ФК Ювентус Съдържание История | Емблема, цветове, прозвища и фенове | Съперничество | Състав | Мениджъри | Успехи | Клубна статистика и рекорди | Топ 10 най-скъпи трансфери | Стадиони | Известни играчи | Класиране по години | Ранг в европейските турнири | Българи в Ювентус | Ювентус срещу български отбори | Източници | Външни препратки | НавигацияЮвентус спечели титлата на Италия за 29-ти път!Juve triumph in CagliariJuve share the spoils with LazioЮве с най-много фенове в ИталияОфициален уебсайтФен уебсайтJuventuz.com – Най-големият англоезичен сайт за отбораJuventus1897.it – Сайт за Ювентусза ЮвентусРанглиста на УЕФАрр
Аталанта (Бергамо)БолоняДженоа (Генуа)ЕмполиИнтер (Милано)КаляриКиево (Верона)Лацио (Рим)МиланНаполиПармаРомаСампдория (Генуа)СасуолоСПАЛ (Ферара)ТориноУдинезеФиорентина (Флоренция)ФрозинонеЮвентус (Торино)УЕФА Шампионска лигаУЕФА Лига Европа
ФК ЮвентусИталиански футболни отбори
италианскиТориноИталия1 ноември1897Ювентус АренаТориноНотс КаунтиФиатнационалния отбор на ИталияСветовно първенство по футбол1934 гПаоло РосиМишел ПлатиниШампионска лигаЛивърпулУЕФАНаполиМиланИнтерДеле АлпиМарчело ЛипиЧиро ФерараРоберто БаджоДжанлука ВиалиАлесандро Дел ПиероШампионска лигаАяксФилипо ИндзагиЗинедин ЗиданЕдгар ДавидсБорусия ДортмундРеал МадридСерия АСуперкупа на УЕФАМеждуконтинентална КупаДжанлуиджи БуфонПавел НедведДавид ТрезегеСерия БЗлатан ИбрахимовичПатрик ВиейраДжанлука ДзамбротаЛилиан ТюрамФабио КанавароАлесандро Дел ПиероПавел НедведДжанлуиджи БуфонДавид ТрезегеМауро КаморанезиСерия ААнтонио КонтеШампионска лигаАндреа ПирлоАртуро ВидалМирко ВучиничМиланИталияКарлос ТевесФернандо ЙорентеРомаКаляриЛациоРимИталияСерия АТориноАнглияНотс КаунтиИталияЕвропаТориноИнтерМиланНаполиФиорентинапредставителниямладежките национални формации на ИталияДжампиеро БонипертиРоберто БетегаПаоло РосиКлаудио МаркизиоДоменико Кришитоанглийски отбориАяксСАЩКанадаГърцияШвейцарияСаудитска АрабияАвстралия1973198319971998200320152017
ФК Ювентус
Направо към навигацията
Направо към търсенето
ФК Ювентус | ||||
---|---|---|---|---|
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | „Старата госпожа“ ([La] Vecchia Signora), Черно-белите (Bianconeri) | |||
Основан | 1 ноември 1897 г. | |||
Стадион | „Ювентус Стейдиъм“ | |||
Капацитет | 41 507 | |||
Собственик | Семейство Аниели | |||
Президент | Андреа Аниели | |||
Старши треньор | Масимилиано Алегри | |||
Първенство | Серия А | |||
2017/18 | 1-во | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
Ювентус 2018/19 | ||||
ФК Ювентус в Общомедия |
ФК „Ювентус“ (на италиански: Juventus Football Club, Juventus – от латинската дума за „млад“) в Торино, Италия е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. Бианконерите са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион Ювентус Арена в Торино. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са Старата госпожа (la Vecchia Signora), бианконерите и зебрите.
Съдържание
1 История
1.1 Ранни години (1897 – 1905)
1.2 Години на господство (1923 до средата на ХХ век)
1.3 Ерата Трапатони (1980 – 1990)
1.4 Ерата на Липи и новият век (1994 – 2003)
1.5 Скандала „Калчополи“ и упадък на отбора (2006 – 2011)
1.6 Отново на върха в Серия А (2011– )
2 Емблема, цветове, прозвища и фенове
2.1 Популярни фенове на Ювентус
3 Съперничество
4 Състав
4.1 Младежи
5 Мениджъри
6 Успехи
6.1 Национални успехи
6.2 Международни успехи
6.3 Носители на Златна топка
7 Клубна статистика и рекорди
7.1 Клубни рекорди в Серия А
8 Топ 10 най-скъпи трансфери
9 Стадиони
10 Известни играчи
11 Класиране по години
11.1 Серия А
12 Ранг в европейските турнири
13 Българи в Ювентус
14 Ювентус срещу български отбори
15 Източници
16 Външни препратки
История |
Ранни години (1897 – 1905) |
Основан през 1897 г. като Спортен клуб Ювентус от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба, Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към италианското футболно първенство през 1900 г. В този период екипът на отбора е с цветове розово и черно. Първата шампионатна титла печелят през 1905 г. По това време екипът им вече придобива днешния облик – черни и бели ивици, като екипите са вдъхновени от английския отбор Нотс Каунти.
