Първа професионална футболна лига
Информация
Държава	България
Основана	1948 г.
Конфедерация	УЕФА
Брой отбори	14
Изпадане в	Втора професионална футболна лига
Купи	Купа на България Суперкупа на България Международни Шампионска лига (1), Лига Европа (2)
Настоящи шампиони	Лудогорец (Разград) (7-ма (поредна) титла)
Най-успешни отбори	ЦСКА (София) (31 титли)
Президент	Борислав Михайлов
Уебсайт	www.fpleague.bg
2018/19

Първа професионална футболна лига или накратко Първа лига е най-горната дивизия в българския шампионат по футбол, организирана от Българския футболен съюз и Професионалната футболна лига.

След изиграването на 26 кръга първенството се разделя на първа шестица и втора осмица.

Първата шестица в още 10 мача определя шампиона и участниците в евротурнирите. Втората осмица се разделя на две групи, като в едната влизат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането, а останалите (8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият) са в другата. След това, те играят по 6 мача и започват плейофи.

Първите два от всяка група определят след 1/2-финали и финал отбора, който играе в един мач за място в Лига Европа с последния от тези, които имат право на участие в турнира.

История |

Футболно първенство на България се играе от 1924 г. с директни елиминации, а от 1948 г. под формата на лига. Опити за формиране на лига в първото ниво на българския футбол са правени и преди 1948 г. В периода 1937 – 1940 г. в България е създадена Национална футболна дивизия (НФД) с 10 отбора, които са играли всеки срещу всеки на разменено гостуване в един сезон. Първенецът на НФД е бил обявяван за шампион на България.

Важно е да се отбележи, че „А“ РФГ, Висшата лига, „А“ ПФГ и сегашната Първа лига се приемат от футболната история и статистика като първото ниво в първенството на България от 1948 г. до днес, дивизията, в която се състезават най-силните наши клубове. В същото време, НФД е неразделна част от Държавното първенство преди 1944 г. и нейните три издания не се включват в актива на „А“ група.

„А“ републиканска футболна група |

Купата на „А“ РФГ

През есента на 1948 г. стартира първото първенство на „А“ РФГ. В него вземат участие 10 клуба: столичните Левски, Септември при ЦДВ, Локомотив, Славия и Спартак, Ботев (Варна), Славия (Пловдив), Марек (Станке Димитров), Бенковски (Видин) и Любислав (Бургас). Първият шампион на „А“ РФГ е Левски през сезон 1948/49 г.

Следващият сезон 1949/50 не завършва. След срещите от първия кръг първенството е спряно, поради масови реорганизации във физкултурното движение в България. Възприет е съветския модел за провеждане на първенството в цикъл пролет-есен. През есента на 1949 г. са проведени квалификационни турнири за определяне на участниците в „А“ РФГ за сезон 1950 г., който се провежда с 10 отбора. През следващите два сезона групата е увеличена на 12 отбора, а през сезон 1953 те са 15 (16-я отбор през този сезон е бил националния отбор на България под името „Сборен отбор“, но актива от неговите срещи не е взиман под внимание за крайното класиране. През сезони 1954 и 1955 г. „А“ РФГ е съставена от 14 отбора, а през сезони 1956 и 1957 – от 10.

През 1958 г. първенството е прекратено след пролетния полусезон. Настъпват нови реорганизации във футбола в България. Отново е върната старата система за провеждане на срещите от „А“ РФГ – есен-пролет. Въпреки, че отборите са изиграли само по една среща помежду си, ЦДНА е обявен за шампион. През този сезон няма изпадащи и влизащи отбори от „А“ към „Б“ РФГ.

Честите варирания в броя на отборите в „А“ РФГ продължават и през 60-те години на миналия век. През първите два сезона след реформите от 1958 г., те са 12. в периода 1960 – 1962 г – 14, а до сезон 1967/68 – 16.

В края на 60-те години отново е време за реформи. Настъпват масови обединявания на клубове и окрупняване на физкултурното движение в България. По-известните сливания са тези на ЦСКА „Червено знаме“ и Септември (София) в ЦСКА „Септемврийско знаме“, на столичните Левски и Спартак в Левски-Спартак, на Локомотив (София) и Славия (София) в ЖСК Славия, пловдивските Ботев, Спартак и Академик в АФД Тракия. Подобна е съдбата и на голяма част от провинциалните отбори. Тези реформи се случват през зимната пауза на вече започналия сезон 1968/69. На мястото на Спартак в „А“ група е включен Академик (София) – отбор от „В“ РФГ.

След реформите от зимата на 1968 г. до 2000 г. съставът на „А“ РФГ остава с 16 отбора с две изключения. През сезони 1971/72 и 1972/73 е най-голямото разрастване на „А“ РФГ, когато участват по 18 отбора.

Висша професионална футболна лига |

52-годишната традиция на „А“ РФГ е нарушена на прага на новото хилядолетие, когато ръководителите на БФС предприемат смели реформи. Създадената през есента на 2000 г. Висша професионална футболна лига е съставена от 14 отбора. Толкова се запазват те и през трите първенства на ВПФЛ. Само регламентът през всеки сезон е различен. След краят на сезон 2000/01 последните два отбора изпадат директно, а 12-тия играе плейоф за оставане/влизане във ВПФЛ. С историческо значение е промяната в регламента през сезон 2001/02. Първенството на ВПФЛ е разделено на две фази. Първата е редовен сезон, в който 14-те отбора играят всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване (26 кръга). Втората фаза е плейофна. Групата е разделена на две подгрупи. Завършилите от 1-во до 6-то място в първата фаза играят на разменено гостуване всеки срещу всеки за определяне на шампиона и участниците в евротурнирите, отборите заели местата от 7-мо до 14-то на същия принцип играят за определяне на изпадащите отбори. Този уникален в българската футболна история експеримент за формата на първото ниво, не се повтаря през следващия сезон 2002/03. В това последно издание на ВФЛ, нещата изглеждат значително опростени. 14-те отбора играят по познатия регламент на „А“ РФГ всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване.

„А“ професионална футболна група |

Завръщане към традициите на „А“ ПФГ е създаването на „А“ Професионална футболна група през 2003 г. Форматът е познатия от преди 2000 г. – 16 отбора. Регламентът е същия – всеки срещу всеки в две срещи на разменено гостуване. През сезон 2005/06 от името на групата отпада „Професионална“ и остава „A“ футболна група. Преди началото на сезон 2013/14, ръководството на БФС решава в „А“ футболна група да участват 14 отбора.

Първа професионална футболна лига |

На 7 юни 2016 г. името на първенството е променено на „Първа професионална футболна лига“, или съкратеното Първа лига след одобрение на нови критерии за лицензиране на клубовете.

