Океания

Океания е географски регион, състоящ се от много държави и територии, предимно острови в Тихия океан и в близост до него. Точният обхват на Океания е спорен с различни интерпретации. Обикновено в региона се включват части от Австралазия, като Австралия, Нова Зеландия и Нова Гвинея, както и целия или части от Малайския архипелаг.^[1]^[2]^[3] Тихоокеанските острови на Океания обикновено се разделят на три големи групи на етнологически принцип – Меланезия, Микронезия и Полинезия.^[4] Терминът Океания Océanie е използван за пръв път през 1812 г. от датско-френския географ Конрад Малте-Брун.^[5], а думата Océanie идва от гръцката okeanòs, океан.

Съдържание

1 География на Океания

2 Откриване и опознаване на Океания

3 Държави и зависими територии

4 Геология

5 Климат

6 Почви и хидрология

7 Флора и фауна

8 Население

9 Икономика

10 Вижте още

11 Източници

География на Океания |

Географията на Океания се характеризира със силната фрагментираност на сушата в хиляди острови и архипелази. Много малко от тях имат по-значителна площ – Нова Гвинея, Северният и Южният остров на Нова Зеландия, Тасмания и Австралия, която обикновено е разглеждана като цял континент. Повечето останали острови са атоли, а някои, най-често по-големите, имат вулканичен или континентален произход (представляват върхове на подводни планински хребети).

Общата площ на Океания е около 9 милиона km², а населението ѝ е около 39 милиона души, като 85% от площта и 54% от населението се намират на континента Австралия. Най-високата точка (4884 m) е връх Джая на остров Нова Гвинея. Климатът е предимно субекваториален и екваториален, а на юг – субтропичен и умерен. Често има тайфуни. Терените са влажни тропични гори, савани, ливади. Има малко видове бозайници и изобилие от птици; много ендемити.

Океания се разделя на четири основни области:

Австралазия: Австралия и Нова Зеландия

Меланезия: Нова Гвинея и съседните острови до Нова Каледония и Фиджи

Микронезия: архипелазите между Палау и Гилбъртовите острови

Полинезия: периферните острови от Хавайските острови през Питкерн и Великденския остров до Тонга.

Откриване и опознаване на Океания |

В древността народите на югоизточна Азия знаели за съществуването на многобройните острови в океана. Първите европейски мореплаватели, проникнали в югозападните части на Океания, били португалците и испанците, а по-късно и холандците. Първи по-подробни сведения за природата и населението на Океания са получени след околосветското пътешествие на Фернандо Магелан, а по-късно и от испанския мореплавател Луис Торес, от холандеца Абел Тасман, англичанина Джеймс Кук и други. Руските мореплаватели Белингхаузен и Лазарев също откриват и опознават част от островите на Океания. Известният руски пътешественик Николай Николаевич Миклухо Маклай изучава езика на местното население в Нова Гвинея, дълги години живее сред тях и описва живота и традициите им.

Държави и зависими територии |

В политико-географско отношение Океания е представена от над 20 независими страни и владения. В социално-икономическо отношение рязко се отличават развитите Австралия и Нова Зеландия, чието население е предимно от преселили се тук европейци.

