Skip to main content

9 септември Съдържание Събития | Родени | Починали | Празници | Навигацияр

Годишни дни


григорианския календарвисокосна












9 септември




от Уикипедия, свободната енциклопедия






Направо към навигацията
Направо към търсенето


























































1
234567
8
91011121314
15
161718192021
22
232425262728
29
30
 

9 септември е 252-ият ден в годината според григорианския календар (253-ти през високосна). Остават 113 дни до края на годината.




Съдържание





  • 1 Събития


  • 2 Родени


  • 3 Починали


  • 4 Празници




Събития |



  • 337 г. – След отстраняване на всички роднини, който биха имали претенции към трона, тримата синове на император Константин I Велики: Константин II, Констанций II и Констант съвместно заемат поста император на Римската империя.


  • 924 г. – Състои се среща между цар Симеон I и император Роман I Лакапин при стените на Константинопол, която завършва със сключване на примирие.


  • 1521 г. – след превземането на Белград, султан Сюлейман Великолепни нарежда изселването в Истанбул на българите от Белград и Белградската област, придружени от османската войска. След откупуване от Цариградския патриарх на пленените християнски светини от султана, на българите е разрешено да вземат със себе си християнските реликви от Белград – мощите на Света Петка Българска и на императрица Теофано, както и иконата на Света Богородица, и на 10 септември същата година започва преселението им, което приключва през следващата 1522 г.


  • 1570 г. – Османските турци завладяват Никозия (остров Кипър).


  • 1776 г. – Континенталният конгрес, приел на 4 юли 1776 г. Декларацията за независимостта, официално нарича новия съюз на независимите щати Съединени американски щати.


  • 1850 г. – Калифорния става 31-я щат на САЩ.


  • 1855 г. – Кримската война: След 349-дневна обсада англо-френските войски, действащи на Кримския полуостров, завладяват Севастопол.


  • 1885 г. – Назначено е княжеско комисарство за Източна Румелия. Съпроводен от 2-ри конен Шуменски полк княз Александър Батенберг влиза в Пловдив като княз на Северна и Южна България.


  • 1886 г. – В Берн, Швейцария е подписана международна конвенция за защита на авторското право на литературни и художествени произведения.


  • 1892 г. – Астрономът Едуард Емерсън Барнард открива Амалтея – петият по големина естествен спътник на Юпитер.


  • 1903 г. – Главният щаб на Илинденско-Преображенското въстание се обръща към българското правителство за оказване на помощ.


  • 1905 г. – В Русия е въведена академична автономия на университетите.


  • 1909 г. – Официално е открита Софийската синагога.


  • 1915 г. – Излиза под печата на БАН фундаменталния труд Българите в Македония.


  • 1943 г.- Втора световна война:Германските войски окупират северна и части от централна Италия. В Рим намиращия се италиански моторизиран армейски корпус под командването на генерал Джакомо Карбони атакува герамнски парашутисти при Витербо и Пратика Ди Маре.


  • 1943 г. – В нарушение на Търновската конституция 25 Обикновено Народно събрание избира Регентство на малолетния цар Симеон II в състав: княз Кирил Преславски, професор Богдан Филов и генерал Никола Михов.


  • 1944 г. – България във Втората световна война: С помощта на настъпващите в България сили на Червената армия е проведен Деветосептемврийския преврат от силите на Отечествения фронт и Българската армия, при който е свалено правителството на Константин Муравиев и установено правителство на Отечествения фронт.

  • 1944 г. – В противоречие с конституцията правителството на България издава постановления за освобождаване от длъжност на регентите на Симеон II и за назначаване на нов Регентски съвет, в който влизат професор Венелин Ганев (независим), Цвятко Бобошевски (независим) и Тодор Павлов (комунист).

  • 1944 г. – Вестник Отечествен фронт започва да излиза легално.


  • 1945 г. – За първи път Денят на свободата се чества като национален празник и неприсъствен ден; във връзка с годишнината са помилвани и освободени от затвора около 900 души, осъдени от т.нар. Народен съд, а над 1000 души са пуснати от трудовите лагери.

  • 1945 г. – От Москва в страната се завръща Васил Коларов.

  • 1945 г. – За последно е връчен орден Победа – на Тито.


  • 1948 г. – Обявено е създаването на Корейска народно-демократична република.


  • 1949 г. – Поради катастрофалната реколта от зърнени храни Народна република България е принудена за четвърти път след 9 септември 1944 г. да подпише спогодба със СССР за доставка на пшеница на заем.


  • 1956 г. – Елвис Пресли дебютира в Шоуто на Ед Съливан.


