Елвис Пресли Elvis Presley
американски певец
Елвис Пресли през 1970 г.
Роден	Елвис Арън Пресли 8 януари 1935 г. Тюпълоу, САЩ
Починал	16 август 1977 г. (42 г.) Мемфис, САЩ
Музикална кариера
Стил	Рокендрол, поп, рокабили
Инструменти	Вокали, китара, пиано
Активни години	1954 – 1977
Музикален издател	Sun, RCA
Семейство
Съпруга	Присила Пресли (1967 – 1973)
Деца	Лиза Мари Пресли
Подпис
Уебсайт	http://www.elvisthemusic.com/ www.elvis.com, http:/(...)music.com/ Страница в IMDb
Елвис Пресли в Общомедия

Елвис Арън Пресли (на английски: Elvis Aaron Presley), по-известен като Елвис Пресли или просто Елвис, е певец, музикант и актьор от САЩ.

Елвис Пресли е най-голямата звезда на рокендрол^[1] и икона в музиката и киното,^[2] смятана за една от най-значимите личности в поп-културата на 20 век. Той е най-продаваният солов артист в историята на поп музиката.^[3][4][5] Често е определян като Краля на рокендрола или просто Краля.

Пресли тръгва по пътя на музиката през 1954 година и бързо става известен в цялата страна, като прави известна сред широката публика афроамериканската музика. С поредица от успешни сингли и телевизионни участия той се превръща във водеща фигура в зараждащия се стил рокендрол. През 50-те и 60-те години на миналия век участва и в киното и издава филмова музика, но след 1968 година подновява концертната си дейност, до смъртта си през 1977 година. Елвис Пресли има продадени между 500 000 и 600 000 албума в световен мащаб.

Номиниран е за 14 награди Грами, като печели 3 от тях, а освен това получава и Грами за цялостен принос.

Младежки години |

Елвис Пресли е роден на 8 януари 1935 г. в град Тюпълоу, щата Мисисипи в семейството на Върнън и Гладис Пресли. Майката е била бременна с близнаци, но едното момче Джеси Гарън умира шест часа след раждането. Така Елвис остава единственото дете в семейството и поради това нещастие в семейството през следващите години Елвис се радва на изключителната любов на майка си. Той е хубаво, гальовно дете с малко момичешка хубост, което расте в най-обикновено семейство, едва свързващо двата края. Благодарение на енергичността си Гладис успява да възпита Елвис много добре и да му внуши здрави нравствени начала. Така още в детството му тя залага възможността някой ден Елвис да стане „момчето на цяла Америка“.

От 1938 до 1941 г. Върнън Пресли престоява в затвора заради фалшифициране на чек, оставяйки семейството си да преживява до голяма степен на социални помощи. И по-късно Елвис избягва да говори за него и продължава да боготвори майка си.

Семейство Пресли са вярващи. Те посещават всяка неделя градската църква, където слушат химни на възхвала на Бога (госпъл). В южните щати обаче изпълнението на госпъл не е винаги тихо и въздържано. Понякога, при по-темпераментните песни, изпълнителите започват да вилнеят и дори скачат на пианото. По-късно Елвис споделя, че е научил много от тях. Гласът му е открит доста рано – още на три години. По-късно в училище той впечатлява всички с певческата си дарба. През 1945 г., качен на стол, за да може да достигне до микрофона, той спечелва втора награда на щатското състезание за непълнолетни певци. Пее баладата Old Chep и получава награда от пет долара и безплатно завъртане на въртележка.

За дванадесетия си рожден ден получава за подарък китара за 13 долара. Учи се от радиото и започва да свири без да познава нотите. Тогава така правят повечето музиканти, които той слуша. По радиото се пуска предимно кънтри музика. През 40-те години американското общество все още е разделено по расов признак и музиката за чернокожи и бели е различна. Елвис се увлича по всички стилове – блус, ритъм-енд-блус, рагтайм.

