Македонска литературна норма
Страна	Северна Македония, Сърбия и др.
Регион	Балкански полуостров
Брой говорещи	ок. 2 000 000
Писменост	Кирилица
Систематизация по Ethnologue
Индоевропейски Славянски Южнославянски Източни южнославянски Македонски
Официално положение
Официален в	Северна Македония
Контролиран от	Институт за македонски език „Кръсте Мисирков“
Кодове
ISO 639-1	mk
ISO 639-2	mac
ISO 639-3	mac
Уикипедия на Македонска литературна норма
Македонска литературна норма в Общомедия

Македонската литературна норма, назовавана също македонска езикова норма, македонски литературен език или просто македонски език , е официалният език на Северна Македония, принадлежащ към южнославянската езикова група.^[1][2][3][3] Изразената през 1993 г. позиция на Института за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ (ИБЕ) към Българската академия на науките (БАН) е, че македонската литературна норма е една от трите книжовни норми на българския език (т.нар. македонска писмена норма).^[4] В официалните си контакти с представителите на Република Македония държавните органи на Република България признават македонския език според Конституцията на страната.^[5][6]

Македонският език, без да е кодифициран, е обявен формално за официален на 2 август 1944 г. от Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ), което тогава заседава нелегално в анексираната от Царство България зона от бившето Кралство Югославия.

Кодифицираната норма на македонските диалекти, утвърдена през периода 1945 – 1950 г., или така нареченият македонски литературен език, се разглежда от повечето български езиковеди като трета книжовна норма на българския език, успоредна на българския книжовен език и на банатската писмена норма. Като основа за създаването на нова писмена норма е взет югозападният български а-говор.^[7]

Македонският език е припознат като самостоятелен от Енциклопедия Британика и Езиковата енциклопедия на Кембридж,^[6] както и учени от международната общност.^[8] В същото време френската „Голяма енциклопедия на езиците“ не разглежда македонския като отделен език.

Македонистиката се занимава с изучаването на историята, развитието, правописа и други подобни характеристики на тази езикова норма. По т.нар. езиков спор между официалните власти на Република България и Република Македония, от македонска страна се прибягва до политически аргументи и в този смисъл спорът няма развитие (виж аусбау-парадигма).

Македонският език се ползва от около 2 млн. души (от които 1 297 981 македонци; 509 926 албанци; останалите – турци, цигани, сърби, бошняци, власи).

Политически коректното наименование на езика в Гърция е славомакедонски език (вижте Македонци#Преобладаващ възглед в Гърция).

Според международния стандарт ISO-639 официалното име на македонския е Macedonian. Под натиск от страна на Гърция Съветът на Европа е обсъждал, без официално да публикува, решение и препоръка да се използва названието Macedonian (Slav), но поради широка обществена мобилизация в републиката^[9] това обсъждане е изоставено и в документите на съвета се използва названието Macedonian language.^[10] Друго, понякога срещано, наименование е FYR Macedonian, макар че и то не е подкрепено от никакъв международен акт или стандарт, а е изработено по аналогия с временното име на английски език, с което Северна Македония членува в ООН, а именно the former Yugoslav Republic of Macedonia (бивша югославска република Македония),^[11] което неофициално се съкращава като FYROM.

В лингвистиката не съществува универсален критерий, по който да се решава дали два диалекта принадлежат на един език или не. Обикновено се приема, че два диалекта принадлежат на един език, ако хората, които ги употребяват, могат да се разбират взаимно.

Различни гледни точки по въпроса за македонския език |

 Вижте също: Взаимна разбираемост и Език и диалект

Един често повдиган въпрос във връзка с македонския език е това, дали той е вариант на българския език или не. Въпросът има две страни – от една страна той е политически въпрос, т.е. въпрос на международно признание на македонския език, а от друга – лингвистичен въпрос, който отразява езиковедската гледна точка.

Политическа полемика за македонския език |

 Основна статия: Политически статус на македонския език

Няма ясна и всеобщо призната процедура по международно политическо признаване на даден език. Политическият спор по този въпрос още се нарича езиков спор, какъвто доскоро съществуваше между България и Република Македония. От друга страна, това е чисто лингвистичен въпрос, който по силата на обективни критерии се опитва да установи съществуват ли безспорни аргументи, които могат да отговорят еднозначно – македонският и българският различни езици ли са, или са варианти на един и същи език.

