Александър I Български Съдържание Биография | Семейство | Генеалогия | Галерия | Награди и отличия | Вижте също | Литература | Бележки | Външни препратки | НавигацияAlexander Prinz von BattenbergAlexander von BattenbergDigitalisatAlexander von BattenbergДържавници: Княз Александър I БатенбергОнлајн версијаAlexander Joseph Prinz von BattenbergAlexander Joseph von Battenberg, ISCAR Composite Gazetteer of AntarcticaАлександър I Български„За княз Батенберг 110 години след смъртта му“, Б. Гърдев„Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“ Franzose veröffentlicht Buch über Alexander dem Exarchen.ррcb15586785z(данни)3214861186535200000 0000 3470 6504122255372n93042898jn20020625001138146268211882632n93-042898
Български владетелиБългарски князеРуски офицериБългарски генерали от пехотатаУчастници в Руско-турската война (1877 – 1878)ГерманциБатенберг (род)МасониГлавни управители на Източна РумелияНосители на орден „За храброст“ I степенНосители на орден „Свети Александър“Родени във ВеронаПочинали в Грац
немскикнязКняжество България5 април1857ВеронаКралство Ломбардия-ВенецияИталиянемскиАлександър фон Хесен-Дармщатморганатичния му бракЮлия фон ХаукеАлександър IIмладши лейтенантЛейбдрагунскиполкАлександър IIРуско-турската война (1877 – 1878 г.)Уланскигенерал-лейтенантЙосиф ГуркоСанкт ПетербургОсвобождението на БългарияI Велико Народно събрание17 април187926 юниТърново13 юли18815 юли1882министър-председателРежим на пълномощиятаСъединениетоИзточна РумелияКняжество България1885Русиявоенен превратАлександър IСтефан СтамболовСава МуткуровАлександър IIIОто фон БисмаркГерманияабдикираКоста ПаницаМакедонияАбдул Хамид IIФердинанд IМария АлександровнаАлександър IIIАлександраХайнрихКралица ВикторияБеатрисЛудвигФранц ЙосифВиктория ХесенскаАна Петрович-НегошинаВиктория ЕвгенияЛуизаФилипАлис БатенбергБисмаркЙохана ЛойзингерКонстантин СтоиловГрацАвстрия17 ноември1893 г.апендицитСофияМавзолея на княз Александър Iотличия
Александър I Български
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други личности с името Батенберг.
Александър I Български | |
---|---|
Княз на България | |
Портрет на Александър I, ок. 1880 г. | |
Лични данни | |
Управление | от 26 юни 1879 г. до 26 август 1886 г. 7 години и 2 месеца |
Коронация | 26 юни 1879 г.[1] |
Пълно име | Александър Йозеф фон Батенберг |
Роден | 5 април 1857 г.(1857-04-05) Верона, Кралство Ломбардия-Венеция |
Починал | 23 октомври 1893 г. (на 36 г.) Грац, Австро-Унгария |
Погребан в | Мавзолеят на Александър I Батенберг, град София |
Предшественик | Константин II Асен |
Наследник | Фердинанд I |
Семейство | |
Династия | Батенберг |
Баща | Александър фон Хесен-Дармщат |
Майка | Юлия фон Хауке |
Брак | Йохана Лойзингер |
Потомци | Асен фон Хартенау Цветана фон Хартенау |
Герб | |
Александър I Български в Общомедия |
Александър I Български (на немски: Alexander I von Battenberg; Alexander Joseph von Battenberg) е княз на Княжество България в периода 26 юни 1879 – 26 август 1886 година.
Съдържание
1 Биография
1.1 Произход, образование и ранни години
1.2 Княз на Българското княжество (1879 – 1886 г.)
1.3 Абдикиране и последни години
2 Семейство
3 Генеалогия
4 Галерия
5 Награди и отличия
6 Вижте също
7 Литература
8 Бележки
9 Външни препратки
Биография |
Произход, образование и ранни години |
Роден е на 5 април 1857 г. във Верона, Кралство Ломбардия-Венеция (днешна Италия) като принц Александър Йозеф фон Батенберг (на немски: Prinz Alexander Joseph von Battenberg). Втори син на германския принц Александър фон Хесен-Дармщат (1823 – 1888) от морганатичния му брак с полската графиня Юлия фон Хауке (1825 – 1895), руска придворна дама. Потомците им се наричат „фон Батенберг“ (по името на едно владение в Хесен), защото цар Александър II, женен за сестрата на принц Александър фон Хесен-Дармщад, е бил против този морганатичен брак.