През 1948 г. семейство Пресли се преместват в Мемфис в щата Тенеси при все по-голяма бедност. От следващата година Елвис започва да работи като разпоредител в кино. Преместването му се отразява зле, тъй като се налага да се облича в твърде провинциален стил. Освен това няма приятели, а и не иска да прилича на останалите момчета. Именно тогава започва да реше косата си назад. С момичетата му върви и още през 1949 г. има „сериозна“ приятелка. Когато през 1953 г. завършва училище със среден успех, за него това е избавление.

Sun Records |

През лятото на 1953 г. Елвис отива в малкото звукозаписно студио Сън Рекърдс, ръководено от Сам Филипс, за да запише плоча за подарък на майка си. Изпява песента My Happiness. Записът е направен от секретарката Марион Кийскър. Тя запазва едно копие за студиото и записва телефона на Елвис. През януари 1954 г. Елвис отново отива в студиото и се среща със Сам Филипс. Изпява две други песни и този път не иска да направи подарък, а се надява да го забележат. Сам Филипс е от „независимите“ малки фирми. Той мечтае, според собствения си израз „за бял, но с черен саунд“, какъвто би се харесал на младежите от двете раси. Той е от тези малки продуценти, които откриват таланти и после ги продават на големите фирми. Открива не само Елвис, но и Карл Пъркинс, Джери Лий Луис, Джони Кеш, Рой Орбисън и Конуей Туити.

Елвис привлича вниманието на Филипс, който го извиква през март и отново през юли 1954 г. Открива, че Елвис не може да изпее добре каквато и да е песен, затова го оставя да пее каквото иска. Елвис избира песента на Артър Кръдъп That's All Right Mama и заедно с китариста Скоти Мур и басиста Бил Блек я записва на 5 юли. Два дни по-късно песента зазвучава за пръв път по радиото и веднага се превръща в хит. Постъпват толкова много поръчки за малката плоча, че Филипс се чуди как да ги произведе. През първите три седмици след излизането си плочата се продава в 15 хиляди бройки, което е голям успех за рамките на Мемфис и рекорд за Сън Рекърдс.

По това време Елвис се прехранва, като кара камион. Все още не е спечелил нищо от музиката си. Опитите му да пробие в кънтри шоуто Гранд Ол Опри се провалят. Затова пък упоритият Сам Филипс го изпраща на друго кънтри шоу – Луизиана Хейрайд. Там Елвис пее няколко години и там за пръв път започва да добива популярност в цялата страна.

Елвис работи за Сън две години – от юли 1953 до юли 1955, като записва общо 21 заглавия. Между тях са Good Rockin' Tonight, Blue Moon of Kentucky, Milkcow Blues Boogie, Mystery Train. Само 10 от тях са издадени на малки плочи, а три не са издавани изобщо приживе на Елвис. Специалистите ги оценяват като много добри, въпреки че през този период Елвис още не е овладял добре гласа си и не е открил своя стил. Неговият начин на пеене се определя като рокабили, нещо средно между негърските стилове и популярната музика на белите. По-късно от това произлиза рокендролът – стил, за авторството на който претендират много изпълнители и групи, но който си остава запазена марка на Елвис.

Златните години |

През 1955 г. Елвис постига големи успехи. Неговата последна малка плоча за Сън Рекърдс се изкачва до първо място в националната класация на Билборд за кънтри-енд-уестърн. Концертните му изяви привличат все повече зрители. Той съумява да припечели достатъчно, за да уреди за родителите си по-добър живот. Освен това привлича вниманието на големите звукозаписни фирми и на по-значими мениджъри. Един от тях е „полковник“ Том Паркър, който успява да стане негов личен мениджър в средата на годината. През ноември 1955 г. Сам Филипс продава издателските и звукозаписните права на Елвис на голямата фирма RCA-Victor за колосалната сума от 40 000 долара. Макар и твърде закостеняла, RCA успява да оцени потенциала на Елвис благодарение на Стив Шоулс, който оттук нататък ще стане продуцент на повечето записи на Елвис.

