Съюз на съветските социалистически републики
на руски: Союз Советских Социалистических Республик
30 декември 1922 – 26 декември 1991
Знаме      Герб
Национален девиз Пролетарии от всички страни, съединявайте се!
Национален химн Държавен химн на Съветския съюз
Местоположение на СССР
Континент	Европа Азия
Столица	Москва
Най-голям град	Москва
Eзици
Официални	руски (официален за целия Съветски съюз от 1990)
Религия	няма (атеизъм на държавно ниво)
Форма на управление	федерална марксистко-ленинистка еднопартийна конституционна социалистическа република (1922 – 1990); федерална полупрезидентска конституционна република (1990 – 1991)
Лидери на Съветския съюз
1922 – 1924	Владимир Ленин
1924 – 1953	Йосиф Сталин
1953	Георгий Маленков
1953 – 1964	Никита Хрушчов
1964 – 1982	Леонид Брежнев
1982 – 1984	Юрий Андропов
1984 – 1985	Константин Черненко
1985 – 1991	Михаил Горбачов
Законодателна власт	Върховен съвет на СССР
История	Между двете войни/ Студена война
Декларирана	30 декември 1922 г.
Разпадане	26 декември 1991 г.
Площ
Общо (1991)	22 402 200 km2
Население
Преброяване	293,047,571
Гъстота	13.1 д./km2
Валута	съветска рубла
Интернет домейн	.su
Часова зона ?	+2…+12
Телефонен код	+7
Предшественик РСФСР ЗСФСР УССР БССР Наследник Русия Грузия Украйна Молдова Беларус Армения Азербайджан Казахстан Узбекистан Туркменистан Киргизстан Таджикистан Естония Латвия Литва
Съюз на съветските социалистически републики в Общомедия

Част от сериите за

Комунизъм

Концепции

Обща собственост · Егалитаризъм Безкласово общество · Класова борба Пролетарски интернационал Пролетарски интернационализъм Световна революция

Към държавното управление

Национален комунизъм Световен комунизъм Бездържавен комунизъм Комунистическа страна Комунистическа партия История на комунизма Антикомунизъм

Вариации

Марксизъм · Ленинизъм Троцкизъм · Маоизъм Левичарски комунизъм Анархо-комунизъм Религиозен комунизъм · Сталинизъм Еврокомунизъм

Интернационали

Световно Комунистическо движение Комунистическа революция 1-ви, 2-ри, 3-ти 4-ти интернационал

Личности

Франсоа Бабьоф · Маркс · Енгелс Кропоткин · Роза Люксембург Антонио Грамши · Ленин Троцки · Сталин Мао · Че Гевара

Свързани

Анархизъм · Анти-капитализъм Анти-комунизъм · Критика на комунизма Демократичен централизъм Диктатура на пролетариата Лява политика · МакКартизъм Нова класа · Ново ляво Посткомунизъм Научен комунизъм · Социализъм Социалистическа икономика СССР · Студена война

Комунистически държави днес

Китай Виетнам Куба Лаос

п • б • р

Съю̀зът на съвѐтските социалистѝчески репу̀блики (СССР) (на руски: Сою́з Сове́тских Социалисти́ческих Респу́блик, СССР), наричан още Съвѐтски съю̀з (Сове́тский Сою́з) е първата социалистическа държава в света. СССР съществува от 1922 до 1991 година в северната част на Евразия. Представлява съюз на 15 отделни съветски републики, има силно централизирано управление, еднопартийна система (единствена партия – КПСС) и планова икономика.

Образуването на Съветския съюз е последица от Октомврийската революция от 1917 г., когато болшевиките начело с Владимир Ленин свалят Временното правителство. На мястото на Руската република е създадена Руска социалистическа федеративна съветска република (по-късно преименувана на Руска съветска федеративна социалистическа република) и започва гражданска война между революционните „червени“ и контрареволюционните „бели“. Червената армия навлиза в територии на бившата Руска империя и помага на болшевиките по места да завземат властта чрез образуване на революционни съвети на работниците и селяните. През 1922 г. комунистите успяват да обединят няколко съветски социалистически републики – Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската – в единен Съюз на съветските социалистически републики (накратко Съветски съюз). След смъртта на Ленин през 1924 г. настъпва кратък период на борба за надмощие в партията. В средата на 20-те години на XX век начело застава Йосиф Сталин. Той унищожава политическите си противници чрез масови арести на военни лидери, членове на комунистическата партия и обикновени граждани, които са изпратени в поправителни трудови лагери или са осъдени на смърт. СССР създава и прилага идеологията марксизъм-ленинизъм. След национализация на частната собственост и насилствена колективизация на земята започва развиването на планова икономика. В резултат на това страната преминава през период на бърза индустриализация и колективизация, постигайки експлозивен икономически растеж.