Години на господство (1923 до средата на ХХ век) |
През 1923 г. собствениците на автомобилния производител Фиат поемат управлението в клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. С течение на времето, клубът се превръща в символ на италианската култура, поради успехите, някои от които са имали значително влияние в италианското общество, особено през 30-те и 40-те години на 20 век. Това е видно в приноса на клуба за националния отбор на Италия, период без прекъсване от втората половина на 1920 г. и признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечеленото Световно първенство по футбол от 1934 г.
Ерата Трапатони (1980 – 1990) |
Тази ера през 80-те години на 20 век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието Ювентус печели три титли, като общият им брой става 20. Така те добавят втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръщат в първият италиански отбор с две звезди. През 1982 г. Паоло Роси е обявен за футболист на годината, а през 1983, 1984 и 1985 г., Мишел Платини полувача приза футболист на годината. Така Ювентус става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985 г. Ювентус печели и първата си Шампионска лига (тогава КЕШ) като на финала побеждава отбора на Ливърпул с 1:0. Победният гол е вкаран от Мишел Платини от дузпа. Така Ювентус става първият отбор спечелил всички турнири на УЕФА.
Със спечелването на титлата от 1986 г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминати са Наполи, Милан и Интер. През 1990 г. Ювентус се премества на стадион Деле Алпи.
Ерата на Липи и новият век (1994 – 2003) |
През 1994 г. начело на отбора застава Марчело Липи. Още през първия си сезон печели Серия А с играчи като Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро Дел Пиеро. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена печелейки Шампионска лига за втори път. На финала побеждават Аякс след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като Филипо Индзаги, Зинедин Зидан и Едгар Давидс отбора успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 г., но ги губи от Борусия Дортмунд (с 1:3) и Реал Мадрид (с 0:1). Същевременно печели Серия А през 1997 и 1998 г., Суперкупа на УЕФА и Междуконтинентална Купа.
С отбора подписват играчи като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед, Давид Трезеге. С тяхна помощ отбора печели Серия А през 2002 и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., като губи от Милан след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време).
Скандала „Калчополи“ и упадък на отбора (2006 – 2011) |
2006 г. се превръща в ужасяваща за отбора, поради избухването на грандиозен скандал свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единия от които е Ювентус. Отбора бива изпратен за първи път в историята си в Серия Б, като са му отнети двете титли от 2005 и 2006 г. Отбора бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Джанлука Дзамброта, Лилиан Тюрам и Фабио Канаваро. За сметка на това, лоялните Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия А.
След като прекарва един сезон в Серия Б, Ювентус се завръща в Серия А гладен за успехи. Но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона 2009/10 и 2010/11, отбора се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор имащ шампионски амбиции.
Отново на върха в Серия А (2011– ) |
През 2011 г. Антонио Конте подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да направи отбора шампион и класиране в Шампионска лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новия модерен стадион Ювентус Арена, който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват – след оспорвана битка за титлата с Милан, Ювентус вдигна 28-та (30-та с двете отнети) титла в Серия А, като отбора не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте, отбора подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството – 49.
През сезон 2012/13 Ювентус печели втората си поредна титла и 29-та за клуба под ръководството на Антонио Конте.[1] Под ръководството на Конте Ювентус печели и Суперкупата на Италия през 2012 г. и 2013 г.
За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които са Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. На 5 януари 2014 г., след победа над Рома с 3:0, Ювентус изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12 януари 2014 г. рекордът е подобрен след победа над Каляри с 4:1.[2] Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу Лацио в Рим.[3] През 2014 г. отбора печели титлата в Италия за трети пореден път, като това е общо 30-то отличие. Така отбора става първият и единствен тим в Серия А с три звезди върху емблемата си.[4] Същия сезон са подобрени четири рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), втория за най-много спечелени домакински мачове в един сезон (19), третия за най-много спечелени точки в един сезон (102). Третия е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.[5] Четвъртият е за отбелязани голове в Сериа А в сезон с 20 отбора в първенството – в 37 от общо 38 кръга отборът е отбелязвал гол. Ювентус е безапелационен шампион и през сезоните 2014/15, 2015/16 и 2016/17.
