Босна и Херцеговина Съдържание История | География | Население | Икономика | Държавно устройство | Административно деление | Култура | Други | Източници | Външни препратки | Навигация43°52′ с. ш. 18°25′ и. д. / 43.866667° с. ш. 18.416667° и. д.www.euro2001.netДанни на ЦРУBosnia and Herzegovina onlineБосна и Херцеговина при encyclopedia.bgБосна и ХерцеговинаBosnia Newsррррcb11709959t(данни)12127494088119-232206n81035836f2b64f81-6d36-35b3-94b9-5ba53d6939141004529400577605ge134079126120141n81-035836
Босна и Херцеговина
държаваБалканския полуостровСараевоХърватияСърбияЧерна горастрана15 януари1992независимосттаБългарияСоциалистическа федеративна република ЮгославияСФРЮ20 векДейтънското споразумениепротекторатЕвропейския парламентФедерация Босна и ХерцеговинаРепублика СръбскаОкръг БръчкоБоснаХерцеговинаАдриатическо мореДинарските планиниклиматбошняцимюсюлманисърбихърватиюгославяникатолициправославнигражданска войнаЦРУДейтънско споразумение1995федераленСараевоРепублика СръбскаФедерация Босна и ХерцеговинаДейтънското споразумениеРепублика Сръбскаетническо прочистванеФедерацията1996Окръга БръчкокантонитеРепублика СръбскаОкръг БръчкоБаня ЛукаМостарСараевоИзточно СараевоАлбанияБосна и ХерцеговинаБългарияГърцияКосовоРумънияСеверна МакедонияСловенияСърбияТурцияХърватияЧерна гора
Босна и Херцеговина
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Босна и Херцеговина | |
|---|---|
на босненски: Bosna i Hercegovina | |
 (знаме)  (герб) | |
Национален химн: Intermezzo | |
Наименование на местния жител: бошняк | |
 Местоположение на Босна и Херцеговина | |
| География и население | |
| Площ | 51 197 km² (на 125-то място) |
| Води | 1.4% |
| Столица | Сараево 43.866667, 18.416667 |
| Най-голям град | Сараево |
| Официален език | босненски, сръбски, хърватски (де факто) |
| Население (пребр., 2013) | 3 531 159[1] |
| Гъстота на нас. | 68,5 души/km² |
| Управление | |
| Форма | Парламентарна република |
Председателстващ[б 1] | Милорад Додик |
| Министър-председател | Денис Звиздич |
| История | |
| Независимост от Югославия | 5 април 1992 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | $45,858 млн. |
| БВП на човек (ППС) | $11 950 |
| БВП (ном., 2018) | $18.56 |
| БВП на човек (ном.) | $4,836 |
| ИЧР (2016) |  0,750 (висок)(81-во) |
| Коеф. на Джини (2011) | 33,8 (среден) |
| Валута | Босненска конвертируема марка (BAM) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+1 |
| Код по ISO | BA |
| Интернет домейн | .ba |
| Телефонен код | +387 |
| |
Босна и Херцеговина в Общомедия | |
Босна и Херцеговина е планинска държава, разположена в западната част на Балканския полуостров. Столицата ѝ е Сараево. Граничи на север, запад и юг с Хърватия, на изток със Сърбия, а на югоизток с Черна гора. Първата страна в света, признала на 15 януари 1992 година независимостта на Босна и Херцеговина, е България[1].
Босна и Херцеговина е една от шестте федерални единици, образуващи бившата Социалистическа федеративна република Югославия. Републиката успява да извоюва своята независимост по време на войните в СФРЮ през 90-те години на 20 век и според Дейтънското споразумение е протекторат на международната общност, който се администрира от Върховен представител, избиран от Европейския парламент. Страната е децентрализирана и в административен план е разделена на две части и един окръг: Федерация Босна и Херцеговина и Република Сръбска и Окръг Бръчко. Самите Босна и Херцеговина са историко-географски райони, които днес нямат политически статут.
