Република Чили
на испански: República de Chile
(знаме)      (герб)
Девиз: Por la razón o la fuerza С правото или чрез силата
Национален химн: Himno Nacional de Chile
Местоположение на Чили
География и население
Площ	756 102 km² (на 37-мо място)
Води	1.07%
Столица	Сантяго(1) 33°26′ ю. ш. 70°40′ з. д. / 33.433333° ю. ш. 70.666667° з. д.-33.433333, -70.666667
Най-голям град	Сантяго
Официален език	испански
Население (пребр., 2017)	17,574,003 (на 64-то място)
Гъстота на нас.	23,9 души/km² (на 198-мо място)
Управление
Форма	Президентска република
Президент	Себастиан Пинера
История
Независимост от Испания	18 септември 1810
Икономика
БВП (ППС, 2018)	$481 млрд. (на 42-ро място)
БВП на човек (ППС)	$25,891 (на място)
БВП (ном., 2018)	$300 млрд. (на 38-мо място)
БВП на човек (ном.)	$16,143 (на място)
ИЧР (2017)	0.843 (висок) (44-то)
Коеф. на Джини (2015)	47.7 (висок)
Валута	Чилийско песо (CLP)
Други данни
Часова зона	UTC-3 и UTC-5
Код по ISO	CL
Интернет домейн	.cl
Телефонен код	+56
(1): Конгресът се намира във Валпараисо.
Република Чили в Общомедия

Чили, официално Република Чили, (на испански: Chile или República de Chile, Чиле или Република де Чиле) e държава, разположена в югозападната част на Южна Америка. Тя покрива дълга и тясна ивица земя между Андите и Тихия океан. Граничи с Перу на север, с Боливия на североизток, с Аржентина на изток и с Проток Дрейк на юг. Една от двете страни в Южна Америка, заедно с Еквадор, е, които не граничат с Бразилия.

Произход на името |

Съществуват много теории относно произхода на думата „Чили“ (Chile). Една от тях насочва вниманието към приликата между долината Аконкагуа и долината Касма в Перу, където имало град и долина на име Chili. Според други теории Чили може да е наследило името си от думата chilli в езика на индианците Мапуче, означаващо „там, където свършва земята“ или „най-дълбоката точка на Земята“, или от езика на Aymara, на който tchili означава „сняг“. Друга възможност според изследователите е Чили да носи името си от cheele-cheele – звук, чрез който Мапуче имитирали повика на птица. Испанските конкистадори чули това име от инките и малцината оцелели от първата експедиция на Диего де Алмагро на юг от Перу, наричали себе си „хората от Чили“.

История |

История преди откриването на Америка от европейците |

Преди около 10 000 години имигриращи индиански племена в Южна Америка се заселват по бреговете и в плодородните долини на днешно Чили. За кратък период от време инките разширяват територията си в северните области на държавата, но суровият климат там не им позволил да се заселят трайно.

История след откриването на Америка от европейците |

През 1520 година, по време на своето околосветско пътешествие, португалецът Фернандо Магелан открива южния проход, днес наречен на неговото име, Магелановия проток.

През 1531 г. испанците завладяват инките в днешно Перу. Един от конкистадорите от този поход е Диего де Алмагро. През 1535 г. отива в Южно Перу поради териториални спорове. Обикновено той е приеман за първия европеец, изследвал чилийското крайбрежие. Той обаче не е оставил никакви трайни следи по тези земи. Испанското присъствие започва да се усеща чак след пътуването на Педро де Валдивия (1540–41). Валдивия основава поредица села по пътя си на юг. На 12 февруари 1541 г. основава днешната столица Сантяго. Въпреки че испанците не откриват залежи на злато и сребро, които търсят, те оценяват агрикултурния потенциал на централната чилийска долина, и Чили става част от Вицекралство Перу.

Въпреки, че е притежавана от Испания до края на 1810-те, след като получава независимост през 1818 година Чили показва забележително стабилен институален живот в контекста на неустойчивата Латинска Америка. Установеният в страната режим, макар и недемократичен е определено прагматичен, републикански и конституционен.