Емблема, цветове, прозвища и фенове |
Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. В момента емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици – две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на града Торино.
От 1903 г. Ювентус играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клуба играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа Джон Савидж има контакти в Англия, от Нотс Каунти пращат първите черно-бели екипи на отбора.
Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконери“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава „младеж“. Другата част от прякора „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба.
Ювентус е отбора с най-много фенове в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.[6] Ювентус е и сред най-подкрепяните отбори и в света със 180 милиона (43 милиона само в Европа) фена.
Популярни фенове на Ювентус |
Хуан Мартин Дел Потро – тенисист
Каролина Костнер – състезателка по фигурно пързаляне
Даниел Крейг – актьор
Михаел Шумахер – пилот от Формула 1
Андре 3000 – певец, член на групата Ауткаст
Джеймс Хардън – баскетболист
Ерос Рамацоти – певец
Евгени Плюшенко – състезател по фигурно пързаляне
Лучано Павароти – оперен певец
Спайк Лий – режисьор, сценарист, продуцент, актьор
Роджър Федерер – тенисист
Ноуел Галахар – музикант, член на групата Оейсис
Жан Алези – пилот от Формула 1
Джо Калзаги – боксьор
Съперничество |
Основните съперници на Ювентус са два – Торино и Интер. Дербито с Торино се нарича Дерби дела Моле и е градското дерби на града. Дербито с Интер се нарича Дербито на Италия, тъй като до 2006 година това бяха двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на Ювентус са Милан, Наполи и Фиорентина.
Състав |
Последна актуализация: 24 август 2018
Вратари | |
---|---|
01 | Войчех Шченсни |
21 | Карло Пинсолио |
22 | Матия Перин |
Защитници | |
---|---|
02 | Матия Де Шильо |
03 | Джорджо Киелини |
04 | Меди Бенатия |
12 | Алекс Сандро |
15 | Андреа Бардзали |
19 | Леонардо Бонучи |
20 | Жоао Кансело |
24 | Даниеле Ругани |
37 | Леонардо Спинацола |
Халфове | |
---|---|
05 | Миралем Пянич |
06 | Сами Кедира |
14 | Блез Матюиди |
16 | Хуан Куадрадо |
23 | Емре Джан |
30 | Родриго Бентанкур |
Нападатели | |
---|---|
07 | Кристиано Роналдо |
10 | Пауло Дибала |
11 | Дъглас Коста |
17 | Марио Манджукич |
33 | Федерико Бернардески |
34 | Мойс Кийн |
Младежи |
Младежката организация на „Ювентус“ е сред най-добрите в Италия и Европа, като е спомогнала за кариерите на множество футболисти.
Под ръководството на дългогодишния треньор Винченцо Киаренца Примаверата (отборът до 20-годишна възраст) изживява един от най-успешните си периоди, печелейки турнирите във всички възрастови групи от 2004 до 2006 г.
Организацията съща така е известна с приноса си към представителния и младежките национални формации на Италия, като едни от най-известните играчи произлезли от школата са Джампиеро Бониперти, Роберто Бетега, Паоло Роси, а двама представители на школата в националния отбор са Клаудио Маркизио и Доменико Кришито.
Като множество английски отбори и холандския Аякс, Ювентус е в близко сътрудничество с няколко сателитни отбора и футболни училища извън Италия (в САЩ, Канада, Гърция, Швейцария, Саудитска Арабия и Австралия).