Пример за разминаване на лингвистичните и политическите дефиниции за езици са трите езика, които възникнаха след разпадането на Югославия – сръбски, хърватски и босненски (босански). Преди 1990 г. тези три езика не бяха различавани от славистите по цял свят, които говореха за и изучаваха общ сърбохърватски език (виж Уикипедия на сърбохърватски). Въпреки политическото съществуване на три отделни езика, славистите предпочитат да говорят за един език, който означават със съкращението BCS, SCB или дори SBC.

Езиковедска полемика за македонския език |

В началните класове в Люксембург децата изучават език, наричан понякога люксембургски език.

Този критерий изглежда прост и ясен, но той далеч не винаги може да се приложи. Понякога употребата на термините език и диалект е политически мотивирана. Така например причините, поради които норвежкият и датският език се считат за два отделни езика, а не за варианти на един и същ език, имат политически, а не лингвистичен характер. Според лингвиста Макс Вайнрайх езикът е диалект с армия и флот.

Поради тази причина учените по света нямат единно мнение относно това дали има македонски език, съществуващ отделно и независимо от българския език, или пък става въпрос за два варианта на един и същ език. Трябва да бъде отбелязано обаче, че родството между македонския и българския език (също както и родството между норвежкия и датския) не се оспорва почти от никого.

Почти единодушно мнение сред българските учени е, че македонската езикова норма не бива да се счита за език, отделен от българския. Във втората половина на XIX век, когато става формирането на съвременния книжовен български език, в този процес се включват активно и книжовници от Вардарска Македония и въобще от цяла Македония. Благодарение на техните усилия например съвременният книжовен български език притежава деепричастие (ходейки, пишейки, говорейки и т.н.), макар че на територията на България (включително Благоевградска област) почти няма диалекти, които да притежават деепричастие. С цел да се подчертае, че македонският език не е език, отделен от българския, често в България вместо за македонски език се говори за регионална форма на българския език в Република Македония. В официалната българска граматика, издадена от Българската академия на науките, пише: „Писмено-регионалната форма в Македония възниква по силата на политически декрет (приет в манастира „Прохор Пчински“ на 2 август 1944 г.). Тя има за основа западнобългарския а-говор, разпространен както извън границите на България, така и дълбоко в нейните предели. По своя характер тя е писмена регионална форма на българския език, защото се изгражда на основата на български говори“.^[12] Италианският езиковед Виторе Пизани дава следното становище за новообразувания от АСНОМ македонски „език“ и писменост след влизането на тези земи в рамките на СФР Югославия:^[13]

В продължение на десетилетия контактите и културният обмен между България и Република Македония са били ограничени. Днес обаче контактите от всякакъв характер между населението на двете страни стават все по-активни. Въпросът как тези усилени контакти ще се отразят на бъдещото развитие на македонската езикова норма засега не е бил подлаган на сериозен научен анализ.

Битува и противоположно мнение. Според поета Румен Леонидов съдбата на българи и македонци „вече е различна“. „Белетристиката и особено поезията на македонските писатели е в значителна степен непонятна.“ „Изкуствено създаден или неизкуствено, македонският език живее, расте и се обогатява отделно от нашия книжовен език.“ Необходимо е „да се преодолеят емоциите и да се приемат фактите спокойно“. ^[14].

Засилващите се политически и икономически връзки между Република България и Северна Македония налагат все по-честа размяна на документи. Комуникациите обаче са затруднени по следните причини: от 1912 г. в училищата във Вардарска Македония (с изключение на периодите 1915 – 1918 и 1941 – 1944) не се изучава български език: до 1941 г. преподаването е на сръбски, а от 1945 г. – на македонски; терминологията в научно-техническата, икономическата и юридическата област е до голяма степен различна в македонски и български, поради което сложните текстове се налага да се превеждат. Засега, обаче, не съществуват пълни българо-македонски и македонско-български речници.

Характерни особености |

 Основна статия: Граматика на македонската книжовна норма

1. В графичната система се налага вариант на кирилска азбука, който е много близък до сръбската азбука, най-вече с буквите за меките съгласни љ и њ и буквите ј и џ. Освен това, по аналогия на сръбските букви ђ и ћ се въвеждат ѓ и ќ. За звука дз също се въвежда отделна буква (ѕ). Обаче, за звука ъ се използва само апостроф.


2. Правописната система е умерено фонетична, а не морфологична, по образец на сръбския правопис.