Получава военно образование. Служи като младши лейтенант в Лейбдрагунски Хесенски полк. На 20-годишна възраст младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император Александър II да постъпи в Руската армия. Участва в Руско-турската война (1877 – 1878 г.) в състава на Лейбгвардейския Улански полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, генерал-лейтенант Йосиф Гурко) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в Санкт Петербург, отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.
Княз на Българското княжество (1879 – 1886 г.) |
Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико Народно събрание на 17 април 1879 г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни същата година полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 година България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т. нар. „Режим на пълномощията“.
По време на неговото управление се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г.[2][3]
Абдикиране и последни години |
Веднага след това Русия започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 г. група офицери и юнкери извършват военен преврат[4][5][6][7][8], като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „Александър I“[9] в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. Стефан Стамболов с помощта на Сава Муткуров и верни на княза войски извършва контрапреврат и го връща в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император Александър III, нито Ото фон Бисмарк (Германия е против), князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да абдикира на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.
През 1890 г. майор Коста Паница предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в Македония и Княжеството, насочено срещу Абдул Хамид II и Фердинанд I. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 г. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.[10]
Семейство |
Александър Батенберг е германски аристократ, чието семейство има роднински връзки с английското кралско семейство и с руския императорски двор. Княз Александър е племенник на руската императрица Мария Александровна (сестра на баща му), първи братовчед е на император Александър III и е чичо на последната руска императрица – Александра, която е дъщеря на първия му братовчед Лудвиг IV Хесенски.
Братът на Александър Батенберг, Хайнрих, е женен за най-малката дъщеря на Кралица Виктория – принцеса Беатрис. Другите двама братя на княза – Лудвиг и Франц Йосиф, са женени за внучките на британската кралица – принцесите Виктория Хесенска и Ана Петрович-Негошина. Княз Александър е чичо на испанската кралица Виктория Евгения, на шведската кралица Луиза и на съпруга на настоящата британска кралица, единбургския херцог Филип, който е син на племенницата на княза – принцеса Алис Батенберг.
През 1886 г. Александър моли в Берлин за ръката на пруската принцеса Виктория, но канцлерът Бисмарк се обявява против. Няколко години след абдикацията князът заболява. Той получава окончателен отказ от Берлин и пет години преди смъртта си влиза в морганатичен брак с актрисата от Дармщатския театър Йохана Лойзингер (* 18 април 1865; † 20 юли 1951). Заради това е принуден да приеме по-ниската титла граф Хартенау. Александър и Йохана имат син и дъщеря:[11]
Крум-Асен, граф Хартенау (1890 – 1965)
Вера-Цветана (1893 – 1935)
Константин Стоилов е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което последният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.
Княз Александър умира в Грац, Австрия, на 17 ноември 1893 г. след неуспешна операция на апендицит. Останките му са пренесени в София на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в Мавзолея на княз Александър I, в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много отличия (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.
Генеалогия |
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг I | ||||||||||||||||
Ландграфиня Каролина фон Цвайбрюкен | ||||||||||||||||
Великият херцог на Хесен-Дармщат, Лудвиг II | ||||||||||||||||
Принц Георг Вилхелм фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Принцеса Луиза фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Луиза фон Лайнинген-Хайдешайм | ||||||||||||||||
Александър фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Великият Херцог Карл Фридрих фон Баден | ||||||||||||||||
Принц Карл Лудвиг фон Баден | ||||||||||||||||
Каролина Луиза фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Вилхелмина от Баден | ||||||||||||||||
Ландграф Лудвиг IX фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Принцеса Амалия фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Ландграфиня Каролина фон Пфалц-Цвайбрюкен | ||||||||||||||||
Александър I Батенберг[12] | ||||||||||||||||
Фридрих Карл фон Хауке | ||||||||||||||||
Хайнрих Мориц фон Хауке | ||||||||||||||||
Мария Саломе Швепенхойзер | ||||||||||||||||
Юлия фон Хауке | ||||||||||||||||
Д-р Леополд Лафонтен | ||||||||||||||||
София Лафонтен | ||||||||||||||||
Мария Терезия Корнелия | ||||||||||||||||
Галерия |
Награди и отличия |
- Кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
- Орден „Свети Александър“, България
- Орден „Свети Александър Невски“, Русия
- Орден „Света Анна“, Русия
- „Георгиевски кръст“, Русия
- „Орден на банята“, Обединеното кралство
- Хълм Батенберг на остров Ливингстън, Южни Шетландски острови е наименуван на Александър Батенберг.[13]
- Кавалер на орден „За храброст“ I степен, България
- Орден „Свети Александър“, България
- Орден „Свети Александър Невски“, Русия
Вижте също |
- Мавзолей на Александър Батенберг
- Портрет на Александър Батенберг
Литература |
- Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, „В. История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.