Според Наредбата за първенствата и турнирите по футбол в системата на БФС за 2017/18 в първата фаза отборите ще изиграят по два мача всеки срещу всеки на разменено гостуване, т.е. в редовния сезон отново ще има 26 кръга. Във втората фаза на шампионата тимовете ще запазят точковия си актив, като отново ще бъдат разделени на първа шестица и втора осмица. Класиралите се от първо до шесто място ще играят по две срещи всеки срещу всеки на разменено гостуване, като след тяхното провеждане ще се определи шампионът на България, който ще получи правото да участва в предварителните кръгове на Шампионската лига, подгласникът му и третият роден представител в Лига Европа.

Отборите, класирали се в редовния сезон от 7-мо до 14-о място отново ще оформят две групи. В Група „А“ ще попаднат 7-ият, 10-ият, 11-ият и 14-ият в класирането след първата фаза. В Група „Б“ ще са съответно 8-ият, 9-ият, 12-ият и 13-ият. Тимовете от всяка една група ще играят по два мача на разменено гостуване всеки срещу всеки. След изиграването на срещите от двете групи, в зависимост от крайното си класиране, клубовете се разделят на първи и втори поток. В първия поток попадат отборите, които са заели първите две места в групите. Лидерът в Група „А“ играе с втория в Група „Б“, а заелият второ място в Група „А“ – с първия в Група „Б“. Крайните победители от двата сблъсъка се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като домакин в срещата е отборът с по-ниско класиране от първата фаза на шампионата.

Победителят пък ще се изправи срещу отбора от първата шестица, заел последното място, даващо право на участие в Лига Европа за сезон 2018/19. Четвъртият представител на България в европейските клубни турнири ще бъде определен по системата на отстраняване в една среща, като домакин в нея ще бъде отборът от първата шестица. Важно уточнение: при условия, че един от двата отбора, класирали се за финала, спечели турнира за Купата на България (както се получава с Ботев (Пловдив) през 2016 г.), финалът не се провежда, като другият отбор се изправя директно срещу противника си от първата шестица.

Във втория поток заелият трето място в Група „А“ играе с класиралия се на четвърто място в Група „Б“. Четвъртият в Група „А“ пък се изправя срещу третия от Група „Б“. И тук се играе по системата на отстраняване в два мача, като домакин в първия двубой е отборът с по-ниско класиране в групата си. Крайните победители се изправят един срещу друг във финал от два мача на разменено гостуване, като триумфиралият в сблъсъка запазва мястото си в Първа лига за сезон 2018/19. Загубилият играе бараж за оцеляване с третия във Втора професионална футболна лига. Загубилите мачовете си пък се изправят един срещу друг в два мача на разменено гостуване, като загубилият директно отпада във Втора лига. Победителят пък играе бараж с класиралия се на второ място във Втора лига. И двата баража се провеждат в една среща на неутрален терен, като символичен домакин е отборът от по-горната група.

Отбори |

Градове на отборите от българската Първа професионална футболна лига за сезон 2018/19 |

София – 4 отбора; Пловдив – 2 отбора; Стара Загора – 2 отбора;
Варна, Русе, Враца, Разград, Велико Търново и с.Бистрица – по 1 отбор.

Състав на Първа професионална футболна лига за сезон 2018/19 |

Отборите са подредени по азбучен ред.

• Берое (Стара Загора)


• Ботев (Пловдив)


• 
  Ботев (Враца) (шампион на Втора лига през сезон 2017/18)


• Верея (Стара Загора)


• Витоша (Бистрица)


• Дунав (Русе)


• Етър (Велико Търново)


• Левски (София)


• Локомотив (Пловдив)


• Лудогорец (Разград)


• Септември (София)


• Славия (София)


• ЦСКА (София)


• Черно море (Варна)

Рекорди |

Отборни рекорди |

• 
  Най-много пъти краен победител в първенството: ЦСКА – 31 пъти


• 
  Най-много участия в „А“ група: Левски – 67 пъти (участвал е във всички първенства на „А“ група)^[1]


• 
  Най-малко участия в „А“ група: Бдин, ФК Павликени, Розова долина (Казанлък), Академик (Варна), Спортист Своге, Несебър, Светкавица 1922 (Търговище), ПСФК Черноморец Бургас (София) и ПФК Любимец 2007 – 1 път


• 
  Най-много победи в един сезон в „А“ група: Левски – 27 (от 36 срещи през сезон 2001/02)


• 
  Най-малко победи в един сезон в „А“ група: Дунав – 0 (от 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), Раковски (Русе) – 0 (от 30 срещи през сезон 1996/1997) и ПСФК Черноморец Бургас (София) – 0 (от 30 срещи през сезон 2006/07)


• 
  Най-много равенства в един сезон в „А“ група: Локомотив (Пд) – 16 (от 32 срещи през сезон 1971/72)


• 
  Най-много загуби в един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) – 29 (от 30 срещи през сезон 1996/1997), ПСФК Черноморец Бургас (София) – 29 (от 30 срещи през сезон 2006/07)


• 
  Най-малко загуби в един сезон в „А“ група: ЦСКА – 0 (от 30 срещи в сезон 2007/08), Спартак (София) – 0 (от 22 срещи в сезон 1951), Левски – 0 (от 18 срещи в сезон 1948/1949), ЦСКА – 0 (от 11 срещи като ЦДНА през сезон 1958)


• 
  Най-много поредни победи в „А“ група: Левски – 14 (от 23-ти кръг на сезон 2003/2004 до 6-ти кръг на сезон 2004/2005), Лудогорец-14 (19-ти кръг-32-ри кръг 2017/2018)


• 
  Най-малко спечелени точки за един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) – 1 (от 30 срещи през сезон 1996/1997), ПСФК Черноморец Бургас (София) – 1 (от 30 срещи през сезон 2006/2007)


• 
  Най-много спечелени точки за един сезон в „А“ група: Левски – 88 точки (от 36 срещи през сезон 2001/02), Лудогорец – 88 точки (от 36 срещи през сезон 2017/18).


• 
  Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група: ПСФК Черноморец Бургас (София) – минус 2 (от 30 срещи през сезон 2006/2007)


• 
  Най-малък точков актив в края на сезон в „А“ група за отбор, спасил се от изпадане:Витоша (Бистрица) – 13 точки (от 32 срещи през сезон 2017/18). В края на редовния сезон, Витоша завършва на последното, 14-то място с актив от 8 точки от 26 мача и без спечелен мач. В груповата фаза, Витоша печели още 5 точки от 6 мача, постигайки единствената си победа – срещу Черно море с 1:0. В третата фаза, Витоша губи плей-офа си с Дунав Рс с 0:1 и 1:3, но успява да се наложи над Пирин Бл в плей-аут за директно изпадане след загуба у дома с 0:1 и победа като гост с 2:1. В решителния мач за място в сезон 2018/19 в Първа професионална футболна лига, Витоша успява да се наложи над втория във Втора лига – Локомотив Сф, след равенство в редовното време и продълженията (1:1 и 2:2) и 4:2 след изпълнение на дузпи.


