Judas Priest
Judas Priest през 2005 г.
Информация
Създадена	Уест Бромич, Великобритания
Стил	хеви метъл
Активни години	от 1969 г. (в застой: 1992–1996)
Музикален издател	Epic Records, Columbia, CMC, Koch, RCA, Gull
Свързани изпълнители	Fight, 2wo, Halford, Bullring Brummies, Black Sabbath, Hear 'n Aid, The Flying Hat Band, Hawk, Racer X, Saints Or Sinners/The Scream, Hiroshima, The Liberators, Pinkerton's Assorted Colours, Finders Keepers, Trapeze, Глен Хюз, The Screaming Jets, Тони Айоми, Yngwie Malmsteen's Rising Force, Beyond Fear, Winter's Bane, Iced Earth, American Dog and Tim Owens, Seattle, Hail!, Charred Walls of the Damned
Уебсайт	Официален сайт Страница в IMDb
Членове	Роб Халфорд Глен Типтън Йън Хил Скот Травис Ричи Фокнър
Бивши членове	Ал Аткинс Джон Хинч Алан Муур Лес Бинкс Дейв Холънд Тим „Рипър“ Оуенс Джон Елис Крис Кемпбъл К.К. Даунинг
Judas Priest в Общомедия

„Джудас Прийст“^[1] (Judas Priest) е британска хеви метъл група, основана в град Уест Бромич от К.К. Даунинг (китара) и Йън Хил (бас) през 1969 г.

Ядрото на групата включва още Роб Халфорд (вокали) и Глен Типтън (китара). Барабанистите в групата почти постоянно се менят, докато в групата идва Скот Травис през 1990 г., който е и настоящият барабанист. Групата е обявена за една от най-влиятелните в хеви метъл жанра. Популярността им и статута на определяща звученето на метъла група им спечелва прякора "Metal Gods" ("Боговете на метъла"), който идва от едноименната им песен. Продажбите им възлизат на повече от 40 милиона копия по целия свят. През 2010 г. VH1 ги нарежда на 78-мо място в класацията на най-велики музиканти на всички времена, а същата година MTV ги поставя под номер 2 (след Black Sabbath) в класацията си на най-великите метъл групи. Смята се, че Джудас Прийст са основоположници на течението нова вълна в британския хеви метъл. Според оригиналния вокал Ал Аткинс името на групата идва от песента на Боб Дилън "The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest".

История |

Корени (1969–1974) |

К.К Даунинг и Йън Хил се познават от деца, тъй като са живеели близо един до друг и са посещавали едно и също училище в Уест Бромич. В тийнейджърските им години приятелството се задълбочава, още повече че двамата имат сходни музикални интереси (Джими Хендрикс, Ху, Крийм, Ярдбърдс) и се учат да свирят на различни инструменти. През 1969 г. след разпадането местната група Джудас Прийст (името идва от песента на Боб Дилън "The Ballad of Frankie Lee and Judas Priest") Даунинг и Хил сформират нов състав със същото име, в който барабанист е Джон Елис. Към тях се присъединява вокалистът Ал Аткинс.

С Даунинг на чело групата бързо прогресира от оригиналното си блус звучене към стил, който по-късно става известен като хеви метъл. До 1974 г. квартета, с различни барабанисти, обикаля сцените из Бирмингам и околността като подгрява на групи като Budgie, Thin Lizzy и Trapeze. В крайна сметка финансовите проблеми с техният мениджър IMA (собственост на Тони Айоми) принуждават Аткинс и барабаниста Алан Мур да напуснат групата.

По това време приятелката на Иън Хил предлага брат си за вокал. Така към групата се присъединява Роб Халфорд, чийто глас впоследствие ще стане една от запазените марки не само на Джудас Прийст, но и на метъла като цяло. До този момент Халфорд е бил член на групата Hiroshima, от която взима със себе си барабаниста Джон Хинч. В този състав Джудас концертират из цяла Британия, често откриват за Budgie и няколко пъти свирят в Норвегия и Германия.

Rocka Rolla и Sad Wings of Destiny (1974–1977) |

Преди да влязат в студиото звукозаписната компания предлага на групата да намерят още един музикант. Вместо клавирист или тромпетист Даунинг взима в групата още един китарист Глен Типтън (свирил преди това в групата Flying Hat Band). Двамата китаристи работят заедно по адаптацията на съществуващия материал и така Типтън е вписан и като съавтор. През август 1974 г. групата записва сингъла "Rocka Rolla", а месец след това и едноименния албум.

По време на записите възникват технически проблеми, които са причина за лошото качество на звука в албума. Освен това групата има проблеми с мениджъра си, който е основния продуцент. Тогава този пост е заеман от Роджър Бейн, чието име се е утвърдило около продуцирането на първите три албума на Блек Сабат. Бейн изключва от албума концертни хитове като „Tyrant“, „Genocide“ и "The Ripper" и орязва „Caviar And Meths“ от 10-минутна песен на 2-минутен инструментал.

