Европейската космическа агенция или ЕКА (на френски: Agence spatiale européenne или ASE, на английски: European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г. и включваща 22 страни-членки. Тя наброява около 2000 сътрудници и има бюджет от около 4,43 милиарда евро за 2015 г.^[1]

Главната квартира на организацията се намира в Париж, Франция. Космодрумът на Европейската космическа агенция е в Куру, Френска Гвиана и е разположен близо до екватора, като по този начин се улеснява достъпът до геостационарни орбити. Технологичният център на ЕКА (ESTEC) се намира в Нордвейк, Холандия, Центърът за обучение на астронавти (EAC) в Кьолн, Германия, Контролният център (ESOC) в Дармщат, Германия, а Институтът за научни изследвания (ESRIN) във Фраскати, Италия.

През последните години Европейската космическа агенция, със своята ракета-носител Ариана 5, се утвърди като лидер в извеждането на търговски спътници и се превърна в основен конкурент на НАСА. Наред с тези задачи, ЕКА изпълнява и много научни мисии с цел изучаването на Земята и планетите от слънчевата система.

  Страни-членки на ЕКА  Европейски сътрудничещи държави  Подписали Споразумението за сътрудничество

Страни-членки |

Страни членки	Мандатна страна	Факултативна страна	Общо (€ млн.)	Общо(%)
Франция	15,63%	31,55%	718.2	22,2%
Германия	23,41%	21,45%	797.4	24,6%
Италия	12,88%	14,59%	329.9	10,2%
Великобритания	16,93%	5,91%	322.3	9,9%
Белгия	2,83%	7,37%	189.5	5,8%
Испания	6,87%	5,76%	131.7	4,1%
Швейцария	3,40%	3,49%	134.9	4,2%
Нидерландия	4,43%	2,87%	74.7	2,3%
Швеция	2,61%	2,11%	80.3	2,5%
Австрия	2,26%	0,87%	51.5	1,6%
Норвегия	1,70%	1,02%	59.8	1,8%
Дания	1,82%	0,78%	26.8	0,8%
Полша			30	0,9%
Румъния			25,4	0,8%
Финландия	1,37%	0,54%	19.6	0,6%
Ирландия	0,95%	0,30%	18	0,6%
Гърция	1,50%	0,12%	12,6	0,4%
Чехия			14.2	0,4%
Португалия	1,20%	0,19%	16.7	0,5%
Люксембург	0,21%	0,13%	23	0,7%
Унгария
Естония			0.8	0,1%
Канада			15.5	0,5%

Таблицата по-горе съдържа списък на всички държави-членки и техните вноски през 2015 г.

В момента единственият асоцииран член на ESA е Канада (на Канадапр.).

Европейската космическа агенция включва националните космически агенции и други организации от следните двадесет и две държави: Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Италия, Испания, Люксембург, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Румъния, Унгария, Финландия, Франция, Чехия, Швейцария и Швеция.

Агенцията е сключила договори за партньорство с различни държави извън Европейската общност и вероятно част от новите страни-членки на Европейския съюз ще се присъединят в най-скоро време към ЕКА.

• 
  Латвия и Словения са подписали петгодишен план за сътрудничество, който е последната фаза преди пълноправното членство. Тези страни могат да участват в голяма част от програмите на агенцията.


• 
  България, Литва и Словакия са подписали временен план за сътрудничество.


• 
  Израел, Малта, Кипър, Турция и Украйна са подписали ограничен план за сътрудничество.


• 
  Канада има специален статут на сътрудничеща държава и участва в органите за взимане на решения.


• 
  Русия и Китай са двата основни партньора на Европейската космическа агенция и сътрудничат в множество проекти.

Официални езици |

Всички срещи на ЕКА се провеждат на английски и френски, с превод за другите членки. Всички официални документи също се пишат на тези два езика, според резолюция 8, алинея 1, от Конвенцията за основаване на Европейската космическа агенция.^[2]

Взаимоотношения с Европейския съюз |

ЕКА не е част от органите на Европейския съюз (ЕС) и в нея членуват страни, които не са членки на ЕС, като Швейцария и Норвегия, и още две страни от ЕФТА. Обаче има връзки между тези две организации, заедно с различни споразумения, по които се работи, за да се установи легален статут на ЕКА под наблюдението на ЕС.^[3] ЕКА и ЕС имат общи цели.