В началото на Втората световна война е подписан пактът Рибентроп-Молотов, който забавя конфронтацията между СССР и Германия. Въпреки това през юни 1941 г. германците нахлуват в СССР и започва Великата отечествена война. Съветските жертви по време на Втората световна война съставляват над 20 милиона при общо 60 милиона жертви на конфликта. Краят на военните действия на Източния фронт води до унищожаването на Третия райх, разделянето на Германия на две отделни държави и издигането на СССР като военна и индустриална суперсила, господстваща над Източна Европа. С края на войната започва противопоставяне между Източния и Западния блок, станало известно като Студената война.

Смъртта на Сталин през 1953 г. е последвана от период на политическа и икономическа либерализация, известен като десталинизация и размразяване при Хрушчов. Страната се развива бързо, като милиони селяни са преместени в индустриалните градове. СССР взема преднина в космическата надпревара, изпращайки в околоземна орбита първия изкуствен спътник „Спутник-1“ и първия космонавт Юрий Гагарин. През 1970 г. настъпва кратко разведряване на отношенията със САЩ, но напрежението се възобновява, когато Съветският съюз нахлува в Афганистан през 1979 г. Управлението на Леонид Брежнев от 1964 г. до 1982 г. често е критикувано като период на застой в СССР. За да го преодолее, в средата на 80-те години на XX век последният съветски лидер Михаил Горбачов започва реформи и либерализация на икономиката чрез политика на гласност и перестройка. Целта е да се запази ръководната роля на Комунистическата партия, но да се преодолее сериозната икономическа и социална стагнация. Вместо това политиката на Горбачов довежда до края на Студената война и поредица от събития в Централна и Източна Европа през есента на 1989 г., довели до падането на комунистическите режими в Източна Европа в рамките на няколко месеца. Силни националистически и сепаратистки движения се появяват и вътре в СССР. През март 1991 г. централната власт провежда референдум (бойкотиран от прибалтийските републики, Армения, Грузия и Молдова), на който мнозинството гласува за запазването на Съюза като обединение на суверенни държави. Това обаче не става поради последвалите събития през август 1991 г., когато е направен опит за държавен преврат, а голяма роля в организирането на съпротива на преврата изиграва Борис Елцин. Горбачов се завръща на власт, но тези събития трайно дестабилизират Съветския съюз и спомагат за забраната на КПСС, като в крайна сметка водят до разпадане на Съветския съюз. На 25 декември 1991 г. Горбачов подава оставка и останалите дванадесет съставни републики стават независими държави, обединени в регионална организация Общност на независимите държави. Руската федерация поема правата и задълженията на бившия Съветски съюз и е призната за негов правоприемник.

Състав |

Списъкът на съюзните републики на Съветския съюз се променя с времето. В последните години от съществуването си той се състои от 15 съюзни републики. Съветска Русия (РСФСР) е далеч по-голяма от останалите и доминира в почти всяко отношение – площ, население, икономически потенциал и политическо влияние.

Общата площ на Съветския съюз преди началото на неговото разпадане през 1991 г. е над 22,4 млн. кв. км.

В състава на СССР влизат (от 30 декември 1922 г. до 8 декември 1991 г.):

• през 1922 г. (по Договора за образуване на СССР):
  
  • 
    Руската СФСР,
  
  
  • 
    Украинската ССР,
  
  
  • 
    Белоруската ССР,
  
  
  • 
    Закавказката ССР – до 1936 г. поради нейното закриване и заменяне от нейните съставни републики (Азербайджанската ССР, Арменската ССР, Грузинската ССР);
  
  


• през 1925 г.:
  
  • 
    Туркменската ССР,
  
  
  • 
    Узбекската ССР;
  
  


• през 1929 г.:
  
  • 
    Таджикската ССР;