• 
  Най-много вкарани голове в един сезон в „А“ група: Левски – 96 (в 30 срещи през сезон 2006/2007, 3 служебни)


• 
  Най-малко вкарани голове в един сезон в „А“ група: Раковски (Русе) – 8 (в 30 срещи през сезон 1996/1997), Дунав – 8 (в 22 срещи като Торпедо през сезон 1951), Черно море – 8 (в 11 срещи през сезон 1968), ПСФК Черноморец Бургас (София) – 8 (в 30 срещи през сезон 2006/[[2007), Светкавица 1922 (Търговище) – 8 (в 30 срещи през сезон 2011/2012)


• 
  Най-много допуснати голове в един сезон в „А“ група: ПСФК Черноморец Бургас (София) – 131 (в 30 срещи през сезон 2006/2007)


• 
  Най-малко допуснати голове в един сезон в „А“ група: ЦСКА – 7 (в 22 срещи като ЦДНА през сезон 1951), Спартак (София) – 7 (в 22 срещи през сезон 1951)


• 
  Най-голяма победа в „А“ група: ЦСКА – 12:0 (като ЦДНА през сезон 1951 срещу отбора на Торпедо Русе)


• 
  Най-много мачове в европейските клубни турнири в един сезон Лудогорец – 16 мача. В сезон 2013/14, Лудогорец играят 4 мача в предварителните кръгове и още 2 мача в плей-офите на Шампионската Лига. Продължават в групите на Лига Европа, където играят 6 мача. Печелят групата, след което играят още 4 мача – 2 на 1/16 финалите и още 2 на 1/8 финалите, където отпадат от Валенсия.


• 
  Най-добро класиране на нов отбор в „А“ група: 1-во място, споделен рекорд.
  
  • 
    Литекс, през сезон 1997/1998. Литекс печели титлата и в следващия сезон, 1998/1999.
  
  
  • 
    Лудогорец, през сезон 2011/2012. Първо участие на Лудогорец в „А“ група в неговата история изобщо. Лудогорец печели титлата и в следващите седем сезона 2012/2013 - 2018/2019.
  
  


• 
  Шампион с най-малко спечелени точки от изиграни мачове: Ботев (Пд.), през сезон 1966/67, 38 точки от 30 мача (1,2666 точки от мач). През сезон 1984/85, заради сбиване между двата отбора на финала за Купата на страната, Левски и ЦСКА (към онзи момент 1-ви и 2-ри), са извадени от класирането и за шампион е определен третият – Ботев (Пд.) (тогава „Тракия“), с актив от 33 точки от 30 мача (1.1 точки от мач). През 1990 г. БФС отменя решението си от 1985 г. и присъжда титлата на Левски.

Индивидуални рекорди |

• 
  Шампион на „А“ група с най-много отбори: – 4, Стефан Колев, с Левски през сезон 1987/88, с ЦСКА (София) през сезон 1991/92, със Славия през сезон 1995/96 и с Литекс през сезони 1997/98 и 1998/99
  

Други интересни факти |

• 
  Единственият отбор, изпадал от „А“ група с положителна голова разлика е Берое : През сезон 1973/1974 Берое завършва на 15-то място с актив от 7 победи, 7 равенства и 16 загуби и голова разлика 50 – 46. През същия сезон и голмайсторът на първенството е от Берое – Петко Петков с 20 гола.


• 
  Само веднъж головата разлика е определила шампиона в „А“ група. : През сезон 1970/1971, ЦСКА и Левски завършват с равни точки, по 48. Титлата печели ЦСКА заради по-добрата си голова разлика.


• 
  Никой не е ставал шампион в „А“ група с повече от 6 загуби. : Спартак Пд, през сезон 1962/1963, Левски, през сезон 1964/1965, ЦСКА, през сезон 1974/1975, Левски, през сезон 1984/1985 и Берое, през сезон 1985/1986 печелят титлата, губейки 6 мача в първенството.


• 
  Никога действащ шампион не е изпадал от „А“ група. : Най-близо до това да се случи е бил Берое. През сезон 1986/1987 на последните четири места с равни точки (по 21) се класират Берое, Спартак (Плевен), Академик (Свищов) и Димитровград, като последните два отбора изпадат заради по-лошата си голова разлика. Тогава, за трети (и последен) сезон важи правилото за 0 точки при резултат 0:0. Без това правило, Спартак (Плевен) би имал 23 т., Академик (Свищов) и Димитровград – по 22, а Берое – 21 и от групата биха изпаднали Димитровград и Берое.


• 
  Най-тежката загуба, нанасяна на бъдещ шампион в „А“ група е 8:1. : На 21 декември 1985 г. Ботев (Пд.) (тогава Тракия) разгромява Берое с 8:1 на ст."Хр.Ботев" в Пловдив. Двата отбора завършват съответно на 2-ро и 1-во място в крайното класиране за сезон 1985/1986. Поради наказания и контузии, в състава на домакините има само един нападател – Атанас Пашев, който отбелязва 2 гола. Другите 6 са дело на защитниците Раков, Юруков и Хорозов и дефанзивните полузащитници Бакалов и Симов (2). Почетния гол за гостите бележи Кашмер.


• 
  Представителство в „А“ група.
  
  • Освен столицата, 5 други града са имали участие с повече от един отбор в един сезон в „А“ група: Пловдив, Варна, Бургас, Перник и Стара Загора. От тях само Пловдив е участвал с 3 отбора – в сезони 1953, 1955, от 1961/1962 до 1967/1968 вкл., 1969/1970, 1970/1971 и от 1994/1995 до 1996/1997 вкл. – общо 14 пъти. Пловдив на три пъти е бил съвсем близо до участие и с четирите си отбора в „А“ група. През 1967 г. Марица влиза в „А“ група, където са още и Ботев, Спартак и Локомотив, но малко преди началото на новия шампионат, по силата на административно решение, Ботев и Спартак биват обединени в един отбор – Тракия и така Пловдив отново остава с 3 отбора. През 1995 г. Марица играе бараж с Раковски (Русе) за влизане в „А“ група, където отново са Ботев, Спартак и Локомотив, но го губи. В следващата, 1996 г., Марица влиза в „А“ група, но по същото време от групата изпада Спартак.
  
  
  • Варна е била без представител в „А“ група през 3 сезона: 1990/1991, 1991/1992 и 1994/1995.
  
