Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: съкращаване на някои пасажи, дописване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Българска академия на науките
Информация
Основана	1869 г.
Седалище	София
Ръководител	Юлиан Ревалски
Сайт	www.bas.bg
Българска академия на науките в Общомедия

Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България. Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена.^[1] Нейни членове са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове. Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.

Академията е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и на 13 февруари 1911 се преименува на Българска академия на науките. През 1940 г. академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947, след което отново се преименува на БАН.^[2]

Към 2009 г. БАН включва 69 научни института и централни лаборатории, както и 11 специализирани звена и централна администрация (около 70 души) с общ брой на служителите около 7400 души, от които учените са около 3570. През 2010 г. броят на институтите е намален на 42 ^[3] чрез сливане на такива с ниска международна оценка ^[4](вж. по-долу) с институти с по-висока оценка.

История |

Българско книжовно дружество: 1869 |

Карикатура във вестник „Тъпан“. Рисува борбите между русофилите и партията „Млада България“ при образуването на Книжовното дружество – шестте члена на Добродетелна дружина и „Младите“ Любен Каравелов и Христо Ботев

Основаването на Българското книжовно дружество (БКД) става в рамките на четири дни, между 8 октомври и 12 октомври 1869 ^[5][2][6] в къщата на Варвара Хадживелева, Браила, Румъния; БКД е учредено като научно и литературно дружество^[6], т.е. има смисъла на просветна организация. Конкретно по стар стил датите са 26 – 30 септември ^[2][6] и за официална дата на честване е избран 1 октомври^[7].

В рамките на учредяването е приет Устав на Дружеството (на 29 септември^[2]) и е избрано негово ръководство, това са първите „членове на научна книжовна дейност“ ^[6] – Марин Дринов (председател) ^[6], Васил Стоянов и Васил Друмев. Избрано е и пет-членно Настоятелство на Дружеството,^[6] което трябва да се занимава с финансовите и „материалните“ въпроси ^[6]. През този период БКД събира и ръководи дейността на българските учени, като издава и свой печатен орган – Периодическо списание на Българското книжовно дружество (1870 – 1876) в Браила.^[8]

През 1871 е избран първият почетен член на БКД, Гаврил Кръстевич. През ноември 1878 дружеството премества седалището си от Браила в София.^[2][6]

След Освобождението, с усилията на Министерството на народното просвещение, Българското книжовно дружество постепенно се превръща в действителна национална академия на науките, с отделянето на три различни клона – Историко-филологически, Природо-медицински и Държавно-научен, а членовете му биват почетни, редовни и дописни^[6]. Изтъкнати представители на различни клонове на науката и културата стават членове.

Изглед към сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ от площад „Александър Невски“ (около 1930 г.)

Периодичното списание на БКД започва да се издава отново (1882 – 1910) в София.^[8] Дружеството възстановява своята материална среда и активизира дейността си след 1884, когато са избрани няколко десетки нови действителни членове и Софийска община му дарява терен за строителство на собствена сграда на улица „Цариградска“.^[2]

От 1898 председател на БКД е Иван Евстратиев Гешов. ^[6]

Българска академия на науките: 1911 |

На 19 март (6 март по стар стил) 1911 Българското книжовно дружество се преименува на Българска академия на науките (това става 3 години след провъзгласяването на независимостта на Третото българско царство).^[9]Периодическо списание на Българското книжовно дружество през 1911 се преименува в Списание на БАН.^[8] На следващата година, 1912, Народното събрание приема първия закон, уреждащ особения статут на организацията.

През 1925 – 1929 г. е построена сградата на БАН на улица „15-ти ноември“ №1, която макар и пострадала от бомбардировките през Втората световна война продължава да се използва и днес. През 1940 г. се създава и Литературно-художествен клон на БАН ^[9] и академията е преименувана на Българска академия на науките и изкуствата (БАНИ), като запазва това име до 1947.^[2]

БАН след 1944 |

Скоро след Деветосептемврийския преврат през 1944 някои членове на академията, начело с председателя ѝ проф. Богдан Филов, са изключени, съдени и убити за фашистка дейност, а в началото на 1945 са избрани значителен брой нови академици. През същата година започва преобразуването на организацията по съветски образец. Тя се превръща в централно държавно учреждение, на което са подчинени повечето научноизследователски институти в страната. В Устава от 1973 изрично е вписано, че БАН „развива дейността си съобразно програмата и решенията на Българската комунистическа партия“.