• през 1936 г.:
  
  • 
    Азербайджанската ССР,
  
  
  • 
    Арменската ССР,
  
  
  • 
    Грузинската ССР,
  
  
  • 
    Казахската ССР,
  
  
  • 
    Киргизката ССР;
  
  


• през 1940 г.:
  
  • 
    Карело-финската ССР – до 1956 г. поради нейното преобразуване в автономна република,
  
  
  • 
    Молдовската ССР,
  
  
  • 
    Латвийската ССР – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г.,
  
  
  • 
    Литовската ССР – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г.,
  
  
  • 
    Естонската ССР – до признаване на независимостта от СССР на 6 септември 1991 г.
  
  

Население |

Населението на СССР, по данните от последното преброяване от 12 януари 1989 г., съставлява 286,731 млн. души. Към началото на разпада на Съюза (излизането на Прибалтийските републики от състава на СССР на 6 септември 1991 г.), при среден прираст на населението от 0,9% годишно, то е било към 293,6 млн. души. Съветският съюз се е нареждал сред страните с най-голямо население – на 3-то място (след Китай и Индия) в света.

От населението руснаците са били най-многобройната националност, следвани от украинците, узбеките, беларусите, казахите. Най-голяма част от населението на СССР заемат източните славяни – руснаци, украинци и беларуси, следват тюркски народи (в Средна Азия) – узбеки, казахи, туркмени, киргизи и др. В района на Кавказ живеят азербайджанци, грузинци, арменци и др., в Прибалтика – литовци, латвийци, естонци и карели, a в югозападната част на СССР – и молдовани. Други големи народи, представени в населението на Съветския съюз, са някои националности, дали име на автономна република – татари, чуваши, башкири, мордовци, както и поляците, немците и евреите.

Национален състав според преброяването от 1989 г.

(почернени са националностите, дали име на съюзна република; в курсив са националностите, дали име на друга административна единица – към 1991 г.)

Българите в СССР наброяват съответно 361 082 и 372 941 души съгласно преброяванията от 17 януари 1979 и 12 януари 1989 г. Според последното преброяване те съставляват 0,13% и са разпределени по съюзни републики (с дял от тяхното население) така: Украинска ССР – 233 800 (0,454%), Молдовска ССР – 88 419 (2,039%), Руска СФСР – 32 785 (0,022%), Казахска ССР – 10 426 (0,063%), Узбекска ССР – 2 166 (0,011%), Таджикска ССР – 1 072 (0,021%), Грузинска ССР – 971 (0,018%), Туркменска ССР – 910 (0,026%), Белоруска ССР – 813 (0,008%), Киргизка ССР – 607 (0,014%), Латвийска ССР – 420 (0,016%), Азербайджанска ССР – 270 (0,004%), Литовска ССР – 237 (0,017%), Естонска ССР – 262 (0,006%), Арменска ССР – 83 души (0,003%).

История |

 Основна статия: История на Съветския съюз

Създаване |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

На 29 декември 1922 г. е подписан Договор за образуване на СССР^[1], а на 30 декември е одобрен от Първия всесъюзен конгрес на съветите, висш орган на държавната власт по това време. Съюзът на съветските социалистически републики (СССР) е съставен първоначално от Руската, Закавказката, Украинската и Белоруската съветски социалистически републики.

Предвоенен период |

Ленин и Сталин

В началото на 1920-те години, и особено след смъртта на Владимир Ленин, в ръководството на страната започва ожесточена борба за власт. Йосиф Сталин, макар и лишен от ораторския талант на основния си конкурент Лев Троцки, се възползва от възможността за кадрови контрол, произтичаща от поста му на генерален секретар на ЦК на ВКП (б). Успява ловко да компрометира Троцки, да го прогони от СССР и в крайна сметка установява режим на еднолична власт.

Към средата на 1920-те години започва провеждането на „Нова икономическа политика“ (НЕП). Тя включва допускането на значителни либерално-пазарни елементи в икономиката. С нейна помощ бързо е преодоляна разрухата след Първата световна и Гражданската война в Русия.