- Haralampi G. Oroschakoff: Die Battenberg-Affäre: Leben und Abenteuer des Gawril Oroschakoff oder Eine russisch-europäische Geschichte. Berlin-Verlag, Berlin 2007, ISBN 3-8270-0705-4.
Alexander Prinz von Battenberg. In: Österreichisches Biographisches Lexikon 1815 – 1950 (ÖBL). Band 1, Verlag der Österreichischen Akademie der Wissenschaften, Wien 1957, S. 14.- Egon Cäsar Conte Corti: Alexander von Battenberg. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 191 f. (Digitalisat).
- Wilhelm Diehl: Alexander von Battenberg. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 45, Duncker & Humblot, Leipzig 1900, S. 751 – 756.
Бележки |
↑ Държавници: Княз Александър I Батенберг
↑ Пеев, Петко. „Нашите водачи – година III“, книга 10. София, Наши времена, 1946 г.
↑ Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. „История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.
↑ A.F. Golovin: Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879 – 1886), изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.
↑ Hanswilhelm Haefs: Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar, BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.
↑ Leo Trotzki: Die Balkankriege 1912 – 13, Mehring, 1996 г., с. 536.
↑ Симеон Радев: Книга шеста. III. Примирието и мирът в Строителите на съвременна България. Том 1, Онлајн версија
↑ Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43
↑ Вълканов, Вълкан. Морска история на България. София, „Албатрос“, 2000. ISBN 954-751-008-8. с. 102.
↑ Марков, Георги. „Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947“. София, Военно издателство, 2003 г.. ISBN 954-509-239-4. с. 29.
↑ Alexander Joseph Prinz von Battenberg, thepeerage.com
↑ Alexander Joseph von Battenberg, I – www.geni.com
↑ SCAR Composite Gazetteer of Antarctica: Battenberg Hill.
Външни препратки |
„За княз Батенберг 110 години след смъртта му“, Б. Гърдев – www.liternet.bg.
„Александър Батенберг – първият, младият, прогоненият“, БНТ, История.bg, 8 декември 2014- Wladimir Wladimirow: Franzose veröffentlicht Buch über Alexander dem Exarchen.. Radio Bulgarien, 7. April 2005
|
|
Категории:
- Български владетели
- Български князе
- Руски офицери
- Български генерали от пехотата
- Участници в Руско-турската война (1877 – 1878)
- Германци
- Батенберг (род)
- Масони
- Главни управители на Източна Румелия
- Носители на орден „За храброст“ I степен
- Носители на орден „Свети Александър“
- Родени във Верона
- Починали в Грац
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.508","walltime":"0.637","ppvisitednodes":"value":7447,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":206447,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":73549,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":17,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":2,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":10228,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 399.526 1 -total"," 26.45% 105.693 1 Шаблон:Монарх"," 24.90% 99.498 1 Шаблон:Infobox"," 18.23% 72.823 6 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 17.70% 70.699 1 Шаблон:Нормативен_контрол"," 13.44% 53.713 1 Шаблон:Български_владетели"," 9.04% 36.120 1 Шаблон:Reflist"," 7.48% 29.880 1 Шаблон:Скриване"," 7.47% 29.852 5 Шаблон:Навигационен_шаблон_подгрупа"," 6.74% 26.911 1 Шаблон:Familytree2"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.089","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":1709654,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1249","timestamp":"20190407073245","ttl":2592000,"transientcontent":false););"@context":"https://schema.org","@type":"Article","name":"u0410u043bu0435u043au0441u0430u043du0434u044au0440 I u0411u044au043bu0433u0430u0440u0441u043au0438","url":"https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D1%8A%D1%80_I_%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8","sameAs":"http://www.wikidata.org/entity/Q159591","mainEntity":"http://www.wikidata.org/entity/Q159591","author":"@type":"Organization","name":"Contributors to Wikimedia projects","publisher":"@type":"Organization","name":"u0424u043eu043du0434u0430u0446u0438u044f u0423u0438u043au0438u043cu0435u0434u0438u044f","logo":"@type":"ImageObject","url":"https://www.wikimedia.org/static/images/wmf-hor-googpub.png","datePublished":"2004-12-02T12:06:18Z","dateModified":"2019-03-29T09:04:27Z","image":"https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/d/d3/Alexander_I_of_Bulgaria_by_Dimitar_Karastoyanov.jpg","headline":"u0431u044au043bu0433u0430u0440u0441u043au0438 u043au043du044fu0437"(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgBackendResponseTime":162,"wgHostname":"mw1321"););