През януари 1956 г. Елвис прави своя първи запис за RCA. Записва пет песни, между които Heartbreak Hotel. Не само звукът, но и гласът на Елвис са различни. Сега той пее истински рокеднрол – разтърсващ, едновременно нежен и агресивен, такъв, който се запомня. Освен Бил Блек и Скоти Мур с него вече са пианистът Флойд Крамър и барабанистът Д.Дж.Фонтана. А скоро ще намери и дългогодишните си бекинг-вокали – Джорданеърс. Малката плоча с Heartbreak Hotel се изкачва веднага на първо място в класациите на Билборд и остава там осем седмици. Продажбите ѝ също надминават всички очаквания – 300 000 бройки за три седмици и близо 38 милиона за следващите пет години. В края на януари Елвис записва материала за първия си дългосвирещ албум – Elvis Presley, който също постига значителен успех: остава десет седмици начело в Билборд и се продава в три милиона броя.

Елвис във филма „Jalhouse Rock“

Междувременно започват участия в телевизионни програми. Паркър много държи на това, за да издигне популярността на Елвис. От края на януари Елвис участва шест поредни седмици в Стейдж шоу на братята Дорси, а след това в шоуто на Милтън Бърл и на Стив Алън. Навсякъде Елвис се държи предизвикателно, върти таз в такт с музиката, с което подлудява младежите. Изпълнението на Hound Dog на 5 юни 1956 си остава шедьовър. Участието му в шоуто на Ед Съливан през септември се наблюдава от рекорден брой зрители – 54 милиона. Интерес проявяват и филмовите компании. Най-бърза е Парамаунт пикчърс, чийто продуцент Хал Уолис подписва договор с Елвис още през април. От август до октомври Елвис снима първия си филм Love Me Tender, където му партнира Дебра Паджет. Излизането на филма на 16 ноември се превръща в сензация. Комбинацията с издадената четворна плоча се оказва извънредно печеливша.

На 2 юли 1956 г. Елвис записва две от най-известните си песни – Don't Be Cruel и Hound Dog. Втората се превръща в символ на рокеднрола и въпреки че оригиналът не е негов, днес всички свързват тази песен именно с него. Той вече има екип от автори, които пишат песните му – Отис Блекуел, Дон Робъртсън и най-вече блестящият дует Джери Лийбър и Майк Столър. До края на 1956 г. излиза вторият му албум – Elvis, а през 1957 още два – филмовият Loving You и Elvis Christmas Album с коледни песни. Част от тези коледни песни са рокове, опит за смесване на коледната тематика и съвременната музика. Първите четири албума на Елвис неизменно заемат първите места в класациите, където остават общо 29 седмици. Освен това се продават в над 10 милиона броя. Всичко това е невиждано до момента.

И все пак успехът на малките (двойните) плочи е по-голям. Още на 26 май 1956 г. Билборд обявява, че песните на Елвис са оглавили всичките ѝ шест класации. От девет малки плочи с нови песни през 1956 и 1957 г. осем заемат първите места и остават там 52 седмици – точно половината от времето. Най-известните от тях през 1957 г. са Jailhouse Rock, All Shook Up, Too Much и Teddy Bear.

Редник Елвис Пресли |

Още в края на 1956 г. военните власти поканват Елвис на донаборна комисия и го оценяват като годен за военна служба. По това време Елвис е могъл да избегне службата, но Паркър смята, че тя ще е полезна – от една страна ще покаже, че Елвис не се е главозамаял от успеха си, а от друга ще се привлекат нови, по-улегнали, среди сред публиката. Скоро след това е решено Елвис да влезе в армията през март 1958 г.

В края на 1957 и в началото на 1958 Елвис продължава да записва много рок-енд-рол, да снима филми (общо четири до казармата) и да изнася концерти из цялата страна. Той се превръща в сделката на века за RCA. Успява да създаде цяло ново поколение от изпълнители – негови последователи, които определят историята на музиката през следващите няколко години. Влизането на Елвис в казармата през март 1958 г. се превръща в медийно събитие, което изнервя както управниците на Мемфис, така и самия Елвис. Той е откаран в Тексас в танкова дивизия, където отношението към него с нищо не се отличава от това към останалите войници. Изкарва с мъка трите месеца до първата си отпуска през юни. Тогава в проведения сеанс той излива гнева си в три прекрасни рока – A Big Hunk O'Love, I Got Stung и I Need Your Love Tonight.