НЕП-ът се оказва нецелесъобразен за болшевишките стремежи за централизация и усилване на държавната власт. В съзвучие с тези цели са мащабно осъществените от Сталин индустриализация и колективизация, която води до масов глад в страната през 1932 – 33 г. Индустриализацията има за цел достигането на нивото на икономическо развитие в страните-лидери на капиталистическия свят. Според Сталин и теорията му за „социализъм в една отделно взета страна“ това се налага заради вражеското обкръжение на СССР, което изисква създаването на мощна икономика и армия. Огромните средства, вложени в индустриализацията, дават големи резултати, но заявените в 5-годишните планове върхови постижения не са постигнати. Въпреки това се заявява, че постигнатите резултати са епохални. Стига се до недостиг от ресурси за целите на селското стопанство, вече силно пострадало от насилствената колективизация и преразпределението на хранителни продукти за изхранване на градовете и износ.

Комунистическата партия напълно подчинява държавните структури. В страната е създадена тоталитарна, строго централизирана обществена система, целта на която е бърза икономическа модернизация на страната на социалистическа основа и поддръжка на революционното движение в други страни. За тази цел Ленин създава Комунистическия интернационал в Москва през 1919 г. Всяко социално надигане по света се разглежда като част от цялостна система на революционизиране на масите по света. Този период в съветската историография остава с името военен комунизъм.

Масовите политически репресии, особено след 1934 г., засягат всички слоеве на обществото. Техни жертви стават непманите, кулаците, свързаните с бялото движение, интелигенцията, много обикновени работници и селяни, дори деца^[2], както и хора от различни малцинства (поляци и германци).^[3] На практика е унищожена и „старата гвардия“ – болшевиките, осъществили революцията и ръководили държавата през първите години. Комисията на Президиума на ЦК КПСС, образувана на 31 декември 1955 г. за подготовката на 20 конгрес на КПСС, прави следните изводи: „През 1937 – 1938 г. са репресирани повече от 1,5 млн. съветски и партийни ръководители, от тях 680 хил. са разстреляни. От 139 члена и кандидат-члена на ЦК са разстреляни 89 души. От 1966 делегата на VII конгрес са репресирани 1108 човека, от тях разстреляни 848 души.“

В края на 1930-те настъпват резки промени във външната политика на СССР, смяна на курса на колективната сигурност. През 1939 г. са сключени съветско-германски договори (в това число и Пакт Рибентроп-Молотов), с които Нацистка Германия и СССР си поделят сферите на влияние в Европа. Така в началото на Втората световна война в състава на СССР са включени Западна Украйна и Западен Беларус, а през 1940 – и Прибалтика, Бесарабия (Молдова) и Северна Буковина.

След започнатата от СССР Съветско-финска война (30 ноември 1939 – 12 март 1940), която нанася силен удар по неговия международен авторитет, Съветският съюз е изключен от ОН).

Втора световна война |

 Основна статия: Велика отечествена война

През юни 1941 г. Нацистка Германия напада Съветския съюз (виж операция Барбароса). Неочакваното нападение причинява големи загуби и страдания на съветските народи, в резултат на която умират десетки милиони души, разрушени са хиляди градове и села, унищожено е селското стопанство, икономиката, разграбени са множество културни ценности от окупираните територии.

По време на войната съветското правителство провежда масови насилствени депортации на цели народи – балкарци, ингуши, чеченци, калмики, кримски татари, карачаевци, понтийски гърци, кримски и таврийски българи, руски немци и други.

През октомври 1944 г. е анексирана и включена в състава на СССР Тувинската народна република. През пролетта на 1945 г. Червената армия води последни сражния с Вермахта и в крайна сметка Нацистка Германия подписва „Акта за безусловната си капитулация“.

Следвоенен период |

Съветските космонавти през 1963 – Павел Попович, Юрий Гагарин (първият човек в Космоса), Валентина Терешкова (първата жена-космонавт), Валери Биковски, Андриан Николаев и Герман Титов

След победата във войната, на основание на договореностите на участниците в Антихитлеристката коалиция, територията на СССР е разширена след присъединяването на Южен Сахалин, Курилските острови, района Петсамо (Печенга), Клайпеда, Кьонигсберг (Калининградска област), Закарпатска Украйна.

