина (Esse quam videri).
В англоезичните страни латински девизи се използват от някои военни структури (Бреговата охрана на Съединените щати – Semper paratus, Корпусът на морската пехота на Съединените щати – Semper fidelis, Кралските военновъздушни сили – Per ardua ad astra), както и от множество училища, като Харвардския университет (Veritas), Колежа „Хемпдън-Сидни“ (Huc venite iuvenes ut exeatis viri).
В наши дни латинският се преподава в много училища, особено в Европа и Америка. Той е най-разпространен в британските частни училища, италианските класически и научни лицеи, германските хуманитарни гимназии и нидерландските гимназии.
Някои съвременни исторически филми, като „Себастиан“ и „Страстите Христови“, използват значителни диалози на латински с цел по-голям реализъм. В други филми и телевизионни предавания, като „Заклинателят“ или „Изгубени“, латинският се използва по-ограничено, заради връзката си с религията или философията. Либретото на операта на Игор Стравински „Едип цар“ е изцяло на латински, както и текстовете на множество песни в популярната музика, особено в хеви метъла.
Някои електронни медии, като Радио „Бремен“ в Германия, „ИЛЕ Радио 1“ във Финландия или Радио и телевизия на Ватикана, излъчват отделни предавания на латински език.[18][19][20] Съществуват и множество уеб сайтове на латински, сред които и съдържащата над 120 хиляди статии Уикипедия на латински език.
Наследство |
Латинската култура достига до съвременността по няколко различни пътя.
Литература |
Запазени са около 270 хиляди надписа на латински език от времето, когато той е широко използван. Много от тях са публикувани монументалната многотомна поредица „Corpus Inscriptionum Latinarum“ (CIL). Авторите и издателите на отделните томове са различни, но всички те следват общ образец – подробни описания на надписите с критичен коментар, описващ произхода и друга информация за съответния надпис. Разчитането и интерпретацията на тези надписи е предмет на епиграфията.
До наши дни са оцелели произведения на няколкостотин древни автори, писали на латински. Това са цели произведения, части или отделни фрагменти, анализирани от филологията. Те са запазени в ръкописна форма и днес са включени в подробно анотирани издания.
Езикознание |
Латинският език оказва значително влияние върху съвременните европейски езици. През Средновековието той е официалният език на Западната църква и латинска лексика навлиза в говоримите езици чрез църковната литература. Латинският е най-често използваният език и в ранния етап на Научната революция, като значителна част от терминологията в различни области на науката, техниката и медицината има латинска основа.
Например таксономичната система на Карл Линей е силно повлияна от „Естествена история“, латинска енциклопедия от I век, съставена от Плиний Стари. Влиянието на римската медицина, запазена в трудове на лекари като Гален, определя предимно латинската и гръцка основа на съвременната медицинска терминология. Лексикалното влияние на латинския е видимо и в правната терминология, повлияна от римското право.
Много съвременни международни спомагателни езици са силно повлияни от латинския. Интерлингва, който има относително голям брой последователи, понякога е разглеждан като опростен вариант на латинския.
Образование |
 | Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите. |
Граматика |
Съществителни |
Латинският е синтетичен език: приставки се добавят към фиксирани корени за изразяване на род, число и падеж на прилагателните, съществителните и местоименията, което се нарича скланяне; а също и за изразяване на лице, число, време, залог, наклонение и „аспект“ (свършен/несвършен вид) на глаголите, което се нарича спрягане. В латинския има пет именни склонения и четири глаголни спрежения.
Шестте падежа на съществителните имена са:
именителен (nominativus) – В номинатив стоят подлогът и сказуемното определение [puella/puellae, catulum/catula, tormentum/tormenti, dominus/domini, magister/magistri]
родителен (genitivus) – В генитив – несъгласуваното определение [pueri/puerorum, oppidi/oppidorum, commentarii/commentariorum, magistrae/magistrarum, agricolae/agricolarum]
дателен (dativus) – В датив – непрякото допълнение [dono/donis, dominae/dominis, puero/pueris]
винителен (accusativus) – В акузатив – прякото допълнение [peristylium/peristylia, servam/servas, servum/servos]
обстоятелствен (ablativus) – В аблатив – обстоятелствените пояснения [dono/donis, pugna/pugnis, amico/amicis]
звателен (vocativus) – И във вокатив – обръщенията. [populus/popule, domina/dominae, puer/pueri]
Освен това някои съществителни имат и местен (локативен) падеж, използван за изразяване на място, изразявано чрез:
- аблатив и употребата на предлог, например in – в), но тази особеност на индоевропейската езикова група е оцеляла у латинския само при имената на езера, градове и няколко подобни думи (стоящи винаги в множествено число, тъй като това са т. нар. pluralia tantum), включително думите къща, земя и околност;
- само аблатив;
- формите за Genitivus singularis et pluralis.