Държави и зависими територии	Площ (km²)	Население	Гъстота на населението (д/km²)	Столица	ISO 3166-1
Австралазия
Австралия	7 686 850	22 028 000	2.7	Канбера	AU
Нова Зеландия	268 680	4 108 037	14.5	Уелингтън	NZ
Зависими територии на Австралия:
Коралови острови	3
Норфолк	35	1 866	53.3	Кингстън	NF
Меланезия
Индонезия (част от Океания)	499 852	4 211 532	8.4	Джакарта	ID
Фиджи	18 270	856 346	46.9	Сува	FJ
Нова Каледония (Франция)	19 060	240 390	12.6	Нумеа	NC
Папуа Нова Гвинея	462 840	5 172 033	11.2	Порт Морсби	PG
Соломонови острови	28 450	494 786	17.4	Хониара	SB
Вануату	12 200	240 000	19.7	Порт Вила	VU
Микронезия
Микронезия	702	135 869	193.5	Паликир	FM
Гуам (САЩ)	549	160 796	292.9	Хагатна	GU
Кирибати	811	96 335	118.8	Южна Тарауа	KI
Маршалови острови	181	73 630	406.8	Маджуро	MH
Науру	21	12 329	587.1	Ярен (де факто)	NR
Северни Мариански острови (САЩ)	477	77 311	162.1	Сайпан	MP
Палау	458	19 409	42.4	Нгерулмуд	PW
Уейк (САЩ)	2			Уейк	UM
Полинезия
Американска Самоа (САЩ)	199	68 688	345.2	Паго Паго, Фагатого	AS
Острови Кук (Нова Зеландия)	240	20 811	86.7	Аваруа	CK
Великденски остров (Чили)	164	3 791	23.1	Ханга Роа	CL
Френска Полинезия (Франция)	3 961	257 847	61.9	Папеете	PF
Хаваи (САЩ)	28 311	1 283 388	72.8	Хонолулу	US
Ниуе (Нова Зеландия)	260	2 134	8.2	Алофи	NU
Питкерн (Обединено кралство)	5	47	10	Адамстаун	PN
Самоа	2 944	179 000	63.2	Апия	WS
Токелау (Нова Зеландия)	10	1 431	143.1	—	TK
Тонга	748	106 137	141.9	Нуку'алофа	TO
Тувалу	26	11 146	428.7	Фунафути	TV
Уолис и Футуна (Франция)	274	15 585	56.9	Мата-Уту	WF
Общо	8 768 171	39 698 243	4.3
Без континента Австралия	1 081 015	13 560 340	13.2

Геология |

Връх Джая в западната част на остров Нова Гвинея (Индонезия) е най-високата точка на Океания

От геологична гледна точка Океания не е континент. Само Австралия, Нова Каледония, Нова Зеландия, Нова Гвинея и Тасмания имат континентален произход. Те са част от древния суперконтинент Гондвана. В миналото тези острови са били свързани с обща земна връзка. В резултат на повишаване на нивото на Световния океан значителна част от повърхността се оказва под водата. Релефът на тези острови е планински и силно разчленен. Например най-високите планини в Океания включително и връх Джая (5029 m) се намират на остров Нова Гвинея.

Повечето от островите в Океания имат вулканичен произход. Част от тях представляват върхове на огромни подводни вулкани, а някои от тях проявяват и днес вулканична активност.

Друга част от островите имат коралов произход. Това са атолите, които се оформят в резултат на минералните наслагвания от дейността на миниатюрните корали около потънали вулкани (например, остров Гилбърт, Туамоту). Отличителна особеност на такива острови е наличието на големи лагуни, които са оградени от множество островчета, наречени моту, които рядко надвишават три метра. В Океания се намира и атолът с най-голямата лагуна в света. Това е атолът Куаджалин намиращ се в архипелага Маршалови острови^[6]. Въпреки, че площта на сушата е едва 16,32 km² (или 6,3 кв. мили), площта на лагуната е 2174 km² (или 839,3 кв. мили)^[7]. Атолът с най-голяма площ на сушата е остров Рождество (или Киритимати) разположен в архипелага Лайн (или Централни Полинезийски Споради) – 322 km²^[8]. Интересни са и друг вид атоли с особен тип, наречени повдигнати атоли. Представляват платовидни острови издигнати на 50 — 60 m над морската повърхност. При този тип острови липсва лагуна, но има следи от съществуването ̀и в миналото. Примери за такива атоли са островите Науру, Ниуе, Банаба.

Сателитна снимка на атола Куаджалин

Релефът и геоложката структура на дъното на Тихи океан в района на Океания има сложна структура. От полуостров Аляска до Нова Зеландия се намират няколко котловини и дъблоководни океански хребети. Хребетите като (Тонга, Кермадек, Бугенвил), които образуват геосинклинален пояс, характеризиращ се с активен вулканизъм, сеизмичност и разнороден релеф^[9].

На повечето острови в Океания липсват полезни изкопаеми. Само на по-големите от тях се добива никел (Нова Каледония), нефт и природен газ (остров Нова Гвинея, Нова Зеландия), мед (остров Бугенвил), злато (Нова Гвинея, Фиджи), фосфати (Науру, на островите Банаба, Макатеа). В миналото на много от островите се е добивало гуано. Това е разложена тор от морски птици използвана за подобряване на азотното и фосфорното съдържание на почвата. Осеанското дъно на Изключителните икономически зони е богата на манганова руда, кобалт, но не е изгодно икономически разработване на находищата.