  
  • Пловдив никога не е оставал без свой представител в „А“ група, въпреки, че през 2001 г. това, на практика, се случва. На 27 май 2001 г., единственият пловдивски отбор в „А“ група, Ботев, изпада, а никой от другите 3 не печели промоция. През лятото на 2001 г., Георги Илиев, собственик на бронзовия медалист от последните 3 сезона Велбъжд (Кюстендил), закупува акциите на Локомотив 1936 (Пловдив). На 23 юли същата година се провежда общо събрание на акционерите на двете дружества, на което се взема решение за заличаване на регистрацията на „Локомотив“ Пловдив и за преименуване на „Велбъжд“ в „Локомотив“. Кюстендилският отбор поема всички пасиви и активи на пловдивския, а клубът с новото регистрирано име заема мястото на Велбъжд в „А“ група. Седалището на клуба е преместено от Кюстендил в Пловдив и така градът отново има представител в елита.
  
  
  • Кърджали и Силистра са единствените областни центрове, които не са имали отбор в „А“ група. Кърджали веднъж е бил на косъм от успеха. На 29 май 1988 г., в последния, 38-ми кръг от Първенството на единната „Б“ РФГ, третият във временното класиране, Арда (Кърджали) приема втория, Дунав (Русе). За да изпреварят своя съперник и да влязат в „А“ група, ардинци се нуждаят от победа с 4 или повече гола разлика. На препълнения стадион „Дружба“ (30 000 според тогавашната преса), в 50-тата минута резултатът става 3:0 за Арда. В оставащите минути обаче, четвърти гол така и не влиза. Мачът завършва 3:0. Русенци запазват второто място и заедно с шампиона Черно море са новите членове на „А“ група. В следващия сезон, 1988/1989, Арда изпада от „Б“ група, като заема последното, 20-то място.
  
  
  • 18 необластни града са регистрирали участие при майсторите: Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Сандански, Свищов, Севлиево, Мездра, Самоков, Тетевен, Каварна, Димитровград, Симитли, Своге, Несебър, Казанлък, Павликени, Гоце Делчев и Любимец.
  
  
  • През сезон 1996/97 за първи път в историята отбор от село (Олимпик (Галата) печели промоция за участие в първото ниво на българския футбол. Преди началото на следващият сезон отборът е преместен в Тетевен. През сезон 2005/06 Конелиано (Герман) става вторият отбор от село, който печели промоция за „А“ група. На 3 август 2006 г. лицензът на Конелиано е закупен от Ивайло Дражев – собственик на ФК Черноморец (Бургас), който е със съдебна регистрация в Сливен. Регистриран е нов клуб, който получава името ПСФК Черноморец Бургас (София) и през 2006/07 участва в „А“ група с лиценза на Конелиано. През сезон 2016/17 Витоша (Бистрица) става третият отбор от село – нов член на „Първа професионална футболна лига" сезон 2017/18, след като печели с 1:0 бараж срещу Нефтохимик. В края на сезона Витоша печели баражите за промоция/оставане в „Първа професионална футболна лига“ срещу Пирин (Благоевград) и Локомотив (София) и става първият отбор от село, успял да запази мястото в елита.
  
  


• 
  Само 2 отбора от Северна България е имало в „А“ група през сезон 2005/2006. : Литекс и Черно море са били единствените на север от Балкана.

• С най-много мачове помежду си в А група –


• 142 ЦСКА – Левски


• 142 Левски – Славия


• 134 ЦСКА – Славия


• 128 Левски – Ботев Пд


• 127 Левски – Локо Сф


• 127 ЦСКА – Локо Сф


• 126 Ботев Пд – Славия


• 126 Славия – Локо Сф


• 126 ЦСКА – Ботев Пд


• 123 Левски – Локо Пд


• 117 ЦСКА – Локо Пд


• 115 Славия – Локо Пд


• 114 Локо Сф – Ботев Пд


• 114 Левски – Черно море


• 110 Славия – Черно море


• 108 ЦСКА – Черно море


• 106 Ботев Пд – Локо Пд


• 104 Славия – Берое


• 102 Левски – Берое


• 101 Локо Сф – Локо Пд


• 100 ЦСКА – Берое

• 
  Най-много равенства в един кръг в „А“ група – 7, споделен рекорд.

• • В VIII кръг на сезон 1973/1974, игран през есента на 1973 г., седем от осемте мача завършват наравно. Единствената победа в кръга постига Левски-Спартак срещу ЖСК-Спартак (Варна) с 3:2.

• Левски-Спартак (София) 3:2 Спартак (Варна)


• Спартак (Плевен) 0:0 Локомотив (Пловдив)


• Пирин (Благоевград) 1:1 Миньор (Перник)


• Етър (Велико Търново) 1:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София)


• Славия (София) 1:1 Берое (Стара Загора)


• Янтра (Габрово) 1:1 Ботев (Враца)


• Тракия (Пловдив) 0:0 Локомотив (София)


• Черно море (Варна) 2:2 Академик (София)

• • В ХХ кръг на сезон 1979/1980, игран на 29 март 1980 г., отново седем от осем срещи завършват наравно. Единствената победа в кръга печели Ботев (Пд.) (тогава Тракия) срещу Спартак (Плевен) с 1:0.

• Черно море (Варна) 1:1 Локомотив (Пловдив)


• Тракия (Пловдив) 1:0 Спартак (Плевен)


• Пирин (Благоевград) 1:1 Левски-Спартак (София)


• ЦСКА Септемврийско знаме (София) 1:1 Черноморец (Бургас)


• Сливен (Сливен) 0:0 Миньор (Перник)


• Ботев (Враца) 2:2 Славия (София)


• Берое (Стара Загора) 0:0 Марек (Станке Димитров)


• Локомотив (София) 0:0 Етър (Велико Търново)

• 
  Най-миролюбив кръг в „А“ група – Във II кръг на сезон 1959/1960, игран през есента на 1959 г., всичките шест мача завършват наравно.

• • Миньор (Димитрово) 1:1 Спартак (Плевен)
  
  
  • Левски (София) 1:1 Спартак (София)
  
  
  • Спартак (Пловдив) 1:1 Спартак (Варна)
  
  
  • Дунав (Русе) 1:1 Славия (София)
  
  
  • ЦДНА (София) 0:0 Ботев (Пловдив)
  
  
  • Локомотив (София) 1:1 Септември (София)
  
  

• 
  Най-много срещи с еднакъв резултат в един кръг в „А“ група – 6. В ХIV кръг на сезон 1981/1982, игран на 12 декември 1981 г., шест мача завършват при резултат 2:1.

• • Академик (София) 2:1 Тракия (Пловдив)
  
  
  • Черноморец (Бургас) 2:1 Левски-Спартак (София)
  
  
  • Беласица (Петрич) 2:1 Спартак (Плевен)
  
  
  • Локомотив (София) 2:1 Етър (Велико Търново)
  
  
  • Черно море (Варна) 2:1 ЦСКА Септемврийско знаме (София)
  
  
  • Хасково (Хасково) 3:0 Марек (Станке Димитров)
  
  
  • Ботев (Враца) 0:0 Славия (София)
  
  
  • Берое (Стара Загора) 2:1 Сливен (Сливен)
  
  

• 
  Най-резултатен кръг в „А“ група
  
  • В I кръг на сезон 1972/1973, при група от 18 отбора, са вкарани 45 гола в деветте мача (средно по 5,00 гола на мач).