Групата участва активно в продуцирането на вторият албум Sad Wings of Destiny, записан през януари и февруари 1976 г. Той съдържа освен споменатите вече хитове и епичната „Victim Of Changes“ – комбинация между „Whiskey Woman“ (песен от периода с Ал Аткинс) и „Red Light Lady“ (песен на Халфорд от периода с Hiroshima). Този албум и силното участие на групата на фестивала в Рединг през 1975 г. помагат за популяризирането на Джудас.

Ерата на Лес Бинкс (1977–1979) |

За следващия си албум Sin After Sin (1977), продуциран от Роджър Глоувър, групата избира сешън барабаниста Саймън Филипс. На последващото турне барабанист е Лес Бинкс, който впечатлява останалите членове толкова, че го канят да остане с тях за постоянно. В този състав Джудас записват Stained Class (1978) и Killing Machine (1978; издаден в САЩ под името "Hell Bent for Leather"). Бинкс участва в написването на изключително техничната "Beyond the Realms of Death". Бинкс свири и в концертния Unleashed in the East от турнето за Killing Machine. Този албум съдържа по-къси песни в сравнение с предишните, което спомага за по-големия търговски успех, като групата запазва звученето си.

Джудас Прийст в Кардиф през 1981 г.

Мейнстрийм успех (1979–1991) |

Unleashed in the East е първия от поредицата албуми на Джудас, който ще придобият платинен статут. При издаването му групата понася тежки критики за използването на оувърдубинг (техника използвана за добавяне на допълнителни звуци към вече записан материал) за запис обявен като концертен.

След напускането на Лес Бинкс, от части заради звученето към което се насочва групата, към Джудас се присъединява Дейв Холънд, свирил преди това с Trapeze. В този състав Джудас издават шест студийни и един концертен албум, които получават различни отзиви от критиката и феновете.

Издадения през 1980 г. British Steel съдържа кратки песни, подходящи за радиостанциите, в които е запазено предишното звучене. Песни като "United", "Breaking the Law" и "Living After Midnight" често се пускат по радиостанциите. Последващия Point of Entry (1981) следва същата формула, но като цяло е отхвърлен от критиката.

Албумът от 1982 г. Screaming for Vengeance включва песента "You've Got Another Thing Comin'", която често е излъчвана по радиостанциите в САЩ. Освен нея концертни хитове стават и "Electric Eye" и "Riding on the Wind". "(Take These) Chains", написана от Боб Халиган мл., е издадена като сингъл и също добива голяма популярност. Албумът става два пъти платинен.

Defenders of the Faith е издаден през 1984 г. и въпреки по-прогресивното си звучене е обявен от някои критици за "Screaming for Vengeance II", заради подобието с предишния албум. На 13 юли 1985 г., Джудас, заедно с Блек Сабат и други групи, свирят на Live Aid, на сцената във Филаделфия. Сетлистът им включва "Living After Midnight", "The Green Manalishi (With The Two-Pronged Crown)" и "(You've Got) Another Thing Comin'".

За Turbo (1986) групата възприема по-"цветна" концертна визия и по-леко звучене като добавя и синтезатор. Този албум също става платинен и е последван от успешно турне. На следващата година е издаден концертния Priest...Live!, който съдържа изпълнения на живо от 80-те години.

През май 1988 г. е издаден Ram It Down, който включва преработки на няколко песни, които не са включени в "Turbo" както и нов материал. Една от рецензиите нарича албума "стилистична еволюция", която е резултат от "опитите на групата да се отърве от синтезатора... и да се върне към традиционния хеви метъл от залязващите им златни дни". Рецензентът отбелязва, че албумът показва "колко са се отдалечили от... траш звученето, на което толкова са повлияли" преди години. След този албум Дейв Холънд напуска групата.

През септември 1990 г. излиза Painkiller, в който барабанист е Скот Травис (преди това в Racer X). С този албум групата оставя окончателно синтезаторите от 80-те, с изклчение на "A Touch of Evil". В последвалото турне подгряващи групи са Pantera, Megadeth и Sepultura (Пантера, Мегадет и Сепултура), а последният концерт е на Рок в Рио пред повече от 100 000 фена.

Част от сценичното шоу на концертите на Джудас включва Халфорд, който кара Харли-Дейвидсън на сцената, облечен с кожени дрехи и слънчеви очила. В Торонто през август 1991 г., Халфорд сериозно се наранява, когато катастрофира в барабаните, които не е видял заради облаците мъгла от сух лед. Той довършва песента, след което концертът е прекратен, а певецът закаран в болница. В интервю от 2007 г., Халфорд коментира, че този инцидент няма нищо общо с напускането му.