Червената армия спомага за установяване на комунистически правителства в Източна Европа, които прокарват просъветска политика. През втората половина на 1940-те Сталин укрепва тези правителства. Неговата цел е тези държави да бъдат буферна зона между СССР и западните страни, опасявайки се от западна интервенция или инвазия, каквито Русия е виждала преди.^[4]

Страни под прякото влияние на СССР към 1960 г., преди Китайско-съветския разкол

В следвоенния период в страната дълго се възстановяват разрушената инфраструктура и икономика.

Следвоенните гонения продължават („Борба срещу космополитизма“, „Ленинградското дело“ и др.), които секват едва след смъртта на Сталин. От съюзнически отношения със Западните страни двете системи – капиталистическа и социалистическа, преминават към Студената война и започват надпревара във въоръжаването и космическите програми.

На XX конгрес на КПСС (1956) Никита Хрушчов на закрито заседание прочита доклада „За култа към личността и неговите последствия“ на Сталин.^[5]

Концентрацията на научни и производителни сили, на материални средства в отделните направления на науката и техниката позволява да се осъществят значителни достижения: създадена е първата в света атомна електроцентрала (1954), пуснат е първият изкуствен спътник на Земята „Спутник“ (1957), първият космически кораб с летец-космонавт (1961); разширяват се международните връзки на СССР, намалява заплахата от ядрена война – подписан е Договорът за забрана на изпитанията на ядрено оръжие (1963) и др.

Леонид Брежнев и Джералд Форд (ляво) във Владивосток, 1974 г.

Едновременно с първоначално успешните опити за икономически реформи,^[6] съветските държавници се опитват да съхранят тоталитарната партийно-държавна система, издигната е цел за изграждането на единен съветски народ^[7], изразяваща се в подтискане на националните различия на народите за сметка на русифицирането им. Националните проблеми, породени от волунтаристично определените граници между републиките и преселването на цели народности, не са решени, а към властта се присъединяват повече консервативни сили. Именно по онова време Никита Хрушчов обявява, че СССР ще завърши прехода към комунизъм до 1980 г.^[8]

През 1964 г. начело на партията и държавата застава Леонид Брежнев. Той прекъсва умерената либерализация, започнала при управлението на Хрушчов, и увеличава политическите репресии.^[9] Същевременно икономическите реформи, предприети по инициатива на Алексей Косигин, са забавени или спрени, и са пренебрегнати препоръките на съветските икономисти за промени в организацията на плановата икономика. Дългото 18 години управление на Брежнев довежда до период на застой в икономическото и държавно развитие на СССР.

Перестройка и разпад |

От 1985 г. Михаил Горбачов и неговите съмишленици започват политика на реформи, придобила по-късно названието перестройка, която повишава рязко политическата активност на народа – сформират се масови, а също така и национални движения и организации. Опитите за реформиране на съветската система довежда до задълбочаване на кризата в страната. Потисканите с години нерешени национални проблеми набират сила. Външният дълг надминава 100% от БВП, бюджетният дефицит става двуцифрен, а външни източници за кредитиране практически няма ^[10]. Една след друга съветските републики започват да приемат декларации за суверенитет. На териториите на републиките започват да избухват етнически конфликти, които централната съветска власт временно потушава чрез изпращане на въоръжени подразделения.

Група държавни и партийни дейци, под лозунга за съхраняване на единството на страната и възстановяване на твърдия партийно-държавен контрол над всички сфери от живота, предприемат опит за държавен преврат на 19 август 1991 г. (Августовски пуч), но не получават нужната поддръжка от народа. Този неуспешен опит за преврат довежда до задълбочаване на противоречията между съветските републики и ускорява разпада на СССР.

На 8 декември 1991 г. ръководителите на Русия, Беларус и Украйна обявяват прекратяването на Съюзния договор на СССР след тайна среща в Беловежката гора на бъдещите си президенти Борис Елцин, Станислав Шушкевич и Леонид Кравчук. С разпадането на СССР се подписва „Споразумение за създаване на ОНД“ (8 декември 1991, Минск). Азербайджан, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Русия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна се присъединяват към общността с декларация (21 декември 1991, Алма Ата), в която заявяват съпричастност към целите и принципите от „Споразумението за създаване на ОНД“.

Разпадането на Съветския съюз довежда до радикални изменения на световната политическа карта, край на Студената война и изчезване на двуполюсния геополитически модел, основаващ се на баланса на силите на двете свръхдържави – СССР и САЩ.

Държавно устройство |

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.