RCA има достатъчно натрупани записи, за да не спира да издава нови плочи, докато Елвис е в казармата. Издава колекция от най-добрите хитове, наречена Elvis' Golden Records. По-късно ще издаде още три такива колекции. Вървят и малките плочи, които продължават да се класират добре и да се позлатяват. Излиза и четвъртия му филм. Изобщо, на пръв поглед изглежда, че Елвис не е спрял да пее и да снима.

През август 1958 г. Елвис преживява голяма трагедия – смъртта на майка си Гладис. Още по-разочарован е той от шумните коментари и от това, че баща му преживява „втора младост“. Оттогава студенината между тях нараства. Когато скоро след това частта на Елвис е изпратена в Германия, Върнън го последва. За Елвис тези 18 месеца в Европа са най-добрия начин да преживее смъртта на майка си. Там, на 13 септември 1959 г., се запознава и с Присила, бъдещата си съпруга, която тогава е едва на 14 години.

Момчето на цяла Америка |

Когато Елвис излиза от казармата през март 1960, светът на рока вече е различен. Първото поколение истински рокаджии е изчезнало. Чък Бери, Бил Хейли, Джери Лий Луис са в забвение; Еди Кокран и Бъди Холи загиват при различни инциденти. На мода е тъй нареченият софт рок – ритмичен, но лишен от някогашната агресивност. От друга страна обаче възмущението на консервативните среди от рока и конкретно от Елвис се е стопило. Настъпило е взаимно примирение и благодарение на службата Елвис вече се приема като заслужил член на обществото.

Домът на Елвис – Грейсланд в Мемфис

Периодът 1960 – 1963 г. е много плодотворен за Елвис. Завръщането му сред свободните хора се превръща в триумф. Той е нетърпелив да продължи да записва и да снима там, откъдето е спрял. Още на първите си сеанси през март и април записва много добри песни – It's Now or Never, Are You Lonesome Tonight?, Such a Night. Но те вече не са агресивен рок-енд-рол, а меки, добре балансирани балади. Дори роковете му са по-улегнали. Очевидно и Елвис се съобразява с промените в рокмузиката. Албумите през 1960 и 1961 г. са много успешни. Elvis Is Back! съдържа музика на много високо ниво, а донякъде и G.I.Blues. Но всъщност най-известният албум от този период е Blue Hawaii, който съдържа музиката на едноименния филм. Той счупва всички рекорди, като остава 20 седмици на първо място в Билборд. През 1962 г. Pot Luck и Girls! Girls! Girls! също се класират много добре. Още по-големи успехи имат малките плочи, тъй като пет от тях стигат до първото място. Издадената през 1960 г. It's Now or Never се продава в 9 милиона броя.

Именно през този период Елвис се опитва да навлезе в сериозното кино. Участието му във филма Flaming Star, заснет през 1960 от 20th Century Fox е пример за сериозна роля и добра игра. В този филм са изпълнени само две песни, така че не музиката е водеща. За жалост той се приема по-зле отколкото Blue Hawaii например и това убеждава филмовите компании да използват най-безочливо Елвис за евтини продукции със слаб сюжет, но натъпкани с музика. Впечатлени от големите печалби, Паркър и Елвис се оставят да бъдат въвлечени в този порочен кръг.