Глаголи |
Глаголите в латинския език се спрягат в шест основни времена, като всяко от тях може да бъде поставено в деятелен или страдателен залог: сегашно, бъдеще и т.н. В зависимост от това в какво отношение спрямо действителността се намира глаголното действие, глаголите може да бъдат в изявително, условно, повелително и неопределително (infinitivus) наклонения.
В зависимост от това дали действието е започнало и приключило или се извършва продължително, глаголите биват съответно от свършен и несвършен вид. Такова разделение се наблюдава само в миналите времена.
Освен това, глаголите се спрягат по лице и число: три лица в единствено число, три лица в множествено число.
Граматически времена |
Основната форма на глагола е безличната глаголна форма (на английски: infinitive), която не е спрегната по лице и число, а само изразява същността на действието – това е неопределителното наклонение (НН). То може да бъде деятелно или страдателно, сегашно или минало. В зависимост от окончанието на НН се определя и от кое спрежение е глаголът, като в латинския се разграничават четири спрежения.[21]
Например, сегашният деятелен инфинитив laudare показва, че глаголът е от I спрежение, защото окончава на -are. Сегашният страдателен инфинитив е laudari. Тъй като българският е загубил своя инфинитив, и е прието основната форма да се дава с представката „да“ и глагола в 1 л., ед.ч., то можем да преведем горните съответно като: да възхвалявам и да бъда (съм) възхваляван.
Сгеашно време |
Бъдеще време |
Минало свършено и минало несвършено |
Минало неопределено време |
Минало предварително време |
Бъдеще предварително време |
Залози |
Глаголите в латинския приемат два залога – деятелен (когато подлогът извършва действие върху прякото допълнение[22]) и страдателен (когато допълнението заема положението на деятел, а действието възвратимо се извършва върху него).
Например: Puella reginam amat. Момичето обича кралицата. A puella regina amatur. Кралицата е обичана от момичето.
Наклонения |
В латинския език съществуват четири глаголни наклонения: изявително (indicativus), повелително (imperativus), условно (subjunctivus) и неопределително (infinitivus).
Латински сентенции |
Рим е първата република в историята на човешката цивилизация. Това полага началото на колективно управление и отстояване на разностранни интереси. Крилатите латински постулати и формулировки стават основен израз на мъдрост, етика и морал.
Ето някои от тях:
Non scholae, sed vitae discimus. – Учим не за училището, а за живота.
In vino veritas – Във виното е истината.
Verba volant, scripta manent – Думите отлитат, написаното остава.
Veni, vidi, vici – Дойдох, видях, победих. (прочута фраза на Юлий Цезар)
Memento mori – Не забравяй за смъртта или помни смъртта.
Ecianci i nomnes ego non – Всички да, но не и аз.
Primum non nocere – Най-важно е да не се вреди. (Медицински девиз)
Errare humanum est – Човешко е да се греши.
Dum spiro, spero – Докато дишам се надявам.
Думи |
-Prosum, profui, profuturus, prodesse – помагам
-Suc-cedo, successi, successum3 – следвам
-Reparo,1 – възстановявам, възобновявам за bellum, vires
-Urbs – Рим (urbs,urbis,f. – град)
-Ad-icio, ieci, iectus 3 – присъединявам
-Suscipio,suscepi,susceptus,3 – подхващам, приемам
-In-stituo, stitui, stitutus3 – уреждам, определям
-Adiungo, iunxi,iunctus 3 – прибавям, присъединявам NB! Pass. Съседен съм, гранича
-Ordino,1 – 1.привеждам в ред, уреждам, нареждам 2. назначавам на длъжност, определям
-Incognitus 3 – непознат, неизвестен
-Medius,media,medium – среден,-а,-о
-Moderatus 3 – умерен, благоразумен, спокоен, тих
-mors,mortis,f. – смърт
Бележки |
↑ Sandys 1910, с. 811 – 812.
↑ Clark 1900, с. 1 – 3.
↑ Hu 2008.
↑ Eskenazi 2000.
↑ Diringer 1996, с. 533 – 534.
↑ Collier 1958, с. 412.
↑ Sacks 2003, с. 80.
↑ Pope 1966, с. 3.
↑ Monroe 1902, с. 346 – 352.
↑ Herman 2000, с. 17 – 18.
↑ Herman 2000, с. 8.
↑ Pei 1976, с. 76 – 81.
↑ аб Elabani 1998, с. 13 – 15.
↑ British Library 2011.
↑ Moore 2007.
↑ Justus.anglican.org 2012a.
↑ Justus.anglican.org 2012b.
↑ Radio Bremen 2010.
↑ Dymond 2006.
↑ YLE Radio 1 2010.
↑ За сравнение, в българския език се разграничават три спережения на глаголите.
↑ Direct object на английски.
- Цитирани източници
- ((en)) Incunabula Short Title Catalogue. // bl.uk. British Library, 2011. Посетен на 2 март 2011.
- ((en)) Clark, Victor Selden. Studies in the Latin of the Middle Ages and the Renaissance. Lancaster, The New Era Printing Company, 1900.
