Хард рокът е вариация на рок музиката, чийто най-ранни корени са в гаражния рок и психеделията от средата на 60-те. Характеризира се с мощни дистерни електрически китари, бас китари, клавишни и барабани. Терминът „хард рок“ често се използва за обхващане и на други жанрове като алтернативен рок, гръндж, хеви метъл и пънк с цел да се разграничат от поп рока.

Характеристика |

Хард рока е силно повлиян от блус музиката (най-често използваната гама в хард рока е пентатоническата, която е типична блус гама). За разлика от рокендрола (който заимства от „стария“ блус), хард рока използва елементи от „британския блус“ (при него се използват повече модерни инструменти като електрическа китара, барабани, клавишни и електрически бас). Очевидна разлика с традиционния блус е рядкото ограничаване на първи, четвърти и пети акорд, но преобладаващи в дванадесетия и шестнадесетия такт, като са включени и други акорди, обикновено мажорни.

Инструментация |

Доминиращи инструменти в хард рока са електрическата китара, бас китарата и барабаните. Много е важна ролята на китариста. Някои от групите имат двама различни китаристи — един водещ китарист и един ритъм китарист. Водещият китарист свири солата, рифовете и др. Техниките за увеличаване на скоростта на свирене се използват широко от водещите китаристи за постигане на възможно най-бързи сола и рифове. Ролята на ритъм китариста е да допълва водещия и да осигурява ритмичен и хармоничен акомпанимент на останалите инструменти в групата. Ролята на баса и барабаните е важна за структурата на хард рок музиката.

Разграничение от хеви метъла |

През 1970-те, хард рок вдъхновява нов жанр наречен „хеви метъл“. Счита се, че все по-задълбочаващия се тежък и плътен звук на китарата е довел до необходимостта понятието „хард рок“ да прогресира в „хеви метъл“. Все пак появяването му води до объркване сред рок и метъл групите, тъй като разликите между тях са много малки и разграничаването често опира до имиджа на групата. Двата жанра имат редица общи черти, например пионери в хеви метъла като Блек Сабат, Лед Цепелин и Дийп Пърпъл често са считани и за хеви и за хард рок групи, а групи като Гранд Фънк Рейлроуд, AC/DC, Дъ Ху и Ван Хален обикновено се причисляват към хард рока.

За да е пълно объркването, най-популярния субжанр на метъла през 1980-те – глем метъла е силно повлиян от рок изпълнители като Дейвуд Бауи, Куийн, Аеросмит и Кис. Основната разлика между хеви метъла и глем метъла е в текстовете, имиджа и мелодията. Хеви метъл текстовете се разпростират по-далеч от „оплакването на реалността“, както е при блуса и обсъждат сериозни, философски и провокативни идеи. Имиджът на метъл групите се състои от черни кожи, тъмни дрехи и джинси. Мелодиите са обикновено в минор и като цяло музиката не е „примамлива“ и повлияна от попа, като при глем метъла. Глем метълите от своя страна се разпростират върху темата за „фантастичното избягване“ на поп музиката и текстовете им се фокусират повече върху доброто прекарване, партитата и взаимоотношенията. Имиджът на тези групи включва огромни топирани прически, провокативно облекло и много грим.

История |

Ранни години (1960-те) |

Както е посочено по-горе, едно от основните влияния в хард рока е блусът и по-специално британският блус. Британските рок групи като Крийм, Ролинг Стоунс, Бийтълс, Ярдбърдс, Дъ Ху и The Kinks модифицират рокендрола като добавят по-тежки звуци, тежки китарни рифове, насечени барабани и силни вокали. Този звук е основата на хард рока. Ранни форми на хард рок могат да се видят в „You Really Got Me“ на The Kinks, „Happenings Ten Years Time Ago“ на Ярдбърдс, „I Can See for Miles“ на Дъ Ху и „Revolution“ и „Helter Skelter“ на Бийтълс, „White Room“ на Крийм.

По същото време Джими Хендрикс създава форма на блус-ориентиран психеделичен рок, която комбинира елементи от джаз, блус и рокендрол музиката, създавайки уникален жанр. Той е първият китарист, който експериментира с нови китарни ефекти като фийдбек и дисторшън, заедно с Дейв Дейвис от The Kinks, Пит Таунзенд от Дъ Ху, Ерик Клептън от Крийм и Джеф Бек от Ярдбърдс.