Ракети-носители на ЕКА |

Ариана 5

ЕКА има голям напредък в разработването и изстрелването на ракети-носители. Скоро арсеналът на ЕКА ще се състои от три основни ракети: Ариана 5, Союз и Вега. Изстрелванията са поети от Арианаспейс и се извършват от Гвиански космически център в Куру, Френска Гвиана. Тъй като повечето комуникационни спътници имат екваториални орбити, изстрелването от този космодрум, позволява носенето на по-големи товари, отколкото при изстрелвания от космодрумите на север. Космодрумът в Куру дава по-голямо ускорение поради разположението си близо до екватора.

Ариана 5 |

 Основна статия: Ариана 5

Ариана 5 е основната ракета-носител на ЕКА в момента. Може да изведе от 6 до 10 тона в геостационарна орбита и 21 тона в ниска околоземна орбита. Ракетата е на служба от 1997 и заменя старата Ариана 4. Ариана има няколко модификации от които най-тежка е Ариана 5 ECA, която се проваля при първия си полет през 2002, но досега е направила 10 последователни успешни полета.^[4]

От семейството на ракети Ариана – Ариана 1, 2, 3 и 4 са излезли от употреба.

Союз-2 |

 Основна статия: Союз-2 (ракета)

Союз е среднотоварна ракета-носител (може да изведе 3 тона в ГТО), планирана първоначално да обслужва ЕКА от 2007 г.^[5] Агенцията е платила 340 млн. евро на Федералната космическа агенция на Русия за да използва ракетата.^[6] Русия поема ангажимента да произвежда частите за ракетите и да ги превозва с кораб до центъра във Френска Гвиана, където те да бъдат сглобявани. Така ЕКА печели ракета-носител, като съкращава разходите за развитието на тези технологии и направо ги купува от Русия. Освен това ракетите Союз имат 40-годишна история и много успешни полети. Близостта на космодрума до екватора позволява изстрелването на почти двойно по-тежки товари, отколкото от Байконур (3.0 срещу 1.7 тона). И двете агенции (ЕКА и Роскосмос) имат ползи от сътрудничеството. Смята се, че Франция, която е най-големия участник в ЕКА е спомогнала много за подписването на споразумението. Това е така, защото Франция и Русия имат многогодишни добри отношения.^[7]

Към януари 2011 г. се очаква стартовият комплекс за Союз-2, след неколкократни забавяния, да бъде одобрен през април, и първото изстрелване от него да се състои между 15 август и 15 септември.^[8]

Вега |

 Основна статия: Вега (ракета)

Вега е ракета-носител, способна да изведе малък товар (1,5 тона) в ниска околоземна орбита. Първоначално е планирано първият полет да бъде през 2008 г.; след неколкократни отлагания той е предвиден за втората половина на 2011 г.^[8]

Основният изпълнител на програмата Вега е Италия, която поема 65% от цената на проекта. Ракетата има три степени с твърдо гориво и допълнителен двигател с течно гориво. Въпреки, че е малка ракета, Вега може да изведе многокомпонентен товар в орбита.

Проекти |

Международна космическа станция |

 Основна статия: Европейски принос към Международната космическа станция

Модулът Кълъмбъс в Космически център Кенеди

Касини-Хюйгенс по време на маневра за влизане в орбитата на Сатурн

Не всички страни членки на ЕКА участват в изграждането на МКС^[9].Само 10 страни от общо 20 участват. Европейската космическа агенция участва в изграждането на два от модулите на Международната космическа станция:

• 
  Кълъмбъс – научна лаборатория, модул от международната станция, изведен в орбита с Космическа совалка на борда на мисия STS-122.


• 
  Купола – модул-обсерватория, завършен през юли 2005 г. Изстрелян е на 8 февруари 2010 г. и скачен със станцията на 12 февруари.

В момента цената на МКС се оценява на около €100 милиарда (разработка, конструиране и управляване на станцията в период от 10 години), от които ЕКА трябва да плати €8 млрд.^[10]

Трябва да се отбележи, че само 5 от общо 25-те страни-членки участват в изграждането на модулите. Основната причина за неучастието е високата цена на модулите, която според последни оценки е около 8 милиарда евро. 90% от сумата се плаща от Германия (41%), Франция (28%) и Италия (20%).