В състава на СССР влизат 15 републики, като най-голяма е Руската съветска федеративна социалистическа република. Всяка от тях има свое самоуправление – конституция, върховен съвет (парламент), правителство и т.н.

Въоръжени сили |

 Основна статия: Въоръжени сили на СССР

Със създаването на СССР през 1922 г. се полагат основите на съюзната Червена армия, в която са включени болшевишките военни части от гражданската война.

През 1930-те години едновременно с широкомащабно въоръжаване се провежда и чистка сред военните кадри, която сериозно повлиява върху боеспособността на армията по време на Зимната война и в началните етапи на Втората световна война. Доктрината на Михаил Тухачевски и Владимир Триандафилов за „дълбоки операции“ е усвоена през 1936 г. от Червената армия, като в съгласие с нея започва производство в огромни количества на танкове, изтребители, бомбардировачи и артилерия. Още през 1932 г. СССР вече е сформирал първите в света бронетанкови части на редовна служба – 11-ти и 45-ти механизирани корпуси.

Към 1941 г. е обявено, че 29-те механизирани корпуса на Червената армия разполагат с почти 30 000 танка, които обаче впоследствие се оказват с нулева стойност на бойното поле.^[11] В действителност броят на танковете е бил 17 000, от които голяма част са били с остаряла концепция от 1920-те години и без резервни части за поддръжка, вследствие на което 3/4 от тях не са били годни за употреба през 1941 г.^[12] В допълнение заради избързаното въоръжаване и механизация танковите части в страната са били с лоша комуникация помежду си, образувайки рехав и зле организиран фронт, неспособен да действа единно върху огромните територии на СССР.^[13] Това е една от основните причини за големи загуби на СССР при нападението на Германия през 1941 г.^[14]

Към края на 1942 г. страната успява да се стабилизира от изненадващото германско нападение с цената на огромни усилия и благодарение на свръхцентрализираната обществена система. След бърза реорганизация и превъоръжаване Червената армия успява да премине в контранастъпление. Впоследствие тя изиграва решаващата роля в победата над Нацистка Германия през войната, побеждавайки 80% от германските въоръжени сили (вкл. Вафен-СС).^[15][16]

По време на войната СССР дава 8 668 400 военни жертви, 12 700 000 цивилно население и 555 400 загинали от болести. От руски източници се твърди, че над 80% от жертвите на СССР във втората световна война са били от руски произход.^[17] За сравнение, загиналите на Източния фронт немски войници са 3 604 800.^[18] И двете страни губят и голям брой войници в плен – 3 от общо 6 милиона руски военнопленници умират в германски лагери, докато 300 000 от общо 3 милиона пленени германци умират в съветски лагери.^[19]

Бази на ВМС на СССР през 1984 г.

След края на войната започва демобилизация, в резултат на която числеността на Червената армия е намалена от 11,3 до 2,8 милиона редовни военнослужещи.^[20] Броят на военните окръзи е намален от 33 на 21, а през 1960-те години – до 16, които остават толкова на брой до разпадането на СССР.^[21]

През 1980-те години Съветската армия има численост от около 5,3 милиона души, поддържана с 2-годишна наборна служба.^[22] Сухопътните войски се разделят на 210 дивизии, от които 3/4 са мотострелкови, а останалите – танкови.^[23] Не всички дивизии са били в постоянна бойна готовност – нивото им на активност се е определяло по тристепенна скала. От ниво „А“ са военните части в постоянна бойна готовност – около 40% от общия състав, 50% са от ниво „Б“ – в бойна готовност до 72 часа, а 10% са от ниво „В“ – способни да бъдат приведени в бойна готовност до 2 мес.^[24]

През 1955 г. е създадена военната организация на Организацията на Варшавския договор, след което въоръжените сили на източноевропейските съюзници на СССР се реорганизират по съветски модел.