Изследвания и разработки |

Виж статии Правец (компютри), Посещение на Митеран в България и др.

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

БАН след 1989 |

 Основна статия: БАН след 1989

С приетите през 1989 г. временни правила и последвалия нов Закон за БАН от 15 октомври 1991 г. Академията получава пълна автономия, като ръководните органи се избират от служителите на всички научни институти (няколко десетки). ^[2] В същото време се поставя въпросът за ефективността на научната ѝ дейност във връзка с продължаващото финансиране от държавния бюджет.

Структура |

Ръководни органи на БАН са нейните Общо събрание, Управителен съвет и Председател на БАН (от 2016 г. – академик Юлиан Ревалски), като структурата, функциите и дейността на ръководните органи се определят в Устава на БАН. ^[10]

Според чл. 5. от Закона за БАН висш орган за ръководство и управление на Българската академия на науките е нейното Общо събрание (ОС). Членовете на ОС се избират от хабилитирани учени на основна работа в БАН. ОС приема и изменя устава, избира председателя и заместник-председателите, главния научен секретар и членовете на Управителния съвет на БАН. Чл. 32. (1) на действащия Устав на БАН гласи:

Според чл. 10. от Закона на БАН Народното събрание предоставя в собственост на БАН стопанисваните от нея държавни терени, сгради, машини, съоръжения, апаратура, книжен фонд, парични средства и други движими вещи. Разпореждането с това имущество може да се извършва само в интерес на академията и с решение на ОС. Нови действителни и дописни членове, както и чуждестранни членове в областта на науката, културата и изкуството, се избират от настоящите академици според правилник, утвърден от събранието на академиците и член-кореспондентите, като броят на академиците не може да надвишава 80 души, а на член-кореспондентите – 120 души. ^[12]

Институти и лаборатории |

 Основна статия: Институти на БАН

Сграда на Централна лаборатория по висша геодезия, Център по архитектурознание, Институт по водни проблеми, Централна лаборатория по мехатроника и приборостроене, Блок 1 на БАН

БАН развива научна дейност в практически всички области на човешкото познание: математически, физически, геоложки, химически, биологически, инженерни, хуманитарни и обществени науки. Създаването на отделни институти, които са самостоятелни подразделения на академията, започва след 1945.^[2] Академията разполага и със собствено издателство – академичното издателство „Проф. Марин Дринов“.

Проекти |

През 2013 г. сеизмологичния център към геофизичния институт на БАН (НИГГГ) стартира проект с технологичната компания NOVANOR (Нованор) за разработка на система за ранно оповестяване на земетресения чрез използване на мобилни устройства като част от краудсорсинг система. На 24 май 2014 г. по време на силното земетресение в София, системата успява успешно да идентифицира настъпилия трус няколко минути преди настъпването му. ^[13] По данни на академията подобни системи представляват бъдещето на сеизмологията и същевременно са незаменим инструмент в изучаването на сеизмичните процеси.

Заедно със българската фирма „СекНет“ е разработен пилотен проект на криптографска система чрез която се придобиват възможности за изграждане на защитени мрежи за обработка на класифицирана информация до най-високото разрешено ниво на сигурност и за бъдещо развитие и осигуряване на съвместимост на защитените комуникации със страните от НАТО и ЕС.

Други проекти на академията включват разработване на технология за производство на трислоен сепаратор с мембрана за VRLA батерии съвместно с Exide Technologies и проект за изпитване на батерии с цел установяване влиянието на тънки подложки от стъклена вата върху работата на батериите в проект с OCVTM Non-Woven Technologies.