ЕКА е разработила Автономния товарен кораб (АТК) за извършване на доставки до станцията. Всеки АТК може да пренася до 7667 kg товари до МКС.^[11] Първият кораб се именован Жул Верн и е изстрелян на 9 март 2008 г. Скачването с МКС е осъществено на 3 април 2008 г. Тази маневра се счита за главен технически подвиг на мисията и включва изпозлването на автоматични системи, които позволяват на АТК да проследи МКС движеща се с 27 000 km/h и да се скачи с нея с точност до 2 cm.

Към 2014 година МКС се обслужва от руските космически кораби Прогрес и Союз, европейския Автономния товарен кораб (ATK), япоснкия товарния кораб H-II и американските Дракон и Сигнъс.

Активни проекти |

Настоящи |

• 
  Артемис – европейски телекомуникационен спътник.


• 
  Касини-Хюйгенс – програма за изследване на Титан, спътник на Сатурн.


• 
  Клъстър 2 – група от 4 сонди за изследване на магнитосферата на Земята.


• 
  Двойна звезда – програма за изследване на влиянието на Слънцето върху Земята (в сътрудничество с Китай).


• 
  Енвисат – най-големият сателит в света за изследване на околната среда.


• 
  ERS-2 – сателит за наблюдаване на Земята, изведен в орбита през 1995 г.


• 
  Хъбъл – космически телескоп, съвместен проект с НАСА.


• 
  Интеграл – най-чувствителната космическа лаборатория за наблюдение на гама лъчи.


• 
  Марс експрес – мисия до Марс.


• 
  Розета – програма за изследване на кометата 67P/Churyumov-Gerasimenko през 2014 г.


• 
  СМАРТ-1 – лунна сонда и програма тестваща нова двигателна технология.


• 
  СОХО – космическа обсерватория за изследване на Слънцето (в сътрудничество с НАСА).


• 
  Одисей – изследване на Слънчевата система.


• 
  XMM-Newton – рентгенов сателит.


• 
  Венера експрес – мисия до Венера.


• 
  Хершел – космическа обсерватория, работеща в далечния инфрачервен и субмилиметровия диапазон.


• 
  Планк – космическа обсерватория за изучаване на реликтовото излъчване на Вселената и други видове наблюдения.

Предстоящи |

• 
  ADM-Aeolus – програма за изследване на профила на Земните ветрове (2007 г.)


• 
  BepiColombo – Мисия към Меркурий


• 
  Чандраян 1 – Индйска лунна сонда с инструменти на ЕКА (2007 г.)


• 
  Корот – космически телескоп за търсене на планети от Земен тип. Проект на Френския център за космически изследвания.


• 
  КриоСат – мисия за изследване на дебелината на ледената покривка на Земята. През Октомври 2005 г. изстрелването на сателита се проваля и ЕКА проучва възможността за нов сателит, който може да бъде изстрелян след около 3 години.


• 
  Галилео – Европейска навигационна система, подобна на GPS.


• 
  Гая – космически телескоп за съставяне на три-измерна карта на Галактиката
  


• Космическа обсерватория Хершел


• 
  КЕО – сателит, носещ послание към бъдещите жители на земята, спонсоризиран от ЕКА. Космическата капсула ще се завърне на земята през 52 006 г.


• 
  LISA Pathfinder – сонда за изследване на технологии, необходими за мисията LISA (програма за изучаване на гравитационните вълни)

Бъдещи |

• 
  Аврора – програма за изследване и за изпращане на човек на Марс и други планети от Слънчевата ситема.


• 
  Дарвин – интерферометър за откриване на планети с размерите на Земята.


• 
  EADS Phoenix – Европейска космическа совалка.


• 
  JWST – космически телескоп, проиемник на Хъбъл – съвместен проект с НАСА
  


• 
  XEUS – рентгенов спектроскоп.

Бележки |

Външни препратки |

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Европейска космическа агенция

• 
  ((en)) Официална страница на Ека
  


• 
  ((en)) Сайта на ЕКА за наука и технология
  

п б р Космически агенции Бразилска космическа агенция · Институт за космически изследвания към БАН · Германски аерокосмически център · Европейска космическа агенция  · ИСРО · Израелска космическа агенция · Италианска космическа агенция · Канадска космическа агенция · Китайско национално космическо управление · Космическа програма на СССР ·  Корейски комитет за космически технологии · НАСА · Национален център за космически изследвания на Франция · Полска космическа агенция · Роскосмос · Японска агенция за аерокосмически изследвания