Кралство Дания
на датски: Kongeriget Danmark
(знаме)      (герб)
Национален химн: Der er et yndigt land
Наименование на местния жител: датчанин
Местоположение на Дания
География и население
Площ	42 925,46 km² (на 130-то място)
Столица	Копенхаген 55°43′ с. ш. 12°34′ и. д. / 55.716667° с. ш. 12.566667° и. д.55.716667, 12.566667
Най-голям град	Копенхаген
Официален език	датски
Население (пребр., 2018)	5,789,957[1] (на 112-то място)
Гъстота на нас.	133 души/km²
Управление
Форма	Парламентарна монархия
Кралица	Маргрете II
Министър-председател	Ларс Расмусен
Организации	ЕС, НАТО
История
Основаване	ок. 710 година
Влизане в ЕС	1 януари 1973
Икономика
БВП (ППС, 2018)	$299.166 млрд. (на 52-ро място)
БВП на човек (ППС)	$51,643 (на място)
БВП (ном., 2018)	$369.760 млрд. (на 34-то място)
БВП на човек (ном.)	$63,829 (на място)
ИЧР (2017)	0.929 (висок) (11-то)
Коеф. на Джини (2015)	28.8 (нисък)
Валута	Датска крона (DKK)
Други данни
Часова зона	UTC+1
Код по ISO	DK
Интернет домейн	.dk
Телефонен код	+45
Кралство Дания в Общомедия

Кралство Дания е скандинавска страна, намираща се в Северна Европа. Граничи по вода с Балтийско и Северно море. Състои се от полуостров Ютланд и много островчета; датски отвъдморски територии са Гренландия и Фарьорските острови. Дания се намира на север от Германия и Полша, на югозапад от Швеция и на юг от Норвегия. Площта ѝ е 43 098 km² (без отвъдморските територии), от които 42 409 km² суша и 689 km² водна площ.

История |

 Основна статия: История на Дания

• ок. 12500 пр.н.е. – имиграция на първите племена към Ютландия
  


• 
  3900 пр.н.е. – развитие на животновъдството и растениевъдството


• 
  1000 пр.н.е. – развитие на търговията (бронзова епоха)


• 0 – Желязна епоха


• ок. 450 – преселване на англи и юти към Британските острови


• ок. 800 – установяване на феодализма, начало на викингските експедиции, обединяване на датските пемена под предводителството на рода Скьолдунг


• 
  826 – първа християнска мисия в Дания


• 866 – 867 – завоюване на град Йорк и Североизточна Англия
  


• 
  950 – умира първият датски крал – Хорм I Стари
  


• ок. 962 – установяване на християнството
  


• 
  965 – 985 – крал Харалд I Синезъби включва в територията на кралството полуостров Ютланд, Датския архипелаг и Сконе (Южна Скандинавия)


• 
  1015 – 1034 – Англия и Норвегия под датско владичество


• 
  1086 – Голямо въстание срещу датската власт в Норвегия; то е неуспешно, но крал Кнуд IV Свети е убит


• 
  1157 – 1182 – крал Валдемар I Велики довежда до нов разцвет на Дания. Военна експанзия. Първи „Златен век“ на Дания


• 
  1180 – 1181 – антифеодално въстание в Сконе (неуспешно)


• 
  1182 – 1202 – крал Кнуд V


• 
  1202 – 1241 – крал Валдемар II


• 
  1219 – завоюване на Северна Естония
  


• 
  1227 – поражение в битката при Борнхьовед. Загуба на Северна Естония.


• 
  1282 – феодалите принуждават крал Ерик V да подпише харта за намаляване на кралските правомощия. Начало на гражданска война между олигарси-феодали и кралски лоялисти.


• 
  1320 – поражение за лоялистите, ликвидация на кралската власт


• 
  1321 – разпадане на Дания на 17 княжества
  


• 
  1340 – 1375 – крал Валдемар IV Аттертаг възстановява монархията.


• 
  1397 – основаване на Калмарската уния. Норвегия, Швеция, Финландия, Фарьорските острови, Гренландия и Исландия са под властта на датската корона.


• 
  1448 – 1481 – крал Кристиан I


• 
  1460 – крал Кристиан I е избран за херцог на Шлезвиг и граф на Холщайн, при което тези територии влизат в състава на Дания.


• 
  1479 – откриване на Копенхагенския университет (Universitet of København)


• 
  1523 – Швеция излиза от унията и е обявена за независимо кралство
  


• 
  1660 – 1661 – установяване на абсолютизма
  


• 
  1666 – основаването на датски колонии на Карибите


• 
  1807 – битката при Копенхаген (Обединеното кралство срещу Кралство Дания)


• 
  1814 – Норвегия излиза от унията и е обявена за независимо кралство
  


• 
  1848 – край на абсолютизма
  


• 
  1849 – първата датска конституция
  


• 
  1864 – поражение в Датско-немската война, което води до загубата на Шлезвиг и Холщайн


• 
  1914 – 1918 – Неутралитет по време на Първата световна война
  


• 
  1915 – права на жените


• 
  1920 – в Шлезвиг успешно се провежда референдум за връщането му в територията на Дания