Мениджъри |
Период | Име | Спечелени състезания |
---|---|---|
1923 – 1926 | Йену Кароли | |
1926 – 1928 | Йожеф Виола | |
1928 – 1930 | Уилям Ейткен | |
1930 – 1935 | Карло Каркано | |
1935 | Карло Бигато | |
1935 – 1939 | Вирджинио Розета | |
1939 – 1941 | Умберто Калигарис | |
1941 | Федерико Мунерати | |
1941 – 1942 | Джовани Ферари | |
1942 – 1946 | Феличе Борел | |
1946 – 1948 | Ренато Чезарини | |
1948 – 1949 | Уилям Чалмърс | |
1949 – 1951 | Джеси Карвър | |
1951 – 1953 | Гьорг Шароши | |
1953 – 1955 | Алдо Оливиери | |
1955 – 1957 | Сандро Пупо | |
1957 – 1959 | Любиша Брочич | |
1959 – 1961 | Ренато Чезарини | |
1961 – 1962 | Карло Парола | |
1962 – 1964 | Пауло Лима Амарал | |
1964 – 1969 | Ериберто Ерера | |
1969 – 1970 | Луис Карниля | |
1970 – 1971 | Армандо Пичи | |
1971 – 1974 | Честмир Вицпалек | |
1974 – 1976 | Карло Парола | |
1976 – 1986 | Джовани Трапатони | |
1986 – 1988 | Рино Марчези | |
1988 – 1990 | Дино Дзоф | |
1990 – 1991 | Луиджи Маифреди | |
1991 – 1994 | Джовани Трапатони | |
1994 – 1999 | Марчело Липи | |
1999 – 2001 | Карло Анчелоти | |
2001 – 2004 | Марчело Липи | |
2004 – 2006 | Фабио Капело | |
2006 – 2007 | Дидие Дешам | |
2007 – 2009 | Клаудио Раниери | |
2009 – 2010 | Чиро Ферара | |
2010 | Алберто Дзакерони | |
2010 – 2011 | Луиджи Дел Нери | |
2011 – 2014 | Антонио Конте | |
2014 – | Масимилиано Алегри |
Легенда:
– Шампион на Италия
– Носител на Купата на Италия
– Носител на Суперкупата на Италия
– Шампион в Серия Б
– Европейски шампион
– Носител на Купата на УЕФА/Лига Европа
– Носител на КНК
– Носител на Междуконтинентална купа
– Носител на Суперкупата на Европа
– Купа Интертото
Успехи |
Ювентус е най-успешният отбор на 20 век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири, със 56 официални отличия. В Италия Ювентус е отборът с най-много титли на Серия А (30), както и с най-много спечелени състезания – общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири.
Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 32 пъти, но титлите от 2005 и 2006 г. бяха отнети заради скандала с уредени мачове.
Ювентус подобрява своя рекорд по брой мачове без загуба, като през сезон 2011/2012 завършва без загуба с 23 победи и 15 равенства. Същият този сезон отборът завършва със само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона.
Национални успехи |
Шампион на Италия (35): Рекорд
1904/05, 1925/26, 1930/31, 1931/32, 1932/33, 1933/34, 1934/35, 1949/50, 1951/52, 1957/58,
1959/60, 1960/61, 1966/67, 1971/72, 1972/73, 1974/75, 1976/77, 1977/78, 1980/81, 1981/82,
1983/84, 1985/86, 1994/95, 1996/97, 1997/98, 2001/02, 2002/03, 2011/12, 2012/13, 2013/14,
2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18, 2018/19
Носител на Купата на Италия (13): Рекорд
1938, 1942, 1959, 1960, 1965, 1979, 1983, 1990, 1995, 2015, 2016, 2017, 2018
Носител на Суперкупа на Италия (8):
1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013, 2015, 2018
Шампион на Серия Б (1) 2006/07
Международни успехи |
Носител на КЕШ и Шампионска лига (2): 1985, 1996- Финалист за КЕШ и Шампионска лига (7):
1973, 1983, 1997, 1998, 2003, 2015, 2017
Носител на КНК (1): 1984
Носител на Купа на УЕФА, Лига Европа (3) 1977, 1990, 1993
Финалист за Купа на УЕФА, Лига Европа (1): 1995
Носител на Суперкупа на Европа (2): 1984, 1996
Носител на Междуконтиненталната купа (2): 1985, 1996
Финалист за Междуконтиненталната купа (1): 1973
Купа Интертото на УЕФА (1): 1999
Носители на Златна топка |
Омар Сивори – 1961
Паоло Роси – 1982
Мишел Платини – 1983, 1984, 1985
Роберто Баджо – 1993
Зинедин Зидан – 1998
Павел Недвед – 2003
Фабио Канаваро – 2006
Клубна статистика и рекорди |
Клубни рекорди в Серия А |
- Най-много последователно спечелени титли (6) – 2011/12 – 2016/17
- Най-много спечелени точки в един сезон (102) – 2013/14
- Най-много победи в един сезон (33) – 2013/14
- Най-много победи като домакин в един сезон (19) – 2013/14
- Най-малко равенства в един сезон (3) – 2013/14
- Най-много равенства в един сезон (17) – 1955/56
- Най-малко загуби в един сезон (0) – 2011/12
- Най-много загуби в един сезон (15) – 1961/62, 2009/10
- Най-много отбелязани голове в един сезон (103) – 1950/51
- Най-малко отбелязани голове в един сезон (28) – 1938/39 (30 мача)
- Най-малко допуснати голове в един сезон (14) – 1981/82 (30 мача)
- Най-много допуснати голове в един сезон (56) – 1961/62 (34 мача)
- Най-продължителна серия от победи (15) – 2015/16
- Най-продължителна серия от победи от началото на сезона (9) – 2005/06
- Най-продължителна серия от победи като домакин (33) – 2015/16 – 2016/17
- Най-продължителна серия от мачове без загуба (49) – 2010/11 – 2012/13
- Най-продължителна серия от мачове без загуба като домакин (71) – 1932 – 1936
- Най-продължителна серия от мачове без загуба в един сезон (38) – 2011/12
- Най-продължителна серия от мачове без победа (13) – 1955/56; 1961/62
Алесандро дел Пиеро е рекордьор на Ювентус по отношение на най-много участия в официални срещи (705 във всички турнири). На 6 март 2008 срещу Палермо той изпреварва предишния рекордьор Гаетано Ширеа. Дел Пиеро също така държи рекорда за Ювентус за най-много изиграни мачове в Серия А – 478.