Съдържание
1 История
2 География
2.1 Климат
3 Население
4 Икономика
5 Държавно устройство
6 Административно деление
6.1 Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина
6.2 Автономна област „Бръчко“
6.3 Кантони на Федерация Босна и Херцеговина
6.4 Общини
6.5 Служебни градове
7 Култура
8 Други
9 Източници
10 Външни препратки
История |
- През VI-VII век на територията на днешна Босна и Херцеговина се заселват славянски племена.
- През XII век е образувано Босненското княжество, прераснало в банство (от 1377 г. при Твъртко I е кралство), което впоследствие присъединява и включва и съседната област Херцеговина.
- През 1463 г. територията на Босна пада под властта на Османската империя, а през 1482 година и територията на Херцеговина.
- След въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 – 1878 година страната е окупирана от Австро-Унгария, а през 1908 г. е анексирана.
- От 1918 г. е в състава на Кралство на сърби, хървати и словенци, а от 1929 г. в Кралство Югославия.
- През 1941 г. Босна и Херцеговина е окупирана от германските войски и е включена в състава на Независимата хърватска държава. По време на освободителните войни през 1941 – 1945 г. е освободена от партизаните на Йосип Броз Тито (Народно-освободителна армия на Югославия) и през ноември 1945 г. е включена в състава на Югославия като федерална република.
- През есента на 1991 г. Босна и Херцеговина обявява излизане от състава на СФРЮ.
- През май 1992 г. е приета за членка на ООН.
- В средата на 1992 г. след остро междуетническо напрежение избухва гражданска война.
- През ноември 1995 г. в Дейтън, САЩ са заключителните мирни преговори по урегулиране на босненския конфликт, който е подписан на 14 декември 1995 г. в Париж.
География |
Основна статия: География на Босна и ХерцеговинаБосна и Херцеговина се намира в западната част на Балканския полуостров. Има малък излаз на Адриатическо море – само 20 km. По-голяма част от страната е заета от Динарските планини с най-висок връх Маглик (2387 m). Около 40% от страната е заета от гори. В южната част на страната поради топлия средиземноморски климат в долините на реките се отглеждат зърнени храни, захарно цвекло, лен, лозя, памук, тютюн, зеленчуци, плодове и др.
Климат |
Климатът в южните и западните части на страната е субтропичен средиземноморски, с мека влажна зима и сухо горещо лято. В северните, централните и източните райони климатът е умерен, с прохладни лета и студени зими.
Население |
След преброяването от 1991 г. в Босна и Херцеговина 44% са се определили като бошняци (тогава се декларират като мюсюлмани), 31% като сърби и 17% като хървати, а 6% от населението се е декларирало като югославяни. Религиозната принадлежност следва етническата на повечето население: 88% от хърватите са се декларирали като католици, 90% от бошняците като мюсюлмани, a 99% от сърбите като православни.
Данните за населението оттогава са се променили значително. В кървавата гражданска война са убити около 100 000 души, а половината от населението се е преместило да живее на друго място.
Според данните на американското разузнаване ЦРУ от 2000 г. в Босна и Херцеговина живеят 3 922 205 души, от тях 50% християни, от които 31% православни и 15% католици, 40% мюсюлмани и 10% атеисти и следващи други религии, а етническият състав е 48,4% бошняци, 32,7% сърби, 14,6% хървати и 0,6% други.[2] През 2007 г. населението на държавата е 3 981 923 души.
Икономика |
Държавно устройство |
Държавното устройство на Босна и Херцеговина е урегулирано от Дейтънско споразумение от 1995 година. Според този мир Босна и Херцеговина е федерален тип държава, която се състои от две административни единици и един окръг със столица Сараево.