  • 1969 г. – В Канада влиза в сила т.нар. Езиков акт, съгласно който английският и френският стават официални езици за цялата територия на страната.


  • 1972 г. – Българската национална телевизия излъчва първо цветно предаване – манифестацията от площад 9 септември (днес Княз Александър Батенберг); започва работа Варненското телевизионно студио.



Изстрелването на Атлантис



  • 1974 г. – Народна република България прекратява заглушаването на радиостанция Гласът на Америка.

  • 1974 г. – Започват денонощни излъчвания на радиопрограма "Хоризонт" на Българското национално радио.


  • 1975 г. – Започва редовното излъчване на тв канал Втора програма по Българската национална телевизия.


  • 1978 г. – От СССР е изстрелян автоматичен космически апарат Венера 11.


  • 1985 г. – САЩ обявяват въвеждането на икономически санкции за ЮАР като реакция срещу режима на апартейд.


  • 1991 г. – Таджикистан придобива независимост от СССР.


  • 1999 г. – 9-етажен жилищен блок в Москва е разрушен е резултат на терористичен бомбен взрив – 94 души загиват, 164 са ранени.


  • 2000 г. – Международната организация за отчитане на корупцията класира България на 52-ро място от 90 страни. От 16 страни от Източна Европа България е на 9-о място.


  • 2006 г. – За 27-ма мисия е изстреляна американската космическа совалка Атлантис с главна цел доставка на два допълнителни слънчеви панела за Международната космическа станция.


Родени |



  • 214 г. – Аврелиан, римски император († 275 г.)


  • 384 г. – Флавий Хонорий, римски император († 395 г.)


  • 1585 г. – Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо, френски кардинал и държавник († 1642 г.)


  • 1737 г. – Луиджи Галвани, италиански физик († 1897 г.)


  • 1778 г. – Клеменс Брентано, немски поет († 1842 г.)


  • 1828 г. – Йоаким Груев, български възрожденец, († 1912 г.)

  • 1828 г. – Лев Толстой, руски писател и философ († 1910 г.)


  • 1849 г. – Никола Войновски, български революционер († 1876 г.)


  • 1859 г. – Стефан Николов, български офицер и революционер († 1915 г.)


  • 1883 г. – Преподобна Стойна, българска ясновидка († 1933 г.)

  • 1883 г. – Стефан Баламезов, български правист († 1960 г.)


  • 1895 г. – Тома Измирлиев, български писател († 1935 г.)


  • 1899 г. – Александър Несмеянов, руски химик органик, академик († 1980 г.)


  • 1901 г. – Иван Радоев, български футболист († 1985 г.)


  • 1908 г. – Чезаре Павезе, италиански писател († 1950 г.)


  • 1920 г. – Митко Григоров, български политик, дипломат († 1987 г.)


  • 1922 г. – Ханс Георг Демелт, германски физик, лауреат на Нобелова награда по физика през 1989 г.


  • 1923 г. – Даниел Гайдусек, американски физиолог, лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина през 1976 г.

  • 1923 г. – Клиф Робъртсън, американски актьор († 2011 г.)


  • 1941 г. – Георги Каменов, български футболист

  • 1941 г. – Денис Ричи, американски информатик († 2011 г.)

  • 1941 г. – Отис Рединг, американски изпълнител († 1967 г.)

  • 1941 г. – Станислав Стратиев, български писател († 2000 г.)


  • 1944 г. – Иван Желев, български политик

  • 1944 г. – Цанко Яблански, български политик


  • 1951 г. – Трайчо Соколов, български футболист


  • 1954 г. – Волен Николаев, български поет


  • 1959 г. – Ерик Сера, френски композитор


  • 1960 г. – Хю Грант, британски актьор


  • 1962 г. – Лиза Марклунд, шведска писателка


  • 1963 г. – Роберто Донадони, италиански футболист


  • 1966 г. – Адам Сандлър, американски актьор


  • 1969 г. – Адемоле Банколе, нигерийски футболист


  • 1970 г. – Наталия Страйгнард, венецуелска актриса


  • 1972 г. – Горан Вишнич, хърватски актьор


  • 1974 г. – Филип Аврамов, български актьор


  • 1976 г. – Хуан Алфонсо Баптиста, венецуелски актьор


  • 1980 г. – Мишел Уилямс, американска актриса

  • 1980 г. – Яни Лиматайнен, финландски музикант


  • 1981 г. – Сандра Шайн, унгарска порно актриса


  • 1985 г. – Лука Модрич, хърватски футболист


  • 1987 г. – Александър Сонг, камерунски футболист


  • 1991 г. – Оскар, бразилски футболист








Император Аврелиан





Кардинал Ришельо





Йоаким Груев





Лиза Марклунд



Починали |



  • 276 г. – Флориан, римски император (* 232 г.)


