Махмуд Ахмадинежад
6-ти президент на Иран
Мандат	3 август 2005 г. – 3 август 2013 г.
Предшественик	Мохамад Хатами
Наследник	Хасан Рухани
министър на петрола
Мандат	16 май 2011 г. – 2 юни 2011 г.
кмет на Техеран
Мандат	3 май 2003 г. – 3 август 2005 г.
Лични данни
Роден	28 октомври 1956 г. (62 г.) Арадан, Иран
Националност	Иран
Религия	Шиитски ислям
Деца	3
Университет	Ирански университет на науката и технологиите
Професия	пътен инженер
Подпис
Уебсайт	http://ahmadinejad.ir/
Военна служба
Преданост	Иран
Род войски	Революционна гвардия
Войни/Битки	Ирано-иракска война
Махмуд Ахмадинежад в Общомедия

Махмуд Ахмадинежад (на персийски: محمود احمدی نژاد‎, произнася се [mæhˈmuːd æhmædiːneˈʒɒːd]) е президент на Иран в периода от 3 август 2005 до 3 август 2013 г.

Биография |

Роден е в село Арадан, на 100 км югоизточно от Техеран. Впоследствие семейството му се преместило в столицата още докато бил малък. Бил е отличен студент, защитил е докторат в областта на гражданското инженерство и е преподавал в университета.

През 1990-те години е областен управител на Ардебил - религиозен и консервативен град в Северозападен Иран, където трябва да се справя с последиците от наводнения и опустошително земетресение. Ахмадинежад е спечелил сърцата на хората в родното си село.

Президент |

Бил е кмет на Техеран от 2003 г., бивш член на твърдолинейната Революционна гвардия и бивш инструктор в доброволческите милиции Басидж. Тези връзки на Ахмадинежад предизвикаха опасения, че той ще покани старите си военни другари за колеги в кабинета си.

Кампанията на Ахмадинежад обаче го представя като „човек от народа“, поставя акцент върху нуждите на възрастните, на бедните и на военноинвалидите от Ирано-иракската война от 80-те години. И в същото време порицава стремежите на богатите опортюнисти, които се опитват да заобиколят правилата, за да реализират бърза печалба. Ахмадинежад е син на ковач и често припомня скромния си произход. Той обещава приходите от петрола на втория по големина производител в ОПЕК да стигат по-пряко до хората. При неговото управление общината на Техеран създава мениджърски екипи от млади хора и се опитва да облекчи огромния трафик в столицата, в която живеят 14 млн. души.

Скоро след идването си на власт Махмуд Ахмадинежад започва политика, носеща силно нравствен и консервативен отпечатък, като например забраняването на „излъчването на непристойна западна музика“ по каналите на иранското радио и телевизия.
^[1]

През 2009 Махмуд Ахмадинежад успява да спечели президентските избори, като е преизбран с около 62 % от гласовее. Официалните изборни резултати са оспорени от неговия основен конкурент Мир Хусеин Мусави. Избухналите протести на младото население главно в големите градове са брутално смазани от паравоенните формирования на милициите Басидж, чийто бивш ръководител е Ахмадинежад.

 Основна статия: Ирански президентски избори 2009

Външна политика |

Особено дружествени при президентството на Махмуд Ахмадинежад са отношенията с Република Беларус, както признава министърът по промишлеността и рудниците на Ислямската република. По думите на министъра „правителството на Ахмадинежад е готово да развива отоношения със страните, с които съществуват общи позиции по всички международни въпроси.“ ^[2]. Както Махмуд Ахмадинежад, така и Александър Григориевич Лукашенко установяват сходство на своите позиции, като Махмуд Ахмадинежад нарича Белорусия "независима държава, чийто президент смело изразява своята позиция по всички международни въпроси. ^[3]

Освен това Махмуд Ахмадинежад на 3 юни 2008 за първи път след избирането си на поста президент посещава западноевропейска страна, пристигайки в Рим за срещата на Хранителната агенция към ООН в Рим.^[4] Крепки са и връзките на Иран с Китайската Народна Република в областта на енергетиката, икономиката и военни технологии.^[5]

След стъпването като президент Ахмадинежад засилват връзките с авторитарната Венецуела, с която в края на май 2008 г. е създадена обща банка за финансиране на проекти за развитие. По думите на президентс на Венецуела, Уго Чавес единството и сътрудничеството между двете държави са разгневили „американския империализъм“. ^[6] В края на декември 2007 г. Уго Чавес за четвърти път посещава Ислямската Република. ^[7]

Легендарната футболна звезда Диего Марадона през декември 2007 г. подписва тениска „в подкрепа на иранския народ“ пред посланика на Ислямската Република в Буенос-Айрес и споделя, че подкрепя правителството на Иран и президента му и че желае да се срещне с Махмуд Ахмадинежад. ^[8]

Източници |

Вижте също |

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Махмуд Ахмадинежад

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Махмуд Ахмадинеджад.

• Големият Сатана

Външни препратки |

• Официален сайт на Президента на Иран


• Блог на иранския президент

п б р Президенти на Иран Аболхасан Банисадр (1980–1981) Мохамед Али Раджай (1981) Али Хаменеи (1981–1989) Али Акбар Хашеми Рафсанджани (1989–1997) Мохамад Хатами (1997–2005) Махмуд Ахмадинежад (2005–2013) Хасан Рухани (2013–)