До 1992 г. в СССР съществуват 6 вида въоръжени сили, подредени според приоритета им по време на война – Стратегически ракетни войски, Сухопътни войски, Военновъздушни сили и ПВО, Военноморски флот, Гранични войски и Войски за гражданска защита. Към 1989 г. СССР разполага с най-големия ядрен арсенал в света – около 45 000 ядрени бойни глави, както и с огромно количество оръжия:^[25] 55 000 танка, 70 000 бронетранспортьора, 24 000 БМП, 3500 БРДМ, 33 000 единици буксируема артилерия, 9000 единици самоходна артилерия, 8000 единици ракетна артилерия, 4960 самоходни зенитно-ракетни комплекса, 12 000 единици противовъздушна артилерия, 4300 бойни вертолета, 10 000 летателни апарата само във ВВС (от които 205 стратегически бомбардировача и над 3000 изтребителя), 620 транспортни, разузнавателни, цистерни и учебни самолета и вертолета, 203 подводници,^[26], 2 атомни ракетни крайцера, стотици по-малки фрегати, корвети и други съдове. След разпада на СССР, около 91% от военната техника минава в ръцете на Руската Федерация.

Териториално делене на СССР |

 Основна статия: Съюзни републики на СССР

Състав на СССР

В периода 1956 – 1991 г. Съветският съюз се е състоял от 15 съюзни републики (ССР):

1. Арменска ССР


2. Азербайджанска ССР


3. Белоруска ССР


4. Естонска ССР


5. Грузинска ССР


6. Казахска ССР


7. Киргизка ССР


8. Латвийска ССР


9. Литовска ССР


10. Молдовска ССР


11. Руска СФСР


12. Таджикска ССР


13. Туркменска ССР


14. Украинска ССР


15. Узбекска ССР

Повечето републики (без Латвийската, Литовската, Естонската, Молдовската и Арменската ССР) се делят на области.

В състава на някои съюзни републики (Руска СФСР, Грузинска ССР, Азербайджанска ССР, Узбекска ССР и Таджикска ССР) влизат автономни съветски социалистически републики (АССР) и автономни области. В състава на РСФСР влизат също краеве (а в тях – автономни области); в състава на областите и краевете на РСФСР влизат и национални автономни окръзи.

Всички административно-териториални единици се делят на райони и градове на областно, краево и републиканско подчинение.

Икономика |

 Основна статия: Икономика на СССР

Банкнота от 100 рубли, емисия от 1961 г.

След смъртта на Ленин през 1924 г. икономическите реформи на Сталин (насочени към пълно одържавяване на средствата за производство) превръщат Съветския съюз в първата държава в света с планова икономика. Нейни отличителни черти са също колхозите (колективните стопанства) и совхозите в селското стопанство, 5-годишните планове и плановата администрация (Госплан).

Благодарение на строгия държавен контрол СССР в рамките на съществуването си се превръща от една от най-бедните селскостопански европейски държави във втората (след САЩ) икономика в света и става втора по обем на тежката промишленост. Първоначално индустриализацията е стимулирана от подготовката за война, дължаща се най-вече на недоверието към капиталистическия свят.^[27]

Държавният апарат осигурява на гражданите работа и безплатно всички най-необходими услуги, като тези в здравеопазването и образованието. В резултат на това СССР успява до самия си край да поддържа приемлив стандарт на живот за населението, макар и под нивото на развитите капиталистически държави.

Промишлен комплекс в Первоуралск

Съветската планова икономика се дирижира от Държавната комисия по планиране – Госплан. Тя отговаря за разпределението на ресурсите и определя количествата продукти, които трябва да се произведат в рамките на 5-годишния план. Изцяло държавната собственост върху предприятията и стопанствата означава, че цялата икономическа политика се разработва от Госплан. В допълнение до перестройката на Михаил Горбачов частните активи остават забранени, а държавната администрация не се съобразява с търсенето на стоки за бита. Тези особености на съветската икономика, както и сравнително слабо развитата лека промишленост, предопределят ниско вътрешно потребление, което в крайна сметка довежда до значително забавяне на икономическия растеж, особено в при управлението на Леонид Брежнев – периода на т.нар. застой.