Хард рокът се оформя окончателно и става известен в края на 1960-те. Групи като Лед Зепелин, които смесват ранния британски рок, с по-твърди форми на блус рок и есид рок. Дийп Пърпъл помагат за налагането на хард рока с първите си албуми („Shades of Deep Purple“ 1968, „The Book of Taliesyn“ 1968 и „Deep Purple“ 1969), но праявт големия си пробив с четвъртия „Deep Purple in Rock“ (1970). Епическият „Led Zeppelin I“ (1969) на Лед Зепелин и „Live at Leeds“ (1970) на Дъ Ху са примери за музика от зараждането на хард рока. Заемките от блус музиката тук са очевидни, като има включени няколко кавъри на известни блус песни.

Първата ера (1970-те) |

Третия албум на Лед Цепелин, „Led Zeppelin III“ включва повече фолк рок елементи от втория, но хеви аспектите в музиката им остават.

Промените в звученето на Дийп Пърпъл приключват с „Machine Head“, който се счита за един от първите хеви метъл албуми. Две песни от този албум стават изключително известни, „Highway Star“ и „Smoke On The Water“. Техните основни рифове стават запазена марка на Пърпъл. Назарет комерсиализират жанра и със своя най-добре продаван албум „Hair of the Dog“ повлияват на редица други групи.

През 70-те от хард рока се развиват множество други жанрове. През 1972 г., Алис Купър вкарва хеви метъла в мейнстрийма с албума си „School's Out“. Следващата година Аеросмит, Куийн и Монтрос издават дебютните си албуми, в които демонстрират разширяващите се вариации на хард рок. През 1974 г., Bad Company издават дебютния си албум, Rush издават едноименния си албум, а Куийн издават „Sheer Heart Attack“ (съдържащ песента „Stone Cold Crazy“, която е повлияла на траш метъл групи като Металика и Мегадет). Куийн използват многопластови вокали и китари и смесват хард рок с глем рок, хеви метъл, прогресив рок и дори опера. Кис издават първите си три албума „Kiss“, „Hotter Than Hell“ и „Dressed To Kill“ за малко повече от година и постигат комерсиален успех с двойния концертен албум „Alive!“. В средата на 1970-те Аеросмит издават разтърсващите „Toys in the Attic“ и „Rocks“, който съдържат и блус и хард рок елементи и ще окажат влияние върху музиката на Металика, Guns N' Roses и Mötley Crüe.

През 1976 г., умира китариста на Дийп Пърпъл Томи Боулин (заменил Ричи Блекмор година по-рано) и групата се разпада. През същата година Бостън издават изключително успешния си дебютен албум. Харт са първата женска хард рок група, която издава албум. През 1978 г., от свръхдоза умира барабаниста на Дъ Ху Кийт Мун. С надигащата се диско вълна в САЩ и пънк във Великобритания хард рока започва да губи популярността си. Същевременно Блек Сабат се отдалечават от първоначалното си тежко звучене с албуми като „Technical Ecstasy“.

Ван Хален в САЩ е друга важна за хард рока група, която става известна през 1978 г. Музиката им се основава основно върху китарните умения на Еди Ван Хален, който се отличава с добра техника. През 1979 г., различията между хард рока и хеви метъла се виждат в петия албум на AC/DC „Highway to Hell“. Музиката на австралийците се основава на ритъм енд блус и ранния хард рок от 1970-те, а имиджа на групата е в стила на хеви метъла.

Втората ера (1980-те) |

През 1980 г., Лед Цепелин се разпадат след внезапната смърт на барабаниста Джон Бонъм. През същата година умира и вокала на AC/DC Бон Скот. С това приключва първата вълна „класически“ хард рок групи. Някои групи като Куийн се отдалечават от хард рок звученето и се ориентират към поп рока. AC/DC записват „Back in Black“ с новия си вокал Брайън Джонсън. Албума става петият най-продават албум в САЩ за всички времена и втория най-продаван в света. Ози Озбърн издава първия си солов албум, в който участва и американския китарист Ранди Роудс.

През 1981 г., Мотли Крю издават „Too Fast For Love“, който привлича интерес към глем метъл стила. Година по-късно той е популяризиран и от Twisted Sister и Quiet Riot.

През 1983 г., Деф Лепард издават „Pyromania“, който достига второ място в американските класации. Музиката им е смесица от глем рок и хеви метъл, която повлиява много групи от 80-те. През същата година Mötley Crüe издават хитовия „Shout at the Devil“. Албумът нма Ван Хален 1984 достига #2 в класацията на Билборд, а сингълът „Jump“, който е считан за една от най-популярните рок песни на всички времена, достига номер 1.