• Локомотив (София) 3:3 Спартак (Варна)


• Академик (София) 1:1 Перник (Перник)


• Берое (Стара Загора) 5:1 Дунав (Русе)


• Спартак (Плевен) 3:1 Черноморец (Бургас)


• ЦСКА Септемврийско знаме (София) 5:3 Ботев (Враца)


• Черно море (Варна) 2:3 Славия (София)


• Тракия (Пловдив) 3:4 Локомотив (Пловдив)


• Николай Лъсков (Ямбол) 2:2 Левски-Спартак (София)


• Панайот Волов (Шумен) 1:2 Етър (Велико Търново)

• • В XXVII кръг на сезон 1996/1997, при група от 16 отбора, са вкарани 42 гола в осемте мача (средно по 5,25 гола на мач).

• Добруджа (Добрич) 1:1 Левски 1914 (София)


• Ботев (Пловдив) 4:3 Спартак (Варна)


• Левски (Кюстендил) 5:1 Спартак (Плевен)


• Миньор (Перник) 2:1 Локомотив (София)


• ЦСКА (София) 5:1 Етър (Велико Търново)


• Славия (София) 4:0 Локомотив (Пловдив)


• Марица (Пловдив) 8:0 Раковски (Русе)


• Нефтохимик (Бургас) 5:1 Монтана (Монтана)

• 
  Най-безрезултатен кръг в „А“ група – В XIV.кръг на сезон 2001/2002, при група от 14 отбора, са вкарани 6 гола в седемте мача (средно по 0,857 гола на мач).

• • Черноморец (Бургас) 0:2 Литекс (Ловеч) (0:1 Р.Кирилов 47-та, 0:2 М. Хидуед 88-та)
  
  
  • Берое (Стара Загора) 0:0 Левски (София)
  
  
  • Спартак (Варна) 0:0 Локомотив (София)
  
  
  • Спартак (Плевен) 1:0 Локомотив (Пловдив) (1:0 Т. Колев 78)
  
  
  • Славия (София) 0:0 Черно море (Варна)
  
  
  • ЦСКА (София) 1:0 Беласица (Петрич) (1:0 Вл. Манчев 10)
  
  
  • Марек (Дупница) 1:1 Нафтекс (Бургас)(0:1 Ст. Сакалиев 64, 1:1 Ив. Паргов 85)
  
  

• 
  Отбори с най-много последователни мачове без отбелязан гол в „А“ група^[2]
  • 19 – Раковски (Русе) през сезон 1996/1997
  
  
  • 13 – Верея през сезони 2017/2018 и 2018/2019
  
  
  • 11 – Спартак (Варна) през сезон 2004/2005
  
  
  • 10 – ЦСКА през сезон 2014/2015
  
  
  • 9 – Торпедо (Русе) през сезон 1951
  
  
  • 9 – Торпедо (Плевен) през сезон 1951
  
  
  • 8 – Миньор (Перник) през сезон 1991/1992
  
  
  • 8 – Нефтохимик (Бургас) през сезон 2013/2014
  
  

• 
  Най-резултатен мач в „А“ група – 12 гола, споделен рекорд.

• • ЦДНВ – Торпедо Русе 12:0, игран на 28 юли 1951 г. (6 гола на Петър Михайлов и по 3 гола на Димитър Миланов и Михаил Янков)
  
  
  • Локомотив Пд – Янтра Гб 7:5, игран на 04.03.1974 г.
  
  
  • ЦСКА – Берое 10:2, игран на 02.05.1992 г. (1:0 Ст. Драганов 4, 2:0 Ан. Нанков 12-д., 2:1 В. Шишков 25, 2:2 Д. Сивов 27, 3:2 К. Метков 28, 4:2 Ив. Андонов 39, 5:2 К. Метков 48, 6:2 К. Метков 52, 7:2 Ив. Андонов 54, 8:2 Ив. Киров 59, 9:2 Й. Лечков 62-д., 10:2 К. Метков 89)
  
  

Най-много пъти шампион на „А“ група |

Треньори най-много пъти шампиони на „А“ група |

Данните са до 20.07.2017

С най-много мачове в „А“ група / Първа лига |

• С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.

Данните са обновени за последно на 20 януари 2018.

• 
  Най-много срещи в „А“ група с един отбор: Динко Дерменджиев – 447 срещи с Ботев (Пд.).

С най-много голове в „А“ група / Първа лига |

• С удебелен шрифт са футболистите които не са прекратили кариерата си.


• Головете на Мартин Камбуров за сезон 2017/18 са включени.

• 
  Най-много голове в един сезон на „А“ група: Христо Стоичков (ЦСКА) – 38 гола (сезон 1989/90)

С най-много голове в един сезон на „А“ група |

Най-много голове в една среща в „А“ група |

• 
  Най-много автоголове от един състезател в една среща в „А“ група: 2 автогола – Коста Босаков (Локомотив (Пд)) в мача Марек – Локомотив (Пловдив) 7 – 1 през сезон 1979/1980
  


• 
  Най-бърз гол в „А“ група: Мирослав Манолов в 6-ата секунда за "Черно море"-Варна при гостуването на „Монтана“ в 16-тия кръг на А група на 22 март 2012. ...Маркос Да Силва (Черно море) – 12 секунда (срещу Черноморец (София) на 6 април 2007)


• 
  Най-младият футболист, взел участие в среща от А група е Янко Кирилов, който прави дебюта си през 1961 г. на възраст 15 години и 72 дни за Левски София срещу Миньор (Перник).^[3]

• 
  Най-възрастният футболист, взел участие в среща от А група е вратарят Йордан Филипов, който на 26 ноември 1988 г. на възраст от 42 години, 5 месеца и 8 дни пази за Черно море срещу Локомотив Пловдив.