Алесандро дел Пиеро е и голмайстор за Ювентус с цели 278 гола във всички турнири. На второ място е Джампиеро Бониперти, които има 182 гола.
През сезон 1933 – 34 Феличе Пласидо Борел II ° отбелязва 31 гола в 34 срещи в Серия А. Ференц Хирцер е рекордьор за отбелязани най-много голове за един сезон – 35 гола в 26 срещи през сезон 1925 – 26. Омар Сивори е футболистът, реализирал най-много голове в един мач – 6. Рекордът е поставен през сезон 1960 – 61 срещу Интер.
Най-голямата победа на Ювентус е 15 – 0 срещу Ченто. Тя е във втория кръг на Купата на Италия през сезон 1926 – 27. Най-голямата загуба на клуба е с 0 – 8 от Торино през 1913 г.
Продажбата на Зинедин Зидан в Реал Мадрид през 2001 г. е най-скъпият трансфер на клуба, като сумата от около 46 млн. паунда е световен рекорд до 2009 г., когато испанският отбор закупува Кристиано Роналдо за сумата от 84 млн. паунда.
Ювентус държи рекорда и за най-висока получена сума от УЕФА (65,3 млн. евро).[7]
Топ 10 най-скъпи трансфери |
№ | Име | Година | Позиция | Идващ от | Транферна сума (€) |
---|---|---|---|---|---|
1 | Кристиано Роналдо | 2018 | Нападател | Реал Мадрид | 100 000 000 |
2 | Гонсало Игуаин | 2016 | Нападател | Наполи | 90 000 000 |
3 | Джанлуиджи Буфон | 2001 | Вратар | Парма | 58 880 000 |
4 | Лилиям Тюран | 2001 | Защитник | Парма | 41 500 000 |
5 | Павел Недвед | 2001 | Полузащитник | Лацио | 41 200 000 |
6 | Жоао Кансело | 2018 | Защитник | Валенсия | 40 200 000 |
7 | Пауло Дибала | 2015 | Нападател | Палермо | 32 000 000 |
8 | Миралем Пянич | 2016 | Полузащитник | Рома | 32 000 000 |
9 | Емерсон | 2004 | Полузащитник | Рома | 28 000 000 |
10 | Диего | 2009 | Полузащитник | Вердер Бремен | 27 000 000 |
Стадиони |
През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) Ювентус приема гостуващите отбори на стадионите Parco del Valentino и Parco Cittadella. След това отборът се премества на Piazza d'Armi Stadium, където провежда домакинските си срещи до 1908 г. Изключение правят 1905 г., годината на първото спечелено Скудето, и 1906 г., когато мачовете се играят на Corso Re Umberto.
От 1909 до 1922 Ювентус играе своите домакинства на Corso Camp Sebastopoli преди да се премести на Corso Camp Marsiglia, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новия стадион Stadio Mussolini, открит за Световното първенство по футбол през 1934 г. След Втората световна война стадионът е преименуван на Stadio Comunale Vittorio Pozzo. На него Ювентус приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г.
От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на Stadio delle Alpi, построен за Световното първенство по футбол през 1990 г. В много редки случаи отборът домакинства на стадиони като Renzo Barbera в Палермо, Dino Manuzzi в Чезена и Stadio Giuseppe Meazza в Милано.
През август 2006 г. бианконерите се завръщат да играят на Stadio Comunale. Стадионът е обновен за Зимните олимпийски игри в Торино и вече носи името Stadio Olimpico. От 2011 г. Ювентус провежда домакинствата си на Juventus Stadium („Ювентус Арена“). Новото съоръжение е построено на мястото на Stadio delle Alpi. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус“ и „Парма“. В 17-та мин. Стефан Лихтщайнер вкарва първия гол, отбелязан на „Ювентус Арена“.