Холивуд |

Общо през цялата си кариера Елвис участва в 31 игрални филма. След 1962 г. той решава да снима по три на година, което не говори добре за тяхното качество. Вживява се в най-различни роли – на автомобилен състезател, на пътуващ музикант, на родео-състезател. Партнират му известни актриси – Ан-Маргарет, Мери-Ан Мобли, Нанси Синатра. Но ако сюжетите са един от друг по-безвкусни, музиката като цяло е на ниво. Издаваните албуми се класират добре поне до 1966 г. Много от песните в тях стават известни и се пеят до днес. Елвис вече се е разделил с първоначалните си автори, а новите са по-продуктивни, но по-малко качествени. Все пак и от тях има талантливи. Тандемът Сид Тепър и Рой Бенет пише чудесни композиции като All That I Am и Petunia, the Gardedner's Daughter. Триото Бил Джайънт, Флоранс Кей и Бърни Баум пък са автори на Tender Feeling и Devil in Disguise. Все пак най-талантливи са Док Помъс и Морт Шуман, написали истински хитове: Viva Las Vegas, Kiss Me Quick, Suspicion, Little Sister и Long Lonely Highway. А Джой Биърс поддържа бунтара в Елвис с нови агресивни рокове като Stop, Look and Listen, She's a Machine, Let Yourself Go и Hard Knocks.

За да привлече публиката в кинозалите Паркър прекратява концертната дейност на Елвис. За последен път за следващите 7 години Елвис се появява пред публика на 25 февруари 1961 г. в Мемфис. Въпреки това успехите му намаляват. През 1962 г. Good Luck Charm става последната малка плоча, която стига до първо място в Билборд чак до 1969, а през 1964 г. албумът It Happened at the World's Fair заема за една седмица първото място – за последен път до 1973 г. Оттук нататък интересът към него непрестанно спада. Появата на Бийтълс в началото на 1964 отклонява вниманието от него за цели пет години. Стига се дотам, че много качествени песни, които стават популярни по-късно, по това време не привличат интерес.

През 1967 г. Елвис се жени за Присила и точно след девет месеца се ражда дъщеря им Лиса-Мари. Отношенията между тях не се развиват добре, което предвещава бъдещия разрив.

Голямото завръщане |

Провалът на албума Speedway през 1968 г. (той не се изкачва по-нагоре от 82 място в Билборд) показва, че филмите и филмовата музика вече са изчерпали своя потенциал. От години Елвис не е разнообразявал сериозно репертоара си. Но и грешките, които RCA прави, имат голямо значение. Тя така и не разбира, че още от началото на 60-те години дългосвирещите плочи са започнали да изместват малките сингли. Чак до 1969 тя отделя най-добрите песни за малки плочи, а останалото пуска на албуми. Освен това от липса на прозорливост прави тъй, че разпръсква добри материали за албуми по другите плочи. Например отличните песни от филма Viva Las Vegas не са издадени заедно, макар че такъв албум би имал успех, нито пък песните от сеанса на 26 – 28 май 1963 г. Пропускът от този сеанс да се издаде добър албум е забелязан още тогава и по-късно RCA все пак издава песните под името The Lost Album.

Нужен е нов имидж, нещо, което да привлече отново вниманието към Елвис. Нужно е да се покаже, че той не е залязал и че не напразно е „кралят на рок енд рола“. Ето защо по идея на Паркър Елвис решава да направи собствено телевизионно предаване за Коледа на 1968 г. Замисълът на „полковника“ е твърде тривиален, но режисьорът Стив Байндър се оказва упорит и амбициозен. Той отхвърля идеята за много коледни песни и настоява за изобилие от рок-енд-рол. Включва както старите хитове, така и нови. Част от предаването е заснето на боксов ринг, от който Елвис пее пред отбрана публика. Друга част наподобява мюзикъл със сюжет и герои. Дори финалната песен If I Can Dream не е религиозна, макар че звучи като такава. Напротив, тя отразява напрежението на времето (Виетнамската война) и чувството на много американци за изгубената сигурност. Но над всичко е това, че Елвис отново е бунтар (облечен е в кожени дрехи), излъчва свежест и сила. Гласът му отново е разтърсващ и уверен.