Научна продукция |

Днес в БАН работят около 17% от кадрите, заети с наука в България и тя дава над 50% от научната продукция в страната. Дейността на около 3500-те учени е свързана с около 50% от защитените български патенти. БАН изпълнява след спечелени конкурси 40% от научните проекти в България, получили финансиране по общоевропейските Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие (на английски: Framework programmes for research and technological development). В периода 1992 – 2006 г. БАН участва с 427 проекта в Рамковите програми (от общо 790 проекта от България в същия период) и има 26 млн лева усвоени субсидии.^[14]

По българска методика ефективността на научната дейност се измерва като съотношение на производителността на труда (научни публикации) спрямо вложените средства. Според едно такова изследване, проведено от Румъния през 2007, по научна продукция на 1 милион вложени евро от бюджета България е на първо място в света.^[15] Това се интерпретира като опасна и прекалена интензивност при ниско финансиране. По този критерий в първата десетка са България, Словакия, Естония, Латвия, Румъния, Полша, Унгария, Литва и Русия, а в последната десетка са Люксембург, Япония, САЩ, Германия, Франция, Исландия, Швеция, Австрия, Финландия и Норвегия.^[15]

Годишен отчет: 2010 |

Всяка година БАН публикува годишен отчет за своята дейност.

Според отчета за 2010 БАН има (като количество):

Публикации

• Брой публикации: 10 295, в това число:
  
  • В международни списания: 2553, както и 130 издадени в чужбина монографии и сборници.
  
  
  • В български списания: 2432, както и 266 издадени в България монографии и сборници
  
  

Научни реализации

• Разработки с иновационен характер: 1029.


• Поддържани патенти: 148

Обучение

• Брой обучавани в БАН докторанти: 581.


• Лекционни часове във висши училища: 57 448 часа.^[16]

Външна оценка на БАН |

През 2009 г. Европейската научна фондация (ESF) и Европейската федерация на националните академии на науките (ALLEA – „All European Academies“), представени от екип от 40 учени от 17 страни от ЕС, направиха първото детайлно международно научно оценяване на изследователските звена на Българската академия на науките. Резултатите от оценката подреждат общо 71-те звена на БАН по няколко критерия в следните групи^[4]:

Общата оценка е: „Оценяващият комитет стигна до недвусмисленото заключение, че мнозинството от институтите на БАН извършват ценна изследователска дейност според международните стандарти. В някои от случаите открихме изследователски групи, които работят на челни световни позиции. Екипът оценители смята този обобщен резултат за впечатляващо постижение, имайки предвид особено трудните условия за провеждане на изследвания в България.“. ^[17]

Те отбелязват като тревожна тенденция: „Добрият, до отличен, изследователски потенциал в БАН, а значи и в България, е в опасност поради недостатъчното финансиране. Понастоящем системата функционира в режим на оцеляване. Сега голямата тревога е за следващото поколение учени“.^[17]

Оценителите препоръчват: „Подкрепяйте младите изследователи. Подобрете рамките на финансирането. Намерете баланса между изследователска дейност и преподаване. Създайте бюра за технологичен трансфер. Подобрете качеството на научното публикуване. Стимулирайте гъвкавостта. Създайте международни консултативни комитети.“^[17]

Финансов одит |

На 18 май 2010 министърът на образованието Сергей Игнатов съобщава, че в БАН започва финансов одит, който е назначен от министерството, по време на който не могат да се правят никакви преобразувания и започнатата от академията реформа ще бъде блокирана. ^[18]

Друго |

В чест на Българската академия на науките са наречени връх Академия ^[19][20] и местността Лагер Академия на остров Ливингстън, Антарктика.

Източници |

Вижте също |

• Академик


• Член-кореспондент на БАН


• Библиотека на БАН

Външни препратки |

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

БАН.

• 
  Българска академия на науките – официален сайт


• Академичното издателство Проф. Марин Дринов


• 
  История на БАН – сайт на Столичната община


• 
  История на БАН в дати – сайт на БАН (архивирана страница от 2004)


• Устав на Българското книжовно дружество, прегледан, одобрен и приет едногласно от общото събрание, държано на 26, 27, 28 и 29 септемврия в Браила. Браила, 1869


• Г. Камишева, Постижения на физическите науки в Българската академия на науките


• Радев, Симеон. Българската академия на науките. // в-к „Воля“, год. I, бр. 2, София. 1911 година. Посетен на 29 януари 2017.