Известни играчи |
Гаетано Ширеа
Клаудио Джентиле
Жозе Алтафини
Чиро Ферара
Антонио Конте
Фабио Капело
Джампиеро Бониперти
Роберто Бетега
Марко Тардели
Дино Дзоф
Алесандро дел Пиеро
Алесио Такинарди
Фабио Канаваро
Роберто Баджо
Джанлука Виали
Анджело Перуци
Фабрицио Раванели
Кристиян Виери
Филипо Индзаги
Пиетро Анастази
Роберто Анцолин
Ромео Бенети
Роберто Бетега
Алесандро Бириндели
Масимо Бонини
Роберто Бонинсеня
Серджо Брио
Антонио Кабрини
Масимо Карера
Пиерлуиджи Казираги
Ернесто Кастано
Франко Каузио
Антонело Кукуреду
Умберто Коломбо
Луиджи Де Агостини
Паоло Ди Канио
Анджело Ди Ливио
Джузепе Фурино
Марк Юлиано
Джанлука Дзамброта
Паоло Роси
Чезаре Прандели
Андреа Пирло
Джанкарло Мароки
Жозе Алтафини
Хулио Сезар да Силва
Емерсон
Карлос Тевес
Дидие Дешам
Мишел Платини
Зинедин Зидан
Лилиан Тюрам
Патрик Виейра
Хелмут Халер
Томас Хеслер
Юрген Колер
Андреас Мьолер
Едгар Давидс
Луис дел Сол
Михаел Лаудруп
Златан Ибрахимович
Тиери Анри
Джон Чарлс
Лайъм Брейди
Павел Недвед
Игор Тудор
Ален Бокшич
Збигнев Бонек
Владимир Югович
Адриан Муту
Омар Сивори
Паоло Монтеро
Класиране по години |
Серия А |
Сезон | Позиция | Точки |
---|---|---|
1898 | Не участва | - |
1899 | Не участва | - |
1900 | Рунд 1 | 4 |
1901 | Полуфинал | - |
1902 | Първа група | 5 |
1903 | Подгласник | - |
1904 | Подгласник | - |
1905 | Шампион | 9 |
1906 | Подгланик | 5 |
1907 | Квалификация | - |
1908 | Квалификация | - |
1909 | Рунд 1 | - |
1909 – 10 | 3-то | 18 |
1910 – 11 | 9-то | 10 |
1911 – 12 | 8-мо | 9 |
1912 – 13 | Квалификация | 3 |
1913 – 14 | Квалификация | 10 |
1914 – 15 | Полуфинал | - |
1919 – 20 | Последен рунд | - |
1920 – 21 | Група А | 15 |
1921 – 22 | Не участва | - |
1922 – 23 | Група В | 25 |
1923 – 24 | Група А | 26 |
1924 – 25 | Група В | 32 |
1925 – 26 | Шампион | - |
1926 – 27 | 3-то | 11 |
1927 – 28 | 4-то | 16 |
1928 – 29 | Група В | 41 |
1929 – 30 | 3-то | 45 |
1930 – 31 | Шампион | 55 |
1931 – 32 | Шампион | 54 |
1932 – 33 | Шампион | 54 |
1933 – 34 | Шампион | 53 |
1934 – 35 | Шампион | 44 |
1935 – 36 | 5-то | 35 |
1936 – 37 | 5-то | 35 |
1937 – 38 | Подгласник | 39 |
1938 – 39 | 8-мо | 29 |
1939 – 40 | 3-то | 36 |
1940 – 41 | 5-то | 32 |
1941 – 42 | 6-то | 32 |
1942 – 43 | 3-то | 37 |
1946 – 47 | Подгласник | 53 |
1947 – 48 | 3-то | 49 |
1948 – 49 | 4-то | 44 |
1949 – 50 | Шампион | 62 |
1950 – 51 | 3-то | 54 |
1951 – 52 | Шампион | 60 |
1952 – 53 | Подгласник | 45 |
1953 – 54 | Подгласник | 50 |
1954 – 55 | 7-мо | 37 |
1955 – 56 | 9-то | 33 |
1956 – 57 | 9-то | 33 |
1957 – 58 | Шампион | 51 |
1958 – 59 | 4-то | 42 |
1959 – 60 | Шампион | 55 |
1960 – 61 | Шампион | 49 |
1961 – 62 | 12-то | 29 |
1962 – 63 | Подгласник | 45 |
1963 – 64 | 5-то | 38 |
1964 – 65 | 5-то | 41 |
1965 – 66 | 5-то | 42 |
1966 – 67 | Шампион | 49 |
1967 – 68 | 3-то | 36 |
1968 – 69 | 5-то | 35 |
1969 – 70 | 3-то | 38 |
1970 – 71 | 4-то | 35 |
1971 – 72 | Шампион | 43 |
1972 – 73 | Шампион | 45 |
1973 – 74 | Подгласник | 41 |
1974 – 75 | Шампион | 43 |
1975 – 76 | Подгласник | 43 |
1976 – 77 | Шампион | 51 |