Топ 15 на треньорите с най-много мачове в А група |

Вратари с над 300 мача в елита |

Данните са до 20.07.2017

Чужденците с най-много голове в А група |

_{(Данните са до 07.05.2018 г.)}

№	Име	Отбори	Голове	Мачове
1	Марселиньо	Лудогорец (63)	63	(189)
2	Клаудиу Кешерю	Лудогорец (61)	61	(85)
3	Маркиньош	Беласица (17), ЦСКА (19), Локо Сф (17), Пирин (2), Монтана (1)	56	(239)
4	Мишел Платини	Черноморец Бс (13), ЦСКА (24), Лудогорец (3), Славия (5)	45	(118)
5	Зоран Балдовалиев	Локо Пд (16), Локо Сф (25)	41	(95)
6	Вилфред Нифлор	Литекс (39)	39	(72)
7	Еуген Трика	Литекс (22), ЦСКА (17)	39	(89)
8	Екундайо Джайеоба	Велбъжд (4), Локо Пд (19), Левски (12), Черноморец (1), Вихрен (3)	39	(154)
9	Саша Симонович	Левски (14), Вихрен (6), Славия (10), Локо Мз (9)	39	(160)
10	Базил де Карвальо	Локо Пд (16), Левски (19)	35	(63)
11	Саша Антунович	Спартак Вн (5), Локо Сф (30)	35	(105)
12	Велимир Иванович	Славия (30), Спартак Вн (5)	35	(196)
13	Вандерсон	Лудогорец (34)	34	(105)
14	Гара Дембеле	Локо Пд (5), Левски (26)	31	(38)
15	Върджил Мисиджан	Лудогорец (30)	30	(115)
16	Фернандо Каранга	ЦСКА (29)	29	(39)

_{(С удебелен шрифт са футболистите които в момента играят в Първа Лига.)}

Шампиони на България |

В скоби е посочен броят на спечелените титлите на отбора до съответния сезон (само за отбори с повече от 1 титла)