През 1833 г. е приета конституция, която въвежда непряко и цензово избирателно право. Макар и променяна, тази конституция остава в действие чак до 1925 г.

В началото управлението на Чили е в ръцете на едрите поземлени собственици. Постепенно обаче режимът става сравнително по-либерален и през 40-те години на 20 век страната приема редица аржентински либерали.

Характерно за чилийското развитие е развитието на силен флот и силна армия. Последното позволява на страната да се наложи през 1879 – 1883 г. над Перу и Боливия, да окупира Лима и да присъедини богатата на нитрати зона в пограничните райони с Перу, като отнеме излаза на Боливия на море.

През 1925 г. е приета нова конституция на страната, която увеличава властта на избрания с всеобщо гласуване президент на републиката.

В началото на 20 век в резултат от синдикалното движение се появяват наченките на социалистическо и комунистическо движение в страната. През 1937 – 1942 г. е създаден Народен фронт на радикал-социалисти и комунисти. Характерно за Чили по това време е, че се наблюдават сравнителни честни и редовни избори, многопартийност, наченки на социално осигуряване.

През втората половина на 60-те години на 20 век се прави опит за сериозна аграрна реформа.

През 1970 г. за президент на Чили е избран Салвадор Алиенде. През септември 1973 г. е проведен кървав военен преврат, спонсориран и задкулисно ръководен от ЦРУ. През следващите 16 години чилийският народ е управляван от военната хунта начело с ген. Пиночет.

През 1990 г. е проведен референдум в страната, който бележи края на управлението на военните.

На 27 февруари 2010 година земетресение с магнитуд 8,8 по скалата на Рихтер разтърси Чили, с епицентър близо до град Консепсион в Тихи океан.

География |

Основна статия География на Чили.

Природа |

Сан Педро де Атакама

Северната част на Чили е пустиня. Там се намира най-сухото място на Земята – пустинята Атакама. Има места, където в продължение на векове не е капвала и капка дъжд. В същото време в други райони на пустинята кратки зимни дъждове извикват пролетта с невероятен взрив от цветя – феномен, известен като цъфтящата пустиня.

Езерото Чунгара отново в северната част на страната, на 189 km от град Арика, на височина 4517 м над морското равнище, е най-високото планинско езеро на планетата.

Лунната долина, разположена между градовете Калама и Сан Педро де Атакама, е единственото място на планетата, което много напомня на лунен пейзаж.

Чилийската Патагония е екологично най-чистото място на планетата.

Най-високият в света постоянно действащ вулкан – 6064 m – Вулканът Уалятири, се намира в близост до селището Чапикиня.

Великденските острови са от най-отдалечените кътчета на планетата. Всъщност това е един остров на 2500 km от най-близкото населено и обитаемо място.

• 
  

  

  
  

  
  

  Гейзерът Татьо в пустинята Атакама
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Лунна долина, Атакама
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  вулканът Осорно
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Ледник Грей
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  кулите Пайне
  

  
  

  
  

Държавно устройство |

 Основна статия: Държавно устройство на Чили

Чили е република с президентско управление. Изпълнителната власт се осъществява от президент и правителство, назначавано от него. Парламентът е двукамарен – Сенат и Камара на депутатите. Мандатът на президента е бил 6 години, а сега вече е 4. На проведените в началото на 2006 г. президентски избори за държавен глава за пръв път в историята на страната е избрана жена – Мишел Бачалет, кандидат на управляващата левица. Мишел Бачалет е първият чилийски президент, който управлява с по-кратък, 4-годишен мандат, в условията на извършени конституционни промени. Тя има повече правомощия от предшествениците си, включително да извършва кадрови промени във въоръжените сили без консултации със Съвета по национална сигурност. Чилийската конституция не позволява президентът да управлява два последователни мандата. В началото на 2010 година за държавен глава е избран нейният опонент Себастиан Пинйера. Той е бизнесмен, политик, бивш сенатор и лидер на „Коалиция за промяна“. През 2014 г. преизбират Бачалет, чийто мандат приключи март 2018 г., като на изборите в края на 2017 г., Себастиан Пинйера бива избран отново.