Климат |

Бреговете на атола Карълайн (част от островите Лайн, Кирибати)

Океания е разположена в няколко климатични пояса екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен и умерен. Климатът на повечето от островите е тропичен, субекваториален е на островите намиращи се в близост до Австралия и Азия, на изток от 180 меридиан в зоната на екватора, екваториален е на запад от 180 меридиан, субтропичен е на север и юг от тропиците, умерен е на по-голямата част от Южния остров на Нова Зеландия^[10].

Климатът на островите се определя основно от пасатите, благодарение на които количеството на дъждовете е значително. Среднегодишното количество на дъждовете варира от 1500 до 4000 mm, макар че на някои острови и в частност на тези с особен релеф и на подветренната страна климатът може да бъде по-сух или обратно – по-влажен. В Океания се намира и едно от най-влажните места на планетата^[11]: на източните склонове на планината Ваиалеале на остров Кауаи ежегодно падат до 11 430 mm валежи като абсолютния максимум е достигнат през 1982 година. Тогава падат 16 916 mm дъждове^[12]). В близост до тропиците средната температура е около 23 °C, на екватора – 27 °C, с незначителни разлики между най-топлите и най-хладните месеци.

Климатът на островите в Океания се определя в значителна степен и от климатичните феномени Ел Ниньо и Ла Нинья. По време на Ел Ниньо междутропичната конвергентна зона се движи на север от екватора, а при Ла Ниня обратно – на юг. При Ел Ниньо на островите се наблюдават силни дъждове, а при Ла Ниня силна суша.

Повечето от островите на Океания са подложени и на силното въздействие на природни катаклизми. Такива са вулканични изригвания (Хавайски острови, Нови Хебриди), земетресения, цунами, циклони, съпровождани от тайфуни и силни дъждове или суша. При много от катастрофите се нанасят материални и човешки жертви. Например в резултат на цунами в Папуа – Нова Гвинея през юли 1999 г. загиват 2200 души^[13].

На Южния новозеландски остров и в Новая Гвинея във високата част на планините се срещат и ледници, които в резултат на глобалното затопляне прогресивно намаляват.^[14]

Почви и хидрология |

Ручей на остров Ефате (Вануату).

В различните климатични условия се е формирала много разнообразна почва. Почвата на атолите е високо алкална и доста лоша. Обикновено тя е пореста, трудно задържа влага и съдържа много малко органични и минерални вещества с изключение на обилното количество калций, натрий и магнезий. Почвите на вулканичните острови се отличават с високо плодородие. На големите планински острови се срещат червено-жълти, планински латеритни, планински ливадни, жълто-кафяви, жълти и червени почви^[10].

Големи реки в Океания са изключителна рядкост. Такива са характерни само в Нова Зеландия и Нова Гвинея. Най-дългите реки са новогвинейските Сепик (1126 km) и Флай (1050 km). Най-голямата новозеландска река е Уаикато (425 km). Основните източници на вода за реките са дъждовете, а в Нова Зеландия и Нова Гвинея се подхранват и от ледници и снеговалежи. Практически на атолите липсват реки. Това се дължи на порестата структура на малките острови. Дъждовната вода се просмуква в почвата като образува линза – леко солена вода, която може да се добива само ако се прокопае кладенец. На по-големите острови и то предимно вулканичните се срещат неголеми водни потоци, които се вливат в океана. Най-голям брой езера, в това число и термални се намират в Нова Зеландия, където се наблюдават дори и гейзери. На останалите острови в Океания езерата са по-скоро изключение.

Флора и фауна |

Птицата Киви е символ на Нова Зеландия.

Океания влиза в Палеотропичната растителна област като се подразделя на три по-малки области – меланезийско-микронезийска, хавайска и новозеландска^[10]. Сред най-разпространените растения е кокосовата палма и хлебното дърво, които оказват важна роля в бита на местното население. Плодовете им се използват за храна, дървесината е източник на гориво, строителен материал, а от ендосперма на кокосовите орехи се добива копра, която се изнася за страните от целия свят. На островите растат и голямо количество епифити (папратовидни, орхидеи). Най-голямо количество ендемити (както представители на флората, така и на фауната) се срещат в Нова Зеландия и на Хавайските острови, а от запад на изток се наблюдава намаляване на броя на растителните видове, родове и семейства^[10].