1977 – 78 | Шампион | 44 |
1978 – 79 | 3-то | 37 |
1979 – 80 | Подгласник | 38 |
1980 – 81 | Шампион | 44 |
1981 – 82 | Шампион | 42 |
1982 – 83 | Подгласник | 39 |
1983 – 84 | Шампион | 43 |
1984 – 85 | 5-то | 36 |
1985 – 86 | Шампион | 45 |
1986 – 87 | Подгласник | 39 |
1987 – 88 | 6-то | 31 |
1988 – 89 | 4-то | 43 |
1989 – 90 | 4-то | 44 |
1990 – 91 | 7-мо | 37 |
1991 – 92 | Подгласник | 48 |
1992 – 93 | 4-то | 39 |
1993 – 94 | Подгласник | 47 |
1994 – 95 | Шампион | 73 |
1995 – 96 | Подгласник | 65 |
1996 – 97 | Шампион | 65 |
1997 – 98 | Шампион | 74 |
1998 – 99 | 7-мо | 54 |
1999 – 00 | Подгласник | 71 |
2000 – 01 | Подласник | 73 |
2001 – 02 | Шампион | 71 |
2002 – 03 | Шампион | 72 |
2003 – 04 | 3-то | 69 |
2004 – 05 | Шампион (отнета титла) | 86 |
2005 – 06 | Шампион (отнета титла) | 91 |
2006 – 07 | Не участва | - |
2007 – 08 | 3-то | 72 |
2008 – 09 | Подгласник | 74 |
2009 – 10 | 7-мо | 55 |
2010 – 11 | 7-мо | 58 |
2011 – 12 | Шампион | 84 |
2012 – 13 | Шампион | 87 |
2013 – 14 | Шампион | 102 |
2014 – 15 | Шампион | 87 |
2015 – 16 | Шампион | 91 |
2016 – 17 | Шампион | 91 |
2017 – 18 | Шампион | 95 |
Ранг в европейските турнири |
Година | Ранг | Лидер |
---|---|---|
1961 | - | Реал Мадрид |
1962 | #30 | Реал Мадрид |
1963 | #35 | Реал Мадрид |
1964 | #25 | ФК Барселона |
1965 | #16 | Бенфика |
1966 | #12 | Бенфика |
1967 | #15 | Реал Сарагоса |
1968 | #09 | Реал Мадрид |
1969 | #06 | Бенфика |
1970 | #07 | Лийдс Юнайтед |
1971 | #02 | Лийдс Юнайтед |
1972 | #04 | Лийдс Юнайтед |
1973 | #03 | Аякс |
1974 | #05 | Аякс |
1975 | #05 | Борусия Мьонхенгладбах |
1976 | #10 | Байерн Мюнхен |
1977 | #10 | Борусия Мьонхенгладбах |
1978 | #08 | Борусия Мьонхенгладбах |
1979 | #08 | Борусия Мьонхенгладбах |
1980 | #09 | Борусия Мьонхенгладбах |
1981 | #05 | ФК Барселона |
1982 | #19 | ФК Барселона |
1983 | #17 | ФК Барселона |
1984 | #06 | ФК Ливърпул |
1985 | #05 | ФК Ливърпул |
1986 | #01 | Ювентус |
1987 | #01 | Ювентус |
1988 | #01 | Ювентус |
1989 | #02 | Байерн Мюнхен |
1990 | #02 | Байерн Мюнхен |
1991 | #01 | Ювентус |
1992 | #07 | Реал Мадрид |
1993 | #03 | Реал Мадрид |
1994 | #03 | Реал Мадрид |
1995 | #05 | Реал Мадрид |
1996 | #10 | Аякс |
1997 | #01 | Ювентус |
1998 | #02 | ПСЖ |
1999 | #01 | Ювентус |
2000 | #01 | Ювентус |
2001 | #07 | Реал Мадрид |
2002 | #07 | Реал Мадрид |
2003 | #08 | Реал Мадрид |
2004 | #11 | Реал Мадрид |
2005 | #12 | Реал Мадрид |
2006 | #05 | Милан |
2007 | #12 | Милан |
2008 | #23 | ФК Челси |
2009 | #24 | ФК Барселона |
2010 | #27 | ФК Барселона |
2011 | #43 | Манчестър Юнайтед |
2012 | #43 | ФК Барселона |
2013 | #20 | ФК Барселона |
2014 | #16 | Реал Мадрид |
2015 | #14 | Реал Мадрид |
2016 | #09 | Реал Мадрид |
2017 | #05 | Реал Мадрид |
2018 | #05 | Реал Мадрид |
Българи в Ювентус |
Валери Божинов (нападател) – В. Божинов е първият български футболист в отбора на Ювентус. Той се присъединява към отбора през сезон 2006 – 07 под наем от отбора на Фиорентина. Там той записва 18 мача и 5 отбелязани гола.