Камарата на депутатите се състои от 120 депутати, които се избират директно. Страната е разделена на 60 избирателни окръга, където на всеки 4 г. се избират двама депутати – единият трябва да е от управляващата партия, а другият от опозицията. Ако някоя от партиите се класира на първо място с двойно повече гласове, тя назначава и двамата депутати. Тази биоминална избирателна система предотвратява избирането на малки партии в парламента.

Сенатът има 48 членове, от които 38 се избират. На всеки 4 г. се избират половината от сенаторите за срок от 8 г. От останалите 10 сенатори, 9 са така наречените „институционални“, понеже се назначават от различни институции. Президентът има право да назначи един бивш министър и един бивш ректор на университет. Върховният съд назначава двама бивши съдии и един директор на сметната палата, четирима бивши военни и т.н. Шефовете на полицията се назначават от Националния съвет за сигурност. Тези сенатори имат мандат, както избираемите от 8 г. Бившият президент Едуардо Фрай (1994 – 2000) е назначен за сенатор с доживотен мандат. На 16 август 2005 г. е приета промяна в закона, според която от 11 март 2006 г. броят на сенаторите се намалява на 38 и те ще бъдат избирани от населението.

Върховният съд се състои от 21 съдии. Той е най-голямата юридическа инстанция в Чили. Съдиите биват предлагани от Върховния съд и се назначават от президента с доживотен мандат.

Административно - териториално делене

Територията на Чили е разделена административно на 15 региона, всеки от които се управлява от интендант (intendente), назначен от президента. Регионът се разделя на провинции под ръководството на губернатор (Gobernador Provincial), също назначаван от президента. От своя страна, всеки Регион е разделен на Провинции, които пък са съвкъпност от отделни Комуни, всяка със собствен кмет и съветници, избирани от жителите.

Всеки регион се означава с име и римско число, от север на юг. Прието е да се използва номерацията вместо името. Единственото изключение е регионът на столицата Сантяго, които се означава с RM, или Región Metropolitana.

През 2005 година, чилийският конгрес гласува реформа, с която се въвеждат 2 нови региона – един на север, с център гр. Арика, и един на юг около гр. Валдивия (известен и като Регионът на реките). Номерирани съответно XIV и XV, и двата региона нарушават реда на номерация от север на юг.

Част от територията на Чили са Великденските острови (Islas de Pascua), административно прилежащи към V-ти регион на Валпараисо (Región de Valparaíso), където освен тях (Islas de Pascua) са включени и островите Sala y Gómez, San Félix и San Ambrosio, а така също и архипелага Хуан Фернандез (Archipiélago Juan Fernández) съставен от островите Александър Селкирк (Alejandro Selkirk), Робинзон Крузо (Robinson Crusoe) и Санта Клара(Santa Clara).

Чили има гео-политически и териториални претенции, и към част от територията на Антарктика (Territorio Chileno Antártico). Тази територия административно е представена като провинциия Антарктика Чилена, част от XII-ти рагион (Región de Magallanes y de la Antártica Chilena) обявена за такава на 11 юли 1961 г. Територияте е заключена между 53° и 90° западна дължина, и от 60° южна широчина до Южния полюс. Повечето държави не признават претенциите на Чили над тази територия. Антарктика няма постоянно население, заради което няма гражданство и правителство, опеката на континента е искана от отделни държави, но не им е предоставена (виж Антарктически договор). Въпреки това, Аржентина и Обединеното Kралство смятат част от Антарктика Чилиена за своя земя, а по времето на разширяването на териториалните претенции на Чили там, Япония също заявяват претенциите си над нея.

Стопанство |

 Основна статия: Стопанство на Чили

Чили е основен производител на медна руда и селитра в света. Развити са също металургията, химията, електрониката, текстилната и хранителната индустрия. Страната е сред водещите държави в света по риболов. Има добре развит транспорт.

През последните десетилетия чилийската икономика се развива изключително успешно и постига висока конкурентоспособност, която позволи на Чили да сключи споразумения за свободна търговия с водещите световни икономики като ЕС, САЩ, Канада, Япония, Китай, Южна Корея, Австралия и др.