Животинският свят в Океания спада към Полинезийската фаунистична област с подобласт на Хавайските острови. Фауната на Нова Зеландия е отделена в самостоятелна област, Нова Гвинея спада към Папуаската подобласт на Австралийската^[10]. Най-голямо разнообразие от животински видове има на Нова Зеландия и Нова Гвинея. На малките острови на Океания, и преди всичко на атолите бозайници почти не се срещат. Голяма част от островите се обитават от единствен бозайник – полинезийски плъх. За сметка на бозайниците птичото разнообразие е огромно. На повечето от атолите се намират своеобразни птичи колонии, където гнездят морските птици. От представителите на фауната на Нова Зеландия най-известна е птицата киви, която е и национален символ на островната държава. Други интересни ендемити са кеа (на латински: Nestor notabilis), какапо (на латински: Strigops habroptilus), такахе (на латински: Notoronis hochstelteri, или безка султанка). На всички острови в Океания се срещат змии, гущери и насекоми.

В хода на европейската колонизация на много от островите са привнесени чужди видове растения и животни. Те обаче оказват негативно и дори пагубно влияние върху местните видове.

В Океания се намират много охраняеми територии, повечето от тях заемат значителна площ. Например от 28 януари 2008 г. островите Феникс и съседните водни площи в Кирибати днес е най-големият в света морски резерват с площ от 410 500 km²)^[15].

Население |

Портрет на представителка на местното население на Нова Зеландия – маори.

Коренните жители на Океания са полинезийци, микронезийци, меланезийци и папуаси. Броят на населението на Океания възлиза на около 10 млн. души. Териториалната им разпръснатост е специфична за този регион. Характерна особеност за населението на Океания е пъстрият расов и етнически състав. Коренните жители на най-големият остров в Океания – Нова Гвинея, са папуасите, а на остров Нова Зеландия – маорите. Местното население на Нова Каледония са канаките. Населението на някои от островите на Океания е главно с англосаксонски произход. Значителна е частта на селските жители – около 80% в Папуа-Нова Гвинея, 75% във Вануату и др.

Полинезийците живеят в страните от Полинезия и са представители със смесен расов тип. В тяхната външност се откриват черти на европеоидната и монголоидната раса и в незначителна степен на австралоидната. Най-големите народи на Полинезия са хавайците, самоанците, таитяните, тонганците, маорите, маркизците, рапануйци и други. Роднните езици на населението се отнася към полинезийската подгрупа на австронезийското езиково семейство – хавайски, самоански, таитянски, тонгански, маорски, маркизки, рапануйски и други. Характерна особеност на полинезийските езици е употребата на малко звуци, особено съгласните, докато гласните изобилстват.

Микронезийците живеят в страните на Микронезия. Най-големите народи са каролинците, кирибати, маршалците, науруанците, народа чаморо и други. Родните езици се отнасят към микронезийската група на австронезийскота езиково семейство – кирибатски, каролински, кусаие, маршалски, науруански и други. Езиците палау и чаморо спадат към западно малайско-полинезийския, а япския език образува самостоятелен клон в състава на океанските езици, към които се отнасят и микронезийските езици.

Меланезийците живеят в страните от Меланезия. Спадат към австралоидния расов тип, с неголеми монголоидни примеси. Говорят меланезийски езици като за разлика от микронезийските и полинезийските, които са близки помежду си въпреки широкото географско разпространение. Езиковите различия между отделните племена може да бъдат много големи до степен представители на две съседни села да не могат да се разбират помежду си.

Папуасите населяват остров Нова Гвинея и някои райони на Индонезия. По антропологически тип те са близки с меланезийците, но се отличават от тях по говорения език. Не всички папуаски езици са родствени помежду си. Ето защо общонационалният език на папуасите в Папуа - Нова Гвинея е креолския език ток писин изграден на основата на английски език. По различни данни народите и езиците на папуасите наброяват от 300 до 800. При това съществуват трудности при установяване на различията между отделните езици и диалекти.