Марио Кирев (вратар) – М. Кирев подписва с клуба през януари 2009 г. Там той така и не записва изигран мач, като само е попадал няколко пъти в групата. Пред избора, дали да е трети вратар или да бъде даден под наем в друг отбор, той избира втората опция. Затова е и даван под наем на други отбори.
Ювентус срещу български отбори |
Сезон | Турнир | Домакин | Резултат | Гост |
---|---|---|---|---|
1960 – 61 | КЕШ: Предв. кръг | Ювентус | 2:0 | ЦСКА (София) |
1960 – 61 | КЕШ: Предв. кръг (реванш) | ЦСКА (София) | 4:1 | Ювентус |
1964 – 65 | КПГ: 3-ти кръг | Ювентус | 1:1 | Локомотив Пловдив |
1964 – 65 | КПГ: 3-ти кръг (реванш) | Локомотив Пловдив | 1:1 | Ювентус * |
1969 – 70 | КПГ: 1-ви кръг | Ювентус | 3:1 | Локомотив Пловдив |
1969 – 70 | КПГ: 1-ви кръг (реванш) | Локомотив Пловдив | 1:2 | Ювентус |
1975 – 76 | КЕШ: 1-ви кръг | ЦСКА (София) | 2:1 | Ювентус |
1975 – 76 | КЕШ: 1-ви кръг (реванш) | Ювентус | 2:0 | ЦСКА (София) |
1979 – 80 | КНК | Берое | 1:0 | Ювентус |
1979 – 80 | КНК | Ювентус | 3:1 | Берое |
1994 – 95 | Купа на УЕФА: 1-ви кръг | ЦСКА (София) | 0:3 | Ювентус |
1994 – 95 | Купа на УЕФА: 1-ви кръг (реванш) | Ювентус | 5:1 | ЦСКА (София) |
1999 – 00 | Купа на УЕФА: 2-ри кръг | Левски (София) | 1:3 | Ювентус |
1999 – 00 | Купа на УЕФА: 2-ри кръг (реванш) | Ювентус | 1:1 | Левски София |
Забележка: * означава, че Ювентус е продължил в следващата фаза след продължения.
Източници |
↑ Ювентус спечели титлата на Италия за 29-ти път!
↑ Juve triumph in Cagliari
↑ Juve share the spoils with Lazio
↑ [1]
↑ [|http://www.sportal.bg/news.php?news=488214%7C Спортал.бг]
↑ Юве с най-много фенове в Италия
↑ [2]
Външни препратки |
- Официален уебсайт
- Фен уебсайт
- Juventuz.com – Най-големият англоезичен сайт за отбора
((it)) Juventus1897.it – Сайт за Ювентус
за Ювентус (FC Italia)- Ранглиста на УЕФА
|
|
Категории:
- ФК Ювентус
- Италиански футболни отбори
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"2.956","walltime":"3.121","ppvisitednodes":"value":358357,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":141604,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":58309,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":11,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":15,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":2675,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 2590.813 1 -total"," 74.38% 1926.993 231 Шаблон:Флагче/core_local"," 68.61% 1777.577 187 Шаблон:Флагче"," 37.06% 960.250 231 Шаблон:Флагче/Файл"," 34.79% 901.446 231 Шаблон:Флагче/Файл2"," 25.90% 670.975 1 Шаблон:Колони"," 21.65% 560.920 44 Шаблон:Флаг"," 13.83% 358.271 231 Шаблон:Флагче/exclude"," 8.73% 226.078 1 Шаблон:Г-14"," 8.56% 221.673 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.038","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1389947,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1324","timestamp":"20190420211632","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":117,"wgHostname":"mw1329"););