• 
  1940 – 1945 – нацистка окупация
  


• 
  1945 – основаване и членство в ООН
  


• 
  1949 – членство в НАТО
  


• 
  1973 – членство в ЕС
  


• 
  2002 – Копенхаген е избран за столица на културата за 17-ти пореден път


• 
  2009 – датски войски разбиват талибаните в Афганистан и проправят път за инспектори на ООН
  


• 
  2012 – отбелязва се 40-ата годишнина на Нейно Величество Маргрете II като кралица на Дания, Гренландия и Фарьорските острови

География |

Дания от спътник

Общата площ на Дания е 43 094 km² (без да се включват Фарьорските острови и Гренландия).

Дания е разположена на полуостров Ютланд и множество острови, като 443 от тях имат имена, а 1449 с площ над 100 m². Едва 72 острова са населени. Най-големите от тях са островите Фюн, Шеланд, Фалстер, Лолан, Борнхолм и др. В състава ѝ влиза и най-големият остров в света – Гренландия, а също и доста по-малките Фарьорски и Фризийски острови. На тях живеят различни малочислени народи – фарьорци и фризийци, а на остров Гренландия живеят инуити.

Много от островите на Дания са свързани посредством мостове – Øresund Bridge свързва Шеланд с Швеция, Great Belt Bridge свързва Шеланд с Фюн и Little Belt Bridge свързва Ютландия с Фюн. Фериботни и малки самолетни линии свързват по-малките острови.

Ландшафтът на страната е нисък, практически цялата територия на страната се намира между 0 и 100 m над морското ниво. Най-ниската точка е Ламефьорд – –7 m, а най-високата точка е Юдинг Сковей – 173 m.

Страната граничи с Балтийско на изток и Северно море на запад, като посредством пролива Скагерак на северозапад п-в Ютландия е разделен с Норвегия и пролива Категат с Швеция на североизток. Третият, най-тесен пролив между двете северни морета, Йоресун, разделя остров Шеланд от Южна Швеция. Остров Борнхолм се намира в Балтийско на 100 km северно от Полша и 40 km южно от Швеция. Най-близката земя датско владение е отдалечена от острова на 150 km. Дължината на бреговата линия е 7 314 km. Единствената сухопътна граница е на юг с Германия, която е дълга 68 km.

Климат |

Климатът в Дания е умерен морски. Най-важен климатообразуващ фактор е Атлантическият океан. Характерно за умерения морски климат е меката зима, за разлика от умереноконтиненталния климат, където зимите са студени. Лятото е прохладно. Валежите са почти равномерно разпределени през цялата година. Максимумът на валежите е в периода юни-октомври.

Население |

 Основна статия: Население на Дания

Населението е 5 432 335 души (юли 2005), от тях 95,5% са датчани. Средната гъстота е 130 души/km². Официалният език е датски. Религия: християнство – протестантство. Официалната и държавна църква на Дания е Евангелската лутеранска църква.

Държавно устройство |

Сградата на парламента в Копенхаген

 Основна статия: Държавно устройство на Дания

Дания е конституционна монархия, в която министър-председателят е глава на правителството, с многопартийна система.

Върховният орган на законодателната власт в Дания е еднокамарен парламент (Folketing), избиран за срок от 4 години от гражданите на страната, навършили 18-годишна възраст. От 1953 година еднокамарният парламент се състои от 179 души (135 – избрани чрез пропорционална система, основаваща се на всеобщо гласуване в 23 избирателни района; 40 допълнителни изборни места се разпределят между партиите-участници в изборите по списъци в съотношение с общия брой на гласовете в изборите, и по едно място е избирано от Фарьорски острови и от Гренландия.

Изпълнителната власт принадлежи на правителството на Дания начело с министър-председател; монархът назначава министър-председателя въз основа на препоръка от лидерите на парламентарните партии.

Съдебната власт се състои от Върховен съд на Дания, има още 2 съда на втора инстанция (за Ютландия и за островите), както и по-ниски съдилища. Властта на монарха е изпълнителна и той я дели с министър-председателя.

Административно деление |

 Основна статия: Административно деление на Дания

Страна/Регион	Население	Площ (km²)	Гъстота (д/km²)
Дания	5 484 723	43 094	127
Фарьорски острови (Дания)	47 017	1 399	34
Гренландия (Дания)	56 916	2 175 600	0,026

До 1 януари 2007 г. територията на Дания е разделена на 13 административни единици наречени амти, и една столична област. След извършена реформа от 2007 г. амтите са преструктурирани в 5 големи административни региона както следва:

• Столичен регион


• Зеландия


• Северна Ютландия


• Централна Ютландия


• Южна Дания

Всяка от областите на свой ред се състои от общини, или комуни (на датски: Kommune). Има и два автономни региона – Гренландия и Фарьорските острови. Двата автономни региона имат по-широко самоуправление и са представени с по две места в датския парламент.