Много от езиците в Океания се намират на ръба от изчезване. В ежедневието на местните народи все по-популярни стават английския и френския език като така изместват употребата на родните езици. Получава се така, че местните езици днес се говорят от една незначителна част от населението. На първо място по използвани езици е английския с 16 млн. говорящи в Австралия и 3 млн. в Нова Зеландия. Японският е говорен от около 250 хил. души преселници на Хавайските острови, Палау и Марианските острови.^[16] Френски език се употребява в Таити и Нова Каледония, а китайски от около 50 хил.души на Хавай. Хинди или креолски език с преобладаващи думи от хинди се говори от около 234 хил.души във Фиджи.^[17]

Положението на коренното население в различните части на Океания е различно. Например на Хавайските острови процентът на коренното население е незначителен, а в Нова Зеландия маорите са до 15% от населението на страната. Полинезийците на Северните Мариански острови са около 21,3%. В Папуа – Нова Гвинея населението е предимно от папуаси, а съвсем малък процент са представителите на други некоренни народи.

В Нова Зеландия и на Хавайските острови мнозинството от населението са европейци по произход, в Нова Каледония европейците са около 34%, а във Френска Полинезия са 12%. На островите Фиджи 38,2% от населението представлява индийци, които са потомци на работници в тръстиковите полета преселници от Индия.

В последните години в Океании нараства процентът на преселници от Азия, предимно китайци и филипинци). Например на Северните Мариански острови процентът на филипинците достига до 26,2%, а на китайците 22,1%.

Населението на Океания изповядва основно християнство, предимно са протестанти и в малка степен католици. Традиционните анимистки вярвания са все още распространени сред някои племена. Свързани са с вярата в зли духове, които са виновни за отравянето на хората, което води до тяхното нещастие и смърт. През последните преброявания много от хората в Австралия и Нова Зеландия не посочват религия към която да принадлежат. В Тонга всекидневният живот е силно повлиян от полинезийските традиции и най-вече от християнската вяра. В Самоа е широко разпространена бахайската вяра.

Икономика |

Поради географските и демографските особености на Океания, основната част от стоковата продукция да се формира от риболова и земеделието – кокосови орехи, кафе, какао, подправки. Перспективен отрасъл в някои страни е добивът на ценна дървесина за износ – Папуа – Нова Гвинея, Соломоновите острови, Фиджи, западна Самоа. Животновъдството е добре развито в Нова Зеландия, където по брой на овцете страната е на 4-то място в света, по добив на вълна – на трето, а по износ на масло, месо, вълна – на едно от първите места.

По отношение на минералните ресурси се отделят две страни с много големи запаси на медна руда и злато – Папуа – Нова Гвинея, и на фосфорити – Науру. Намират се залежи от никелови руди, въглища и др. Промишлеността е много добре развита в Нова Зеландия – металургия, автомобилостроене, битова техника, цимент, хартия

Вижте още |

Хронологична таблица за откриване и изследване на Океания (XVI - XVIII в.)

Хронологична таблица за откриване и изследване на Океания (XIX - XX в.)

Източници |

↑ Merriam Webster's Online Dictionary (based on Collegiate vol., 11th ed.) 2006. Springfield, MA: Merriam-Webster, Inc.

↑ The Atlas of Canada – The World – Continents

↑ United Nations Statistics Division – Countries of Oceania. // Millenniumindicators.un.org. Посетен на 17 април 2009.

↑ „Oceania“. 2005. The Columbia Encyclopedia, 6th ed. Columbia University Press.

↑ „Oceania“. Oxford English Dictionary. Oxford University Press. 2nd ed. 1989.

↑ ((en)) Encyclopædia Britannica.. Kwajalein Atoll.. // Посетен на 18 июня 2008.

↑ ((en)) South Pacific Commission. Geography of the Marshall Islands. (PDF). // Посетен на 18 июня 2008.

↑ ((en)) Encyclopædia Britannica.. Kiritimati Atoll.. // Посетен на 18 июня 2008.

↑ Голяма съветска енциклопедия, статия „Тихи океан“.

↑ ^а^б^в^г^д Голяма съветска енциклопедия, статия „Океания“.

↑ ((en)) Honolulu Star-Bulletin.. Rain supreme: Heavy showers and the gauges to measure them rest atop Kauai's Mount Waialeale.. // Посетен на 19 июня 2008.

↑ ((en)) Encyclopædia Britannica.. Waialeale, Mount.. // Посетен на 19 июня 2008.

↑ ((en)) Islands Business International.. Oceania's worst tsunami: How more than 2000 people died in Aitape.. // Посетен на 18 июня 2008.

↑ ((en)) MSNBS.. New Guinea’s melting glaciers draw scientists: Experts to study ice cores for El Niño, manmade warming impacts.. // Посетен на 19 июня 2008.

