Вълчо Камарашев
български актьор
Роден	Вълчо Тодоров Камарашев 12 септември 1937 г. (81 г.) Видин, Царство България
Активни години	1959 –
Брачни партньори	Виолета Райнова – професор в НАТФИЗ
Деца	Мина Камарашева[1]
Награди	2000 – Награда на САБ за най-добър актьор за Жуков в „Руска народна поща“ и още 8 награди
Страница в

Вълчо Тодоров Камарашев е български актьор.

Биография |

Роден е на 12 септември 1937 г. в град Видин. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Филип Филипов през 1959 г.

След това три години играе в Драматичния театър в Бургас (1959–1962), след това две години в Драматичен театър „Боян Дановски“ Перник (1962–1964), а после две години в Драматичен театър „Сава Огнянов“ в Русе (1964–1966) и от 1977 г. около 20 години в Нов драматичен театър „Сълза и смях“, 15 години в Театър „Българска армия“.^[2]

Член e на Съюза на българските филмови дейци от 1979 г.

Роли в театъра |

• „Барабанчица“ – Ставински


• „В полите на Витоша“ – Драгосаноглу


• „Хъшове“ по Иван Вазов – Македонски


• „Стража на Рейн“ от Лилиан Хелман – Молиер


• „Маскарад“ от Михаил Лермонтов – Шприх


• „Три сестри“ от Антон Чехов – Чебутикин


• „Майстори“ от Рачо Стоянов – Живко


• „Конармия“ от Исак Бабел – Витягайченко


• „Врагове“ от Максим Горки – Левшин


• „Старчето и стрелата“ от Никола Русев – Кацул


• „Когато разумът спи“ от Алфонсо Вайехо – Гоя


• „Войцек“ от Георг Бюхнер – Капитана


• „Чудо“ от Иван Радоев – Юсуф


• „Руска народна поща“ от Олег Бугаев – Живко


• „Гълъбът“ от Р. Шопов – Александър


• „Последни луни“ от Фурио Бордон – Бащата.^[2]

Роли в телевизионни постановки |

• „Двубой“ от Иван Вазов – Каракалпаков


• „Счупената делва“ от Хайнрих фон Клайст – съдията


• „Чичовци“ от Иван Вазов – поп Ставри


• „Събота, неделя, понеделник“ от Едуардо Де Филипо – Антонио


• „Последни поръчки“ от Джон Пристли – Едуард Стоун.^[2]

ТВ ТЕАТЪР:

• „Крадецът на тролейбуси“ от Георги Данаилов (1990)


• „Шепа скъпоценни камъни“ (1988)


• „Призраци“ (Хенрик Ибсен), 2 ч. (1988)


• „Службогонци“ (Иван Вазов) (1985)


• „Строшената делва“ (Хайнрих фон Клайст) (1984)


• „Наричаха го Бозвели“ (1982) (Олга Кръстева)


• „Соло за биещ часовник“ (1981) (Освалд Захариев) – Абел


• „Прекрасната свинарка“ (1980) (Марти Ларни)


• „Моите непознати“ (Михаил Величков) (1978), 2 части


• „Страстната неделя“ (Павел Павлов) (1978)

Награди и отличия |

• 
  Заслужил артист (1984)


• Медал за заслуги към БНА (1974)


• Орден „Кирил и Методий“ (1980)


• Сребърна значка на САБ (1977)


• Награда за второстепенна мъжка роля за ролята на (бай Кольо „Куция Бил“) във филма Аз, Графинята (Карлово, 1989)


• I-ва и II-ра награда от Национални прегледи на българската драма и театър


• I-ва награда – Витягайченко в „Кон армия“


• II-ра награда – Кацул в „Старчето и стрелата“


• Награди на САБ за най-добър актьор за 2000 г. за (Жуков) в „Руска народна поща“.^[2]

Като озвучаващ актьор |

Филмография |

Източници |

Външни препратки |

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вълчо Камарашев.

• 
  ((en)) Вълчо Камарашев в Internet Movie Database
  


• 
  ((ru)) Вълчо Камарашев в КиноПоиск
  


• 
  ((ru)) Вълчо Камарашев в Кино-Театр
  


• 
  Реклама на шпек Перелик с участието на Вълчо Камарашев, VBox7, качено на 8 ноември 2008