Стопанство |

 Основна статия: Икономика на Дания

Дания е високо развита индустриално-аграрна страна. В промишлеността преобладават малки и средни предприятия. Водещи отрасли са металообработване, машиностроене, хранително-вкусова, химическа, текстилна промишленост. Добива се нефт (9 млн. т годишно) и газ (5 млрд km³). Селско стопанство е високо продуктивно, механизирано. Обемът на земеделската продукция и животновъдството надвишава три пъти потребностите на населението на Дания. В отрасъла са заети 6% от трудоспособното население.

Паричната единица на Дания е кроната, която фактически е вързана към еврото. Едно евро се обменя за 7,45 датски крони, а един американски долар се обменя за 4,7 крони – приблизително. Дания отказва да смени паричната си единица след влизането си в ЕС след референдум, в който едва 0,9% гласуват ЗА смяна на паричната единица.

Дания е и дом на много мултинационални компании като A. P. Moller-Maersk Group (международно корабоплаване), Lego (детски играчки), Bang & Olufsen (hi-fi оборудване), Carlsberg (бира), Vestas (вятърни турбини), Novozymes (ензимни биотехнологии) и фармацевтични компании – Lundbeck и Novo Nordisk.

Култура |

 Основна статия: Култура на Дания

От епохата на викингите са останали няколко известни паметници – крепостите Трелебор (на датски: Trelleborg), Агерсбор (на датски: Aggersborg) и Фюркат (на датски: Fyrkat) и Линхолм Хойе (на датски: Lindholm Høje). През 10 век са построени дървени, а през 11 век – каменни базилики. Най-известните катедрали във Вибор и в Рибе, църквата в Калунбор и замъците Себор и Вординбор са построени в романски стил, а катедралите в Роскиле и Оденсе в – готически стил. Замъците Фредериксборг в близост до град Хилерьод и Кронбор в Хелсингьор (Елсинор), са ползвани за прототипи на действието на пиесата Хамлет от Шекспир. Едни от най-красивите сгради се строят по време на управлението на крал Кристиан IV (1588 – 1648). Това са здания в стил барок, а построените малко по-късно са в стил рококо. Кралят се е възхищавал и опитвал да подражава на архитектурата в Амстердам.

Световноизвестната статуя на русалката от персонажа на добре познатата приказка от Андерсен е символ на страната, подобно на Айфеловата кула в Париж.

През 2015 г. Дания е на трето място по свобода на пресата в света по класация на „Репортери без граници“ (+4 места спрямо предходната година)^[1].

Транспорт |

Мостът над Ересунд

Други |

• Комуникации в Дания


• Транспорт в Дания


• Въоръжени сили на Дания


• Външна политика на Дания

		Норвегия	Швеция
		Дания
		Германия, Полша

Външни препратки |

• Официален сайт на датското правителство


• Сайт на българското общество в Дания


• Сайт с онлайн ресурси за изучаване на датския език

Източници |

п б р Държави - членки на Европейския съюз Държави - членки Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Хърватия Чехия Швеция Преговарящи кандидати Сърбия Турция Черна Гора Кандидати Албания Северна Македония Потенциални кандидати Азербайджан Босна и Херцеговина Грузия Косово Молдова Украйна

п б р Членове на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) Членове Албания · Белгия · България · Германия · Гърция · Дания · Естония · Испания · Италия · Исландия · Канада · Латвия · Литва · Люксембург · Нидерландия · Норвегия · Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия · Полша · Португалия · Румъния · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Франция · Хърватия · Черна гора · Чехия Кандидати Босна и Херцеговина · Грузия · Северна Македония · Украйна

п б р Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Австралия · Австрия · Белгия · Германия · Гърция · Дания · Ирландия · Исландия · Испания · Италия · Израел · Канада · Люксембург · Мексико · Нидерландия · Нова Зеландия · Норвегия · Обединено кралство · Полша · Португалия · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Финландия · Франция · Чехия · Чили · Швейцария · Швеция · Южна Корея · Япония

п б р Страни и територии в Европа Държави Австрия Азербайджан5 Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикан6 Германия Грузия5 Гърция Дания Естония Испания2 Ирландия Исландия Италия2 Казахстан1 Кипър5, 6 Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия4 Норвегия Обединено кралство Полша Португалия2 Румъния Русия1 Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Суверенен Малтийски орден Сърбия Турция1 Украйна Унгария Финландия Франция2, 3, 4 Хърватия Черна гора Чехия6 Швейцария Швеция Зависими територии Акротири и Декелия5(Обединено кралство) Гибралтар (Обединено кралство) Гърнси (Обединено кралство) Джърси (Обединено кралство) Ман (Обединено кралство) Фарьорски острови (Дания) Непризнати държави Косово6 Приднестровие6 Северен Кипър5, 6 1Частично в Азия     2Частично в Африка     3Частично в Южна Америка     4Частично в Северна Америка     5Категоризирана предимно в Азия     6Частично призната

п б р Скандинавски съвет Членове:  Дания •  Исландия •  Норвегия •  Финландия •  Швеция Асоциирани членове:  Гренландия •  Оланд •  Фарьорски острови