3. Фонетичната система е изградена на базата на централните македонски говори, в които редукция е много по-рядко явление, отколкото в по-източни говори, ъ преминава в о (бочва, вошка), голямата носовка (Ѫ) преминава в а (пат, заб, маж), а ят (Ѣ) преминава в е (леб, млеко), ударението е пропарокситона (на третата сричка от края на думата), включително и във фразеологични групи: целó-лето, голéм-празник и т.н.


4. Морфологичната система има елементи, които са общи за македонските и родопските, както и за част от торлашките говори – при членните форми освен общата определеност съществува и „пространствен нюанс“, т.е. близки и отдалечени предмети: книгата, но и книгава (тази книга) и книгана (онази книга); сложни глаголни форми със спомагателен глагол имам: имам земено, имам видено и т.н.


5. Лексиката на македонския книжовен език е изградена, като са използвани няколко различни подхода:
   
   • запазени са редица думи, общи за диалектите в България и Македония;
   
   
   • от диалектите се налагат специфични думи, различни от български (а и от сръбски): настан (събитие, ср. догађај), бран (вълнá, талаз; ср. талас), бара (търси, ср. тражи, захтева) и т.н.;
   
   
   • правят се калки (преводи) на сръбски думи: барање (ср. захтев), побарувачка (ср. потражња) и т.н.;
   
   
   • голяма част от терминологията в различни области е директно заета от сръбски: одбор (комитет), реченица (изречение), производ (изделие, продукт), допис (писмо), безбедност (безопасност, сигурност) и мн. др.
   
   

Исторически преглед |

 Основна статия: Аусбау-парадигма

Факсимиле от решението на АСНОМ за въвеждането на македонския като официален език с подписите на Любчо Арсов и Методи Андонов-Ченто

Факсимиле от решението на АСНОМ за въвеждането на македонския правопис с подписа на Никола Минчев

Факсимиле от решението на АСНОМ за въвеждането на македонската азбука

Като политически факт македонският език съществува от 1945 г., когато е кодифициран и обявен за официален език на Народна Северна Македония, тогава съюзна република в Югославия. От същото време води началото си и македонското езикознание.

Според един от създателите му, Блаже Конески, македонският книжовен език е изграден на народна основа. В своята „Граматика на македонския книжовен език“ (1952, 1954, 1967) той посочва, че в основата му са залегнали централните македонски говори – в районите на Прилеп, Тиквеш и Велес. В същата книга Конески разглежда историческото развитие на македонския език, като търси корените му още в езика на Кирил и Методий с твърдението, че той бил изграден на базата на солунски македонски диалект, без да посочва основните му черти (вижте: старобългарски език). За преписите на Кирило-методиевите преводи, правени в Македония, Конески в своя труд твърди, че са на македонски, като се позовава на известни имена в славистиката: Степан Кулбакин, Ватрослав Ягич, Андре Вайан и др., които говорят за стари македонски диалекти и книжовни паметници. Той се позовава преди всичко на една класификация на Кулбакин от 1923 г., в която „той отделя македонските текстове преди всичко по замяната ъ>о (сон)“.

За книжовните паметници от Македония от XIV век Конески признава, че „се засилва влиянието на сръбската редакция на старобългарския език. Причината за това била преди всичко присъединяването на македонските краища към тогавашната сръбска държава (има се предвид т.нар. „рашки правопис“ по времето на Стефан Милутин, Стефан Дечански, Стефан Душан и Стефан Урош, но и за него е спорно доколко е „сръбски“).“ Този факт е показателен и за цялото бъдещо развитие на писмеността и езика в Македония, преминало според редица филолози под знака и на сръбското езиково влияние. Сръбската редакция, пише Конески „надделява у нас чак до 18 век и служи като езикова основа“ на редица книжовни паметници. Той обаче твърди, че „същевременно се наблюдават и видими следи от особеностите на македонската писменост от Средновековието. Нерядко се среща употреба на ъ (освен ь)... характерни за по-ранната славянска писменост у нас“ (!)

Появата на съвременния македонски език Блаже Конески търси в периода XVIII-XIX век, като в увода си към „Граматиката“ дава примери от редица документи, писани на македонски диалекти. Конески обаче не посочва никъде как е наричан тогава езикът, който за него е македонски, в редицата запазени речници от този период, напр., заглавието на цитираната от него „Книга за научение трих язиков славяноболгарский и греческия и карамалицкой“ (1841) от Теодосий Синаитски е дадено само в първата си част (Книга за научение трих язиков) и славяноболгарский не се споменава.