  • 1000 г. – Олаф I, крал на Норвегия (* 969 г.)


  • 1087 г. – Уилям I, крал на Англия, херцог на Нормандия (* 1028 г.)


  • 1271 г. – Ярослав III, велик княз на Владимирско-Суздалското княжество (* ? г.)


  • 1513 г. – Джеймс IV Стюарт, шотландски крал (* 1473 г.)


  • 1569 г. – Питер Брьогел Стари, фламандски художник (* 1525 г.)


  • 1596 г. – Анна I Ягелонина, кралица на Полша и велика княгиня на Литва (* 1523 г.)


  • 1815 г. – Джон Копли, американски художник (* 1738 г.)


  • 1841 г. – Огюстен Пирам дьо Кандол, швейцарски ботаник (* 1778 г.)


  • 1849 г. – Михаил Павлович, велик княз на Русия (* 1798 г.)


  • 1891 г. – Жул Греви, президент на Франция (* 1807 г.)


  • 1898 г. – Стефан Маларме, френски поет (* 1842 г.)


  • 1901 г. – Анри дьо Тулуз-Лотрек, френски художник (* 1864 г.)


  • 1929 г. – Алексей Павлов, руски геолог (* 1854 г.)


  • 1932 г. – Стоян Заимов, български революционер и възрожденец (* 1867 г.)


  • 1941 г. – Богдан Баров, български революционер (* 1885 г.)


  • 1944 г. – Франк Маршал, американски шахматист (* 1877 г.)


  • 1947 г. – Виктор Орта, белгийски архитект (* 1861 г.)


  • 1976 г. – Мао Дзъдун, китайски политик (* 1893 г.)


  • 1978 г. – Джак Уорнър, американски филмов продуцент (* 1892 г.)


  • 1990 г. – Самюъл Доу, Президент на Либерия (* 1951 г.)


  • 1994 г. – Адам Лиментани, английски психиатър (* 1913 г.)


  • 1995 г. – Цветан Бончев, български физик (* 1929 г.)


  • 2001 г. – Шах Масуд, афганистански политик и военен деятел (* ок. 1952 г.)


  • 2003 г. – Едвард Телер, унгарски и американски ядрен физик от еврейски произход, създател на водородната бомба (* 1908 г.)


  • 2010 г. – Бент Ларсен, датски шахматист (* 1935 г.)









Жул Греви





Стефан Маларме






Стоян Заимов





Мао Дзедун



Празници |



  • Световен ден на красотата – Отбелязва се по инициатива на Международния комитет по естетика и козметология от 2003 г.


  • Национален празник на Народна република България до 1990 г.


  • Северна Корея – Ден на народната република (1948 г., национален празник)


  • Таджикистан – Ден на независимостта (от СССР, 1991, национален празник)


  • Япония – Ден на хризантемите






Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=9_септември&oldid=8943409“.










Навигация



























(window.RLQ=window.RLQ||[]).push(function()mw.config.set("wgPageParseReport":"limitreport":"cputime":"0.172","walltime":"0.223","ppvisitednodes":"value":852,"limit":1000000,"ppgeneratednodes":"value":0,"limit":1500000,"postexpandincludesize":"value":15325,"limit":2097152,"templateargumentsize":"value":1504,"limit":2097152,"expansiondepth":"value":10,"limit":40,"expensivefunctioncount":"value":0,"limit":500,"unstrip-depth":"value":0,"limit":20,"unstrip-size":"value":0,"limit":5000000,"entityaccesscount":"value":0,"limit":400,"timingprofile":["100.00% 59.094 1 -total"," 50.43% 29.800 1 Шаблон:Месеци"," 49.23% 29.090 1 Шаблон:Календар"," 46.78% 27.642 1 Шаблон:Навигационен_шаблон"," 44.42% 26.249 1 Шаблон:Календар/link_on"," 36.66% 21.661 1 Шаблон:Календар/нд"," 9.65% 5.702 11 Шаблон:Color"],"scribunto":"limitreport-timeusage":"value":"0.009","limit":"10.000","limitreport-memusage":"value":716808,"limit":52428800,"cachereport":"origin":"mw1249","timestamp":"20190409112632","ttl":2592000,"transientcontent":false);mw.config.set("wgBackendResponseTime":134,"wgHostname":"mw1330"););