Население |

 Основна статия: Население на Чили

Младите чилийци

Мнозинството от населението в Чили са бели – 8 800 000 – 15 000 000 души или 52,7% ^[1] – 90% ^[2] от населението.

Почти 90% от населението е съсредоточено в средната част на страната. Само в столицата Сантяго и около нея живее 1/3 от населението. На запад от Сантяго де Чиле се намира най – голямото пристанище на Чили – Валпараисо.

Система на здравеопазване |

В чилийското здравеопазване доминира частният сектор. Чилийските работници и служители се осигуряват частно. Въпреки това за бедните чилийци са организирани държавни здравни заведения с безплатно обслужване. Около 80% от населението ползват услугите на държавното здравеопазване. През 90-те години на 20 век държавните болници са доста претоварени и технически недобре обезпечени. Поради това през последните години чилийското правителство полага големи усилия за подобрение на здравната система в страната.

Към 2003 г. средната продължителност на живота на чилийките възлиза на 79 г. а на чилийците на 72 години.

Градовете |

• 
  

  

  
  

  
  

  Aрика.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Валпарайсо.
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Сантяго
  

  
  

  
  


• 
  

  

  
  

  
  

  Oсорно
  

  
  

  
  

Транспорт в Чили |

Транспорт-80 хил. км шосета – от които 10.3 хил. са асфалтирани; ж.п. линии – 6.8 хил. км. Пристанища – Валпараисо, Антофагаста, Пунта Аренас. Главно международно летище – Сантяго.

Култура |

Културата на Чили е повлияна изключително от испанската, както и от културите на другите европейски заселници.

Музика |

 Основна статия: Музиката в Чили

Други |

• Комуникации в Чили


• Армия на Чили


• Външна политика на Чили

Източници |

Външни препратки |

• 
  В Общомедия има медийни файлове относно Чили
  


• ThisisChile.cl – Official Chile website – English and Spanish version

п б р Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) Австралия · Австрия · Белгия · Германия · Гърция · Дания · Ирландия · Исландия · Испания · Италия · Израел · Канада · Люксембург · Мексико · Нидерландия · Нова Зеландия · Норвегия · Обединено кралство · Полша · Португалия · САЩ · Словакия · Словения · Турция · Унгария · Финландия · Франция · Чехия · Чили · Швейцария · Швеция · Южна Корея · Япония

п б р Страни и територии в Южна Америка Държави Аржентина Боливия Бразилия Венецуела Гаяна Еквадор Колумбия Панама2 Парагвай Перу Суринам Уругвай Франция2, 3, 4(Френска Гвиана) Чили1 Зависими територии Фолкландски острови Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови (Обединено кралство) 1 Частично в Океания     2 Частично в Северна Америка     3 Частично в Европа     4 Частично в Африка

п • б • р Страни и територии в Антарктика Части на държави от други континенти Австралия (Остров Макуори) • Нова Зеландия (Кембъл) • Южна Африка (Острови Принц Едуард) Зависими територии Острови Хърд и Макдоналд • Буве • Френски южни и антарктически територии1 • Южна Джорджия и Южни Сандвичеви острови Териториални искания Австралийска антарктическа територия • Аржентинска Антарктида • Британска антарктическа територия • Земя Кралица Мод и Остров Петър I (Норвегия) • Колония Рос (Нова Зеландия) • Френски южни и антарктически територии1 • Чилийска Антарктида Територия без териториални искания Земя Мери Бърд (между 90° и 150° з.д., без остров Петър I) 1 Частично в Африка

п б р Пери-антарктически страни и задморски територии Австралия (o-ви Хърд и Макдоналд • o. Макуори) • Аржентина • Нова Зеландия (o. Кембъл) • Норвегия (o. Буве) • Фолкландски о-ви • Френски южни и антарктически територии • Чили • Южна Африка (o-ви Принц Едуард) • Южна Джорджия и Южни Сандвичеви о-ви• Южни Оркнейски острови