- Федерация Босна и Херцеговина
- Република Сръбска
- Окръг Бръчко
Административно деление |
Административно деление на Босна и Херцеговина
Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина |
Босна и Херцеговина има няколко нива на политико-административно деление след федералното правителство. Най-важна от тях е организацията на държавата по общностни единици (ентитети) – Република Сръбска и Федерация Босна и Херцеговина. Република Сръбска заема 49% от територията на страната, а Федерация Босна и Херцеговина 51%. Тези два ентитета са образувани след Дейтънското споразумение от 1995 година след значителни промени в етническия състав на Босна и Херцеговина. В териториите на Република Сръбска това става след провеждане на етническо прочистване на местното бошняшко и хърватско население, а в териториите на Федерацията на местното сръбско население.
Автономна област „Бръчко“ |
От 1996 година правомощията на тези два ентитета са намалени значително в полза на федералното правителство. Моделът на Окръга Бръчко и децентрализацията на местните органи на властта са пътят към бъдещето на Босна и Херцеговина.
Кантони на Федерация Босна и Херцеговина |
Третото ниво на административно деление след двете единици и федералното правителство са кантоните на Федерация Босна и Херцеговина, които са 10. Всички кантони имат свое кантонално правителство, което се намира под юрисдикцията на законите на Федерацията. Някои кантони са етнически смесени и имат специална система, която гарантира запазване на правата на всички народи.
Общини |
Последното ниво на административно деление на Босна и Херцеговина са общините. Страната се състои от 142 общини, от които 79 се намират във Федерацията, а 63 в Република Сръбска. всяка една община има и общинска администрация.
Служебни градове |
Освен двете общностни единици и Окръг Бръчко, кантоните и общините Босна и Херцеговина има и четири, така наречени, „служебни града“. Това са Баня Лука, Мостар, Сараево и Източно Сараево. Тези служебни градове имат своя администрация, чиято власт е с ранг на община или кантон.
Култура |
Други |
- Комуникации в Босна и Херцеговина
- Транспорт в Босна и Херцеговина
- Въоръжени сили на Босна и Херцеговина
- Външна политика на Босна и Херцеговина
 | Хърватия | | ||
Хърватия |  | Сърбия | ||
 Босна и Херцеговина  | ||||
 | ||||
Хърватия | Черна гора |
Източници |
↑ www.euro2001.net
↑ Данни на ЦРУ
Външни препратки |
- Bosnia and Herzegovina online
- Босна и Херцеговина при encyclopedia.bg
- Босна и Херцеговина
- Bosnia News
| |||||||||||||||||
| |||||||
| ||||||||||
| ||||||||||
|
Категория:
- Босна и Херцеговина
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.664","walltime":"1.010","ppvisitednodes":"value":2541,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":117830,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":12962,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":19,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":9,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":1150,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":2,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 842.023 1 -total"," 77.68% 654.080 1 Шаблон:Държава"," 76.54% 644.513 1 Шаблон:Infobox"," 61.86% 520.858 6 Шаблон:Wd"," 52.11% 438.745 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 51.81% 436.242 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"," 11.61% 97.778 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 5.66% 47.663 1 Шаблон:Гъстота_на_населението"," 5.36% 45.128 1 Шаблон:Гъстота_на_населението/формат"," 4.98% 41.899 2 Шаблон:Число"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.394","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":6793192,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1331","timestamp":"20190421071941","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0411u043eu0441u043du0430 u0438 u0425u0435u0440u0446u0435u0433u043eu0432u0438u043du0430","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%BE%D1%81%D0%BD%D0%B0_%D0%B8_%D0%A5%D0%B5%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q225","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q225","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-07-18T12:10:36Z","dateModified":"2019-04-01T11:59:15Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/c/ca/Location_Bosnia-Herzegovina_Europe.png","headline":"u0434u044au0440u0436u0430u0432u0430 u0432 u042eu0433u043eu0438u0437u0442u043eu0447u043du0430 u0415u0432u0440u043eu043fu0430"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":172,"wgHostname":"mw1256"););