Края на 1980-те е най-успешния в комерсиално отношение период за хард рока. Редица хард рок групи достигат първите места в музикалните класации. „Slippery When Wet“ (1986) на Бон Джоуви остава общо 8 седмици в класацията на Билборд и става първият хард рок албум с три сингъла в топ 10, два от които достигат номер 1. Освен това песента на шведите от Юръп „The Final Countdown“ достига номер 1 в 26 държави.

През 1987 г., най-впечатляващите албуми в класациите са „Appetite for Destruction“ на Guns N' Roses, „Hysteria“ на Деф Лепърд (и двата достигат #1 в класацията на Билборд), „Girls, Girls, Girls“ на Mötley Crüe и едноименния албум на Уайтснейк. През следващата година най-голям успех постигат „New Jersey“ (с пет сингъла в топ 10; най-много за хард рок албум) на Бон Джоуви, „Pump“ на Аеросмит и „Dr. Feelgood“ на Mötley Crüe. Dinosaur Jr и Sonic Youth постигат успех на ъдндърграунд сцената в САЩ, а през 1990-те и на мейнстрийма.

Третата ера (1990-те) |

Началото на 1990-те са доминирани от Guns N' Roses, Металика и Ван Хален. Мулти-платинения едноименен албум на Металика (често наричан „Черният албум“, поради черната си обложка), „Use Your Illusion I“ and „Use Your Illusion II“ на Guns N' Roses и „For Unlawful Carnal Knowledge“ на Ван Хален са издадени през 1991 г. и засилват още повече популярността на тези групи. Но по това време музиката и отношението на групите става все по-декадентско. През 1991 г. се появява една нова форма на хард рока – гръндж.

За основоположници на стила се считат гаражните групи от Сиатъл (САЩ), които създават т.нар. „сиатълско звучене“. При него основните елементи на рока са запазени, но има отдръпване от достигналата максимална виртуозност китарна техника на китаристи като Ингви Малстийм и други, и се залага на едно непретенциозно гаражно звучене, но със запомнящи се мелодични линии и вокали. Грънджа комбинира алтернативен рок, хардкор пънк и хеви метъл и създава един „мръсен“ звук, за който се използва дисторшън, фъз и фийдбек. Въпреки че повечето гръндж групи звучат доста различно от хард рока в мейнстрийма (като например Нирвана, Мъдхони и L7), малцинство (като Алис ин Чейнс, Mother Love Bone, Пърл Джем и Саундгардън) са силно повлияни от рока и метъла от 1970-те и 1980-те. Въпреки това всички гръндж банди отричат „мачо“ имиджа на хард рока по това време.

Докато популярността на някои групи (като Металика) преминава от 1980-те в 1990-те, други започват да смесват хард рока с електрик влияния. Те започват да се наричат алтърнатъв метъл групи. Някои от тях като Ред Хот Чили Пепърс, Примус, Рейдж Агейнст дъ Мъшин, Living Colour, White Zombie смесват фънк с метъл, въпреки че повечето от тях са създадени през 1980-те. Faith No More и Mr. Bungle смесват редица жанрове с хард рока, вариращи от рап до соул. Други успешни експериментални хард рок групи са Helmet и The Afghan Whigs. Смесицата от ретро глем-метъл помага на The Darkness да се изкачат до гораната половина на класациите в началото на новия век. Тогава новите групи в мейнстрийма като Jet, Wolfmother, White Stripes, The Answer, The Glitterati, The Datsuns и Towers of London са всъщност новите рок групи от съживяването на гаражния рок.

Най-големите хард рок групи в последните години са супергрупи като Velvet Revolver и Audioslave. Последните са съставени от инструменталистите на Rage Against the Machine и бившия фронтмен на Soundgarden Крис Корнел, но се разпадат през 2007 г. Velvet Revolver се състои от бившите членове на Guns N' Roses с вокала Скот Уейлънд (от Stone Temple Pilots). Тези групи съживяват хард рок сцената и се осъществяват повторни събирания и последвали турнета на Rage Against the Machine, Stone Temple Pilots, Living Colour, Ван Хален, Блек Сабат, а легендарните Лед Цепелин изнасят един концерт и възраждат интереса към предишните ери.

Някои известни хард рок групи |

• Deep Purple


• Led Zeppelin


• Black Sabbath


• Grand Funk Railroad


• Whitesnake


• Bon Jovi


• Alice Cooper


• AC/DC


• Scorpions


• Aerosmith


• Rainbow


• Kiss


• Def Leppard


• 
  


• Nazareth


• Foreigner


• Guns N' Roses


• Ozzy Osbourne

Вижте също |

• Китарен риф


• Дисторшън

Външни препратки |

• Статия в www.allmusic.com


• The History of Rock Music: Hard Rock 1969-73

Източници |

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hard rock“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.