Негован Φλάμπουρο
— село —
Негован Координати: 40°42′36″ с. ш. 21°31′12″ и. д. / 40.71° с. ш. 21.52° и. д. 40.71, 21.52 Негован
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	859 m
Население (2001)	559 души
Негован в Общомедия

Негован (на гръцки димотики: Φλάμπουρο, Фла̀мбуро, катаревуса: Φλάμπουρον, Фламбурон, до 1928 Νεγοβάνη, Неговани,^[1] на албански: Negovan) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония с 559 жители (2001), мнозинството от които арванити.

География |

Селото е разположено на 15 километра южно от демовия център Лерин (Флорина) в северното подножие на планината Мала река, рида Радош.

История |

В Османската империя |

Негован в 1906 - 1907 г. Фото: Братя Манаки

Албанското училище в Негован в 1909 година

Доклад на сръбското консулство в Скопие за движение на албански чети край Негован, 23 септември 1909 г.

В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626-1627 година е отбелязано, че Негован има 15 джизие ханета (домакинства)^[2].

В началото на XIX век Негован е българско село, но почти цялото му българско население го напуска по време на размириците в началото на века и към средата на века в него се заселват албанци християни и малко влашки семейства от Епир. Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) селото е възстановено около 1860 година от албанци преселници от село Пликати, Коницко.^[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Негован е посочено три пъти – един път като Неговин (Négovine), село в Леринска каза с 60 домакинства и 126 жители българи, втори път като Неговани (Négovani) отново в Леринска каза с 45 домакинства с 160 жители българи и трети път като Негован (Négovane) в Костурска каза с 20 домакинства и 85 жители албанци.^[4]

В края на XIX век Негован е голямо село с християнско гъркоманско албанско и влашко население. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Негован има 620 жители арнаути и 100 жители власи.^[5] Цялото население е вярно на Цариградската патриаршия и според някои автори заедно със съседните гъркомански албано-влашки селища Бел камен и Лехово селото е крепост на гръцките андарти, воюващи срещу българските чети на ВМОРО.^[6] Според други източници Негован е село, което „симпатизира на българите и приема всички чети“.^[7]

Негованчанинът отец Кристо Неговани отваря в 1897 година албанско училище в Негован и прави опит за събуждане на албанско национално съзнание у съселяните си, но е убит на 12 или 13 февруари 1905 година от четата на Йоанис Пулакас по поръка на костурския владика Германос Каравангелис. При същото влизане в Негован Пулакас убива румънеещите се власи Г. Томаидис и поп Теодосий, както и българите Типо и Нико Влаха, племенник на Митре Влаха.^[8]

Секретарят на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) дава почти двойно повече жители за 1905 година – 1080 албанци християни, 300 власи, 110 гърци и отбелязва и наличието на 96 българи патриаршисти.^[9]

Според гръцки данни в селото има 100 албанофонски патриаршистки семейства, 100 влахофонски патриаршистки и 50 румънеещи се семейства.^[10]

В Гърция |

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. По време на войната гърците убиват негованския свещеник Кирил.^[11] В 1928 година селото е прекръстено на Фламбурон, в превод „знаме“.^[12] В 1932 в Негован живеят 210 семейства, като повечето говорят албански, а малка част български и румънски. 44 от семействата са с „изявено румънско съзнание“. В 1945 селото има 1346 жители, всички с гръцко национално съзнание.

Според изследване от 1993 година селото е чисто арванитско и „арванитският език“ в него е запазен на средно ниво.^[13]

Църквите в Негован са „Успение Богородично“ (1861), „Животоноен източник“ (1900) и „Свети Козма“ (1975).^[14]

Преброявания |

• 1913 – 1133 жители


• 1920 – 828 жители, 221 семейства


• 1928 – 975 жители


• 1951 – 1028 жители


• 1961 – 923 жители


• 1971 – 645 жители


• 1981 – 556 жители

Личности |

Кристо Неговани

Никола Христов

Родени в Негован

• 
  Атанас Димитри, зограф от XIX век, изписал в 1889 г. икони за „Свети Никола“ в Брайчино^[15] и иконата „Света Богородица Одигитрия“ (1840) в храма „Свети Николай“ в Щърково с подпис „ιά χειρ(ός) Αθανασίου Δημη(τρίου)“^[16]


• 
  Васил Неговани (? – 1910), албански духовник


• 
  капитан дядо Георги Неговански, хайдутин и революционер


• 
  Кристо Неговани (1875 – 1905), албански духовник, общественик, писател


• 
  Никола Христов (1885 – 1927), български революционер


• 
  Кочи Дзодзе (1917 – 1949), албански политик


• 
  Георги Сидер, гръцки андартски капитан


• 
  Илияс Пинис, гръцки андартски капитан


• 
  Николаос Пинопулос, гръцки андартски капитан

Починали в Негован

• 
  Андонис Зоис (? – 1941), гръцки андартски капитан

Литература |

• Ανωνύμου, "Η Νεγοβάνη", Μακεδονικό Ημερολόγιο 1908.


• Βόγας, Αναστάσης, “Φλάμπουρο Φλωρίνης, 1861-1944”, Φλώρινα 1993.


• Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., "Το χωριό Φλάμπουρο (Νεγοβάνη), Ν. Φλώρινας", Θεσσαλονίκη 1990.


• Στυλιάδης, Χαράλαμπος Ι., “Λαογραφικά του γάμου στα χωριά Φλάμπουρο και Δροσοπηγή Νομού Φλωρίνης”, Θεσσαλονίκη 1993.

Бележки |

Портал „Македония“