Дело за подсъзнателни послания |

През 1990 година музикантите са подведени под съдебна отговорност поради опита за самоубийство през 1985 г. на двама техни фена (при единия успешно) – 20-годишния тогава Джеймс Ванс и 18-годишния Реймънд Белкнап в , Невада. На 23 декември 1985 г., двамата пият бира с часове и пушат марихуана, слушайки албума Stained Class, след това отиват на детската площадка до местната църква с пушка, за да се самоубият. Обвинението гласяло, че „Джудас Прийст“ в песента си „Better by You Better Than Me“ са „кодирали“ скрити послания, довели до инцидента с двете момчета. Групата е оправдана, но атмосферата остава тягостна.

Роб Халфорд със своя Харли-Дейвидсън

Напускането на Халфорд (1991–1992) |

През следващата 1991 г., след турнето за Painkiller, Роб Халфорд напуска групата. Той формира заедно със Скот Травис траш метъл проект с името Fight. Поради договорни задължения официално остава в групата до май 1992 г.

Рипър Оуенс (1996–2003) |

Четири години около групата витаят слухове и мистерия. Според едни „Джудас Прийст“ окончателно се разпадат, според други се завръщат. През 1996 г. групата провежда прослушване за вокалист и в състава се включва Тим „Рипър“ Оуенс, който от малък е фен на „Джудас Прийст“, дори предишната му група се казва „Бритиш Стийл“ (British Steel) и е трибют на Джудас. С него записват два албума Jugulator (1997) и Demolition (2001), и два двойни концертни '98 Live Meltdown (1998) и Live in London (2003), които обаче нямат сериозен успех. Въпреки очевидните си качества новият вокалист не може да се впише в предишната концепция на групата. Стилът на „Джудас Прийст“ се променя – китарите стават по-ниски, звукът по-тежък, но феновете на групата не са особено доволни от метаморфозата.

Завръщане на Халфорд (2003–2006) |

През 2003 г. цялата метъл общественост е силно развълнувана от новината, че след 11 години Халфорд и „Джудас Прийст“ отново се събират. Следва европейско турне през 2004 г. (включващо и България), групата е и хедлайнър на Ozzfest, последва и нов албум – Angel Of Retribution (2005), който съответно има такива хитове като "Hellrider", "Wheels of Fire", "Revolution" и много други.

Nostradamus (2006–2010) |

През юни 2008 г. излиза албумът Nostradamus. От юни до август 2009 г., групата завършва северноамериканско турне за да отбележи 30-тата годишнина от излизането на албума British Steel, при което всички песни от албума са изпълнени във всеки от концертите.

На 14 юли 2009 г. излиза нов албум на живо, A Touch of Evil: Live, включващ 11 преди това неиздавани изпълнения на живо от световните турнета от 2005 и 2008 г. Изпълнението на "Dissident Aggressor" включено в албума печели наградата Грами за най-добро метъл изпълнение за 2010. Това е първата Грами награда която Прийст печелят след пет номинации.

Напускане на K. K. Даунинг и Epitaph World Tour (2010–2011) |

Джудас Прийст на фестивала София Рокс 2011.

През декември 2010 г. Джудас Прийст обявяват, че тяхното световно турне „Епитафия“ ще бъде последно световно турне. То ще продължи до 2012 г. През януари 2011 е обявено, че групата е в процес на писане на нов материал за албум.

На 20 април 2011 е обявено, че K. K. Даунинг напуска „Джудас Прийст“ и няма да завърши световното турне. Като причина Даунинг посочва различия с групата и мениджмънта ѝ и разваляне на взаимоотношенията помежду им.

Redeemer of Souls (2011– ) |

През август 2011 г. Халфорд заявява, че вече имат 12-14 готови песни за нов албум. След обработката и всичко необходимо той се очаква да излезе през 2012 г. Все пак това не се случва. На 11 октовмри 2011 г. излиза компилацията The Chosen Few, която съдържа песни избрани от ключови хеви метъл изпълнители.

Redeemer of Souls излиза през юли 2014 г. и бива последван от световно турне, продължило повече от година.

Състав |

Дискография |

Основна статия "Дискография на Judas Priest"

Студийни албуми |

• 1974: Rocka Rolla
  


• 1976: Sad Wings of Destiny
  


• 1977: Sin After Sin
  


• 1978: Stained Class
  


• 1979: Killing Machine (Hell Bent For Leather)


• 1980: British Steel
  


• 1981: Point of Entry
  


• 1982: Screaming for Vengeance
  


• 1984: Defenders of the Faith
  


• 1986: Turbo
  


• 1988: Ram It Down
  


• 1990: Painkiller
  


• 1997: Jugulator
  


• 2001: Demolition
  


• 2005: Angel of Retribution
  


• 2008: Nostradamus
  


• 2014: Redeemer of Souls
  


• 2018: Firepower
  

Източници |

Библиография |

• Нийл Даниълс. Историята на Judas Priest. С., Адикс, 2011.

Външни препратки |

• 
  Джуда Прийст – Официална страница
  


• 
  Роб Халфорд – Официална страница
  


• Глен Типтън