Петър Величков
Роден	27 август 1954 г. (64 г.) Поповица, Народна република България
Националност	България

Петър Величков е български литературен историк, текстолог, журналист, изследовател на писателката Яна Язова, поет^[1].

Биография |

Роден е на 27 август 1954 г. в с. Поповица, Пловдивска област. Дядо му, Петър Гайдажиев, е виден деец на БЗНС в Пловдивско, убит като кмет на с. Ахматово през 1923 г.

Петър Величков завършва Великотърновски университет "Св. св. „Кирил и Методий“, специалност „Масови комуникации и журналистика“. Преди това се дипломира като машинен инженер в Технически университет (София).

Работи от 1980 г. като журналист във вестниците „АБВ“, „Подкрепа“, „Експрес“, „Монитор“ и „24 часа“. Редактор е на списание „Библиотека“ (от 1998 г.), издание на Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Записва спомените на ред.-стопанина на Библиотека „Златни зърна“ (1936 – 1947) Славчо Атанасов, които излизат и в книга – „Под светлината на словото живях“ (1996). Интервюира писатели като Исабел Алиенде, Роберто Савиано, Ипек Чалъшлар, Лидия Димковска и др.

Петър Величков е автор на бестселъри от типа „Стара слава“ – „Страсти и скандали в царска България“ (1. изд. 2000, 2. изд. 2004), „Софийските потайности“ (2004)^[2], на изследванията „Българинът: голата истина“ (2005), „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“ (2008), „Прототипи и герои“ (2013) и „Какво хапнаха и пийнаха великите българи“ (2013)^[3], на книгата „Яна Язова: проклятието на дарбата“ (2007), на стихосбирките „Сам си стигам“ (2002) и „Неразличим“ (2004).

Съставител е на два албума с екслибриси – „Ексмузициси на български композитори“ (с предговор от Аксиния Джурова, 1983) и „Сто български екслибриса“ (1985).

В периода 1987 – 1989 г. излизат подготвените от него за печат по оцелели чернови романи на Яна Язова „Левски“, „Бенковски“ и „Шипка“, които съставят трилогията „Балкани“. По-късно разчита и урежда издаването на останалите ѝ неизлезли приживе творби – „Поезия“, „Александър Македонски“, „Силян Щърка“, „Златни искри на скръбта“, „Соления залив“ (част първа – „Голямо и Малко“, част втора – „Война“), „Как Мами учи децата си“, „Таралеж се жени“; „Мойра“ – кореспонденцията на Яна Язова и Александър Балабанов (съвместно с Цвета Трифонова). Подготвя за издаване и публикуваните ѝ приживе творби – романите „Ана Дюлгерова“, „Капитан“, драмата „Последният езичник“^[4].

Редактира над 200 книги на български класици и съвременни автори. Бил е редактор-съставител на библиотека „Новолуние“ и на възстановената библиотека „Златни зърна“ от издателство „Хемус“. Въстановява през 2007 – 2009 г. оригиналните текстове на четирилогията „Асеновци“ („Солунският чудотворец“, „Дъщерята на Калояна“, „Йоан Асен ІІ“, „Последният Асеновец“) от Фани Попова-Мутафова^[5]. Съставя с Румяна Пашалийска антологията за деца "1943", в която влизат творби на известни български писатели от 1943 г., останали неиздадени 75 години.

Председател е на журито на Националния литературен конкурс за разказ от млади автори „Яна Язова“^[6], който се организира всяка година от Народно читалище „Постоянство“ и Община Лом.

Членува в Съюза на българските журналисти.

Награди |

Специална награда "Рицар на книгата“ за 30-годишната си рекламна дейност на книгата (2010)^[7].

Годишна награда за изкуство и култура от Поименен фонд „Хернани Цибрански“ – Лом за принос в изследването на литературното творчество на Яна Язова (2012).

Христо Г. Данов (награда) в раздел „Издание за деца“ за съставителството на тома „Таралеж се жени“ от Яна Язова (2013).

Голямата награда „Златен лъв”'2018 за оригинален съставителски проект (съвместно с Румяна Пашалийска) с принос към историята на българската литература за антологията за деца „1943“.

Бележки |