Излъчването на шоуто на 3 декември 1968 прави огромно впечатление на американците. Елвис отново е на върха. Успехът го окуражава и в началото на 1969 г. той се впуска в многобройни записи. Подбират се качествени песни, макар и повечето да не са оригинали. Записите отново са толкова добри, както през 1956 или 1960 г. Издадените албуми са успешни, макар че не достигат високи места в класациите. Най-добрите песни от тези сеанси излизат като малки плочи и се класират добре: Don't Cry Daddy достига трето място, а Suspicious Minds се изкачва на върха, с което става символ на новия възход на Елвис. При тези записи Елвис вече е с друг състав от музиканти. Той дръзва да се откаже от неизменния си екип, за да отговори на новите предизвикателства на времето.

Друга промяна в имиджа на Елвис е появата му отново на сцената. От 30 юли до 28 август 1969 г. в Интернешънъл хотел в Лас Вегас той изнася общо 56 концерта пред 123 000 души, като пее енергични стари рокове и някои от новите си песни. Издаден е и първият концертен албум. Със същата страст, с която в началото на 60-те се впуска да прави филми, сега Елвис се впуска да прави концерти. За 8 години до смъртта си през 1977 Елвис изнася над 1100 концерта пред 5,5 милиона зрители. Общо RCA издава 8 концертни албума, като един от тях (Elvis Aloha from Hawaii) успява през 1973 г. да стигне до първото място в Билборд. След смъртта му в ограничени бройки са издадени още много концертни албуми, но защото като цяло музиката е еднообразна, те нямат друга освен колекционерска стойност. През 1970 и 1972 Metro Goldwin Mayer заснема два музикални филма за концертите на Елвис, които привличат много зрители и се оценяват високо: Elvis on Tour през 1972 г. получава Златен глобус за най-добър документален филм.

Това е пътят |

Елвис през 70-те години

Излизането на албума That's the Way It Is през 1971 г. показва, че завръщането на Елвис в центъра на популярната музика не е временно и случайно. Този албум с концертна и студийна музика може да се счита за връх в творчеството на Елвис през 70-те години. Още повече, че той е последван от също толкова добрия Elvis Country през 1972. RCA най-после е осъзнала, че бъдещето на музиката е в албумите и за двете години 1970 и 1971 издава общо 14 албума. Противно на очакванията повечето от тях са добри, дори когато става дума за коледни песни или колекции със стари записи с евтин етикет. През този период Елвис все още записва със желание и по много песни. Като се прибавят и концертите, материал за албуми наистина има.

По време на един сеанс през 1972 Елвис записва две отлични композиции – Burning Love, която стига до второ място в Билборд и Always on My Mind – популярна и днес, тъй като често се записва от други изпълнители. В началото на 1973 Елвис осъществява грандиозен концерт на Хавайските острови (сякаш за да вземе назаем от успеха на Blue Hawaii), който се предава пряко и е наблюдаван от над 100 милиона зрители. Музиката наистина е добра, има и нови песни, така че издаденият албум заслужено стига до върха на класациите.

През 1971 г. Елвис е включен сред десетте най-заслужили млади мъже на нацията. Тогава той е на 36 години. И ако кариерата му отново върви добре, не е така с личния му живот. Още в края на същата година Присила го напуска заради един учител по карате. Това е сериозен удар за Елвис, но не може да се каже, че не е заслужен. Елвис определено не се проявява като добър съпруг с честите си любовни авантюри и постоянните си отсъствия. През 1973 следва официалният развод и наскоро след това той заживява с Линда Томпсън. По това време ексцентричният му живот (Елвис притежава няколко десетки кадилака, собствен самолет и обича да прави огромни и скъпи подаръци на всички от обкръжението си) коства толкова много пари, че през март 1973 той се решава да продаде всички права над песните си на RCA за сумата от 5,4 милиона долара.