- ((en)) Collier's Encyclopedia: With Bibliography and Index. Collier, 1 януари 1958.
- ((en)) Diringer, David. The Alphabet – A Key to the History of Mankind. New Delhi, Munshiram Manoharlal Publishers Private Ltd., 1996, [1947]. ISBN 81-215-0748-0.
- ((en)) Dymond, Jonny. Finland makes Latin the King. // BBC Online. BBC Online, 24 октомври 2006. Посетен на 29 януари 2011.
- ((en)) Elabani, Moe. Documents in medieval Latin. Ann Arbor, University of Michigan Press, 1998. ISBN 0-472-08567-0.
- ((en)) Eskenazi, Mike. The New case for Latin. // Time. 2 декември 2000.
- ((en)) Herman, József. Vulgar Latin. University Park, PA, Pennsylvania State University Press, 2000.
- ((en)) Hu, Winnie. A Dead Language That's Very Much Alive. // New York Times. 6 октомври 2008.
- ((en)) Liber Precum Publicarum, The Book of Common Prayer in Latin (1560). Society of Archbishop Justus, resources, Book of Common Prayer, Latin, 1560. // Justus.anglican.org, 2012a. Посетен на 9 август 2012.
- ((en)) Society of Archbishop Justus, resources, Book of Common Prayer, Latin, 1979. // Justus.anglican.org, 2012b. Посетен на 9 август 2012.
- ((en)) Monroe, Paul. Source book of the history of education for the Greek and Roman period. London, New York, Macmillan & Co., 1902.
- ((en)) Moore, Malcolm. Pope's Latinist pronounces death of a language. // The Daily Telegraph. 28 януари 2007.
- ((en)) Pei, Mario et al. The story of Latin and the Romance languages. 1st. New York, Harper & Row, 1976. ISBN 0-06-013312-0.
- ((en)) Pope, Mildred K. From Latin to modern French with especial consideration of Anglo-Norman; phonology and morphology. Manchester, Manchester university press, 1966.
- ((la)) Latein: Nuntii Latini mensis lunii 2010: Lateinischer Monats rückblick. // Radio Bremen, 2010. Архив на оригинала от 18 юли 2010. Посетен на 16 юли 2010.
- ((en)) Sacks, David. Language Visible: Unraveling the Mystery of the Alphabet from A to Z. London, Broadway Books, 2003.
- ((en)) Sandys, John Edwin. A companion to Latin studies. Chicago, University of Chicago Press, 1910.
- ((la)) Nuntii Latini. // yle.fi. YLE Radio 1, 2010. Посетен на 17 юли 2010.
Външни препратки |
Уикипедия на Латински език- Латинският език на Ethnologue
- Проект Romulus Bulgaricus – библиотека с двупосочни текстове, латински и български на класически произведения
Уикипедия на - Речници
((ru)) Голям латинско-руски речник на Йосиф Дворецки и Дмитрий Королков, 200 000 думи
((en)) Англо-латински речник – доста пълен
((en)) Морфологичен латинско-английски речник и латинска граматика, University of Notre Dame
((en)) Латински цитати и фрази
((en)) Речник на юридическите латински фрази
- Други
((en)) Латински език, произход, история, граматика, речник, текстове и прочее
((en)) Corpus Scriptorum Latinorum – база от латински текстове и преводи
((en)) Проект Персей, ресурс за класически езици и литература
Ephemeris латински вестник онлайн
((en)) Латински речник и граматическа помощ
Nuntii Latini, седмични новини за света на класическия латински, Radio Finland
((en)) Memoria Press, редакторски публикации за ползата от изучаване на латински
((en)) Schola Latina Universalis, илюстриран латински учебник
((en)) Латинските фрази в обичайните употреби на английския език
((en)) Разговорник Кратък Английско-Латински разговорник
Категория:
- Латински език
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.376","walltime":"0.472","ppvisitednodes":"value":10389,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":66550,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":25077,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":15,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":18,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":7904,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 331.538 1 -total"," 48.78% 161.731 1 Шаблон:Език"," 46.57% 154.394 1 Шаблон:Infobox"," 24.62% 81.637 1 Шаблон:Дребно2"," 19.49% 64.629 1 Шаблон:Флагче_с_име"," 18.62% 61.733 19 Шаблон:Cite"," 18.18% 60.287 1 Шаблон:Флагче"," 12.30% 40.792 6 Шаблон:Cite_web"," 10.09% 33.446 19 Шаблон:Източник_БДС_17377"," 10.09% 33.440 21 Шаблон:Hrf"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.022","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":914732,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1342","timestamp":"20190330074128","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u041bu0430u0442u0438u043du0441u043au0438 u0435u0437u0438u043a","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B0%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q397","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q397","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-11-04T15:05:51Z","dateModified":"2019-03-30T07:41:30Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/b/ba/Roman_Empire_map.svg"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":147,"wgHostname":"mw1275"););