Година	Победител	Втори	Трети	Голмайстор	Клуб	Гола	Треньор
2017/18	Лудогорец (7)	ЦСКА	Левски (София)	Клаудиу Кешерю	Лудогорец (Разград)	26 (30 мача)	Димитър Димитров – Херо
2016/17	Лудогорец (6)	ЦСКА	Левски (София)	Клаудиу Кешерю	Лудогорец (Разград)	22 (29 мача)	Георги Дерменджиев
2015/16	Лудогорец (5)	Левски (София)	Берое (Стара Загора)	Мартин Камбуров	Локомотив (Пловдив)	18 (28 мача)	Георги Дерменджиев
2014/15	Лудогорец (4)	Берое	Локомотив София	Антонио Салас Кинта	Левски София	14 (32 мача)	Георги Дерменджиев
2013/14	Лудогорец (3)	ЦСКА	Литекс Ловеч	Вилмар Джордан Мартин Камбуров	Литекс Ловеч Локомотив (Пловдив)	20 (35 мача)	Стойчо Стоев
2012/13	Лудогорец (2)	Левски	ЦСКА	Базил де Карвальо	Левски	19 (25 мача)	Ивайло Петев
2011/12	Лудогорец (1)	ЦСКА	Левски	Жуниор Мораеш Иван Стоянов	ЦСКА Лудогорец	16 (24 мача) 16 (25 мача)	Ивайло Петев
2010/11	Литекс Ловеч (4)	Левски	ЦСКА	Гара Дембеле	Левски	26 (24 мача)	Любослав Пенев
2009/10	Литекс Ловеч (3)	ЦСКА	Левски	Вилфред Нифлор	Литекс (Ловеч)	19 (27 мача)	Ангел Червенков
2008/09	Левски София (26)	ЦСКА	Черно море	Мартин Камбуров	Локомотив (София)	17 (15 мача)	Емил Велев
2007/08	ЦСКА (31)	Левски София	Локомотив София	Георги Христов	Ботев Пловдив	19 (30 мача)	Стойчо Младенов
2006/07	Левски София (25)	ЦСКА	Локомотив София	Цветан Генков	Локомотив (София)	28 (30 мача)	Станимир Стоилов
2005/06	Левски София (24)	ЦСКА	Литекс Ловеч	Миливое Новакович Жозе Фуртадо	Литекс Ловеч Вихрен и ЦСКА	16 (28 мача)	Станимир Стоилов
2004/05	ЦСКА (30)	Левски София	Локомотив Пловдив	Мартин Камбуров	Локомотив Пловдив	27 (30 мача)	Миодраг Йешич
2003/04	Локомотив Пловдив	Левски София	ЦСКА	Мартин Камбуров	Локомотив Пловдив	25 (30 мача)	Едуард Ераносян
2002/03	ЦСКА (29)	Левски София	Литекс Ловеч	Георги Чиликов	Левски София	22 (26 мача)	Стойчо Младенов
2001/02	Левски София (23)	Литекс Ловеч	ЦСКА	Владимир Манчев	ЦСКА	26 (38 мача)	Славолюб Муслин
2000/01	Левски София (22)	ЦСКА	Велбъжд (Кюстендил)	Георги Иванов	Левски София	21 (26 мача)	Люпко Петрович
1999/00	Левски София (21)	ЦСКА	Велбъжд (Кюстендил)	Михаил Михайлов	Велбъжд (Кюстендил)	20 (30 мача)	Димитър Димитров
1998/99	Литекс Ловеч (2)	Левски 1914	Левски (Кюстендил)	Димчо Беляков	Литекс Ловеч	21 (30 мача)	Ферарио Спасов
1997/98	Литекс Ловеч (1)	Левски 1914	ЦСКА	Бончо Генчев Антон Спасов	ЦСКА Нефтохимик (Бургас)	17 (30 мача)	Димитър Димитров
1996/97	ЦСКА (28)	Нефтохимик (Бургас)	Славия София	Тодор Праматаров	Славия София	26 (30 мача)	Георги Василев
1995/96	Славия София (7)	Левски 1914	Локомотив София	Иво Георгиев	Спартак (Варна)	21 (30 мача)	Стоян Коцев
1994/95	Левски 1914 (20)	Локомотив София	Ботев (Пд.)	Петър Михтарски	ЦСКА	23 (30 мача)	Георги Василев
1993/94	Левски 1914 (19)	ЦСКА	Ботев (Пд.)	Наско Сираков	Левски 1914	28 (28 мача)	Георги Василев
1992/93	Левски 1914 (18)	ЦСКА	Ботев (Пд.)	Пламен Гетов	Левски 1914	26 (30 мача)	Иван Вутов
1991/92	ЦСКА (27)	Левски 1914	Локомотив Пловдив	Наско Сираков	Левски 1914	26 (30 мача)	Аспарух Никодимов
1990/91	Етър	ЦСКА	Славия София	Ивайло Йорданов	Локомотив (Горна Оряховица)	21 (30 мача)	Георги Василев
1989/90	ЦСКА (26)	Славия София	Етър	Христо Стоичков	ЦСКА	38 (30 мача)	Димитър Пенев
1988/89	ЦФКА „Средец“ (25)	Витоша	Етър	Христо Стоичков	ЦФКА „Средец“	23 (30 мача)	Димитър Пенев
1987/88	Витоша (17)	ЦФКА „Средец“	Тракия Пловдив	Наско Сираков	Витоша	28 (30 мача)	Васил Методиев
1986/87	ЦФКА „Средец“ (24)	Витоша	Тракия Пловдив	Наско Сираков	Витоша	36 (30 мача)	Димитър Пенев
1985/86	Берое	Тракия Пловдив	Славия София	Атанас Пашев	Тракия Пловдив	30 (30 мача)	Евгени Янчовски
1984/85	Левски-Спартак (16)	ЦСКА „Септемврийско знаме“	Тракия Пловдив	Пламен Гетов	Спартак (Плевен)	26 (30 мача)	Васил Методиев
1983/84	Левски-Спартак (15)	ЦСКА „Септемврийско знаме“	ЖСК-Спартак (Варна)	Едуард Ераносян	Локомотив (Пловдив)	20 (30 мача)	Васил Методиев
1982/83	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (23)	Левски-Спартак	Тракия Пловдив	Антим Пехливанов	Тракия Пловдив	20 (30 мача)	Манол Манолов
1981/82	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (22)	Левски-Спартак	Славия София	Михаил Вълчев	Левски-Спартак	24 (30 мача)	Аспарух Никодимов
1980/81	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (21)	Левски-Спартак	Тракия Пловдив	Георги Славков	Тракия Пловдив	31 (23 мача)	Аспарух Никодимов
1979/80	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (20)	Славия София	Левски-Спартак	Спас Джевизов	ЦСКА „Септемврийско знаме“	21 (30 мача)	Аспарух Никодимов
1978/79	Левски-Спартак (14)	ЦСКА „Септемврийско знаме“	Локомотив София	Руси Гочев	Черноморец (Бургас) Левски-Спартак	19 (30 мача)	Иван Вуцов
1977/78	Локомотив София (4)	ЦСКА „Септемврийско знаме“	Левски-Спартак	Стойчо Младенов	Берое (Стара Загора)	21 (30 мача)	Васил Методиев
1976/77	Левски-Спартак (13)	ЦСКА „Септемврийско знаме“	Марек (Станке Димитров)	Павел Панов	Левски-Спартак	20 (30 мача)	Васил Спасов
1975/76	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (19)	Левски-Спартак	Академик (София)	Петко Петков	Берое (Стара Загора)	19 (30 мача)	Серги Йоцов
1974/75	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (18)	Левски-Спартак	Славия София	Иван Притъргов	Тракия Пловдив	20 (30 мача)	Манол Манолов
1973/74	Левски-Спартак (12)	ЦСКА „Септемврийско знаме“	Локомотив Пловдив	Петко Петков	Берое (Стара Загора)	20 (30 мача)	Димитър Дойчинов
1972/73	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (17)	Локомотив Пловдив	Славия София	Петър Жеков	ЦСКА „Септемврийско знаме“	29 (34 мача)	Манол Манолов
1971/72	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (16)	Левски-Спартак	Берое	Петър Жеков	ЦСКА „Септемврийско знаме“	27 (34 мача)	Манол Манолов
1970/71	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (15)	Левски-Спартак	Ботев (Враца)	Димитър Якимов	ЦСКА „Септемврийско знаме“	26 (30 мача)	Манол Манолов
1969/70	Левски-Спартак (11)	ЦСКА „Септемврийско знаме“	ЖСК-Славия София	Петър Жеков	ЦСКА „Септемврийско знаме“	31 (30 мача)	Рудолф Витлачил
1968/69	ЦСКА „Септемврийско знаме“ (14)	Левски-Спартак	Локомотив Пловдив	Петър Жеков	ЦСКА „Септемврийско знаме“	36 (30 мача)	Стоян Орманджиев
1967/68	Левски София (10)	ЦСКА „Червено знаме“	Локомотив София	Петър Жеков	Берое (Стара Загора)	31 (30 мача)	Кръстьо Чакъров
1966/67	Ботев (Пловдив) (2)	Славия София	Левски София	Петър Жеков	Берое (Стара Загора)	21 (30 мача)	Васил Спасов
1965/66	ЦСКА „Червено знаме“ (13)	Левски София	Славия София	Трайчо Спасов	Марек (Станке Димитров)	21 (30 мача)	Стоян Орманджиев
1964/65	Левски София (9)	Локомотив София	Славия София	Георги Аспарухов	Левски София	27 (30 мача)	Рудолф Витлачил
1963/64	Локомотив София (3)	Левски София	Славия София	Никола Цанев	ЦСКА „Червено знаме“	26 (30 мача)	Георги Берков
1962/63	Спартак Пловдив	Ботев Пловдив	ЦДНА	Тодор Диев	Спартак (Пловдив)	26 (30 мача)	Димитър Байкушев
1961/62	ЦДНА (12)	Спартак Пловдив	Левски София	Никола Йорданов	Дунав Русе	20 (26 мача)	Крум Милев
1960/61	ЦДНА (11)	Левски София	Ботев Пловдив	Иван Сотиров	Ботев Пловдив	20 (26 мача)	Крум Милев
1959/60	ЦДНА (10)	Левски София	Локомотив София	Христо Илиев Любен Костов	Левски София Спартак (Варна)	12 (22 мача)	Крум Милев
1958/59	ЦДНА (9)	Славия София	Левски София	Александър Василев	Славия София	13 (22 мача)	Крум Милев
1958	ЦДНА (8)	Левски София	Спартак (Плевен)	Добромир Ташков	Славия София	9 (11 мача)	Крум Милев
1957	ЦДНА (7)	Локомотив София	Динамо	Христо Илиев	Динамо	14 (22 мача)	Крум Милев
1956	ЦДНА (6)	Динамо	СКНА (Пловдив)	Павел Владимиров	Миньор Димитрово	16 (22 мача)	Крум Милев
1955	ЦДНА (5)	Ударник (София)	Спартак (Сталин)	Тодор Диев	Спартак (Пловдив)	13 (26 мача)	Крум Милев
1954	ЦДНА (4)	Ударник (София)	Локомотив София	Добромир Ташков	Ударник (София)	25 (26 мача)	Крум Милев
1953	Динамо (8)	ОСГ (София)	ВМС (Варна)	Димитър Минчев	Спартак (Плевен) ВВС (София)	15 (28 мача)	Димитър Мутафчиев
1952	ЦДНВ (3)	Спартак (София)	Локомотив София	Добромир Ташков Димитър Исаков	Спартак (София) Ударник (София)	10 (22 мача)	Крум Милев
1951	ЦДНВ (2)	Спартак (София)	Динамо	Димитър Миланов	ЦДНВ	13 (22 мача)	Крум Милев
1950	Динамо (7)	Строител	Академик (София)	Любомир Хранов	Динамо	11 (18 мача)	Иван Радоев
1948/49	Динамо (6)	ЦДНВ	Локомотив София	Димитър Миланов Недко Недев	ЦДНВ Ботев при ДНВ (Варна)	11 (18 мача)	Рижьо Шомлай
1948	Септември при ЦДВ (1)	Левски София	Спартак (Варна) Марек (Дупница)				Константин Николов Христо Нелков
1947	Левски София (5)	Локомотив София	Левски (Пловдив) Спартак (София)				Иван Радоев
1946	Левски София (4)	Локомотив София	Спартак (Варна) Бенковски (Видин)				Иван Радоев
1945	Локомотив София (2)	Спортист (София)	Спартак (Варна) СП 45(Пловдив)
1944	първенството не завършва
1943	Славия София (6)	Левски София	Левски Пловдив Ботев (Пд.)				Димитър Байкушев
1942	Левски София (3)	Македония (Скопие)	Славия София				Асен Панчев
1941	Славия София (5)	ЖСК София	Левски Пловдив
1940	ЖСК София (1)	Левски София	Славия София	Янко Стоянов	Левски София	14 (18 мача)
1939	Славия София (4)	Владислав Варна	Тича Варна	Георги Пачеджиев	АС-23 София	14 (18 мача)
1938	Тича Варна	Владислав Варна	Шипка (София)	Крум Милев	Славия София	12 (18 мача)
1937	Левски София (2)	Левски (Русе)	Владислав Варна Ботев (Пд.)				Кирил Йовович
1936	Славия София (3)	Тича Варна	Георги Дражев (Ямбол) Кракра Перник
1935	Спортклуб София	Тича Варна	Панайот Волов (Шумен) Ботев Пазарджик
1934	Владислав Варна (3)	Славия София	Напредък (Русе) Светослав Стара Загора				Алекси Алексиев
1933	Левски София (1)	Шипченски Сокол	Напредък (Русе) Ботев Ямбол				Цветан Генев
1932	Шипченски Сокол	Славия София	Сокол Пловдив Победа 26 Плевен				Ференц Фан
1931	АС-23	Шипченски Сокол	Напредък (Русе)
1930	Славия София (2)	Владислав Варна	Ботев (Пд.)
1929	Ботев (Пловдив) (1)	Левски София	Шипченски Сокол				Никола Щерев
1928	Славия София (1)	Владислав Варна	Левски Пловдив Левски (Русе)
1927	шампионатът е прекъснат
1926	Владислав Варна (2)	Славия София	Левски (Русе) Ботев Пазарджик				Ернст Мург
1925	Владислав Варна (1)	Левски София	Левски Дупница БП25 Плевен				Ернст Мург
1924	първенството не завършва