Като радетели за македонски книжовен език през XIX век, Блаже Конески посочва редица възрожденци като: Йоаким Кърчовски, Кирил Пейчинович, Партений Зографски, Константин Миладинов, Райко Жинзифов, Григор Пърличев и др. Всички те обаче, по признание на Конески, са за „среден“, според Конески „българо-македонски“ книжовен език. Тези възрожденци, всъщност, искат в българския книжовен език да участват и черти от македонските диалекти, а не само от източнобългарските.

Конески обосновава неизбежността на появата на македонския книжовен език по следния начин: „Нашите хора, изхождайки съвсем ясно от известния опит, който имат, се боят от налагането на българските търговци на македонските пазари“ („Граматика...“, „Увод“, „Македонският езиков въпрос през 19 век“).

Като едни от основоположниците на македонския книжовен език Конески посочва Вениамин Мачуковски, който през 1872 г. се опитва да издаде граматика, и Георги Пулевски, който през 1880 г. издава в София „Слогница речовска“, но според Конески „той не е професионално подготвен да отговори на такава задача и неговата граматика остава като един вид знак на стремежа да се пристъпи към оформянето на писмения македонски език.“

Като главен идеолог на македонския книжовен език Блаже Конески посочва Кръсте Мисирков, който през 1903 г. издава в София книгата си „За македонцките работи“. Тази книга не се разпространява, но по-късно става пример за кодификаторите на македонския книжовен език. Именно Кръсте Мисирков посочва, че в основата на македонския книжовен език (наречен от него „литературен“, термин приет и от Блаже Конески) трябва да залегнат централните македонски говори.

Като окончателно разрешаване на въпроса с македонския език Блаже Конески посочва своето виждане върху следните факти от политическо естество:

След споменатото политическо решение се създава и основата за налагане на македонски книжовен език – първо в литературата преди II световна война. Първата книга, публикувана в София през 1938 г. на македонски „език“ (тогава все още диалект) е на Венко Марковски; няколко години по-късно книги на македонски диалект публикуват и Васил Ильоски, Ристо Кърле, Кочо Рацин, Коле Неделковски и др.

Обявяването на македонския език за официален става с решения на Антифашисткото събрание за народно освобождение на Македония (АСНОМ) от 2 август 1944 г. в манастира Свети Прохор Пчински^[15][16] до 3 май 1945 г. Комисията за кодифициране на македонския книжовен език, в която ключова фигура е Блаже Конески, определя окончателния облик на македонския, но в първия му вариант македонската азбука е по-близка до българската. Основна роля за това изиграва Венко Марковски, който се преборва буквата „Ъ“ (ер голям) да остане в азбуката. Този вариант обаче е отхвърлен от ЦК на ЮКП, защото „отдалечава македонската от сръбската азбука“.

Съвременно състояние |

След разпадането на Югославия и установяването на Македония като независима държава, върху македонския книжовен език започват да оказват влияние различни фактори:

1. Широко използване на латински думи за заместване на сръбски: афирмира, дефинитивно, дестинација и т.н.


2. Оспорват се заслугите на Блаже Конески като кодификатор на македонския книжовен език (Стоян Киселиновски, „Кодификација на македонскиот литературен јазик“).


3. Все по-интензивно общуване на говорещите македонската книжовна норма с говорещите литературен български, което води до колебание при употребата и на двете езикови форми. (Като пример за колебание на литературно българската книжовна форма може да се даде преводът на романа „Подковица на смъртта и надеждата“ на Миле Неделковски. Като пример колебание на македонската книжовна форма може да се даде скандалът с Киро Глигоров за правилната употреба на фразата „разбира се“ – „се разбира“.)

Вижте също |

• Македонски въпрос

Библиография |

На македонска литературна норма |

• 
  Речник на три јазика, Ѓорѓија Пулевски – 1875


• 
  За македонцките работи, Крсте Петков Мисирков – 1903


• 
  Абецедар – 1925, Атина


• Македонски правопис 1945


• 
  Македонска граматика, Круме Кепески – 1946


• 
  Македонски правопис со правописен речник, Блаже Конески и Крум Тошев – 1950


• 
  Историја на македонскиот јазик ,(1986), Блаже Конески


• 
  Дијалекти на македонскиот јазик – Божидар Видоески – МАНУ Скопје 1999, ISBN 9989649634 Том [2], Том

[3] и Том
[4]

• Провопис на македонскиот јазик – 2017

На български език |

• 
  Институт за български език. (1978). Единството на българския език в миналото и днес. София: АИ „Проф. Марин Дринов“.


