Крапешино Съдържание География | История | Личности | Бележки | Навигация40°43′58″ с. ш. 21°24′59.99″ и. д. / 40.732778° с. ш. 21.4° и. д.Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κραπέστινα -- ΑτραπόςКънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 180.Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 175 – 179.Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“Официален сайт на бившия дем КучковениПътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 166.Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009рwww.cityoflorina.gr/
Села в дем Лерин
гръцкиселоГърцияЛеринЗападна МакедонияНередската планинаЛеринКучковениБабчорОсманската империяВасил КънчовМакедония. Етнография и статистикабългариИлинденско-Преображенското въстаниеБългарската екзархияДимитър МишевLa Macédoine et sa Population ChrétienneАтанас Шишковобезоръжителната акция на младотурцитеБалканската войнаМакедоно-одринското опълчениеМеждусъюзническата войнаСтефос ГригориуГражданската войнаЮгославияИзточна Европамакедонският език
Крапешино
Направо към навигацията
Направо към търсенето
| Крапешино Ατραπός | |
|---|---|
  Крапешино 40.732778, 21.4  Крапешино | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Лерин |
| Географска област | Нередска планина |
| Надм. височина | 938 m |
| Население (2001) | 174 души |
Крапешино или Крапешина (срещат се и формите Крапещино, Крапещина, на гръцки: Ατραπός, Атрапос, до 1926 година Κραπέστινα, Крапестина[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония, със 174 жители (2001).
Съдържание
1 География
2 История
2.1 В Османската империя
2.2 В Гърция
2.3 Преброявания
3 Личности
4 Бележки
География |
Селото е разположено в източните склонове на Нередската планина, на 12 km югоизточно от демовия център Лерин (Флорина) и на 9 km югоизточно от Кучковени (Перасма).
История |
В Османската империя |
Според Тодор Симовски селото е основано от преселници от Бабчор, които закупили землището от Крапо Влах, на когото е кръстено и селото.[2] В началото на XX век Крапешино е село в Леринска каза в Османската империя. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крепешино живеят 320 българи християни.[3]
По време на Илинденско-Преображенското въстание селото е опожарено от аскер и башибозук.[4] След въстанието цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Krapechino) има 416 българи екзархисти.[6] В българското училище в Крапешино от 1908 до 1910 година преподава пътелеецът свещеник Атанас Шишков.[7]
През септември 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. Властите искат предаването на 150 пушки от селото.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крепешино е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция |
През войната в селото влизат гръцки части и в резултат на Междусъюзническата война Крапешино остава в Гърция. В 1913 година гръцките власти отбелязват в Крапешино 225 българи и 175 гърци, като цялото село е „българофонско“.[10] В 1920 селото е посочено със 70 къщи на християни славяни.[11] В 1926 година селото е преименувано на Атрапос, в превод пътека.[12] Населението на селото е 450 жители в 1912 година и 550 в 1928.
В 1934 година Стефос Григориу пише, че селото е българско, като само едно семейство е гръцко – това на местния свещеник, чийто елинизъм е от степен С. В 1935 година Крапешино има 92 семейства, от които 66 са със „славянско съзнание“, а останалите 26 са „чуждогласни с гръцко съзнание“.[10] Мнозинството от населението е определено като антигръцко или с неясни убеждения. В 1949 година по време на Гражданската война селото не пострадва, но около 150 жители (или 20 семейства[13]) бягат в Югославия и в други страни от Източна Европа.[14]
През есента на 1959 година на масова церемония жителите на Крапешино са заклевани да не говорят вече български език.[15][16][17]
Според изследване от 1993 година Крапешино е чисто „славофонско“ село, като „македонският език“ в него е запазен отлично.[18]
В селото има църкви „Свети Георги“ и „Успение Богородично“. Празникът на селото е на 5 – 6 август, патронен празник на църквата „Преображение Господне“.[19]
Преброявания |
- 1913 – 430 души
- 1920 – 502 души
- 1928 – 543 души
- 1940 – 598 души
- 1951 – 461 души
- 1961 – 318 души
- 1971 – 219 души
- 1981 – 160 души
Личности |
- Родени в Крепешино
Атина Атанасова Нотева (1923 – ?), членка на ЕПОН от 1942 г. и на АФЖ от 1943 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Югославия, в 1955 г. – в Унгария, а в 1957 г. се заселва в България, оставя спомени[20]- Иван Филев (1893 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Шеста охридска дружина[21]
поп Тома Попиванов (Παπα Θωμάς Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от четвърти клас[22]- Сотир (1929 – 1946), гръцки комунист[23]
- Сотир Вельов (Σωτήριος Βέλιος), гръцки андартски деец от втори клас, организира отмъщения срещу българи за убитите патриаршисти, бяга в Индиана, САЩ, където продължава борбата с екзархистите печалбари[22]
- София Поптомова (Σοφία Παπαθωμά), гръцка андартска деятелка от втори ред[22]
Атина Атанасова Нотева (1923 – ?), членка на ЕПОН от 1942 г. и на АФЖ от 1943 г., след разгрома на ДАГ в 1949 година емигрира в Югославия, в 1955 г. – в Унгария, а в 1957 г. се заселва в България, оставя спомени[20]
поп Тома Попиванов (Παπα Θωμάς Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец от четвърти клас[22]- Починали в Крапешино
- Петър Тинев (? – 1903), български военен и революционер
Бележки |
↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Κραπέστινα -- Ατραπός
↑ Симовски, Тодор. Населените места во Егејска Македонија, Скопје, 1998.
↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 249.
↑ „Автономия“, № 13, цитирано по: Тзавела, Христофор „Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев“, София, 2003, стр. 24.
↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176 – 177.
↑ Марков, Георги Христов. „Хрупищко“, Хасково, 2002, стр. 134.
↑ Дебърски глас, година 2, брой 22, 18 септември 1910, стр. 3.
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 742 и 854.
↑ аб Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 180.
↑ Боровоје Милојевић, Јужна Македонја – Антропогеографска, Београд 1920. Цитирано по: Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
↑ Симовски, Тодор. „Населените места во Егејска Македонија“, Скопје 1998.
↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας.
↑ Вестник „Елиники Фони“, 8 август 1959.
↑ Вестник „Фони тис Касторияс“, 4 октомври 1959: „През последните два месеца жителите на няколко села в Северна Гърция на официални масови церемонии заявиха, че ще престанат да говорят славянския диалект и в бъдеще ще говорят само гръцки език. Първата церемония стана в село Кардия, епархия Еордея на ном Кожани, което според преброяването от 1951 г. има 692 жители. Церемонията е проведена и в други села като Крия Нера, от община Лакомата от ном Костур (41 жители) и Атрапос от Ном Лерин (466 жители).“
↑ Anastasia Karakasidou. Rites of Purification, Acts of Retribution. Language and reprsentation of identity in Northwestern Greece. In: Nugent, David. Locating Capitalism in Time and Space, Stanford University Press, 2002, 175 – 179.
↑ Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
↑ Официален сайт на бившия дем Кучковени
↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 311. Посетен на 3 септември 2015.
↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.742.
↑ абв Μάνος, Νικόλαος. Αφανείς Γηγενείς Μακεδονομάχοι (1903 – 1913), Ι. Σ. Κολιόπουλος (επιστ. εποπτεία), Ι. Δ. Μιχαηλίδης – Κων. Σ. Παπανικολάου (επιμ.), Θεσσαλονίκη, Ε.Μ.Σ. – University Studio Press, 2008, стр. 166.
↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| |||||||||||||||||||||||
Портал „Македония“ Категория:
- Села в дем Лерин
(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.396","walltime":"0.508","ppvisitednodes":"value":12182,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":68980,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":7842,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":25,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":11,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":12858,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":1,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 427.877 1 -total"," 52.57% 224.946 1 Шаблон:Селище_инфо"," 48.56% 207.788 1 Шаблон:Infobox"," 23.89% 102.239 7 Шаблон:Флагче"," 17.02% 72.838 1 Шаблон:Селище_инфо/Карта"," 15.86% 67.853 1 Шаблон:ПК_група"," 14.64% 62.623 2 Шаблон:ПК"," 11.83% 50.613 7 Шаблон:Флагче/core_local"," 10.16% 43.462 1 Шаблон:Знаме_и_герб"," 9.63% 41.204 1 Шаблон:Знаме_и_герб/core"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.062","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":2109446,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1315","timestamp":"20190408182916","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":105,"wgHostname":"mw1252"););
