Военната история на България може да бъде условно разделена на шест големи периода на базата на развитието на българската войска от древността до наши дни:

1. 
   Военна история на българските земи от древността до падането под османска власт (1396) - обхваща военната история на траки, славяни от българската група и прабългари, както и държавите основани от българите. Най-характерни за периода са десетките Българо-византийски войни.


2. 
   Въоръжени борби за освобождение (1396-1878) - въстанията, бунтовете и хайдушкото движение в този период, както и върха на освободителните борби - Априлското въстание и последвалата Руско-турска война.


3. 
   Военна история от Освобождението до края на Първата световна война (1878-1919) - един изключително наситен на военна история период включващ войните на национално обединение (Сръбско-българска, Балканска, Междусъюзническа и Първа световна война).


4. 
   Военна история на България от края на Първата световна война до края на Втората световна война (1919-1945) - включва следвоенния период, както и участието на България във Втората световна война.


5. 
   Българската армия през тоталитарно време (1945-1989) - комунистическия период на българската войска, реорганизацията в Българска народна армия по съветски образец.


6. 
   Българската армия от началото на демокрацията до днешни дни - реформите в периода 1989-2000 г., преминаването към професионална армия и участието на Българската армия в операциите на НАТО в Босна, Косово, Афганистан и Ирак.

Вижте статията Военна история на България

Сръбско-българската война започва на 2 ноември (14 ноември нов стил) 1885 г., когато Сърбия, недоволна от осъщественото Съединение на Княжество България с Източна Румелия, обявява война на България.

В края на месец октомври сръбските войски завършват съсредоточаването си по границата и на 2 ноември Сърбия обявява война на България под претекст, че български части са нападнали пограничните райони.

Първите военни действия започват на 2 ноември при Цариброд, Одоровци и Бански дол. На 3 ноември се водят боеве при Трън, Колуница, Драгоман, Врабча и Вребевница. Сръбските войски достигат до сливнишката отбранителна линия. След 3 дневни кръвопролитни боеве (5-7 ноември), линията е удържана, Сливнишкото сражение е спечелено, което дава възможност на българската войска да се прегрупира и бързо да контраатакува. Следват успешни боеве при Драгоман, Цариброд и Пиротското сражение - което определя резултата от войната.

Сръбската армия е изправена пред пълен разгром, който е избегнат благодарение на намесата на Австро-Унгария. Между България и Сърбия започват преговори за примирие, които приключват на 7 декември. Мирният договор е подписан на 19 февруари 1886 г. в Букурещ (виж Букурещки договор).

Войната завършва с парад на българските войски в Белград. Българската победа в тази кратка война, наричана „капитаните побеждават генералите“, е предпоставка за международното признаване на Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

Вижте статията Сръбско-българска война

Борис Дрангов е български офицер (полковник) и военен педагог.

Роден е на 3 март 1872 година в Скопие. Завършва българското педагогическо училище в родния си град, след което постъпва във Военното училище в София. През 1903 г. напуска военната служба за да вземе участие в Илинденско-Преображенското въстание, а през Балканската война (1912 - 1913) е началник на щаба на 1-ва бригада от 1-ва пехотна дивизия.

През Първата световна война (1915 - 1918) е командир на 5-и македонски полк, през март 1916 г. става началник на школата за запасни подпоручици в Скопие, а от 18 март 1917 г. командва 9-ти пехотен пловдивски полк.

Вижте статията Борис Дрангов

„Влизането в Пирот“, худ. Антони Пьотровски

Пиротското сражение е сражение през Сръбско-българската война (1885), което се провежда на 14 и 15 ноември 1885 г. между Западния корпус на българската войска и сръбската Нишавска дивизия.

На 14 ноември сутринта българските войски разбиват сръбските прикриващи части по границата и настъпват към Пирот. До вечерта левия вланг на западния корпус завзема височините Диван и Черни връх, десния фланг разбива 10-и сръбски полк, а централния фланг изтласква противникът към с. Градешница. На 15 ноември сутринта настъплението е подновено. Водят се боеве по всички флангове на позицията, до вечерта сръбската войска е напълно разстроена и започва оттегляне, а българската армия преминава в преследване.

Сражението изиграва значитлена роля за крайния резултат на Сръбско-българската война.

Вижте статията Пиротско сражение

• „Това е народ, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у който бойното поле прославя рода, защото у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окървено в сражение.“ — Епископ Енодий (474-521), за прабългарите


• „Нищо друго не им идеше така отръки, както да се прицелват, и нищо не можеше да издържи напора на стрелите им.“ — Йоан Камениат (края на IX век - началото на X век), за славяните


• „Аз съм посветил себе си на отечеството още от 61-во лето да му служа до смърт и да работя по народната воля“ — Васил Левски
  


• „Опълченците доказаха, че многострадалният български народ е достоен за свобода. По-блестящо участие на Българското опълчение трудно можеше да се очаква.“ — генерал Столетов, из донесение до Главната квартира


• „Аз съм се учил да превземам, а не да предавам крепости.“ — капитан Атанас Узунов, в отговор на ултиматума на сръбския генерал Лешанин да предаде Видинската крепост през Сръбско-българската война (1885)


• „Зовът за мобилизация бе посрещнат не с радост, не с одобрение, а с буен, неудържим, луд ентусиазъм...“ — Спас Икономов, военен кореспондент през Балканската война (1912 - 1913)


• „Превземането на Одрин стои наред с най-славните военни подвизи във военната история на всички народи.“ — генерал Мондезир, професор във Френската военна академия по време на Балканската война (1912-1913)


• „Като стар кавалерист с особен интерес следях действията на българската конна дивизия и винаги бях във възторг от нейните смели действия. Мога да ви уверя, че досега се беше наложило убеждението, че атака на конница срещу пехота е невъзможна, което Вие опровергахте.“ — фелдмаршал Макензен, писмо до генерал Колев, Първа световна война (1915 - 1918)


• „Свалете знамената! Минава генерал Вазов - героят от Дойран.“ — лорд Милн, при появяването на българската делегация във Великобритания