↑ PIPA Now World's Largest Marine Protected Area.. // Phoenix Islands Protected Area. Посетен на 21-02-2008.

↑ Denfeld, D. Colt: Hold the Marianas: The Japanese Defense of the Mariana Islands. White Mane Publications, 1997. ISBN 1-57249-014-4.

↑ ((en))www.export911.com

Океания по райони
	Австралия: Австралия • остров Норфолк • Острови Ашмор и Картие • Коралови острови
	Меланезия: Източен Тимор • Фиджи • Молукски острови и Западна Нова Гвинея (части на Индонезия) • Нова Каледония • Папуа Нова Гвинея • Соломонови острови • Вануату
	Микронезия: Гуам • Кирибати • Маршалови острови • Северни Мариански острови • Микронезия • Науру • Палау • Уейк
	Полинезия: Американска Самоа • Острови Кук • Френска Полинезия • Хаваи (част на САЩ) • Нова Зеландия • Ниуе • Питкерн • Самоа • Токелау • Тонга • Тувалу • Уолис и Футуна • Острови Хуан Фернандес, Острови Десвентурадас, Великденски остров (части на Чили) • Атол Джонстън • Атол Палмира Остров Бейкър • Остров Джарвис • Острови Мидуей • Остров Хауленд • Риф Кингман

[1] Merriam Webster's Online Dictionary (based on Collegiate vol., 11th ed.) 2006. Springfield, MA: Merriam-Webster, Inc.

[2] The Atlas of Canada – The World – Continents

[unsd-m49-3] United Nations Statistics Division – Countries of Oceania. // Millenniumindicators.un.org. Посетен на 17 април 2009.

[4] „Oceania“. 2005. The Columbia Encyclopedia, 6th ed. Columbia University Press.

[OED-5] „Oceania“. Oxford English Dictionary. Oxford University Press. 2nd ed. 1989.

[БритКвадж-6] ((en)) Encyclopædia Britannica.. Kwajalein Atoll.. // Посетен на 18 июня 2008.

[ЦРУ-7] ((en)) South Pacific Commission. Geography of the Marshall Islands. (PDF). // Посетен на 18 июня 2008.

[Киритимати-8] ((en)) Encyclopædia Britannica.. Kiritimati Atoll.. // Посетен на 18 июня 2008.

[ТихийОкеан-9] Голяма съветска енциклопедия, статия „Тихи океан“.

[Часть-10] а^б^в^г^д Голяма съветска енциклопедия, статия „Океания“.

[ваиалеале1-11] ((en)) Honolulu Star-Bulletin.. Rain supreme: Heavy showers and the gauges to measure them rest atop Kauai's Mount Waialeale.. // Посетен на 19 июня 2008.

[ваиалеале-12] ((en)) Encyclopædia Britannica.. Waialeale, Mount.. // Посетен на 19 июня 2008.

[цунами-13] ((en)) Islands Business International.. Oceania's worst tsunami: How more than 2000 people died in Aitape.. // Посетен на 18 июня 2008.

[цунами2-14] ((en)) MSNBS.. New Guinea’s melting glaciers draw scientists: Experts to study ice cores for El Niño, manmade warming impacts.. // Посетен на 19 июня 2008.

[15] PIPA Now World's Largest Marine Protected Area.. // Phoenix Islands Protected Area. Посетен на 21-02-2008.

[16] Denfeld, D. Colt: Hold the Marianas: The Japanese Defense of the Mariana Islands. White Mane Publications, 1997. ISBN 1-57249-014-4.

[17] ((en))www.export911.com

搜尋此網誌

Bsrhrki

Океания

Съдържание

География на Океания |

Откриване и опознаване на Океания |

Държави и зависими територии |

Геология |

Климат |

Почви и хидрология |

Флора и фауна |

Население |

Икономика |

Вижте още |

Източници |

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти

Прегледи

Още

Търсене

Навигация

Участвайте

Отпечатване/изнасяне

В други проекти

Инструменти

На други езици

Popular posts from this blog

Личност Атрибути на личността | Литература и източници | НавигацияРаждането на личносттаредактиратередактирате

A sequel to Domino's tragic life Why Christmas is for Friends Cold comfort at Charles' padSad farewell for Lady JanePS Most watched News videos