Хронология |

Представяне |

По отбор |

Бележка: В получер са отборите, които участват в настоящото първенство на „А“ група. Отборите в курсив вече не съществуват. /Плъзни надясно/

Отбор	Шампион	Вицешампион	Трето място (полуфинал)*****	Шампионат
ЦСКА (София)	31	23	6	1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008
Левски (София)	26	32	10	1933, 1937, 1942, 1946, 1947, 1949, 1950, 1953, 1965, 1968, 1970, 1974, 1977, 1979, 1984, 1985, 1988, 1993, 1994, 1995, 2000, 2001, 2002, 2006, 2007, 2009
Славия (София)	7	10	12	1928, 1930, 1936, 1938/39, 1941, 1943, 1996
Лудогорец (Разград)	7	0	0	2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018
Локомотив (София)	4	6	10	1939/40, 1945, 1964, 1978
Литекс (Ловеч)	4	1	3	1998, 1999, 2010, 2011
Владислав (Варна)	3	4	1(1)	1925, 1926, 1934
Ботев (Пловдив)	2	2	13(2)	1929, 1967
Спартак (Варна)***	1	2	6(3)	1932
Тича (Варна)	1	2	3	1938
Локомотив (Пловдив)	1	1	4	2004
Спартак (Пловдив)	1	1	0	1963
Етър (Велико Търново)	1	0	2	1991
Берое (Стара Загора)	1	1	2	1986
Спортклуб (София)****	1	0	0	1935
АС`23 (София)	1	0	0	1931
Левски (Русе)	0	1	2(2)
Македония (Скопие)	0	1	0
Спортист (София)	0	1	0
Нефтохимик (Бургас)	0	1	0
Левски (Пловдив)	0	0	4(3)
Напредък (Русе)	0	0	3(2)
Велбъжд (Кюстендил)	0	0	3
Хебър (Пазарджик)	0	0	2(2)
Тунджа (Ямбол)	0	0	2(2)
Марек (Дупница)	0	0	2(1)
Академик (София)	0	0	2
Левски (Дупница)	0	0	1(1)
БП25 (Пловдив)	0	0	1(1)
Сокол (Пловдив)	0	0	1(1)
Победа 26 (Плевен)	0	0	1(1)
Светослав (Стара Загора)	0	0	1(1)
Панайот Волов (Шумен)	0	0	1(1)
Миньор (Перник)	0	0	1(1)
Шипка (София)	0	0	1(1)
СП 45 (Пловдив)	0	0	1(1)
Бдин (Видин)	0	0	1(1)
Спартак (София)	0	0	1(1)
Спартак (Плевен)	0	0	1
Ботев (Враца)	0	0	1
Хасково	0	0	0

*** – Спартак (Варна) е приемник на успехите на Шипченски сокол (Варна).

**** – Спортклуб (София) е предшественик на Септември, който обаче не унаследява успехите на Спортклуб (София).

***** – В скоби са записани поделените трети места, които са се получавали при провеждането на шампионата на България в елиминаторна схема.

По градове |

Таблицата показва българските шампиони по градове.

* Черно Море (Варна) е създаден след обединението на Владислав и Тича и приема историята и традициите на двата отбора.

Вечна ранглиста на Първа професионална лига |

• Отборите с удебелен шрифт са участниците на елита през сезон 2018/19.

Последна актуализация на 19.07.2018.
Легенда:

• М – място в ранглистата;


• Отбор – име на отбора;


• Н – настоящето ниво на футболната ни пирамида, на което се намира отборът към началото на сезон 2018/2019 (1 = Първа лига; 2 = Втора лига; 3 = Трета лига; 4 = ОФГ; Д = отборът поддържа само детско-юношеска школа; + = отборът не съществува в момента);


• С – брой изиграни сезони в елитната група от 1948 г. насам;


• М – общо изиграни мачове през този период;


• П – общо победи през този период;


• Р – общо равни срещи през този период;


• З – общо загуби през този период;


• Г.Р. – общо вкарани и общо получени голове през този период (включително голове от присъдени служебни победи и загуби);


• Т – общо спечелени точки

Заб.: За да бъдат поставени отборите в равни условия, за победа се начисляват 3 точки, а за равенство – една, въпреки че регламентът на провеждане на отделните шампионати е бил различен. Точковият актив е изчислен според резултатите, постигнати на терена. Административното отнемане на точки не се взема предвид. Анулираните мачове, както и баражите за промоция/оставане или участие в евротурнирите, не са взети под внимание и не са включени в актива на клубовете. Отборите с удебелен шрифт са настоящи участници през сезон 2018/19. Активът на обединения тим на Славия и Локо София под името ЖСК-Славия в периода 1969-1971 г. е даден отделно и не е включен към останалите мачове на бели и червено-черни. (Източник: в. Тема: Спорт)