Залезът на краля |

Гробът на Елвис в Мемфис

От 1973 г. започва нов залез на Елвис. Въпреки че музиката, която записва, не е лоша и в нея има много добри попадения, популярността му отново спада. Късните албуми отново не се продават така добре, а още по-малко – неизменно издаваните сингли. Само концертите продължават да привличат много хора и концертните зали винаги са пълни. Публиката не се смущава нито от вида на Елвис, който напълнява, нито от зачестилите моменти, когато губи гласа си или направо изгубва съзнание на сцената. Всъщност това не смущава и самия Елвис. Колкото и да няма желание за нови студийни записи, той продължава концертите си. Все пак студийните албуми са най-печеливши, така че RCA неизменно преследва своя изпълнител за нови сеанси. Стига се дотам, че през 1976 г. сеанси с цялата огромна техника се провеждат в дома на Елвис в Грейсланд, тъй като той отказва да излезе от него.

Това, което продуцентите смятат за своенравничене на една звезда, всъщност е безкрайна умора на Елвис от постоянни записи и концерти. Напрежението в работата му е толкова голямо, че той неизбежно се нуждае от стимуланти, успокоителни и приспивателни. Те стават част от живота му и постепенно го довеждат до разруха. Личният му живот продължава да е объркан и несигурен. След Линда Томпсън негова приятелка става Джинджър Алдън, но все така рядко вижда дъщеря си. Сега негово семейство са приятелите му (т.нар. мемфиска мафия).

Елвис умира на 16 август 1977 г. в дома си в Грейсланд вероятно от свръхдоза приспивателни и успокоителни. Това събитие разтърсва Америка; не оставя и следа от настъпилото безразличие към него. Изведнъж продажбата на албумите му рязко скача. Два от тях стигат до върха на класациите за кънтри-енд-уестърн – From Elvis Presley Boulevard от 1976 и Moody Blue от 1977 г. Нито един от продадените билети за концертите от есента на 1977 г. не е върнат, макар че те не се състоят. За RCA смъртта на Елвис е един вид облекчение, тъй като проблемите с него се решават, а интересът е огромен. Веднага започва издаване на нови и стари албуми, които съдържат както издавани, така и останали в каталозите неиздавани песни, различни версии или пък недовършени записи. Не е случайно, че след смъртта на Елвис досега са издадени три пъти повече албуми, отколкото приживе.

Албуми на Елвис Пресли |

Студийни албуми |

• Elvis Presley (1956)


• Elvis (1956)


• Elvis'Christmas Album (1957)


• Elvis Is Back! (1960)


• His Hand In Mine (1960)


• Something For Everybody (1961)


• Pot Luck (1962)


• Elvis For Everyone! (1965)


• How Great Thou Art (1967)


• From Elvis In Memphis (1969)


• From Memphis To Vegas/From Vegas To Memphis (1969)


• That's The Way It Is (1970)


• Elvis Country (I'm 10,000 Years Old) (1971)


• Love Letters From Elvis (1971)


• Elvis Sings The Wonderful World Of Christmas (1971)


• Elvis Now (1972)


• He Touched Me (1972)


• Elvis (The Fool Album) (1973)


• Raised On Rock/For Ol'Times Sake (1973)


• Good Times (1974)


• Promised Land (1975)


• Today (1975)


• From Elvis Presley Boulevard, Memphis, Tennessee (1976)


• Moody Blue (1977)

Филмография (непълна) |

• 
  Затворнически рок (Jailhouse Rock) (1957)


• 
  Джи Ай Блус (G.I. Blues) (1960)


• 
  Сини Хаваи (Blue Hawaii) (1961)


• 
  Момичета! Момичета! Момичета! (Girls! Girls! Girls!) (1962)


• 
  Купон в Акапулко (Fun in Acapulco) (1963)


• 
  Да живее Лас Вегас (Viva Las Vegas) (1964)


• 
  Хавайски рай (Paradise, Hawaiian Style) (1966)

Бележки |

Източници |

• Хофман, Рупчев, Хайнд Петер, Йордан. АБВ на попмузиката. София, Музика, 1987. с. 21 – 23.

Външни препратки |

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Елвис Пресли

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Елвис Пресли.

• Пълна дискография


• Филмография


• Концерти


• Звукозаписни сеанси


• Елвис в музикалните класации


• Текстове на песни


• Оригинални изпълнения на кавър-версиите на Елвис