• 
  Стоянов, Р. (2008). Борба за език. София: ИК Огледало. ISBN 9789548041393
  


• 
  Тилков, Д., и др. (1993). Граматика на съвременния български книжовен език. Том 1. София: Българска академия на науките, ISBN 9544301801
  

На английски език |

• 
  Grammar of the Macedonian Literary Language, Horace Lunt – 1952, на английски език


• 
  Danforth, L.M. (1995). The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World. Princeton, NJ: Princeton University Press, ISBN 0691043566
  


• 
  Friedman, V.A. (2006). Macedonian. В: Brown, K., & Ogilvie, S. (Eds.). (2009). Concise Encyclopedia of Languages of The World. Oxford: Elsevier Ltd. ISBN 9780080877747
  


• 
  Shea, J. (2008). Macedonia and Greece: The Struggle to Define a New Balkan Nation. Jefferson, NC: McFarland & Company, Inc. ISBN 0786437677
  

На германски език |

• 
  Zur Sprachlichen Beurtellung der Macedonischen slaven,Leonhard Masing – 1890, на германски език


• 
  Zur Laut- und Akzentlehre der Macedonischen dialekte,Leonhard Masing – 1891, на германски език


• 
  MACEDONISCHEN STUDIEN, Vatroslav Oblak – 1896, на германски език

На полски език |

• 
  Dwie gwary macedońskie(Suhe i Wysoka w Soluńskiem) – Teksty , Mieczysław Małecki – 1934, на полски език


• 
  Dwie gwary macedońskie(Suhe i Wysoka w Soluńskiem) – Teksty, Mieczysław Małecki – 1936, на полски език

На френски език |

• 
  Documents, Contes et Chansons Slaves de l'Albanie du Sud, Andre Mazon – 1936, на френски език


• 
  L'Evangeliaire de Kulakia Un parler Slave du Bas-Vardar, Andre Mazon et Andre Vaillant – 1938, на френски език


• 
  Un Lexique Macédonien du XVI siècle на френски език

Бележки |

Външни препратки |

• 
  За историята на писмената норма в СР Македония – Официална позиция на БАН
  


• Десетте лъжи на македонизма, автор Божидар Димитров


• Македоно-английски речник


• Статия на проф. Ото Кронщайнер за македонския език


• Румен Леонидов Да заровим езиковия проблем
  


• Проф. Михаил Огнянов за езиковия спор
  


• 
  Езиковите комисии на АСНОМ и Блаже Конески.


• 
  Кодификацијата на македонскиот јазик, Д-р Снежана Веновска-Антевска, Институт за македонски јазик


• 
  Македонскиот јазик во јавното општење, Марија Коробар-Белчева


• 
  Природата на македонския стандартен език, Младен Сърбиновски


• 
  Ревизия на езика и историята в Македония, Кристиан Фос


• Често задавани въпроси за езиците и тяхната история


• Македонският език на Ethnologue


• Уикипедия на македонски


• Крсте Мисирков – За Македонцките Работи (1903)


• Максим Младенов – Българските диалекти във Вардарска и Егейска Македония


• James F. Clarke, Macedonia from S. S. Cyril and Methodius to Horace Lunt and Blazhe Koneski: Language and Nationality
  


• Църнушанов, Коста. Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част първа. // Македонски преглед XIV (1). 1991.


• Църнушанов, Коста. Сърбизиране на македонския казионен „литературен език“. Част втора. // Македонски преглед XIV (2). 1991.


• Ив. Кочев и Ив. Александров, Документи за съчиняването на македонския книжовен език
  


• И. И. Калиганов, "Размышления о македонском „срезе“ палеоболгаристики"


• А.М.Селищев, „Македонские говоры“


• Любомир Андрейчин, Из историята на нашето езиково строителство
  


• Стојан Киселиновски "Кодификација на македонскиот литературен јазик", Дневник, 1339, сабота, 18 март 2006.

Портал „Българска диалектология“          Портал „Македония“