Съветски лек автомобил „ВАЗ-2101“

Брежнев пренебрегва исканията за реформи на някои от водещите съветски икономисти, които считат, че трябва да се обърне повече внимание на потребителския пазар. Пренебрегването на леката промишленост и търсенето на потребителски стоки постепенно довежда до спад в държавните приходи, което от своя страна ограничава инвестициите в останалите сектори. Ситуацията се изостря особено през 1970-те години, когато голяма част от плановете не могат да бъдат изпълнени на 100%.^[28] Въпреки това разработването на нови технологии на планов, а не на пазарен принцип – т.е. с осигуряване на крупни ресурси чрез силната им централизация, е причината с по-малка икономическа база СССР да достига (а в понякога дори да задминава) САЩ във военно отношение към 1980-те години^[29]

Постепенното изоставане на съветската икономика се дължи и на огромния бюрократичен и партиен апарат. С увеличаването на населението, съответно и на необходимите производствени звена, воденето на статистика и събирането на информация за потреблението и търсенето става все по-сложно. В Госплан започват да се подават невалидни и остарели данни, а 5-годишните планове срещат съвсем малко критика заради политическия климат (фактическото отсъствие на опозиция) в страната. Така започват да се произвеждат неадекватно големи количества от определени продукти, създавайки излишък, а други остават в дефицит (най-вече потребителските стоки). По този начин съветската икономика прогресивно започва да се изтощава, докато не достига критична точка и се оказва неспособна да задоволява голяма част от нуждите на съветските граждани.

Култура |

 Основна статия: Култура на СССР

Марка от времето на СССР, която показва стремежа за развитие на съветският народ

Съветската култура и начин на живот се влияят от доктрината на комунизма и основните му ценности са наследени именно от там. Изключително голямо внимание се обръща на труда, производството и доброволческата работа, които са задължение за обществото. Ленин и Сталин се почитат като идоли, но почитта към втория е спряна след неговата смърт, докато Владимир Ленин остава централна личност в атеистичното общество на СССР и подвластните му държави. Червеният цвят, петолъчката и сърпът с чук се превръщат в емблеми на социализма и затова са често срещани.

В комунистическото изкуство се появява образът на работник и работничка, чиито образи могат да бъдат наблюдавани и днес. Съществуват много военни песни и маршове, които възпяват работничеството и труда. Това се е правело с цел стимулиране на производителността, за да може да се овладее огромната територия на най-голямата държава в света. Изграждат се множество пътища и железопътни линии, които символизират този идеал

Съветските ордени и наградите за градове-герои се превръщат в символ на военната култура в Съветският Съюз, понеже се е обръщало огромно внимание на военното надмощие поради Студената война. В СССР празнуват деня на победата по изключително пищен начин с военни паради, изпълнение на националния химн и заря, която се изстрелва пред Кремъл и се наблюдава от съветските лидери, които стоят прави на трибуна, изградена върху балкон на Мавзолея на Ленин.

Спорт |

 Основна статия: Спорт в СССР

След Втората световна война Съветският съюз се опитва да подобри международния си имидж посредством успехи в спорта. Програмата за постигане на спортни успехи включва систематичното избиране на таланти и освобождаването им от работа, така че да имат време за повече тренировки. Първоначално биват стимулирани малко разпространени спортове, изискващи много добра дисциплина като художествена гимнастика, бързо пързаляне с кънки и ски бягане, така че да могат да бъдат постигнати бързи успехи. През 1956 г. съветите за първи път задминават водещите тогава американци на олимпийските игри.^[30] През 1956 г. съветите участват за първи път на зимни олимпийски игри и печелят най-много медали.^[31] През 1959 г. е съставен седемгодишен план за постигане на доминация в световния спорт, спрямо който активните спортисти трябва да станат двойно повече от тогавашните 19,5 млн и е постигнато увеличение от 5,5 млн. Целта от 50 златни медали на олимпийските игри в Токио през 1964 г. не е постигната; вместо това съветите печелят 30 златни медала. В този период печелят златния медал в световните първенства по биатлон три пъти. В средата на 1960-те спортните успехи намаляват поради застаряването на представляващите страната спортисти. На олимпиадата в Токио средната възраст на състезателите е 27,3 години спрямо 22 на западноевропейските атлети. ^[30]

През 1976 г. в СССР има 93 000 състезатели по бързо пързаляне с кънки.^[32]

Източници |

п б р Съюзни републики на СССР Азербайджанска ССР • Арменска ССР • Белоруска ССР • Грузинска ССР • Естонска ССР • Казахска ССР • Киргизка ССР • Латвийска ССР • Литовска ССР • Молдавска ССР • Руска СФСР • Таджикска ССР • Туркменска ССР • Узбекска ССР • Украинска ССР Карело-финска ССР (1940-1956) • Закавказка СФСР (1922-1936)